№.. 670 / 24..10..2019 г..
Р Е Ш Е Н И Е
24..10..2019 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - М.. втори граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора…………....……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гражданско дело №.. 2654 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по предявени искове с правно основание чл..59 ал..1 от ЗЗД..
Ищецът М..Н..Б.. xxx твърди в исковата си молба, че на 02..10..2017 година между него от една страна в качеството на купувач и К.К.К. и Р.. П. А.. от друга, в качеството на продавачи е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489..10..145..3..5, кадастрален район 10, находящ се в поземлен мот с идентификатор 48489..10..145 в сграда №.. 3 по КК и КР на град М.. одобрена със Заповед №.. РД-18-29/05..04..2006 г.. на изп.. директор на Агенция по кадастъра, с предназначение – жилище, апартамент с площ 117..92 кв..м.., с административен адрес на обекта – град М.. у.. К. О.. №.. 5.. е.. 2.., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.. Твърди също така, че сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №.. 147, том ІV, рег.. №.. 6785, дело №.. 474/2017 г.. на нотариус Р.. П.... Съгласно сключения договор, продажната цена на имота е 59416..64 лева, от която 20000 лева са изплатени по банков път на продавача Р.. П. А.., а 39447..39 лева - представляващи остатък по ипотечен кредит към Банка ДСК ЕАД, е следвало да се заплатят до 30..12..2019 година.. Поддържа, че той е платил цялата продажна цена за гореописания имот по банкова сметка xxx Р.. П. А.., включително посочената в нотариалния акт сума от 39 447..39 лева, представляваща остатък по ипотечен кредит в банка ДСК, сключен от Р.. П. А.. и наследодателя на двете ответнички - Кузман Крумов Атанасов.. Поддържа, че след изплащане на цялата уговорена продажна цена за погасяване на кредита се оказало, че по ипотечния кредит остава да се плати допълнително сума от 9 013..60 лева, която продавачките не са заплатили и отказват да заплатят.. Заявява, че бездействието на продавачките е довело до новиране на ипотеката, вписана за обезпечаване на кредита.. Под страх имотът да не бъде изнесен на публична продан, на 04..10..2018 г.. Ищецът се е принудил и е преведе по банкова сметка xxx Р.. П. А.. в банка ДСК още 9 013..60 лева, за да бъде погасен изцяло сключения с банка ДСК ипотечен кредит и учредената в полза на банката ипотека върху процесния имот да бъде заличена.. Твърди, че към момента посочената сума не е възстановена от продавачките.. Поддържа, че по този начин К.К.К. и Р.. П. А.. неоснователно са се обогатили за негова сметка и му дължат връщане /всяка в размер на притежаваните идеални части от имота и ипотечното задължение/ на сумата от 9 013..60 лева на основание чл..5.. ал..1 от ЗЗД, а също законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което на основание чл..5.. ал..1 от ЗЗД да осъди К.К.К. да му заплати сумата от 2253..40 лева и Р.. П. А.. да му заплати сумата от 6760..20 лева, с които суми същите са се обогатили неоснователно за негова сметка, поради това, че той е заплатил вместо К.К.К. и Р.. П. А.. сумата от 9013..60 лева за погасяване на сключен с банка ДСК договор за ипотечен кредит с предмет Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489..10..145..3..5, кадастрален район 10, находящ се в поземлен мот с идентификатор 48489..10..145 в сграда №.. 3 по КК и КР на град М.. одобрена със Заповед №.. РД-18-29/05..04..2006 г.. на изп.. директор на Агенция по кадастъра, с предназначение – жилище, апартамент с площ 117..92 кв..м.., с административен адрес на обекта – град М.. у.. К. О.. №.. 5.. е.. 2.., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски..
В срока по чл..131 от ГПК ответниците К.К.К. xxx и Р.. П. А.. xxx са депозирали отговор на исковата молба, в който изразяват становище за неоснователност на предявения исК. Заявяват, че действително, на 02..10..2017 г.. между тях двете, от една страна, в качеството на продавачи и М..Н..Б.., в качеството му на купувач, бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №.. 147, том ІV, рег.. №.. 6785, дело №.. 474/2017 г.. на нотариус Р.. П.., на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489..10..145..3..5, кадастрален район 10, находящ се в поземлен мот с идентификатор 48489..10..145 в сграда №.. 3 по КК и КР на град М.. одобрена със Заповед №.. РД-18-29/05..04..2006 г.. на изп.. директор на Агенция по кадастъра, с предназначение – жилище, апартамент с площ 117..92 кв..м.., с административен адрес на обекта – град М.. у.. К. О.. №.. 5.. е.. 2.., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.. Поддържат също така, че при предварителните преговори с купувача се споразумяли да му продадат имота заедно с обзавеждането в него, което той им заплатил предварително, включително и 20 000 лева, представляващи част от цената на имота.. Сумата била преведена по сметка на втората от тях - Р.. П. А.., която пък от своя страна превела по ипотечния кредит към Банка ДСК ЕАД.. Твърдат, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба, 02..10..2017 г.., по кредита останала неизплатена главница в размер на 39 447..39 лева, която купувачът се задължил да изплати до края на 2019 г.. Твърдят, че в деня на сделката, имали банково извлечение по ипотечния кредит, с което уточнили остатъка по кредита, поради което купувачът подписал нотариалния акт, с посочената в него пазарна цена, без възражения.. След сделката купувачът продължил да внася различни по размер суми, без да се съобразява с падежните дати, което вероятно е довело и до по-големи лихви.. Във връзка с горното, считат, че искът, предявен от М..Н..Б.. е неоснователен..
Доказателствата по делото са писмени.. Изслушани са и са приети заключения на вещо лице..
Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл..235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото, че на 02..10..2017 година между ищеца М..Н..Б.. от една страна в качеството на купувач и ответниците К.К.К. и Р.. П. А.. от друга, в качеството на продавачи е сключен договор за покупко-продажба на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489..10..145..3..5, кадастрален район 10, находящ се в поземлен мот с идентификатор 48489..10..145 в сграда №.. 3 по КК и КР на град М.. одобрена със Заповед №.. РД-18-29/05..04..2006 г.. на изп.. директор на Агенция по кадастъра, с предназначение – жилище, апартамент с площ 117..92 кв..м.., с административен адрес на обекта – град М.. у.. К. О.. №.. 5.. е.. 2.., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.. Тази сделка е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №.. 147, том ІV, рег.. №.. 6785, дело №.. 474/2017 г.. на нотариус Р.. П.... Видно е също така, че съгласно сключения договор, продажната цена на имота е 59 416,64 лева, от която 20 000 лева са изплатени по банков път на продавача Р.. П. А.., а 39 447..39 лева - представляващи остатък по ипотечен кредит към Банка ДСК ЕАД, е следвало да се заплатят до 30..12..2019 година.. Ищецът М..Н..Б.. е платил цялата продажна цена за гореописания имот по банкова сметка xxx Р.. П. А.., включително посочената в нотариалния акт сума от 39 447,39 лева.. Установено е също, че 04..10..2018 година ищецът е превел по банкова сметка xxx Р.. П. А.. в банка ДСК още 9 013,60 лева,
От основното заключение на вещото лице В..П..Т.. се установява, че по банкова разплащателна сметка №.. 0000000023476416 с титуляр Р..А.., за периода от 29..09..2017 година до закриване на сметката с последно записване на 15..11..2018 година, ищеца М..Н..Б.. е внесъл за погасяване на кредита общо сумата от 82 269,25 лева.. От заключението на вещото лице се установява, че ответницата Р.. П. А.. има разкрита и друга сметка – с №.. 0000000014951077.. По тази сметка има осчетоводени вноски от М..Н..Б.. в общ размер на сумата от 13 300,74 лева.. Категорично е вещото лице, че по двете банкови сметки ищецът е внесел общо сумата от 95 569,99 лева (82 269,25 лева + 13 300,74 лева).. В допълнителното заключение вещото лице Т.. е отразило, че при изготвяне на основното си заключение същата не е взела предвид внесената от ищеца сума от 4 300,00 лева (2000 лева + 1500 лева + 800 лева).. Така вещото лице заключава, че размерът на внесените от ищеца суми за погасяване на жилищния кредит на името на Р..А.. е 99 870,15 лева..
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и от заключенията на вещото лице В..П..Т.., които съдът възприема изцяло като обективни, безпристрастни и компетентно изготвени..
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявените от ищеца искови претенции са основателни..
Разпоредбата на чл..59 ал..1 от ЗЗД постановява, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.. Разглежданият състав намира приложение и в случаите, когато едно лице ползва без правно основание чужда вещ, като по този начин се обогатява с ползите от вещта за сметка на обедняването на собственика й.. Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда на чл..59 ал..1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл..59 ал..2.. от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности..
Ищецът твърди, че ответниците К.К.К. и Р.. П. А.. неоснователно са се обогатили за негова сметка и му дължат връщане /всяка в размер на притежаваните идеални части от имота и ипотечното задължение/ на сумата от 9 013,60 лева на основание чл..5.. ал..1 от ЗЗД, а също и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението..
Съгласно сключения между страните договор, продажната цена на имота е 59 416,64 лева, от която 20 000 лева са изплатени по банков път на продавача Р.. П. А.., а 39 447..39 лева - представляващи остатък по ипотечен кредит към Банка ДСК ЕАД, е следвало да се заплатят до 30..12..2019 година.. Установеното е по категоричен начин, че ищецът М..Н..Б.. е изплатил цялата продажна цена за гореописания имот по банкова сметка xxx Р.. П. А.., включително посочената в нотариалния акт сума от 39 447,39 лева, представляваща остатък по ипотечен кредит в банка ДСК сключен от Р.. П. А.. и наследодателя на двете ответници - Кузман Крумов Атанасов.. След изплащане на цялата уговорена продажна цена за погасяване на целия кредит на 04..10..2018 година М..Н..Б.. е превел по банкова сметка xxx Р.. П. А.. в банка ДСК още 9 013,60 лева, за да бъде погасен изцяло сключения с банка ДСК ипотечен кредит и учредената в полза на банката ипотека върху процесния имот да бъде заличена.. Ищецът не е имал задължение да заплаща посочената по – горе сума от 9 013,60 лева.. Това е задължение на страните по договора за ипотечен кредит – Р..А.. и К.К. в качеството на законен наследник на Кузман Атанасов..
От събраните по делото доказателства се установява, че договорът за ипотечен кредит е сключен между Банка ДСК ЕАД от една страна и Кузман Крумов Атанасов и Р.. П. А.., от друга.. Установено е също от представеното на лист 95 от делото удостоверение за наследници, че така, че Кузман Крумов Атанасов е починал на 08..06..2014 година и е оставил свой законни наследници – двете ответници по делото и И. К. Д... Последната се е отказала от оставеното от него наследство, който отказ е вписан в съответния регистър и е издадено удостоверение за това.. Ето защо правата на двете ответници – продавачки по договора са 3/4 ид..ч.. за Р..А.. и 1/4 ид..ч.. за К.К...
Безспорно е установено от основното заключение на вещото лице Т.., че още на 29..09..2017 година ищецът М..Б.. е превел по конкретно посочената банкова сметка xxx Р..А.. за погасяване на кредита й сума в размер на 59 969,25 лева, която сума надхвърля размера на продажната цена.. Установено е също така от вещото лице, че на 2....10..2017 година е осчетоводен трансфер по плащане на главница в размер на 59 179,79 лева, като в проведеното открито съдебно заседание на 25..03..2019 година вещото лице Т.. допълни, че „към датата на трансфера тя /Р..А../ не е имала пари по сметката”..
При така извършеното плащане на цялата уговорена продажна цена, ответницата Р..А.. е била длъжна да погаси изцяло кредита и да вдигне ипотеката върху имота, който е продала на ищеца.. Това тя очевидно не е сторила, тъй като от заключенията на вещото лице Т.., се установява по категоричен начин, че ищецът М..Б.. е превеждал на няколко пъти различни суми за погасяване на същия кредит, като на 4..10..2018 г.. той е превел за пореден път сума от 9 013,60 лева.. Именно с тази сума ответниците са се обогатили за сметка на ищеца по делото, поради което му дължат връщане на същата.. Разпределението на тази сума, с оглед правата на ответниците е следното: 3/4 ид..ч.. за Р..А.. или 6760,20 лева и 1/4 ид..ч.. за К.К. или 2253,40 лева..
С оглед на гореизложеното заявените от ищеца искови претенции с правно основание чл..59 ал..1 ЗЗД се явяват основателни, поради което следва да бъдат осъдени ответниците да му заплатят съответно 6760,20 лева - Р..А.. и 2253,40 лева - К.К., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите..
При този изход на делото ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 1 756,04 лева - реализирани в производството разноски, от които 1317,03 лева – Р..А.. и 439,01 лева - К.К.
Предвид изложените по-горе съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Р.. П. А.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на М..Н..Б.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx на основание чл..59 ал..1 ЗЗД сумата от 6 760,20 лева, с която сума същата се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от 29..10..2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и 1 317,03 лева – разноски по делото..
ОСЪЖДА К.К.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на М..Н..Б.. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx на основание чл..59 ал..1 ЗЗД сумата от 2.. 253,40 лева, с която сума същата се е обогатила неоснователно за негова сметка, ведно със законната лихва от 29..10..2018 година до окончателното изплащане на сумата, както и 439,01 лева – разноски по делото..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :