№ 20035
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110128842 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и пета „Бързо производство” на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба подадена на 20.05.2024 г. от малолетния М. М. Д., ЕГН
********** (ищец), действащ чрез своята майка и законен представител С. Г. Д., ЕГН
**********, срещу М. Т. Д., ЕГН ********** (ответник). Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК. Предявена е акцесорна претенция по
чл. 146 СК за законна лихва.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебен акт, първият е
осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 230,00 лева. Сочи, че от определяне на
предходната издръжка нуждите му са се увеличили предвид изминалия период от време и
неговото израстване.
Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на предходно
определената издръжка, като осъди ответника да му заплаща такава в размер на 450,00 лева,
считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
иска за размера, предявен над 300,00 лева месечно. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по свое
вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, малолетния М. М. Д.,
ЕГН **********, е дете на ответника (л. 9 от делото).
1
С Решение № III-139-20128187 от 31.05.2021 г., постановено по гр. д. № 64250/2020 г.
по описа на СРС, 139 състав, влязло в сила на 27.08.2021 г., бракът между родителите на
ищеца е прекратен, родителските права по отношение на малолетния М. са предоставени на
майката, при която е определено местоживеенето му, а на бащата е определен режим на
лични отношения с детето и е осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 230,00
лева, считано от 21.12.2020 г.(л.7-л. 9 от делото).
Видно от представеното по делото справки, приходни квитанции и служебна бележка
малолетният М. посещава 129 ДГ „Приказен свят“, гр. София и допълнителни занимания
(приложни изкуства, английски език и футбол), както и спортна занималня към ОСК
„Олимпия-2005“ от 01.07-31.07.2024 г., за което за заплатени посочените в квитанциите суми
(л.11-л.14, л. 75 от делото).
От постъпилата по делото справка от НАП се установява, че бащата на ищеца за
периода 01.2024 г.-07.2024 г. е декларирал среден месечен осигурителен доход в размер на
1563,21 лева (л. 57 и л. 58 от делото), а майката на ищеца има сключен действащ трудов
договор с основна заплата в размер на 1255,00 лева, като същата има среден месечен
осигурителен доход за периода м.01.07.2024-м.07.2024 г. и м.04.2024 г. в размер на 2202,26
лева (л.59 и л. 60 от делото).
По делото е изготвен социален доклад на ДСП – Лозенец, в който се изразява
становище, че за детето основни грижи полага неговата майка, с помощта на нейните
родители Малолетният М. посещава 129 ДГ „Приказен свят“, гр. София. Детето има
емоционална връзка и с двамата си родители. Майката е заявила месечно трудово
възнаграждение в размер на около 1500,00 лева, а бащата – между 2000,00 и 4000,00 лева
Считат, че е в интерес на малолетния е да получава от баща си месечна издръжка, която да е
съобразена с възрастта и потребностите му (л. 63-л.65 от делото)
Други относими към делото доказателства не са представени.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и т. 2 от ППВС № 5 от
16.11.1970 г.). Алиментното задължение на родителя, обаче, не е безусловно що се касае до
размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да предоставя такава – арг.
от чл. 140, ал. 2 СК. Това означава, че родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални (жизненоважни) нужди може да отдели средства и за
издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
2
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието
на една от алтернативно посочените предпоставки.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. По отношение на същите страната, която носи
доказателствената тежест, следва да проведе главно доказване, което поради това трябва да
бъде и пълно, т.е. такова, което да създаде у съда сигурно убеждение за тяхното
съществуване. В конкретния случай, обаче, не са представени доказателства, че във
възможностите на ответника е да дава пълния претендиран увеличен размер на издръжката
за детето, въпреки указанията на съда с доклада.
Действително, по делото по безспорен начин бе установено, че е настъпила съществена
промяна, след постановяване на Решение № III-139-20128187 от 31.05.2021 г., постановено
по гр. д. № 64250/2020 г. по описа на СРС, 139 състав, влязло в сила на 27.08.2021 г. От
присъждане на досегашната издръжка, са изминали повече от 3 години, през което време
детето е пораснало и с това са се увеличили потребностите му от средства за съществуване и
образование.
Поради това, макар и действително, по делото по безспорен начин да бе установено, че
нуждите на ищеца са се увеличили, то не бяха ангажирани доказателства, че е във
възможностите на ответника да дава изцяло претендирания размер издръжка. Въпреки това
обаче, съдът отчита инфлацията и нарасналите нужди на детето, както и обстоятелството, че
ответникът за периода 01.2024 г.-07.2024 г. е декларирал среден месечен осигурителен доход
в размер на 1563,21 лева, като пред социалните работници е заявил, че получава месечно
възнаграждение между 2000-4000 лева, като не се установи същият да страда от заболяване,
което да му пречи да полага труд, както и и да има други алиментни задължения (така
Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК). Поради, това,
съдът намира, че в конкретния случай с оглед доказателствата по делото, ответникът следва
да заплаща на ищеца издръжка в размер от 350,00 лева.
Предвид гореизложеното, и липсата на доказателства за възможността на ответника да
заплаща увеличение на издръжката на детето в пълния претендиран размер, настоящият
съдебен състав, счита, че предявения иск с правна квалификация чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл.
143, ал. 2 СК, следва да бъде уважен за сумата от 350,00 лева, като в останалата му част до
пълния предявен размер от 450,00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесораната
претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
Издръжката се дължи считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.05.2024 г.
3
до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена сума.
По изпълнението на решението.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е
следователно призната по право (ex lege) изпълнителна сила на невлезлите в сила решения
относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (има право и
задължение) да се произнесе служебно (ex officio). За това в конкретния случай следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е
осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 350,00 лева.
Относно направените разноски по делото
Претенция за присъждане на разноски има от двете страни. Представени са списъци по
чл. 80 ГПК.
Съдът като взе предвид обстоятелството, че на ищеца е предоставена безплатна правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. (л. 6 от делото), поради което и съобразно изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я. В. С. адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, което съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6, вр.
§2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 466,67 лева с вкл. ДДС.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 133,33 лева (л. 45 от делото).
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи на Софийския районен съд, сумата
в размер на 172,80 лева, представляващи държавна такса върху увеличението на издръжката.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № III-139-20128187 от 31.05.2021 г., постановено по гр. д. №
64250/2020 г. по описа на СРС, 139 състав, влязло в сила на 27.08.2021 г., като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 146 СК, М. Т. Д., ЕГН
**********, да заплаща на малолетния М. М. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител С. Г. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00
(триста и петдесет) лева, считано от 20.05.2024 г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК,
4
за разликата над 350,00 лева до пълния предявен размер от 450,00 лева, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта за присъдената в полза на М. М. Д., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, М. Т. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 172,80 лева, представляващи
държавна такса върху увеличението на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал.
1, т. 6, вр. §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, М. Т. Д., ЕГН **********, да заплати на адв. Я. В. С., вписан в САК,
сумата в размер на 466,67 лева с вкл. ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. М. Д., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител С. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на М. Т. Д., ЕГН
**********, сумата в размер на 133,33 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5