МОТИВИ по НЧХД № 2097/13г.:
Обвинението против подс. Д.Г.А. *** е за това,
че :на 20.01.2013г. в с.Братаница , обл.Пазарджик е причинил на малолетния П.Г.И. лека телесна
повреда, изразяваща се в локсация на първи ляв и десен резец от първа и втора
степен – разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предявен от Г.П.И. като законен представителна
малолетния пострадал П.Г.И. против Д.А. за сума в размер на 5 000 /пет хиляди / лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението
по чл.130, ал.1 от НК в едно със законната лихва от дата на деянието 20.01.2013г.
до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият Д.А. не се
признава за виновен, твърди, че не е удрял малолетния пострадал, дава обяснение
за случилото се.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа
страна следното :
На
20.01.2013г.около 19.30 часа подс. А. бил в магазина на сина си , находящ се в
с.Братаница, обл.Пазарджик, за да помогне на магазинерката – св.А. да затвори
магазина, когато при него влязла първо Запринка ангелова, която му казала , че
на плочата на гаража имало деца които крадяли нещо. Първоначално подсъдимият не
обърнал внимание , но след това влязла още една жена и казала на подсъдимия, да
излезе да види , че имало деца които крадяли нещо . Св.а. също чула , че жена ,
която била от махалата на с.Братаница казала на подсъдимия , че дете се било качило на гаража и се опитвало
да краде . Подс.А. взел една метла с пластмасова дръжка и излязал да види какво
става, кой краде . Като излязал видял , че на гаража имало деца , които се
опитвали да крадат празни касетки . Като видяли се разбягали скачайки от
гаража. Подс.а. се ядосал и се развикал .Пострадалият И. минавайки покрай подс.А.
получил удар в областта на устата с дръжката на метлата от подс.А. .От удара от
устата на пострадалия потекла кръв, той се разплакал и побягнал към дома си .
По пътя срещанал св.М., като му казал , че подсъдимият го бил ударил . Св.М. не
видял кръв по главата на пострадалия, като не обърнал внимания дали има кръв по
устата на детето. След като родителите на пострадалия и неговата баба св.Илиева
видяли пострадалото дете , и разбрали отдецата, че подс.А. е ударил П.И., още
повече, че по усатта надетето имало кръв , те отишли да се саморазправят с
подс.А.. Била извикана полиция , писали присъстващите обяснения.
На 21.01.2013г. пострадалия заедно с баба си – св.Л.Илиева посетили
съдебна медицина в гр.Пазарджик от където му било издадено Медицинско
удостоверение № 10-I/2013
год, където изрично било посочено, че първи горен ляв и десен резец са
луксирани / разклатени/ от I-II степен и силно болезнени. По лигавицата на горната устна се виждало
кръвонасядане с червеникаво виолетов цвят и размери 10х5 мм, като тези
увреждания добре отговаряли по време и начин да са получени , така както
описвал пострадалия – чрез удар по устата с метла .Прегледа в съдебна медицина
бил извършен от медицинската сестра, след което св.Ф. издал съдебно
медицинското удостоверение.
При така описаната фактическа обстановка, подс. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 132,ал.1,т.3 във
вр. с чл.131, ал.1,т.4 от НК , като на 20.01.2013г. в с.Братаница ,
обл.Пазарджик е причинил на малолетния П.Г.И.
лека телесна повреда, изразяваща се в локсация на първи ляв и десен резец от
първа и втора степен – разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130,ал.1
от НК.
Съдът счита, че подсъдимият е причинил телесната увреда на пострадалото
дете, в състояние на силно раздразнение . Видно от неговите обяснения и от
показанията на св.А., е че няколко човека са казали на подсъдимият , че на
гаража му се извършва кражба. Излизайки от магазина подс.А. е видял, че децата
между които и пострадалото дете са се опитвали да откраднат празни касетки от
плочата на гаража, подс.А. предизвикан от действията на децата е замахнал и е
ударил едно от тях с пластмасовата дръжка на носената от него метла.
Деянието е извършено умишлено с целени и настъпили обществени
последици.Причините се коренят в незачитане правовият ред в страната и
физическата неприкосновеност на човека.Подсъдимият е нарушил с деянието си
основният международен принцип – защита на най-добрите интереси на децата .
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа показанията на св.
Илиева, св.А., св.М., св.Ф., отчасти от обясненията на подсъдимия и приетите по
делото писмени доказателства.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св.А., тъй като към момента на деянието е
работела в магазина на сина на подсъдимия но към настоящият момент е
незаинтересован свидетел, без родствени и служебни правоотношения . Св.А. е
категорична, че на подсъдимият излизайки на вън с метлата е смятал, че има хора
които крадат нещо от плочата на гаража , находящ се в непосредствена близост до
магазина. Това не е било негово предположение а две жени една след друга, както
твърди в обясненията си подсъдимият са влезли и са му съобщили, че има хора,
които може би крадат нещо. Афектиран от случващото се подс.А. е взел със себе
си метла и е излезнал на вън за да прогони крадците, тъй като той не е знаел
колко са възрастни те.
Съдът
не кредитира обясненията на подс. А. в частта в която твърди , че не е ударил
пострадалият, а той бил паднал на цимента , и може би тогава се бил ударил.
Тези негови обяснения се опровергават по категоричен начин от показанията на
св.Ф., който от своята практика на съдебен медик , твърди, че ако лицето си е
ударило главата в циментова повърхност, то тогава би следвало да има други
охлузвания и задължително ще е наранен и носа . от приетите поделото писмени
доказателства – неоспорено Медицинско свидетелство , се установява, че
наранявания по носа на пострадалия не е имало. Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимият, че той не бил замахвал с метлата а тя просто се понесла на
някъде, и после видял че пострадалият я бил счупил. Тези негови твърдения се
опровергават от медицинското удостоверение и от показанията на св.Илиева и М..
Св.Илиева казва,че пострадалия е бил с кръв , зъбите му били разбити.
Свидетелката казва, че от другите деца била разбрала, че подс.А. ги бил гонил и
удрял с метла. Нейните показания отчасти се потвърждават и от показаният на св.М.,
който казва, че видял пострадалия да плаче , като му казал , че бил ударен. Св.М.
казва , че детето нямало кръв по главата, но не бил видял дали има кръв по
устата .
Съдът
не кредитира показанията на св.Илиева единствено в частта в която твърди, че
децата просто си играели , а не че са се качвали на гаража. Св.Илиева не е била
очевидец, съвсем естествено е , че децата ще кажат че са си играели, едва ще
съобщят , че са се опитвали да откраднат касетки от гаража на подсъдимия.
Видно
от постановление за прекратяване на ДП на ОППазарджик, същото е прекратено само
защото са приели, че става въпрос за причинени леки телесни повреди на
малолетния и че деянието не е извършен по хулигански подбуди.
Установи
се, че подс.А. в състояние на силно раздразнение , предизвикано от пострадалия
и неговите приятели – които са се опитвали да откраднат касетки от гаража му е
причинил на пострадалия лека телесна повреда.Видно е, че пострадалия заедно с
баба си – св.Илиева са отишли още на другият ден в съдебна медицина, от където
им е било издадено Съдебно медицинско удостоверение №10 – I/2013г. за
причинените увреждания.
Не
се доказа по никакъв начин, че св.Илиева , която е баба на пострадалият дължи
определена сума пари на подс.А., поради което всъщност те били завели
настоящото производство. Установи се единствено от обясненията на подсъдимият,
от показанията на св.А. и от писмените доказателства – докладни записки, че
веднага след инцидента подсъдимият е бил нападнат и е била търсена с него
саморазправа с него от страна на лицето което живеело на семейни начала със
св.Илиева.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе
предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Налице са основанията за прилагане на чл. 78а от НК, тъй като
санкцията, предвидена в чл. 132,ал.1,т.3 от НК е лишаване от свобода до три месеца или пробация до шест месеца. Деянието е извършено умишлено. Подс.А. не е
осъждан и не е освобождаван друг път от наказателна отговорност по реда на
глава VІІІ, раздел ІV от общата част на НК и от престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Поради гореизложеното подс.А. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършеното престъпление и да му бъде наложено
административно наказание „Глоба” по реда на чл. 78а от НК.
При определяне и индивидуализация
на наказанието „глоба” следва да се вземат предвид смекчаващите наказателната
отговорност обстоятелства –направените частични самопризнания, чистото съдебно минало, обстоятелството , че
подсъдимият е пенсионер . Отегчаващи обстоятелства не се откриват.
Ето защо съдът при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства определи
на подс.А. административно наказание
глоба в размер на 1000 / хиляда / лева платима в полза на държавата, както и 5
лв. ДТ при издаване на ИЛ.
Съдът при спазване изискванията на ЗЗД осъди подсъдимият да заплати на
тъжителя П.И. чрез неговият баща и
законен представител Г.И. сума в размер
на1000лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в едно с
лихвата от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на
сумата.Установи се, че тъжителят е бил ударен в областта на устата, като е имал
нараняване не само на устните, но също е имал и два разклатени зъба , в
медицинското удостоверение изрично е отбелязано, че при пипане са били силно болезнени.От
друга страна взе в предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил силно
раздразнен от обстоятелството , че пострадалия заедно с приятелите си се е
опитал да открадне празни касетки от покрива на гаража му, поради което
отхвърли като неоснователен предявеният иск до 5 000 лв..
Осъди подсъдимият да заплати ДТ върху уваженият размер на гражданският
иск в размер на 50.00 лв..
Осъди подсъдимият да заплати на тъжителя И. чрез неговият баща и
законен представител сторените поделото
разноски в размер на 27.00. , представляваща сума за разноски по делото.
По
изложените съображения съда постанови решението си.
СЪДИЯ: