РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. З., 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Черешаров
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело №
20255420100148 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1във вр. с чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК и
чл.31, ал.2 от ЗС, във вр. чл.79 от ЗЗД от З. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
П., ул. „Б. № 13а, ет. 5, общ. П., обл. П. със съдебен адрес: гр. З., ул. „Б.“ № *,
ет. *, офис 2, обл. С. чрез адв. Н.Г.Д. срещу М. С. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. З.-4980, за признаване по отношение на ответника М. Я., че дължи
на ищцата З. Г. сумата в размер на 14585.00 лева - главница, представляваща
общ размер на дължимо обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от месец
септември 2013 г. до месец януари 2025 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 14.01.2025 г. до окончателно изплащане на дължимите суми;
7548.12 лева - общ размер на мораторната лихва за периода от 11.10.2013 г. до
13.01.2025 г., за които вземания е издадена Заповед per. № 3/16.01.2025 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 23/2025
по описа на РС-З..
Моли, на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът да се произнесе за разноските
по ч. гр. д. № 23/2025 г. по описа на РС-З. и осъди ответника да й заплати
направените съдебни разноски в заповедното производство.
Моли, ответникът да бъде осъден да заплати и всички направени
разноски по настоящото дело, включително и за адвокатски хонорар.
Ищцата, чрез пълномощника си адв. Н. Д. сочи, че на 17.03.2025 г., й е
връчено съобщение, ведно с Разпореждане, peг. № 189/13.03.2025 г. по ч. гр.
дело № 23/2025 г. по описа PC-З., видно от което срещу издадената Заповед,
peг. № 3/16.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 т ГПК
1
по ч. гр. д. № 23/2025 по описа на PC-З. е депозирано възражение от длъжника
и ответник по настоящото дело М. С. Я., ЕГН **********.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, от
името на ищцата е предявена настоящата искова претенция срещу ответника
за установяване на вземането по издадената Заповед, peг. № 3/16.01.2025 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 23/2025 по
описа на РС-З..
Ищцата чрез пълномощника си сочи, че с ответника са съсобственици,
при квоти 1/2 идеални части за всеки, на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. З., ул. „А.“ № 13, бл. 201, вх. „В“, ет. 4, an. 12, с
площ 89.01 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 31111.33.259.1.12 по КККР на гр. З.. Ищцата е лишена от
възможността да ползва съсобствения апартамент, като същият се използва
лично само от ответника М. Я.. На 24.01.2017 г., страните са подписали
споразумение, с което уреждат отношенията помежду си във връзка
съсобственият им имот, в това число дължимото до датата на подписване на
споразумението обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в полза на З. Г. и размера на
дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в полза на З. Г., считано от
01.01.2017 г. за напред. До настоящия момент съсобственият имот продължава
да се ползва лично от ответника, като същевременно същият не плаща
дължимото обезщетение в полза другия съсобственик.
Към ответника са отправени многократни устни и писмени покани за
заплащане на дължимото обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, но до настоящия
момент задължението не е погасено. Отправяни му са покани и предложения
за прекратяване на съсобствеността. Последната писмена покана е връчена
лично на длъжника на 25.10.2024 г. от Д.Б., нотариус в района на PC-З., с peг.
№ 535 на Нотариалната камара.
Ищцата сочи, че ответникът е извършил две плащания по банков път,
съответно на 05.03.2021 г., в размер на 200 лева и на 17.12.2021 г., в размер на
200 лева, като същите са приспаднати от натрупаното задължение за
мораторна лихва, съобразно правилата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Към настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите суми.
Налице е ликвидно и изискуемо парично задължение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил отговор на исковата
молба
Ответнкът, в срока по чл.131 от ГПК, не подава отговор на исковата
молба.
В о.с.з ищцата не се явява, представлява се от пълномощник – адв. Д.,
който поддържа иска и претендира разноски, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
В о.с.з ответникът се явява лично и с пълномощник – неговия син, С.
М.Я. с ЕГН ********** и адрес по лична карта: гр. З., ул. „Б. м.“ № *, като
заявява признание на въведените от ищцата твърдения /признанитете факти и
обстоятелства по реда на чл.175 от ГПК съответстват на приетите по делото
писмени доказателства/, както и признание на иска, на основание чл.237, ал.1
от ГПК /за последиците от направеното признание, преди да бъде
обективирано, ответникът лично е запознат от съдия-докладчика по делото, с
2
оглед липсата на юридическо образование на ответника и неговия
пълномощник/.
По допустимостта на производството:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 23/2025г., по описа на Районен Съд –
З., образувано по депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 414 ГПК са
депозирани възражения от страна на длъжника, поради което, на основание чл.
415, ал.1, т.1 ГПК, е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
В законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове. Налице
е идентитет в основанията и размерите на претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, поради
което и производството е допустимо.
По отнователността на исковите претенции:
Съдът като съобрази процесуалното поведение на страните, заетата от
същите позиция и събраните по делото доказателства, намира, че са налице
предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание
на иска. Заявеното признание на исковата претенция е извършено надлежно -
лично ответника. Не са налице отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3
ГПК, поради което и съдът на основание чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, следва да
постанови решение при признание на иска.
По разноските:
В съдебната практика се възприема принципното разбиране, че с
подаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение и
предявяването на иск за установяване съществуването на вземането,
изпълнителната сила на заповедта в частта за разноските отпада. Заради това
при постановяване на решението си по установителния иск, съдът в исковото
производство разпределя отговорността за разноските, направени в
заповедното производство. За заповедното производство ищецът също има
право на разноски, като съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за
разноските в заповедното производство съдът дължи изрично произнасяне с
осъдителен диспозитив.
Доказа се да са сторени разноски за ДТ, банков превод и адвокатско
възнаграждение, в общ размер на 1843.74 лева, които следва да се присъдят с
решението.
От страна на ищеца се претендират разноски за ДТ, банков превод и
адвокатско възнаграждение, в общ размер на 2833.74 по настоящото гр. дело,
водено по реда на чл.422 от ГПК.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл. 237 във вр. чл.422 от
ГПК, че М. С. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. З.-****, ул. ,,А.“ №*, бл.*,
вх.*, ет. *, ап.*, дължи на З. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Б.
№ *, ет. *, общ. П., обл. П., сумите:
14585.00 лева - главница, представляваща общ размер на дължимо
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за периода от месец септември 2013 г. до
месец януари 2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от 14.01.2025
г. до окончателно изплащане на дължимите суми;
7548.12 лева - общ размер на мораторната лихва за периода от
11.10.2013 г. до 13.01.2025 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3/16.01.2025 г. по ч. гр.
д. № 23/2025 по описа на Районен съд З..
ОСЪЖДА М. С. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. З.-*, ул. ,,А.“ №*,
бл.*, вх. *, ет. *, ап.* да заплати на З. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
ул. „Б. № *, ет. *, общ. П., обл. П., сумата от 2833.74 лева, представляващи
съдебно деловодни разноски пред първата инстанция по настоящото
производство.
ОСЪЖДА М. С. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. З.-****, ул. ,,А.“
№*, бл.*, вх. *, ет. *, ап.* да заплати на З. К. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., ул. „Б. № *, ет. *, общ. П., обл. П., сумата от 1843.74 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски в заповедното производство,
сторени по ч.гр.д. № 23/2025 г. по описа на Районен съд З..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен
срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд С..
Съдия при Районен съд – Златоград: ______А.Ч._________________
4