Р Е
Ш Е Н
И Е
260177/5.2.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 03.02.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 249 по описа за 2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ Ч.м.” АД, ЕИК 103 003 102
срещу НП № 03-012086/20.11.2019 год. на Директор на Дирекция Инспекция по труда
Варна, с което за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв..
С жалбата се
иска отмяна на НП, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, неправилно и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се
извършеното нарушение, че е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като в НП липсва ясно описание на
нарушението, не са били посочени вярно датата и мястото на установяване на
нарушението, не са били посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Навеждат се доводи и за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание дружеството, редовно призовано, не се представлява.
Въззиваемата
страна – ДИТ-Варна, редовно призована, не се
представлява депозирано е писмено становище.
Съдът, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С процесния АУАН административния орган е
приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка, относно изпълнение на дадени предписания на „ Ч.м.”
АД и от представената при
проверката справка за неизплатени трудови възнаграждения към 12.11.2019 год. в
това число за месец април 2019 год. се установява, че като работодател не е
изпълнил задължително предписание под № 1, дадено
в Протокол № ПР1924512/31.07.2019 год. от ДИТ - Варна,
а именно:
”Да се изплатят дължимите трудови
възнаграждения за месец април 2019 год. на 185 работници и служители в размер
на 96 631,29лева, съгл. чл.128, т.2 и чл.270, ал.3
от КТ” със срок на изпълнение 16.09.2019 год.. Нарушението е извършено на 17.09.2019 год. в гр.Варна, бул.” Вл. Варненчик” № 256, „ Ч.м.”
АД – нарушение на чл.415, ал.1 от
КТ.
Актът бил
съставен и предявен на представляващ дружеството, който в графата бележки и възражения не отразил да има
такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено
възражение.
АНО въз основа на съставения АУАН издал
обжалваното НП, с което наложил на дружеството за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ на осн.чл.416, ал.5, вр.чл.415, ал.1 от КТ
имуществена санкция в размер на 1500 лв..
В хода на съдебното производство съда
заличи свид. П.Е. тъй като фактическата обстановка по делото е принципно
безспорна между страните и нарушението е установено по документи.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана.
Наказателното постановление е издадено в
компетенциите на административно наказващият орган Директора на Дирекция
"Инспекция по труда". Компетентността на актосъставителя Е. произтича
от разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от КТ в качеството й на държавен
контролен орган - главен инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на
съставяне на акта.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
В рамките на извършената служебна проверка,
съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да
е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както
АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни
изисквания.
Не се спори между страните по делото, че по
време на извършена проверка през м.11 на 2019г. г. в седалището и адрес на
управление на дружеството – жалбоподател „ Ч.м.“ АД *** е установено, че
дружеството „ Ч.м. „ АД в качеството му на работодател не изплатило дължимите
трудови възнаграждения за април януари 2019 год. на 185 работници и служители в
размер на 96631,29лв., в нарушение на чл.128,т.2, вр. чл.270,ал.3 от КТ. В тази
връзка с Протокол № ПР1924512/31.07.2019 год. за извършена проверка било дадено
задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, на
работодателя - "Ч.м.“ АД, в срок до 16.09.2019 г. да се изплатят дължимите
трудови възнаграждения, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 и чл.270,ал.3 от КТ. Цитираният протокол за извършената проверка бил
връчен на 14.11.2019 г. на управителя на дружеството.
Не се спори и, че по време на втората
проверка на през м.11.2019 год. предписанието не било изпълнено.
Ето защо, съдът намира, че се доказва по
безспорен начин, че дружеството - жалбоподател не е изпълнило даденото му с
Протокол № ПР1924512/31.07.2019 год. задължително предписание и чрез
бездействието си е осъществило от обективната страна посоченото в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
нарушение.
Административно-наказателната
разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ предвижда административно наказание
"имуществена санкция" в размер от 1 500 лв. до 10 000 лв. за
работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство.
Дружеството - жалбоподател се
явява в качеството на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, тъй като
именно "Ч.м." АД е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия казус дружество -
жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда,
свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл.
83 от ЗАНН административно-наказателната му отговорност е обективна и
безвиновна.
Административно - наказващият
орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал
е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на минималния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба, като съдът намира, че по
този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира за неоснователно
възражението, че не е посочена вярно датата и мястото, където е извършено нарушението.
Дружеството – жалбоподател е следвало да изпълни даденото му предписание до
16.09.2019 год. и след като не е сторил това на 17.09.2019г. е осъществил
административното нарушение, както правилно е посочено в обжалваното НП.
Мястото на извършване на нарушението е седалището и адреса на управление на
дружеството.
Освен това, съдът намира за неоснователни и
доводите, че към момента на проверката дружеството е имало уговорка с КНСБ, относно начина на изплащане на трудовите
възнаграждения, тъй като постигнатото споразумение със синдикатите не може да
обоснове неизпълнение на същото. Предписанията, дадени в първата проверка и
обективирани в Протокол № ПР1924512/31.07.2019 год. не са били оспорени по надлежния предвиден в
разпоредбата на чл. 81, ал. 1 и чл. 84 от АПК ред пред Изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция "Главна дирекция по труда", съответно по реда
на чл. 145, ал. 1 от АПК – пред Административен съд – Варна.
Съдебният състав намира, че фактическите
обстоятелства, свързани с конкретното адмнистративно нарушение извършено от
дружеството - жалбоподател не указват и на маловажност на случая, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с
по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.
Съобразявайки охранения обществен интерес,
както и останалите признаци от осъществения
състав на административното нарушение, съдът приема, че конкретното деяние не съставлява маловажен случай.
По разноските
При този изход на спора и с
оглед направеното своевременно от процес. представител на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, то се явява
основателно, поради което и такова следва да му се присъди съгласно чл.63, ал.3
от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК в размер определен съобразно чл.37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. И
като взе предвид, че в случая делото не е с фактическа или правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО в с.з съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер – 100лв. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивното дружество „Ч.м.“ АД в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03-012086/20.11.2019 год. на Директор
на Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на „ Ч.м.“ АД, ЕИК 103 003 102 за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ, на осн. чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на
1500 /хиляда и
петстотин / лева.
ОСЪЖДА „ Ч.м.“ АД, ЕИК 103 003 102, да заплати на ДИТ-Варна
сумата от 100.00/
сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
: