№ 150924
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110155122 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителен иск да бъде признато
със сила на присъдено нещо , че ответницата М. Т. М. му дължи сумата от 174,53 лв,
представляващи част от стойността на доставена , но незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл.211, вх.Б, ап.37, по
договорни отношения между страните през периода от месец 05.2020г. до месец 04.2022г.,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.
№2166/2024г. по описа на СРС, 68 състав.
Ответницата М. Т. М.–И. оспорва допустимостта на предявения установителен иск
по чл.422 ГПК видно от изявленията на пълномощника й в депозирания на 07.02.2025г.
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК. Твърди се , че искът е недопустим и съдебното
производство следва да бъде прекратено, тъй като ответницата като длъжница по
заповедното производство е „признала дължимостта на главницата за топлинна енергия в
пълния й претендиран размер от 1 064,13 лв”, а е оспорила само вземанията за мораторни
лиихви , за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК.
Софийски районен съд, 68 състав като прецени допустимостта на предявения иск
по чл.422 ГПК , намира за установено следното от процесуално-правна страна :
При извършената служебна проверка от съда е констатирано , че по гр.д. №
2166/2023г. по описа на СРС, 68 състав е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника М. Т. М. за плащане на следните суми : 1 064,13 лв, представляващи
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл.211, вх.Б, ап.37, с абонатен № 132359, по
договорни отношения между страните през периода от месец 05.2020г. до месец 04.2022г. ;
206,25 лв, представляващи мораторната лихва върху стойността на топлоенергията,
начислена за периода от 15.08.2021г. до 29.12.2023г.; 34,33 лв, представляващи цена за
извършена услуга дялово разпределение за периода от месец 12.2020г. до месец 04.2022г.
1
за същия имот , и 8,68 лв , представляващи мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение от 15.02.2021г. до 29.12.2023г., заедно със законната лихва върху двете
главници за периода от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.01.2024г.
до окончателното плащане , както и 26,27 лв държавна такса и 50 лв юрисконсулско
възнаграждение.
Длъжницата М. Т. М. - И. е предявила ВЪЗРАЖЕНИЕ ПО ЧЛ.414 ГПК , с което
изрично е ПРИЗНАЛА дължимостта на всяка от двете главници – 1 064,13 лв за
топлинна енергия и 34,33 лв за цена на услугата „дялово разпределение”. Следователно за
тези суми заповедта за изпълнение е влязла в сила поради липса на оспорване и за тези
суми следва да бъде издаден изпълнителен лист от съда по заповедното гр.д. №
2166/2024г.
Към настоящия момент изпълнителния лист не е издаден, но това не отменя
наличието на предпоставките за издаването му.
Предявеният по настоящото дело установителен иск по чл.422 ГПК е НЕДОПУСТИМ ,
защото вземането , което е негов предмет , е част (в размер на 174,53 лв ) от главницата
за топлинна енергия по заповедта по чл.410 ГПК (цялата в размер на 1 064, 13 лв) ,
която е призната изцяло от длъжницата според изричното й изявление в депозираното
възражение по чл.414 ГПК , поради което за това вземане са били налице предпоставките
за издаването на изпълнителен лист по чл.416,изр.1 ГПК по заповедното гр.д. №
2166/2024г. по описа на СРС, 68 състав. Това е така по следните причини :
Процесуалното основание за допустимостта на иска по чл.422 ГПК е предявеното
възражение по чл.414 ГПК , т.е. оспорване от длъжника срещу заповедта за изпълнение.
Липсата на подадено в срок възражение (оспорване) обуславя влизането в сила на
заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителен лист по чл.416 ГПК. Когато
възражението е подадено само срещу част от вземанията , за които е издадена заповед за
изпълнение , в останалата й част заповедта влиза в сила и е изпълнително основание за
издаване на изпълнителен лист по чл.416 ГПК за неоспорените вземания. Иск по чл.422
ГПК за неоспорените вземания , т.е. за тези , срещу които няма предявено възражение
(оспорване) по чл.414 ГПК или тези вземания са признати в самото възажение по
чл.414 ГПК , е НЕДОПУСТИМ.
По изложените причини исковата молба, с която е предявен установителен иск по
чл.422 ГПК за установяване на част от вземане , което ответницата е признала с
възражението по заповедното гр.д. № 2166/2024г. по описа на СРС, 68 състав, следва да
бъде върната като недопустима.
Относно разноските по делото:
Съдът не присъжда разноски на ищеца в настоящото исково производство , тъй като
предявеният иск по чл.422 ГПК не е уважен. За разноските на ищеца в заповедното
производство, съответстващи на признатата част от претенициите, следва да бъде издаден
изпълнителен лист в заповедното производство по гр.д. № 2166/2024г. по описа на СРС, 68
2
състав (заедно с признатите вземания) по реда на чл.416 ГПК , тъй като в тази й част
заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила.
На ответницата също не следва да бъдат присъдени разноски за настоящото исковото
производство, тъй като не са представени доказателства да е осъществила разходи във
връзка с настоящото исково дело.
На пълномощника на ответницата – адвокат М Л.Л също не следва да бъде
присъждано адвокатско възнаграждение, тъй като по делото няма доказателства, че са
налице условията по чл.38,ал.1, т.2 ЗА , т.е. , че ответницата е материално-затруднено
лице. Съдържащата се в представения Договор за правна защита и съдействие от
28.01.2025г. декларация в тази връзка не е доказателство , а изявление на ответницата ,
което подлежи на доказване. Претенцията по чл.38,ал.2 ЗА на посочения адвокат следва да
бъде отхвърлена.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба на „Т”ЕАД , по която е образувано съдебното
производство по гр.д. № 55122/2024г. по описа на СРС , 68 състав.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.3 ГПК на
адвокат М Л.Л, ЕГН : **********, със съдебен адрес: гр. София , ул. *** , за
присъждане на сумата от 480 лв ( четиристотин и осемдесет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение в качеството му на пълномощник по чл.38,ал.1,т.2 ЗА на
ответницата М. Т. М. -И. по исковото гр.д. № 55122/2024г. по описа на СРС, 68 състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщенията до страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на страните заедно със съобщенията и преписи от настоящото
разпореждане (чл.7,ал.2 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и от
приложенията към него за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3