Р Е Ш Е Н И Е
№ …………… 24.03.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 27 януари 2020 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 3689, по описа за 2019 година
Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „София Комерс Кредит Груп” АД - София, чрез пълномощника
си, твърди в исковата молба, че на
23.08.2017 година сключили с А.Т.В. и И.С.В. Договор за кредит с нотариална
заверка на подписите peг. № 13762 от 23.08.2017 г., по описа на Нотариус с per.
№ 181 в НК. Съгласно същия Договор се задължил да предостави на А.Т.В. и И.С.В.
паричен заем в размер на 10 225,84 Евро, равняващи се на 20 000 лева по
фиксинга на БНБ за еврото, който заем те се задължили да върнат солидарно,
заедно с 2,95 % месечна лихва, на 84 равни месечни анюитетни вноски, всяка от
които в размер на 330,40 евро, подробно описани като размер, падежи, съдържание
на лихва и главница в Погасителен план, представляващ неразделна част от
гореописания Договор за кредит. Ищецът изпълнил задължението си да предаде
реално уговорената заемна сума на длъжниците А.Т.В. и И.С.В., по начина, в
сроковете и при условията, уговорени в процесния Договор за кредит.
Тъй
като ответниците не изпълнявали задължението си да заплащат на ищеца месечните
вноски по кредита в сроковете и размера, уговорени в Договора за кредит и
Погасителния план, последният подал заявление за снабдяване със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 3 ГПК във вр. с
чл. 418 ГПК, въз основа на същия Договор. Със Заявлението се претендирала сума
в общ размер на 4963,34 Евро, представляваща сбор от сумата 659,98 Евро -
изискуема главница по 17 броя месечни анюитетни вноски за периода от 25.10.2017
г. до 25.03.2019 г. (включително) и сумата 4303.36 Евро - изискуема договорна
лихва по 15 броя анюитетни месечни вноски за периода от 25.12.2017 г. до
25.03.2019 г. (включително), както и законна лихва за забава върху главницата и
разноски в производството.
Въз
основа на подаденото заявление било образувано ЧГД № 1849/2019 г., по описа на
Районен съд - Стара Загора. След като разгледал подаденото заявление, съдът го
уважил в цялост и издал в полза на дружеството ищец Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист за всички претендирани с него суми, описани
подробно по-горе. По повод издадената Заповед за изпълнение, ищецът получил
Разпореждане по ЧГД № 1849/2019 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, с което дружеството е уведомено, че по
горепосоченото частно гражданско дело длъжниците са подали възражение по чл.
414 ГПК срещу Заповедта за изпълнение и следва да бъде заведен иск за
установяване съществуването на вземането по същата заповед.
Ищецът
моли съдът да постанови Решение, с което на основание чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, да признае за установено, че ответниците А.Т.В. и И.С.В. му
дължат солидарно сумите, присъдени със Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1849/2019 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, а именно: 4963,34 Евро,
представляваща сбор от: 659,98 Евро - изискуема главница по 17 броя месечни
анюитетни вноски за периода от 25.10.2017 г. до 25.03.2019 г. (включително) и
4303,36 Евро - изискуема договорна лихва по 15 броя анюитетни месечни вноски за
периода от 25.12.2017 г. до 25.03.2019 г. (включително), както и законна лихва
от подаването на заявлението и разноски. Претендира и за направените по делото
разноски както в заповедното производство, така и по настоящото такова.
С
молба-становище с вх. № 35369/09.12.2019г. ищецът прави уточнение на
претендираната главница и договорна лихва. Сочи, че претендираната главница от
659,98 Евро, дължима за периода от 25.10.2017 г. до 25.03.2019 г.
(включително), се формира като сбор от главниците по 17 броя месечни вноски със
следните номера по Погасителния план: вноски с № № 3; 4; 5; 6; 7; 8; 9; 10; 11;
12; 13; 14; 15; 16; 17; 18; 19.
Претендираната
договорна лихва от 4 303,36 Евро, дължима за периода от 25.12.2017 г. до
25.03.2019 г. (включително), се формира като сбор от лихвите по 15 броя месечни
вноски със следните номера по Погасителния план: непогасен остатък от вноска №
5, и вноски с № № 6; 7; 8; 9; 10; 11; 12; 13; 14; 15; 16; 17; 18; 19, като
представя подробна таблица на падежа, част лихва и част главница.
В
законоопределения срок, всеки от ответниците А.Т.В. и И.С.В., чрез пълномощника си, са депозирали
писмени отговори на исковата молба. Вземат становище по допустимостта и основателността
на претенцията. Считат иска за изцяло недопустим и неоснователен. Твърдят, че претендираните суми са изцяло платени на
ищеца. Молят съдът да отхвърли иска като недопустим и да прекрати делото.
Алтернативно молят съда да установи със сила на присъдено нещо, че ответниците
не дължат на ищцовото дружество сумата в размер на 4963.34 евро, която сума е
сбор от 659,98 евро изискуема главница по 17 броя месечни анюитетни вноски за
периода от 25.10.2017год., до 25.03.2019год./ включително/ и 4303.36 евро
изискуема договорна лихва по 15 броя месечни анюитетни месечни вноски за
периода от 25.12.2017год., до 25.03.2019год./ включително/, поради извършено
плащане. Молят, съдът да отхвърли искането за присъждане на законната лихва от
подаването на заявлението и искането за разноски.
В
открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си, който
поддържа предявения иск. Ответниците също се представляват от упълномощените си
представители, които молят съда да отхвърли иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка
:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1849/2019 г., по описа на СтРС, образувано
по подадено от ищеца заявление по реда на чл. 417 и сл. от ГПК, съдът е издал Заповед
за незабавно изпълнение № 1052/02.04.2019 г. и изпълнителен лист, като е
разпоредено длъжниците А.В. и И.В. солидарно
да заплатят на кредитора „София Комерс Кредит Груп“ АД гр. София, сумата
659.98 евро за главница по седемнадесет броя месечни анюитетни вноски за периода 25.10.2017г. – 25.03.2019г.,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит от 23.08.2017г., с
нот. заверка на подписите рег.№ 13762/23.08.2017г., по описа на нотариус Денчо
Недялков, с рег. № 181 на НК и с район на действие СтРС, сумата 4 303.36
евро, представляваща договорна лихва по петнадесет броя анюитетни месечни
вноски за периода 25.12.2017г. – 25.03.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2019г. до изплащане на вземането, както и сумата
от 194.15 лв. за платена държавна такса и 684 лв. за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжниците, което
обуславя правния интерес на ищеца от завеждане, в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК, на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.
Видно от представения по делото
Договор за кредит от 23.08.2017 год., ищцовото дружество, в качеството си на кредитор, предоставило в заем на
ответниците, в качеството им на потребители – заемополучатели, сумата в размер на 10225,84 евро, равняващи се на 20 000 лева, по
фиксинга на БНБ за еврото, за срок от 84 месеца, с фиксиран лихвен процент в
размер на 2,95% на месец. Посоченият кредит е обезпечен с ипотека на недвижим имот, собственост на ответниците, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 68850.504.5398.1.2, по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед РД-18-73 от 19.11.2007 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последващо изменение със Заповед 18-1088-09.02.2015г. на
Началника на СГКК- Стара Загора, с адрес на имот; Стара Загора, п.к. 6000, ул.
„Пейо Яворов" № 23, ет. 3, със застроена площ 64,77 кв.м, ЗАЕДНО с 1/3
(една трета) идеална част от таванското помещение и 1/3 (една трета) идеална
част от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, ведно
с всички подобрения и приращения в имота. Ищецът и ответниците се споразумели кредитът да
се изплаща на равни месечни вноски, като месечната вноска е в размер на 330.40
евро, като първата вноска е на дата 25.09.2017 год., а последната вноска е на
дата 25.08.2024 год. Към договора е приложен нотариално заверен погасителен план, разписан от страните.
С Декларация – разписка, с нот.
заверка на подписите, от 31.08.2017г.,
ответниците са удостоверили, че на 29.08.2017г. са получили от кредитора заемната
сума от 10225,84 евро, равняващи се на 20 000 лева.
В депозирания писмен отговор, ответниците твърдят, че исковите суми са
изцяло погасени. Представят 11 бр. разписки, за извършени плащания в полза на
ответника за периода 21.09.2017г. – 08.10.2018г., на обща стойност от 7787.69 лв.
По делото е
назначена и изслушана съдебно икономическа експертиза, чието заключение,
неоспорено от страните, съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено. Вещото лице посочва, че към 25.03.2019г. по договора за кредит
ответниците са платили общата сума от 7 990 лв., равняващи се на
4085.22евро. Неплатените суми по кредита към 25.03.2019г. са 659.98 евро за
главница за периода 25.11.2017г. – 25.03.2019г.; 4 303.35 евро за
изискуема договорна лихва за периода 25.01.2018г. – 25.03.2019г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира за установено от правна страна следното
Предмет на установителния иск е
съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. В конкретния случай се претендира
установяване съществуването на вземане по договор за заем. В тежест на ищеца е
по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между страните по делото по договор за заем, както
и че ответниците са останали задължени за процесната сума в посочения размер.
Основателността
на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник
да престира определена парична сума – по договора за кредит, настъпила изискуемост на задължението, и
релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността –
а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
точно изпълнение. Липсата на ангажирани доказателства за осъществено изпълнение, обосновават извода за
неизпълнено от длъжника задължение по
договора.
По делото не се спори относно твърдението
на ищеца за усвояването на отпуснатия кредит от страна на ответниците. В
случая, страните по делото са обвързани от облигационно правоотношение по Договор
за кредит от 23.08.2017г., по силата на
който ищецът предоставил на ответниците паричен заем, в размер на 10225,84 евро,
равняващи се на 20 000 лева, по фиксинга на БНБ за еврото. Ищецът твърди неизпълнение на насрещното
задължение на ответниците за сума, чийто падеж е настъпил към 25.03.2019г. Видно
от заключението на съдебно икономическата експертиза, неплатените суми
по кредита към 25.03.2019г. са 659.98 евро за главница за периода 25.11.2017г.
– 25.03.2019г.; 4 303.35 евро за изискуема договорна лихва за периода
25.01.2018г. – 25.03.2019г. Липсват данни за заплащане от страна на
ответниците на исковите суми. Ето защо, същите суми са дължими.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че предявения иск се явява изцяло основателен и доказан.
Ответниците с писмения отговор молят съда, в случай, че
отхвърли предявения иск, да признае за установено по отношение на ищеца, че не
дължат претендираните по делото суми. Съдът е приел, че ответниците предявяват,
в условие на евентуалност,отрицателно
установителен иск, като е дал указания за внасяне на дължимата държавна
такса. Предвид обстоятелството, че дадените указания на съда, както и с оглед
пасивното поведение от страна на ответниците, съдът приема, че в случая не се
касае за предявен, в условие на евентуалност, отрицателно установителен иск, а
за становище, касаещо неоснователността на предявения иск по чл. 422 от ГПК.
С оглед изхода на делото, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят направените в заповедното производство
разноски, в общ размер на 878.15 лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по
настоящото дело разноски в размер на 1440.15 лв. – за държавна такса по делото,
за адв. хонорар, за възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Т.В., ЕГН **********, и И.С.В., ЕГН **********,***, двамата с адрес на
призоваване: гр. Стара Загора, ул. Цар Калоян № 53, вх.А, ет.1, офис 2,
че дължат на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, жк
„Дианабад“, ул.Васил Калчев, бл.58, офис № 6, представлявано от Адриан Димитров
Станев, сумата 659.98 евро за главница по седемнадесет броя месечни
анюитетни вноски за периода 25.11.2017г.
– 25.03.2019г. , представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит от
23.08.2017г., с нот. заверка на подписите рег.№ 13762/23.08.2017г., по описа на
нотариус Денчо Недялков, с рег. № 181 на НК и с район на действие СтРС, сумата
4 303.35 евро, представляваща договорна лихва по петнадесет броя анюитетни
месечни вноски за периода 25.01.2018г. – 25.03.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2019г. до
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 1052/ 02.04.2019г. по ч.гр.дело № 1849/2019г., по описа
на СтРС.
ОСЪЖДА А.Т.В., ЕГН **********,
и И.С.В., ЕГН **********, да
заплатят на „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД,гр. София, сумата от 878.15 лв., представляваща разноски в заповедното
производство,както и сумата от 1440.15 лв. за
разноски в настоящото производство.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Старозагорски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :