Решение по дело №201/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Лирекс” ООД, [ЕИК], Етрополе, представлявано от управителя Д. Д., против решение № 52/16.02.2024г., постановено по АНД № 1472/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-2300171/07.11.2023г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, с което на касатора за нарушение на чл. 61, ал. 1 във. вр. с ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500лв.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуално представителство по делото.

Ответникът по касация – Дирекция "Инспекция по труда" Видин, редовно призован, чрез процесуалният си представител дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба и претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на място на 14.09.2023 г. в обект лозов масив в с. Винарово от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда” Видин, относно спазване на трудовото законодателство е констатирано следното нарушение: „Лирекс” ООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето С., което е полагало труд в обектка, като се е занимавало с гроздобер. От същия била попълнена декларация, от която се установява, че лицето работи с фиксирано работно време и получава трудово възнаграждение, като отношенията му с дружеството не са уредени като трудови и не е сключен писмен трудов договор. Като доказателство бил представен граждански договор между касатора и лицето.

Въз основа на това бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството и не са били направени възражения, след което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП.

С обжалваното решение районният съд потвърдил наказателното постановление. Приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, административното нарушение е установено по безспорен начин, а обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН за съдържание. Наложената имуществена санкция е определена при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, в минималния нормативно установен размер.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на районния съд е правилно.

Съдът споделя мотивите на районният съд, че установеното административно нарушение е установено по безспорен начин и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства е установено не е бил сключен трудов договор между лицето и касатора, което обстоятелство не е спорно между страните.

Видно от декларацията от лицето, попълнена собственоръчно от него в деня на проверката, лицето е полагало труд с работно време и с уговорено възнаграждение.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е безспорно доказано, че към датите на извършване на проверките лицето не е имало сключен трудов договор с касатора, в качеството му на работодател. Това обстоятелството не е спорно по делото. Вместо трудов договор между дружеството и работника е бил сключен граждански такъв. Спорен е въпросът дали характерът на сключения между страните договор е граждански или трудът , разкрива белезите на труд, който следва да се осъществи по трудово правоотношение.

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявана. По гражданския договор се дължи т.н. овеществен труд – постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от, трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същият се е съобразявал. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице – работодател, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Така представеният по делото граждански договор - с оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно прикрива съществуващо трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при осъществяването й, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение.

Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на което е изградил фактическите и правните си изводи за доказаност на нарушението.

Предвид изложеното оплакванията в жалбата са неоснователни, а решението на Районен съд Видин следва да бъде оставено в сила. Наказателното постановление е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин сумата от 100,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52/16.02.2024г., постановено по АНД № 1472/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-2300171/07.11.2023г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, с което на „Лирекс” ООД, [ЕИК], Етрополе за нарушение на чл. 61, ал. 1 във. вр. с ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500лв.

ОСЪЖДА „Лирекс” ООД, [ЕИК], Етрополе, да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, сумата от 100,00 лева, представляващи направени пред касационната инстанция разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.