№ 2250
гр. С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110138925 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 и
чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.149 и сл.ЗЕ, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С. ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.С., район К. с., ул.Я. № 23Б,
срещу ответник Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., район В., ж.к.З. Б-5, бл.2, вх.А,
ет.14, ап.61, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да
приеме за установено между страните, че ответник дължи на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ - в
общ размер от 1435,25 лева /лв./, от които 1163,71 лева (хиляда сто шестдесет и три лева и
71 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
21.03.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата 148,00 лева (сто четиридесет и осем лева), представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за период от 15.09.2022 г. до 08.03.2024 г., сумата 102,95 лева (сто и два лева
и 95 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 20,59 лева (двадесет лева и 59
стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.07.2021 г. до
08.03.2024 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.С., ж.к.З. Б-5, бл.2,
вх.А, ет.14, ап.61, аб.№195513, с инсталация № **********, ИД№ 193560, за които суми е
издадена заповед за изпълнение/ЗИ/№ 10678/9.4.2024г. на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД № 16835/2024г.по опис на СРС.
Ищецът твърди, че ответника в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
1
съгласно който клиентите на ТЕ са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при
условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/отм./) и
спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т. С. ЕАД
на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „М.”, в сила от 10.07.2016г.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32,
ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ
топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При
неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащат на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Ищецът твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ и ДР през
процесния период и не е погасил насрещното си задължение.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се
намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ с Т.с. ЕООД.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената на услугата дялово разпределение.
Моли съдът да установи вземането.
ОТВЕТНИКЪТ в подадения отговор по чл.131 ГПК изцяло признава исковите
претенции, въпреки че е подал възражение по чл.414 ГПК по ЧГД № 16835/2024г.по опис на
СРС, в което само е посочил, че не дължи сумите по ЗИ. С ОИМ представя доказателства за
частично плащане на задължения, като твърди подписано с ищеца споразумение за плащане
на вноски на цялото задължение. Представя касов бон за платена сума от 474,02лв на
17/9/2024г. по съдебно дело за аб.№ **********.
Поради изложеното се иска да не се назначават експертизи.
Ответникът моли съда да присъди минимално юристконсултско възнаграждение по
заповедната и исковата част на производството.
Ответникът моли съда да спре настоящото производство поради сключено на
17.09.2024г. споразумение с ищеца за разсрочено плащане.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез юр.к. по пълномощно, потвърждава
извършено плащане от ответник, като моли да се присъди юр.к.възнаграждение само за
исковото производство, защото плащането е след подаване на ИМ в съда.
2
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява лично. Преди
о.с.з. представя ОИМ с вх.№ 38026/4.2.2025г. с представени доказателства за платени суми-
всичко по Споразумение от 17.9.2024г./л.65 от делото/.
Съдът, като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства всички писмени документи представени от
страните с ИМ, уточнителни молби, отговори.
По делото е прието и предходното заповедно по ЧГД№ 16835/2024г. по опис на СРС.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415 ГПК от заявителя срещу
длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответникът в качеството си на собственик на процесния
топлоснабден имот има качеството „потребител” по смисъла на чл.153 ЗЕ, поради което
следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на
договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период. Няма спор между
страните за собствеността на описан в ИМ апартамент, а именно, че е собственик ответника.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имаш качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Наличието на облигационната връзка между страните се потвърждава и от събраните
по делото писмени доказателства.
На следващо място самия ответник със заплащане на дължимите суми е признал
предявените искове извънсъдебно. Ответникът е заплатил последна вноска по споразумение
3
от 17.9.2024г. на 3.2.2025г., с което всичко дължимо по издадена Заповед по чл.410 ГПК е
заплатено, като плащането е след подаване и на ИМ по настоящото дело в съда.
Поради извършеното плащане исковете подлежат на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за уважените претенции на ищеца, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК направените от ищеца в хода на
производството разноски, като следва да се присъдят сторените разноски за
юр.к.възнаграждение в исковото производство от 100,00 лева. Разноските се дължат, защото
ответника е платил след подаване на ИМ в съда. Ако беше платил при подаване на
възражение по чл.414 ГПК или по-рано и бе подал възражение по чл.414а ГПК по исково
производство въобще не би се стигнало и разноските щяха да бъдат само за заповедното
производство.
Съдът следва да се присъди само юр.к.възнаграждение в полза на ищеца от 100,00 лева
за исковото производство.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК/л.73/, който съдът е приел по делото.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на делото исковете предявени от ищец Т.С. ЕИК
......., със седалище и адрес на управление гр.С., район К. с., ул.Я. № 23Б, срещу ответник Д.
Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., район В., ж.к.З. Б-5, бл.2, вх.А, ет.14, ап.61, за
признаване на установено, че ответник дължи на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ - в общ
размер от 1435,25 лева /лв./, от които 1163,71 лева (хиляда сто шестдесет и три лева и 71
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
21.03.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на
вземането, сумата 148,00 лева (сто четиридесет и осем лева), представляваща мораторна
лихва върху ТЕ за период от 15.09.2022 г. до 08.03.2024 г., сумата 102,95 лева (сто и два лева
и 95 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение/ДР/ за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за
период от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 20,59 лева (двадесет лева и 59
стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за период от 16.07.2021 г. до
08.03.2024 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.С., ж.к.З. Б-5, бл.2,
вх.А, ет.14, ап.61, аб.№195513, с инсталация № **********, ИД№ 193560, за които суми е
издадена заповед за изпълнение/ЗИ/№ 10678/9.4.2024г. на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК по ЧГД № 16835/2024г.по опис на СРС, на основание чл.422 и чл.415, ал.1, т.1
ГПК във вр. с чл.149 и сл.ЗЕ, чл.79 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр.С., район В., ж.к.З. Б-5, бл.2, вх.А,
4
ет.14, ап.61, да заплати на Т.С. ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр.С., район
К. с., ул.Я. № 23Б, СУМАТА от 100,00 лева представляващи сторените пред СРС съдебно
деловодни разноски по настоящото исково производство за юр.к.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5