О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 445/15.2.2019г. 15.02.2019 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 16-ти граждански състав
На петнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Г.Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 4149 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Теленор България” ЕАД против С.Т.П., с която се иска да се приеме за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3165/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата
от 41,07 лв. главница за периода от 01.10.2015 г. – 31.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 104,79 лв. – незаплатени лизингови вноски. Представят се писмени доказателства,
не се правят доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника.
Съдът, като взе предвид, че исковата
молба е редовна и предявеният иск е допустим, намира, че делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от ищцовата страна писмени
доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.
С оглед на горното и на основание
чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 28.03.2019 г. от 09.30 часа,
за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ гр.д. № 3165/2018 г. по описа на
ЯРС.
ДОПУСКА
представените от ищцовата страна писмени
доказателства.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
В исковата молба се посочва, че
по заявление на ищеца е издадена ЗИ по горепосоченото ч.гр.д.,като заповедта на
длъжника била връчена на основание чл.47,ал.5 ГПК, което поражда правният му
интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че в последствие се
установили, че от общата претенция
сумата от 145, 86 лв. представлявала –
41,07 лв. - незаплатена услуга, а останалата част 104,79 – незаплатени
лизингови вноски, което и пораждало правния интерес на ищеца да предяви
осъдителен иск за тези суми.Между страните съществувал валиден договор за
предоставяне на мобилни услуги , сключен на 27.10.2015 год., по силата на който
на ответника бил предоставен мобилен номер и съответна програма стандарт – 14,99
лв. Въз основа на посочения договор ответникът
ползвал предоставяни от дружеството услуги под клиентски номер на абонат
*********. За потребени от абоната услуги за периода 01.10.2015
– 31.01.2016 г. ищецът издал общо две
фактури, като след извършена корекция останал незаплатен дължим баланс на
стойност 41,07 лв. Поради неизпълнението и на осн.
чл. 75, вр. чл. 19 б от ОУ мобилния оператор
прекратил едностранно договора, като била издадена крайна фактура за сумата от общо
427, 26 лв., главница, неустойка и
незаплатени лизингови вноски,като в настоящото производство оператора нямал
претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за услуги в размер на 281,40 лв.,като същата не била част от иска.В
останалата част се развиват се подробни
съображения за основателност на исковете. Посочва се и , че лизинговите вноски
се претендират за устройство теленор модел „Smart White“ , за след
м. февруари 2016 год. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на
разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба от особения представител на ответника,с който се
оспорва изцяло исковата претенция,като исковете били неоснователни,като се
развиват подробни съображения в тези насока. Посочва се,че ищеца необосновано
се позовавал на ОУ на мобилния оператор,като същите не уреждали отношенията
между страните. Липсвал подпис от страна на ответника в качеството му на
потребител под тях и не ставало ясно дали е запознат със същите,като не
отговаряли на изискването на чл.16 ЗЗД. Също така клаузата в чл.75 ОУ била нищожна,като противоречаща на
чл.143,т.10 ЗЗП и като неравноправна такава била нищожна на основание чл.146
ЗЗП. Също така неоснователен бил и осъдителния иск,като по делото лисвало
доказателство за кореспонденция между страните относно изпълнението на договора
за лизинг,не били предоставени доказателства дали договора е прекратен и дали
това било обявено на ответника,дали последния е плащал някакви лизингови вноски
и ако е плащал в какъв размер и как била изчислена търсената за заплащане сума.
Правното основание на предявените
обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
Липсват ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си
– а именно, че страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за мобилни услуги
и договор за лизинг ,при посочените условия – индивидуални и общи, че
ищецът е изправна страна по договорите- предоставил е посочените и фактурирани
услуги и твърдяното устройство,
включително размера на претенциите си – главници.
В тежест на ответника е да
доказва плащане, респ. наличие на основания за недължимост
на сумите.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса),
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание,като на ищеца се връчи
препис от отговора на исковата молба.
Определението е окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: