Решение по дело №1165/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на Е. Г. П. от с. Дорково, [улица], чрез адв. М. - САК, против решение №1012-12-229#1 от 07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик и решение №1012-12-230#1 от 07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №122-00-559-3 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик. С оспореното решение на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 122-00-559-1 от 05.08.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, съответно е потвърдено разпореждане №122-00-559-5 от 26.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на Е. Г. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 14.06.2021 г. – 13.10.2021 г. в размер на 12 лева дневно.

С определение № 267/22.01.2024 г. съдът е разделил производството по делото на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, след като е констатирал при извършената служебна проверка, че с жалбата са оспорени два отделни административни акта с различен предмет. Така производството по настоящото дело е с предмет жалбата против решение №1012-12-230#1 от 07.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, тъй като административният орган не е установил по безспорен начин основанието, на което е прекратено осигуряването на лицето.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. М. поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Ответникът чрез юрк. М. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление с вх. № Ф-01-305 от 17.06.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, като в него е декларирано, че последното му правоотношение е с работодател от Ирландия и считано от 14.06.2021г. същото е прекратено.

По подаденото заявление с рег. №122-00-559/17.06.2021г. на Е. П. е изпратено уведомително писмо с изх. № У-122-00-559-1 от 21.06.2021г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомена, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителен период и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004; декларация, относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи от Ирландия и фишове за изплатени заплати, както и документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудовото правоотношение.

Във връзка с горепосоченото уведомително писмо Е. П. е представила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала като причина за прекратяване на трудовото правоотношение „изтичане срока на договора“; осигурителен номер, копие от документи от Ирландия. Не е представила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия договор.

На 03.08.2021 г. в ТП на НОИ – Пазарджик са получени структурирани електронни документи U017 № 216813 и U004 № 216819 от компетентна институция на Ирландия, с които е потвърден период на осигурена заетост от 27.02.2021 г. до 13.06.2021 г.; причина прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“; доход за периода от 27.02.2021 г. до 13.06.2021 г. - 2086 евро брутен доход.

С оглед получената информация с разпореждане № 122-00-559-1 от 05.08.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Е. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 14.06.2021 г. до 13.02.2022 г. - осем месеца - в размер на 74.29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица на 26.06.2023 г. е изискано от работодателя „Keelings Softfruits UC“ представяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта, като на 01.08.2023 г. е постъпил документ с вх. № 1030-12-1304#1 в ТП на НОИ – Пазарджик, с който работодателят уведомява, че П. е била служител в „Keelings Softfruits UC“ - общ оперативен работник на постоянен договор. Същата е била наета в „Keelings Softfruits UC“ между 27.02.2021 г. и 13.06.2021 г. и е подала оставка от длъжността преди края на договора.

С оглед получената информация от работодателя „Keelings Softfruits UC“ е изискано удостоверение за периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовото правоотношение. На 03.08.2023 г. в ТП на НОИ – Пазарджик за жалбоподателя са получени структурирани електронни документи U002 №706224 и H002 №706225 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени период на осигурена заетост от 27.02.2021 г. до 13.06.2021 г. и причина за прекратяване на трудовата заетост – „напускане на служителя“.

Последвало е издаване на разпореждане № 122-00-559-3 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 122-00-559-1 от 05.08.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО, както и е издадено разпореждане № 122-00-559-5 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик, с което на Е. Г. П. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 14.06.2021 г. – 13.10.2021 г. - четири месеца - в размер на 12 лева дневно.

По делото е представен договор за работа (превод л. 184 и сл.), сключен между „Keelings Softfruits UC“ и Е. П., по силата на който жалбоподателят е бил нает като общ работник, считано от 27.02.2021 г.

По делото е разпитан свидетелят И. Р. С., като от показанията му се установява, че е работил с жалбоподателя в „Keelings Softfruits UC“ в Ирландия. Когато някой от работниците реши да преустанови трудовите си отношения, той уведомява отговорникът за българските работници във фирмата, след което напускал работа и си тръгвал. Твърди, че не е присъствал, когато Е. П. е подписвала документите с работодателя и не е разговарял с нея по повод прекратяване на трудовото й правоотношение.

По делото не е спорно, че лицето е преустановило престацията си на труд за работодателя „Keelings Softfruits UC“ на 13.06.2024 г.

Издадените разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик в ТП на НОИ – Пазарджик са били оспорени по административен ред, с оглед което е издадено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, предмет на обжалване в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. Според 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на ТП но НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица, като издателят на акта е материално и териториално компетентният орган да го стори.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, което го е издало, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК ясно са посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Постановеният с решението резултат е основан на конкретно описани и обсъдени факти и обстоятелства, които са съотнесени към съответните материални и процесуалноправни норми.

Съгласно чл. 54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателят е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал.1 от КСО. Не е спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта, както и че последната му трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 27.02.2021 г. до 13.06.2021 г. в друга държава членка на ЕС - Ирландия.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица - съобразно националното законодателство.

Съгласно чл. 54ж, ал. 2 от КСО влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; съответно паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Предпоставките и реда за отмяна на влязло в сила разпореждане, установени в чл. 54ж, ал. 2 от КСО, са специални по отношение на общия режим за отмяна на влязъл в сила административен акт, предвиден в чл. 99 и сл. от АПК. Изрично следва да бъде посочено, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установеният в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /НОИПОБ/ ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение /в този смисъл напр. решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС/.

С оглед данните по делото съдът приема, че извършената от административния орган преценка на новоустановените данни е обективна и еднозначна.

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, ал. 1, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на разпореждане № 122-00-559-5 от 26.09.2023 г. (л. 35), паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2021 г. от 12,00 лева поради това, че последното прекратяване на осигуряването е по причина „напускане на служителя“.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО, представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или с тяхно съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл напр. решение № 9434/07.07.2014 г. по адм.дело №1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

Категорично е установено, че първоначално по преписката са били представени СЕД U017 № 216813 (л.64) и U004 № 216819 (л.72), в които е посочено период на осигурена заетост от 27.02.2021 г. до 13.06.2021 г. и причина за прекратяване на заетостта - дата на изтичане на договора. При последващата проверка на тези данни, обаче, от работодателя „Keelings Softfruits UC“ изрично е потвърдено, че Е. П. е била наета като общ работник на безсрочен договор и същата е напуснала длъжността си преди края на договора. Тези данни са потвърдени в СЕД U002 № 706224 (л. 42) от компетентна институция на Ирландия, в който е посочен период на осигурена заетост от 27.02.2021 г. до 13.06.2021 г., а като причина за прекратяване на заетостта - напускане на служителя.

Съобразно чл. 5, § 1 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност документи, които са издадени от институция на държава членка и показват положението на дадено лице за целите на прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, както и подкрепящите доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от институциите на останалите държави членки, доколкото не са отнети или обявени за невалидни от държавата членка, в която са били издадени.

Действително в случая няма данни първоначално представените СЕД U017 № 216813 и U004 № 216819 да са били отнемани при условията на чл.5, § 2 от Регламент(ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Но в чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) № 987/2009 е предвидено, че по силата на параграф 2 когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва - доколкото е възможно - по искане на компетентната институция необходимата проверка на тази информация или документ.

В случая от компетентната администрация в България е предприета именно такава проверка, в хода на която е получена безпротиворечива информация относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между П. и работодателя й. Тази информация е зачетена при условията на чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009. За да бъде сторено това не е необходимо първоначално представените СЕД U017 № 216813 и U004 № 216819 да са били изрично отнемани от издалата ги администрация в Ирландия. Отричането на заявените в тях данни е последица именно от издаването на последващите СЕД U002 № 706224 и H002 № 706225, в който след извършената повторна проверка са установени действителните данни по случая.

Следва да се отбележи изрично, че фактът, обосноваващ извода, че удостоверените в СЕД U002 № 706224 и H002 № 706225 от администрацията в Ирландия и в писмо от 31.07.2023 г. от работодателя „Keelings Softfruits UC“ данни са истинни, е вписана в сключения между П. и работодателя договора уговорка, че жалбоподателят се наема като общ работник по безсрочен трудов договор. По делото няма спор, че след 13.06.2021г. Е. П. не е изпълнявала задълженията си по договора, т.е. трудовото правоотношение е било прекратено. При това положение е очевидно, че основание за прекратяването му не е възможно да бъде изтичане на уговорения между страните срок на действие на договора. Не се твърди и не се установява уговорките по договора да са били променяни от страните след неговото сключване, съответно предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение да е станало по инициатива и по воля на работодателя „Keelings Softfruits UC“ или по някакви други, независещи от П. причини.

Затова следва да се приеме, че причината за прекратяване на правоотношенията между Keelings Softfruits UC и жалбоподателя е именно посочената в СЕД U002 № 706224 и H002 № 706225 и в писмото на работодателя от 31.07.2023 г.(л.117-гръб) - напускане на служителя.

Затова следва да се приеме, че причината за прекратяване на правоотношенията между Keelings Softfruits UC и жалбоподателя е именно посочената в СЕД U002 № 706224 и H002 № 706225 и в писмото на работодателя от 31.07.2023 г.(л.117-гръб) - напускане на служителя.

Поради това размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО въз основа на наличните официални и редовни документи. Възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне съдът намира за неоснователни, като в тази връзка следва изрично да се посочи, че оспорването истинността на документите в хода на настоящото производство е неуспешно и на основание чл. 194, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от ГПК съдът го признава за такова.

С оглед на гореизложеното правилно с разпореждане № 122-00-559-3 от 14.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пазарджик на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 122-00-559-1 от 05.08.2021г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО и с разпореждане № 122-00-559-5 от 26.09.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал.1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО е определен нов размер на обезщетението за периода от 14.06.2021г. – 13.10.2021г. – 12 лева дневно .

Процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. Г. П. от с. Дорково против решение № 1012-12-230#1 от 07.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА Е. Г. П., [ЕГН] да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 119 от КСО.