Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 /17.05.2019г., град
Трън
В ИМЕТО НА НАРОДА
Трънски районен съд,
втори
състав
в публично съдебно заседание на десети май две хиляди
и деветнадесета
година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
При участието на секретар Ренета Милтенова
като
разгледа
докладваното
от съдията НАХД № 20 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕТ „В.М.“, със
седалище и адрес на управление: с.с.Я, общ.Трън, обл.Перник, представлявано от управителя си и едноличен
собственик В.Н.М.с ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, против Наказателно
постановление № 130004/14.03.2019г. на Директора на РДПБЗН Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 24
ал.2 от Наредба 8121з-882 и чл.260 от ЗМВР,
е наложено административно наказание „глоба” общо в размер на 400лв., за
извършени административни нарушения на разпоредбите на 140 т.2 от ЗМВР.
В жалбата си въззивника сочи,
че издаденото наказателно постановление № 130004/14.03.2019г. на Директора на
РДПБЗН Перник е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения по издаване на наказателното постановление.
След като прецени
обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл.
14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:
На 15.02.2019г. свидетелите Б.С.Б.
и К.С.С. в качеството им на служители на РСПБЗН
извършили проверка на заведение находящо се в ***, с
наименование ***. Установили, че заведението е собственост на ЕТ „В.М.“
представлявано от управителя си въззивника *. Св.Б.Б. установил,
че стопанина на заведението не е изпълнил разпореждане на служителите на
пожарната №19 от 22.11.2018г. съгласно т.3 от приложение №2 към чл.10 ал.1 от
Наредба № РД 07/8, на основание чл.5 ал.1 от Наредбата за обозначаване
евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост към
евакуационният изход на обекта, както и не дооборудван обекта с пожарогасител от
9 литра за пожари клас „А“. Горните предписания били със срок на изпълнение
31.12.2018г. Затова и на 19.02.2019г. св.Б.Б.
съставил АУАН № 1/19.02.2019г. като в акта описал подробно горепосочените
нарушения. Въззивника получила препис от АУАН на 27.02.2019г., за което се
подписала. На мястото за възражения синът на собственичката написал, че има
такива.
Като свидетели се подписали К.С.
и Д.Т.. В графата иззети доказателства било записано, че такива не са иззети.
По наказателното постановление :
Въз основа на така съставения акт Директорът на РДПБЗН-Перник, е издал
наказателно постановление № 130004/14.03.2019г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 24 ал.2 от Наридба 8121з-882 и чл.260 от ЗМВР наложил на *,
собственик на „В.М.“ ЕТ на ***“- ***, и живуща в с.с.Я
административно наказание „глоба” общо в
размер на 400 лв., за извършени административни нарушения на разпоредбите на чл.140
т.2 от ЗМВР.
В описанието на нарушението в
наказателното постановление е посочено, че „на 01.01.2019г. в ***“, ***, Трън,
не изпълнява, както и към 15.02.2019г. мероприятие по т.2 от разпоредителната
част на Разпореждане № 19/22.11.2018г. по описа на РСПБЗН-Трън, а именно: Да се
обозначат евакуационните пътища и изходи, както и местата без директна видимост
към евакуационния изход, със срок на изпълнение 31.12.2018г. 2.“ на
01.01.2019г. в ***“, ***, Трън, не изпълнява, както и към 15.02.2019г.
мероприятие по т.3 от разпоредителната част на Разпореждане № 19/22.11.2018г.
по описа на РСПБЗН-Трън, а именно: Да се сдооборудва обекта с 1 брой
пожарогасител от 9 литра за пожари клас „А“, със срок на изпълнение
31.12.2018г.“
Горната фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.С.Б. и К.С.С., както и от приложените писмени доказателства. Няма
индиция за заинтересованост от страна на свидетелите Б. и С., които
поддържат изцяло и в пълен обем
констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение.
При постановяване на решението
си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната
преписка писмени документи и тези,
събрани в хода на съдебното следствие.
Въз основа на
АУАН № 1/19.02.2019г.,
Директора на
РДПАБЗН издал процесното НП с 130004/14.03.2019г., против
*, собственик на ЕТ „В.М.“,
според констативно-съобразителната част на същото, като в
последната наказващият орган е възприел, съответно и възпроизвел изцяло
фактическите обстоятелства съдържащи се АУАН, както и дадената
правна квалификация с позоваването на нарушените законови разпоредби- чл.140 т.2 от ЗМВР, поради което
и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.24 ал.2 от Наредба 8121з-882 и
чл.260 от ЗМВР, наложил административно наказание – ГЛОБА в размер общо на 400лв. НП е редовно връчено – лично на 27.02.2019г.
От правна
страна:
Съдът, на
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата
е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е тя
се явява основателна по следните причини:
Материалната
компетентност на Директора на Регионална Дирекция пожарна безопасност и защита
на населението, като АНО да издава НП за нарушения по ЗДвП се оспорва от
процесуалния представител на въззивника. Съдът не сдподеля това възражение,
защото видно от чл.24 ал.2 на Наредба № 8121з-882/25.11.2014г. за реда за
осъществяване на държавен противопожарен контрол наказателни постановления се
издават и от директори на РДПБЗН. Изложената фактическа обстановка, приета за
безспорно установена от съда и съвпадаща с изложената в АУАН обаче не се
доказва от събраните гласни доказателства - показания на св.Б. и С., както
и от писмените такива – находящи се в приетата административно-наказателна
преписка. Съдебният състав дава вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани
непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и другите
доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и
откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за
предубедеността на свидетеля, не се намериха основания те да не бъдат
кредитирани като обективно верни.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от
него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение, и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща
към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се
счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и
изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и
"незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били
съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да
се произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
На основание събраните и приложени по делото
доказателства съдът обоснова своето заключение за нарушение на процесуалните
правила, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
НП. Чл. 42. От ЗАНН
регламентира подробно реквизитите, които актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа: В жалбата, въззивникът навежда
доводи, че разпоредбата на чл.57 от ЗАНН също е нарушена.
В хода на
съдебното следствие се установи, че противно на констатираното в АУАН и
впоследствие в обжалваното НП описание, не е извършвана проверка от свидетелите
Б. и С. на датата 01.01.2019г., а такава е извършена на 15.02.2019г. За място
на извършеното нарушение е посочена ***“, а видно от представеното и прието по
делото удостоверение за категоризация на заведение от кмета на община Трън ЕТ „В.М.“,
В.Н.М.от с. с.Я, общ.Трън стопанисва гостилница „Руй“. Не е изпълнено
изискването на ЗАНН да бъде дадена възможност на жалбоподателя да даде своите
възражения като ги опише в АУАН, а вместо собственика на фирмата това е сторил
синът и - св.Д. Д.. Същия твърди, че табели и стрелки указващи посока на
евакуация са поставени в обекта още при отварянето му преди десет години и
оттогава такива указания от страна на служителите пожарната не са отправяни. За
наличие на евакуационни стрелки свидетелства и разпитаната т.Й.С.. В случая
актът е бил предявен формално на жалбоподателя и не са и били разяснени правата
от актосъставителя. Тъй като посочените действия осигуряващи реалното
упражняване правото на защита на нарушителят не са били осъществени от
контролния орган – актосъставителя, както и от АНО съдът намира, че
са налице допуснати нарушения на процесуалните правила
от категорията на съществените. Съществено нарушение
е такова, което пряко рефлектира върху правото на защита на
нарушителя и възможността на същия да го реализира в пълен обем, тъй като го
поставя в невъзможност да разбере по кое време, на кое място и кой е извършил
нарушението състоящо се в неизпълнение на предписания по противопожарна защита.
Къде в обективната действителност са се осъществили фактите и обстоятелствата,
срещу които ще се защитава, нито нормите които е нарушил и възможностите, които
законът му предоставя за защита. В случая съдържанието на описанието на
нарушението не съответства на установеното в хода на съдебното следствие. Актосъставителя
и АНО е следвало да опишат конкретно кога, кой и по какъв начин са извършени
твърдените нарушения. Което съдът намира, че не е сторено. Самите свидетели
имат противоречиви твърдения относно констатираното. Така например св.К.С.
описва, че има евакуационна сигнализация, но тя не функционира - не свети,
както и че не е имало протокол за маслоуловителите. Не споменава за третото
констатирано нарушение- липсата на втори пожарогасител. А това е длъжностното лице, което като инспекор отговаря за обекти
като гостилницата по пожаробезопасни изисквания. От своя страна св.Б.Б. твърди, че знаци за авариен изход в заведението не е
имало, което е описал в АУАН, а свидетелите С. и Т. се подписали.
Извън доводите за наличие на изброените и
коментирани процесуални нарушения по издаване на АУАН и НП, които според
съдебния състав са съществени и на това основание следва атакуваното
постановление да бъде отменено, съдът намира, че при определяне на вида и
размера на административното наказание административнонаказващия орган не се е
съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗАНН и като е отчел
тежестта на двете нарушения, неправилно
е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на общо 400лв.
а не е приложил чл.28 от ЗАНН.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
С оглед на
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯВА Наказателно
постановление № 130004/14.03.2019г. на Директора на РДПБЗН Перник, с което
на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 24 ал.2 от Наредба 8121з-882 и 260 от ЗМВР, е наложено на ЕТ „В.М.“, със седалище и адрес на управление: с.с.Я, общ.Трън, обл.Перник,
представлявано от управителя си и едноличен собственик В.Н.М.с ЕГН **********,
със съдебен адрес: **** административно наказание „глоба” общо в размер на
400лв., за извършени административни нарушения на разпоредбите на 140 т.2 от
ЗМВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :