РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Варна, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милена Трифонова
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно
наказателно дело № 20253110201630 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “*“ ООД, подадена чрез адв. И. З. срещу
Електронен фиш серия Г № 0072685, издаден от ОДМВР – Варна, с който на
въззивното дружество на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл.
461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Въззивната страна излага съображения за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По-конкретно се
твърди, че в обжалвания електронен фиш липсва надлежно описание на
нарушението от фактическа страна, както и начина на неговото установяване.
На следващо място са изложени съображения, че системата, с която е
установено нарушението няма техническа възможност самостоятелно и без
човешка намеса да осъществява проверка за наличие или липса на валидна
застраховка в базата данни на Гаранционен фонд, а имат единствено
техническа възможност за осъществяване единствено на измервания за
1
контрол на скоростта на движение. Доколкото нарушението не е било
установено от АТСС, а след човешка намеса при извършена справка в
интернет страницата на „Гаранционен фонд“, според жалбоподателя е
следвало да бъдат приложени общите правила, предвидени в ЗАНН, а именно
да бъде издаден АУАН и въз основа на него НП, като изготвените снимки биха
могли да се използват като веществени доказателствени средства по смисъла
на чл. 189, ал. 15 ЗДвП. Наред с това се сочи в жалбата, че не е налице
субективната и обективната страна на нарушението и установяването на
нарушението не е подкрепено с доказателства. Отправено е искане за отмяна
на обжалвания електронен фиш и присъждане на сторените по делото
разноски.
В открито съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.
И. З.. В хода на съдебните прения процесуалният представител на въззивното
дружество изразява становище, че поддържа жалбата и изложените в нея
аргументи. Допълнително излага съображения за неяснота относно характера
на наложената санкция, а именно дали е наложена глоба като
административно наказание или имуществена санкция, която се налага на
юридическо лице на безвиновно основание, доколкото в разписката за
връчване е посочено, че е наложена глоба. Изложени са доводи за нарушаване
на презумцията за невиновност, доколкото за тези нарушения винаги се
санкционира собственикът и не се изследва кой е бил водачът на съответното
МПС. Процесуалният представител на въззивната страна поддържа искането
за отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – гр. Варна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител по време на проведеното открито съдебно
заседание. По делото са постъпили писмени бележки, в които са изложени
съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Отправено е искане за неговото потвърждаване и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено
следното:
2
От фактическа страна:
От ОДМВР – Варна е издаден Електронен фиш серия Г № 0072685 за
това, че на 15.01.2025 г. в 11,47 часа в обл. Варна, гр. Варна, бул. „В. Л.“, кв.
„*“, бл. *, в посока бул. „*“, с АТСС ARH-CAM-S1, е установено управление
на МПС „*“ с рег. № *, което е регистрирано в Република България и не е
спряно от движение, за което собственикът „*“ ЕООД“ ООД, ЕИК * не е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Законен
представител на дружеството към този момент е Н. Ц. Г..
В електронния фиш е посочено, че за извършеното нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1
КЗ на „*“ ЕООД, ЕИК * се налага имуществена санкция в размер на 2000,00
лв.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява и се потвърждава
от приобщените по делото писмени доказателства: електронен фиш, справка
от АИС АНД за електронен фиш, справка за собственост, снимка с точни
координати на нарушение, протокол за използване на АТСС, протокол за
проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от
Гаранционен фонд.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото
същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което
въз основа на тях изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14-
дневен срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство
3
или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи.
От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно съдържанието на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4 реквизити. 1. териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението; 2. мястото, датата и точния час на извършване на
нарушението; 3. регистрационния номер на превозното средство; 4.
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; 5. описание на
нарушението; 6. нарушените разпоредби; 7. размера на глобата; 8. срока,
сметката, начините за доброволното заплащане на глобата. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
В този смисъл съдът намира, че датата на издаване на електронния фиш
не е сред реквизитите, които следва да се съдържат, в обжалвания акт. Нещо
повече обжалваният електронен фиш се генерира автоматично при
установяване на съответното нарушение.
Наред с това, според настоящия състав, електронният фиш съдържа
териториалната структура, на територията на която е установено
нарушението, а именно ОДМВР – Варна, както и надлежно описание на
4
нарушението, като са посочени релевантните факти относно съставомерните
признаци на деянието.
С издадения електронен фиш на въззивното дружество е вменено
административно нарушение по 483, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с
чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ.
В разпоредбата на чл. 461 КЗ подробно са изброени всички
задължителни застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена
"Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II, буква
"А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с притежаването и
използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т.
1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на лице, което притежава превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния
договор.
При неизпълнение на посоченото задължение
административнонаказателната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ
предвижда административно наказание глоба в размер на 250 лева, когато
собственикът е физическо лице, и имуществена санкция в размер на 2000 лева
за юридическо лице или едноличен търговец.
В конкретният случай отговорността на въззивното дружество, в
качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което е формално и е довършено и
наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ от момента на регистрация на МПС или на
изтичане валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Нарушението се осъществява с бездействие
със самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Дружеството - жалбоподател в случая е санкционирано на
основание чл. 638, ал. 4 КЗ. Според цитираната норма, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
5
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.
Събраните доказателства по делото, безспорно установяват управление
на посоченото МПС на посочените в ЕФ дата и място, както и че към
процесната дата именно въззивното дружество е собственик на автомобила.
В ЕФ е посочено задължението, регламентирано с разпоредбата на чл.
483, ал. 1, т. 1 КЗ, което въззивното дружество в качеството си на собственик
на МПС не е изпълнил. Задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 КЗ. В §
1, т. 33 КЗ е дадена легална дефиниция за понятието "автомобилист" – това е
собственикът, ползвателят, държателят или водачът на моторно превозно
средство, който във връзка с притежаването или използването му може да
причини вреди на трети лица.
В случая, установената фактическа обстановка – управление на МПС, за
което няма сключена застраховка "ГО" съответства напълно на описанието на
нарушението в издадения ЕФ и се потвърждава от събраните по делото
доказателства.
Като взе предвид, че нормата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ предвижда
санкция в твърд размер, а именно имуществена санкция в размер на 2000 лева,
съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията
на наложеното административно наказание.
По възраженията на въззивното дружество:
Съдът намира, че в обжалвания електронен фиш се съдържа ясно и
достатъчно пълно описание на нарушението от фактическа страна, доколкото
е посочено, че в конкретното време и на конкретното място е установено
управление на процесния лек автомобил, за който няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочен е и начинът на
установяване на нарушението, а именно със съответното АТСС, въпреки че
изискване в закона за такъв задължителен реквизит няма.
Относно възражението за наличието на човешка намеса при издаването
на електронния фиш, съдът намира, че няма данни за наличието на такава, но
дори и това да е така, това не опорочава процедурата по издаване на
електронния фиш. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ когато чрез
6
автоматизирани технически средства или системи по смисъла на § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата или чрез
технически средства на електронната система по чл. 167а, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата е заснето управление на превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител по
образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, с който се налага глоба
или имуществена санкция, в размер, определен за съответното нарушение. В
14-дневен срок от получаването му собственикът, на когото е издаден
електронният фиш, заплаща глобата или имуществената санкция по чл. 638,
ал. 4 или 6 КЗ. По отношение на електронните фишове се прилагат условията
и редът за издаване, връчване, възражение, обжалване и заплащане,
предвидени в Закона за движението по пътищата, без възможността за
подаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението
по чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата. Приложените в
административнонаказателната преписка документи, включително справка от
Гаранционен фонд, са представени от наказващия орган с цел доказване на
твърдяното нарушение. Кога и как е извършена справката в Гаранционен фонд
е ирелевантно. От значение е единствено обстоятелството, че е заснето
управлението на МПС, за което няма сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
На следващо място съдът изложи съображения за осъществяване на
всички елементи от обективна страна на нарушението, като изводи относно
субективната страна не следва да бъдат правени. В случая е възникнала за
т.нар. обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението. В
тази връзка е неотносимо и възражението, че е нарушена презумпцията за
невиновност, която е неприложима в конкретния случай по изложените
съображения, че е възникнала обективна безвиновна отговорност на
юридическо лице, от една страна, и от друга страна – разпоредбата на чл. 647,
ал. 3 КЗ изключва възможността да се установява водача на автомобила чрез
подаването на декларация от собственика. Това е така, тъй като законодателят
е взел предвид характера на извършваното нарушение и това, че
отговорността за сключването на задължителна застраховка „Гражданска
7
отговорност“ е основно на собственика на автомобила съгласно разпоредбата
на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ („Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на превозното средство, да сключи застрахователния
договор“).
Относно възражението за липса на доказателства за установяване на
нарушението, съдът намира, че не е налице такава. По делото е налице снимка
от АТСС, удостоверяваща управлението на процесното МПС, както и справка
от Гаранционен фонд, удостоверяваща липсата на сключена към момента на
нарушението задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
На последно място съдът намира, че в обжалвания електронен фиш ясно
и недвусмислено е посочено, че на въззивното дружество се налага
имуществена санкция, а не глоба, както твърди процесуалният представител
на въззивното дружество. Това е и актът, който подлежи на съдебен контрол
като без значение за законосъобразността на електронния фиш са другите
документи, удостоверяващи неговото връчване и отразените в тях
обстоятелства.
Поради горните съображения, според настоящия съдебен състав не са
допуснати съществени процесуални нарушения, нито нарушения на
материалния закон при издаване на електронния фиш, поради което същият
следва да бъде потвърден изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на учреждението, чийто
орган е издал акта по чл. 58д ЗАНН. С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 вр.
ал. 1 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ и представянето само на писмени
бележки по делото от въззиваемата страна съдът приема, че дължимото в
случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на
по 80,00 лв., което следва да бъде заплатено по сметка на ОДМВР – Варна,
чийто директор е второстепенен разпоредител с бюджет.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл.
8
58д, т. 4 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № 0072685, издаден от
ОДМВР – Варна, с който на „*“ ЕООД на основание чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК * ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВАРНА сумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Варна в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9