№ 1793
гр. ***, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430105201 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Т*** против М. Т. М. с ЕГН **********
от гр.*** ж.к.*** с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК. В исковата
молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но незаплатена
топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал настоящата искова
молба за образуване на исково производство. Ищецът твърди, че като
собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ответникът е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди,
че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ без да е
1
необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение моли съда
да приеме за установено, че ответникът му дължи главница в размер на
1259,76 лева за периода 01.01.2021г. – 30.04.2022г., мораторна лихва в размер
на 90,64 лева за периода 02.03.2022г.- 07.06.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 16.08.2022г. до изплащането на сумата.
Претендира разноски.
В едномесечния срок ответникът не представя писмен отговор.
В съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от
процесуалния си представител навежда доводи, че след завеждане на
исковата молба ответницата е заплатила сумата от 300 лева, която следва да
бъде приспадната от дължимите суми. Представя справка за извършени
плащания по партида на ответницата.
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 3302 /2022г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК
срещу ответника. Срещу заповедта за изпълнение е е постъпило възражение
за частично плащане. С разпореждане съдът е указал на кредитора да предяви
установителен иск относно остатъка от вземането си. Съобщението е
получено от кредитора на 01.09.2022г. и в едномесечния срок, на 03.10.2022г.
(01 и 02.09.2022г. са почивни дни), кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 3302/2022г. по описа на ***ския районен съд.
Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и срещу заповедта е
постъпило възражение, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
Не е спорно между страните, че ответницата е собственик на
топлоснабден имот и през процесния период, визиран в исковата молба е
ползвала топлоенергия в имота. Не е спорно и се установява от представеното
копие на платежно нареждане, че след издаване на заповедта за изпълнение,
през месец август 2022г. ответницата е заплатила на дружеството сумата от
400 лева. При предявяване на установителните искове, ищецът е съобразил
направеното от ответницата плащане, като е претендирал главница в размер
на 1259,76 лв вместо 1631,21 лв, а лихвата е претендирал изцяло до размера
90,64 лв. Видно от справката, с платената сума, ищецът е приспаднал
дължима законна лихва в размер на 28,55 лева. Съдът счита, че с платената
2
сума след издаване на заповедта за изпълнение не следва да се приспада
законна лихва, тъй като не е налице ликвидно и изискуемо вземане, поради
което с внесената през месец август 2022г. сума в размер на 400 лева следва
да се приспаднат мораторна лихва, а с остатъка част от главницата. Видно е,
че заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 1631,21 лева главница и за
сумата 90,64 лева мораторна лихва за периода 02.03.2021-07.06.2022г. С
внесените 400 лева следва да се погаси задължението за мораторна лихва в
размер на 90,64 лева и с остатъка от 309,36 лева следва да се погаси частично
главницата и остава дължима главница в размер на 1321,85 лева. След
завеждане на исковото производство, през месец ноември 2022г. ответницата
е внесла сумата от 300 лева, с която следва да се погаси частично главницата,
като остава дължима главница в размер на 1021,85 лева. Съдът счита, че
неправилно ищецът е погасил законна лихва при двете плащания в размер на
60,25 лева и 28,55 лева, като тази законна лихва става изискуема след влизане
в сила на съдебното решение.
При така изложеното, съдът приема, че претенцията на ищцовото
дружество за главница е основателна за сумата от 1021,85 лева, а за
мораторна лихва се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, дължими се явяват разноските в заповедното
и в исковото производство, тъй като плащанията са извършени след
предявяване на претенциите. Разноските в заповедното производство са в
размер на 84,44 лева, от които 34,44 лева държавна такса и 50 лева
юрк.възнаграждение. За исковото производство ответницата дължи разноски
в размер на 75 лева държавна такса и 100 лева юрк.възнаграждение.
По изложените съображения ***ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.
Т. М. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к.***, че дължи на „**** ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, *** № 128, представлявано от
**** *** ***, сумата от 1021,85 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.01.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението - 14.06.2022г. до
окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 1872/15.06.2022г. по ч.гр.дело №
3302/2022г. по описа на РС ***, като за разликата за мораторна лихва в
размер на 90,64 лева за периода 02.03.2021г. – 07.06.2022г. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен поради извършено плащане.
ОСЪЖДА М. Т. М. с ЕГН ********** от гр.*** ж.к.***, сумата от 175
лева, представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 84,44 лева разноски по ч.гр.дело №3302/2022г. по
описа на РС ***.
3
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4