№ 1039
гр. Варна, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20213110116859 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца "*****К" ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, срещу ответника В. А. Л. /*****/ ЛНЧ
**********, с посочен адрес: гр.Варна, *****, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по реда на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ЗА
ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА следните суми,
дължими по Договор за кредит за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти
и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от *****г.,
дължима главница - ***** лева; дължима договорна (възнаградителна) лихва - 1969,94
лева, начислена за периода 05.09.2020 г. до 23.11.2021г.; обезщетението за забава (лихвена
надбавка за забава) - 111,28 лева, начислено за периода 05.10.2020. до 23.11.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск -
24.11.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно - деловодни разноски, като
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, се отправя искане да се определи за *****К АД
юрисконсултско възнаграждение, доколкото в настоящето производство се представлява от
юрисконсулт.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва се следната банкова сметка, по която могат да
бъдат платени претендираните парични вземания : сметка в лева с IBAN №***** , BIC -
*****, „*****К" ЕАД.
1
Обстоятелствата от които се твърди, че произтичат претендираните права, според
изнесеното в исковата молба се свеждат до следното: Сочи се, че вземанията произтичат
от Договор за целеви потребителски кредит, за финансиране на студенти и докторанти, по
реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от *****г., сключен между *****К
АД, от една страна като кредитор и В. А. Л., от друга като кредитополучател, Банката е
поела задължение да предостави на последния кредит в размер на 78 233,20 /седемдесет и
осем хиляди двеста тридесет и три лева и двадесет стотинки/ лева, за заплащане на такси за
обучение.
Налице е неплащане на посочените суми, претендирани от ищеца, с което се обосновава
правния интерес от предявените искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от назначен на отв.особен
представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК..Възразява се с отговора относно размера на
предявените искове, поради което същите са оспорват. Сочи се, че не са налице
предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Претендиралата
главница не е съобразена с усвоения от кредитополучателя кредит за обучение.Сочи се, че
неправилно е определен периода и размера на претендираната договорна лихва.
Неоснователна е предявената претенция за обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава).
Предвид изложеното, се отправя искане да се отхвърлят изцяло така предявените искови
претенции, като неоснователни и недоказани
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, от фактическа и правна страна,
намира следното :
В разглеждания случай, ищецът е длъжен да установи при условията на пълно и главно
доказване, както следва: наличието на валидно учредено между страните договорно
правоотношение с конкретни параметри, изправността си по договора, както и по размер и
длъжник; факта и момента на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за която
длъжникът е уведомен; факта, че ответникът е изпаднал в забава от твърдяния момент.
При установяване на посочените обстоятелства, ответника черпи благоприятни за себе си
правни последици и да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на
задължението си за погасяване на кредита.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин
наличието на валидна облигационна връзка между ищцовата страна "*****К" ЕАД, ЕИК
*****, в качеството й на кредитодател и ответника В. А. Л. /*****/ ЛНЧ **********, в
качеството на кредитополучател, въз основа на сключен Договор за кредит за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от *****г. Договорът е обективиран в писмена форма
и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и
предмета на сделката, от ответните страни не се оспорва тяхната действителност, поради
2
което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно
облигационно правоотношение.
Възникването на твърдяната облигационна връзка между кредитора и кредитополучателя се
установява от представения Договор за кредит, като кредитополучателят и поръчителя са се
подписали лично в договора.
Изправността на банката кредитор, досежно задължението й за предоставяне на парични
средства на кредитополучателя се установява от приобщената към доказателствения
материал съдебно-счетоводна експертиза, в която е посочено, че представеният кредит е
усвоен от кредитополучателя в размер на главницата от *****лв.
Инвокираните пред настоящата инстанция доводи извеждат като основен въпроса надлежно
упражненото право на кредитора да обяви настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
при безспорно установения правопораждащ факт, проявлението на който дава право на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ, урежда субективното потестативно право на кредитна
институция да трансформира непадежирали кредитни задължения в предсрочно изискуеми,
при наличие на изискуемите предпоставки. Механизмът за упражняване на потестативни
материални права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното
преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на
задължението по договор за банков кредит в т. 18 на Тълкувателно решение №4/18.06.2014
год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, е прието, че предсрочната изискуемост на
договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а
с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Достатъчно условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявление
на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до
кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до последния целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така
и по отношение на поръчителя /в този смисъл и постановените по реда на чл. 290 ГПК
решение № 23 от 24.03.2015 год. на ВКС по т.д. № 1717/2013 год., І т.о., решение № 40 от
17.06.2015 год. на ВКС по т.д. № 601/2014 год., І т.о./.
С оглед така даденото разрешение, меродавна за преценката настъпила ли е предсрочната
изискуемост на кредита, е сбъдването на предвидена в договора обективна предпоставка и
упражненото от страна на банката субективно право за отнемане преимуществото на срока,
достигнало до кредитополучателя.
Правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем произтича от клаузата на чл.
17.2 от общите условия, представляващи неразделна част от сключения между страните
договор и приети от кредитополучателя. В цитираната клауза е предвидено при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита да става
предсрочно изискуем. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото
3
производство, представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, в рамките на претендираните суми /така, решение №
10/25.02.2020г. по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II 3 т. о, решение № 600009/02.02.2020г.
по т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о, , решение № 50098/10.10.2022г. по т. дело №
869/2021г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 60110/04.03.2022г. по т. дело № 772/2021г. на
ВКС, ТК, I т. о./ и исковата молба, с която страната се позовава на последиците от
изискуемостта, следва да се зачете като изявление в този смисъл. В контекста на
изложеното, с исковата молба, подадена чрез представител, се стига до промяна в
материално правното положение между страните, като особеният представител е
легитимирал да получи изявлението за изменение на договора /относно последното изрично
напр. решение №198/18.01.2019 год. по т.д. № 193/2018 на ВКС – I т.о./.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
липсват данни за извършени от ответника погасявания по кредита.
Налице са предпоставките, посочени в чл.17.2 от Общите условия/ОУ/ за предоставяне на
кредити - „При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.“ Вследствие
на изложеното, банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
на основание чл.60 ал.2 от ЗКИ, с връчване на исковата молба и книжата по чл.131 ГПК на
назначения на ответника особен представител по чл.47 ал.6 ГПК.
При изложеното, настоящия състав счита, че не може да се приеме, че е настъпила
предсрочна изискуемост на целия кредит.
Видно от приложена към ССчЕ, справка за движението по разплащателната сметка на
ответника, дължимите към банката суми към датата на подаване на настоящия иск, по пера
- главница, договорни лихви, наказателна лихва, са както следва: *****лв., главница,
получена от две усвоявания от по 7823,32лв./15646.64лв./; договорна лихва за периода от
05.09.2020г. до 23.11.2021г. в размер на 1969.94лв., получена както следва: ******7%/360
дни*439 дни /439 дни е периода от 05.09.2020г. до 23.11.2021г./, което е равно на
1615,44лв./360 дни - 1615,44лв.*439 дни е равно на 1969,94лв. Според вещото лице
наказателната лихва /обезщетение за забава/, възлиза на 114,28лв.
Ответникът В. А. Л. /*****/ ЛНЧ **********, чиято е доказателствената тежест за
доказване факта на заплащане на горните суми, не ангажира доказателства в този смисъл.
При това положение, съдът намира, че в полза на ищеца съществува изискуемо вземане по
договора за кредит в посочените по-горе размери, поради което и предявеният иск в рамките
на предявените размери като основателен следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора в настоящото исково производство, както и с оглед направеното
пред съда искане от ищцовата страна, разноски се следват на същата, съгласно чл.78, ал.1 от
ГПК, по представен списък по чл.80 ГПК/л.103/ и доказателствата по делото, както следва:
за д.такса - 1101,91лв., за депозит за особен представител - 1284,74лв., за депозит за ССЕ -
4
277.61лв., за ю.к.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП - 100,00лв., или общо
2764,26лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 430 от Търговския закон, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД ответника В. А. Л. /*****/ ЛНЧ **********, с посочен адрес: гр.Варна,
*****, в качеството му на кредитополучател, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца
„*****К" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, в качеството й
на кредитодател, следните суми, дължими по Договор за кредит за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от *****г., сумата от 23 077,71 лева - дължима главница; сумата
от 1 969,94 лева, дължима договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода
05.09.2020 г. до 23.11.2021г.; сумата от 111,28 лева, обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава), начислено за периода 05.10.2020. до 23.11.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящия иск - 24.11.2021г.
до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. А. Л. /*****/ ЛНЧ **********, с
посочен адрес: гр.Варна, *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „*****К" ЕАД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата в общ размер на 2764,26лв.,
представляваща сбор от сторени по делото съдебно-деловодни разноски, както следва: за
д.такса - 1101,91лв., за депозит за особен представител - 1284,74лв., за депозит за ССЕ -
277.61лв., за ю.к.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП - 100,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5