Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна,19.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и
девети oктомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при участието на секретаря Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело
№ 1725 по описа на ВОС за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК/.
Производството по делото е образувано
по повод предявени от „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 51Б, ет.4,
представлявано от управителя К.-К. Д., срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Таурс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, представлявано от всеки двама от членовете на
управителния съвет П.С.С., Я.М.Д., Г.К.,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер
203 594.82 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец октомври 2015 год., както и сума в
размер 59 678.52 лв.,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 203 594.82
лв. за периода от 30.11.2015 год. до датата на предявяване на настоящия иск,
както и законната лихва върху горепосочените суми от подаване на настоящите искове
до окончателното им плащане.
Твърди се в сезиралата съда искова
молба, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена
към електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване на
обект на независим производител на електрическа енергия №
ТЕИ/2135/07.1105-4003/12.03.2005 от 22.03.2007 год., сключен между ищеца и „Е.ОН
България Мрежи“ АД. Излага се също така, че ищецът е сключил и Договор за
изкупуване на електрическа енергия № 56/20.06.2008 год. с ответното дружество,
по силата на който последното се е задължило да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 год.
Сочи, че за месец октомври 2015 год. е доставил на ответника електрическа
енергия в размер на 969,440 MWh, за която е издал фактура № 134/31.10.2015 год.
на стойност 215 361.43 лв. с ДДС. Уточнява, че продажната цена за количеството
от 769,440 MWh е 188.29 лв./MWh /приложимата цена за електическа енергия,
произведена преди достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на
2 300 MWh /инсталиран 1 кW мощност/, а за количеството от 200 MWh е 172.95
лв.//MWh /приложимата цена за електрическа енергия, произведена след достигане
на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh /инсталиран 1 кW
мощност/. По така издадената фактура ответникът е заплатил сума в размер на
11 766.61 лева, поради което и за ищеца е налице правен интерес за предяви
иск за осъждане на ответното дружество да заплати разликата от 203 594.82
лв., дължима на основание договорните отношения между страните. Исковата сума сe
претендира ведно с обезщетение за забава в размер на 59 678.52 лв.,
начиная от датата на забавата – 30.11.2015 год. Като развива доводи, че
механизмът за заплащане на произведената от ищеца ел.енергия е в съответствие
със сключения между страните договор, предявява исковете си.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД депозира писмен отговор, с
който изразява становище за допустимост на исковете, но за тяхната
неоснователност. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата цена за
ел.енергията до размера на нетното специфично производство е преференциалната
цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011 год., а за количеството
ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима се явява
цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК
ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР
относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15 гoд., ответникът
заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена
за излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията
ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно
тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, респективно при
осъщественото плащане по фактурата в размер на 11 766.61 лв., по
съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД,
ищецът е следвало да анулира така предявения документ за плащане.
В срока по чл. 367 ГПК ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията в отговора, като
твърди, че поведението на НЕК не може да дерогира задълженията на ответника по
договора за изкупуване, и именно последният се явявал неизправна страна по
договора.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор на допълнителната искова
молба, с който оспорва доводите на ищеца и поддържа/развива своите за
несонователност на иска.
В писмено становище третото лице-помагач на
страната на ответника – НЕК ЕАД поддържа становище за неоснователност на
исковите претенции. Счита, че преференциалната цена за един производител е една
и се прилага за съответното нетно специфично производство, след което енергията
се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. Посочва, че след отмяната
на т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 год. КЕВР е приела ново решение – № СП-5
от 28.03.2019 год., с което отново е установено НСП в размер на 2000 kWh,
считано от 31.07.2015 год., въз основа на което е определена преференциална
цена за вятърни електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение
№ Ц-10 от 30.03.2011 год.
В съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат
изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.
В писмена защита ищецът сочи, че
предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 год., последното не е
влязло в сила и не следва да бъде вземано под внимание, докато т.1.7 от Решение
№ СП-1/31.07.2015 год. КЕВР, с която се определя нетно специфично производство
на ВяЕЦ работещи до 2250 ч., е окончателно отменено, поради което ответникът не
може да ограничава изкупуването на ел. енергия въз основана решение СП-1.
Ответникът е представил писмена
защита, с която поддържа направените възражения и оспорвания.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството са разрешени в определение № 1030/15.03.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Между
страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяеми енергийни източници чрез енергиен обект – вятърна електроцентрала
(ВяЕЦ) „Г1 Лонг Ман“ и ВяЕЦ „Г2 Лонг Ман“ с обща инсталирана мощност от 4 000
kW, която е въведена в експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа;
че ответникът е краен снабдител с електрическа енергия; че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване
на електрическа енергия № 56 от 20.06.2008 год., Не е спорно също, че НЕК е
обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от последния ел.енергия.
Съгласно
чл. 16 от договора за изкупуване, цената за продажба на електрическата енергия
е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с решение на
компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на електрическата
енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на
решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне. Не е спорно, че
за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени от КЕВР с
Решение № Ц-10/30.03.2011 год. като е взет предвид и специален критерий –
наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори – до 2250 часа включително – 188.29
лв./MWh (т. 8) и над 2 250 часа – 172.95 лв./MWh (т.9).
Не
се спори, че през м. октомври 2015 год. процесната ВяЕЦ е достигнала нетно
специфично производство (НСП) от 2000 MWh /инсталиран 1 кW мощност/ за вятърни
електрически централи работещи до 2 250 часа и че произведената от ищеца
през м.октомври 2015 год. ел.енергия е общо 969,440 МWh. За посоченото
количество енергия ищецът издава фактура № 134/31.10.2015 год. (л.33) на обща
стойност 215 361.43 лева, при продажна цена за количествата ел.енергия до
2250 часа включително – 188.29 лв./MWh и над 2 250 часа – 172.95 лв. Цялото количество
произведена и фактурирана ел.енергия след достигане на НСП е платена от
ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „ЕСО“ ЕАД, като по така издадената и получена от ответното
дружество фактура ищецът е получил плащане в размер на 11 766.61 лева. За
посоченото обстоятелство ответникът изпраща изрично писмо изх.№
К-EPRS-2723-14/11.11.2015 год. (л.38) до ищеца.
Съгласно приетото от ДКЕВР Решение Ц-10 от 30.03.2011 год. са
определени преференциални цени на ел.енергия, произведена от ветрови
електрически централи, при които се прилага специален критерий - наличен ресурс
на първичния енергиен източник - при пълни ефективни часове на работа на
ветровите генератори: до 2250 годишни часа включително и над 2250 годишни
часове. Считано от 01.04.2011 год. между страните по договорите за изкупуване
на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лв./MWh за ВяЕЦ, работещи до
2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95 лв./MWh, в
съответствие с чл. 21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.
Действащият
към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ е отменен с влезлия в сила
на 03.05.2011 год. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима към
процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР цена
на изкупуване на ел.енергия.
Не се оспорва по делото,
че с влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество
ел.енергия. Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ от 01.01.2014 год., съгласно което крайният снабдител има
задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за
количествата до размера на определената средногодишна продължителност на
работа, определена от енергийния регулатор за конкретния производител, а за
надхвърлящите произведени количества – по утвърдени цени за крайните
снабдители.
В сила от 24.07.2015 год. е извършена промяна
в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният снабдител има
задължение да изкупува произведената енергия по преференциална цена за
количествата до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство – по цени
за излишък на балансиращия пазар.
Въведеният нов критерий „нетно специфично производство на електрическа
енергия“ /НСП/ е дефиниран в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно
решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствените нужди. КЕВР е длъжна да приеме решение, с което да установи НСП на
ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/.
С Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР са
определени различните стойности на НСП, в съгласие с които се прилагат
определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, приети до
влизане в сила на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015 год., като е приложен критерий за
диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори.
Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са
определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР е
в размер на 2000 kWh, при определена цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ
работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена цена – 172.95
лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над 2 250 часа /т.1.8/.
Въз основа на горната фактическа установеност,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявените
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД възлагат в тежест на
ищцовата страна при условията на пълно и главно доказване да установи факта, че е възникнало валидно
договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора и механизма
на определяне на приложимата цена.
Доколкото между страните е безспорно
установено съществуването на валидна облигационна връзка по силата на която са
произведени процесните количества ел.енергия, то предмет на спора в конкретния
случай е как следва да се определи размера на дължимата цена за произведената
ел. енергия с оглед Решение СП-1 от
31.07.2015 год. на КЕВР, с което са определени две различни количества на НСП,
като основният въпрос, който се поставя е дали по отношение на една и съща ВяЕЦ
в рамките на една календарна година са приложими и двете тарифи или спрямо една
централа в рамките на една календарна година е приложима само едната тарифа,
при достигане размера на която, разликата се заплаща по цени за излишък.
Видно от мотивите на Решение СП-1 от
31.07.2015 год. на КЕВР, НСП на ел.енергия на съответните групи производители,
за които са определени преференциални цени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР, е
установено въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния
ресурс на първичния енергиен източник, които са взети предвид при
първоначалното определяне на съответната преференциална цена, за конкретния
случай – чрез Решение Ц-13 от 28.06.2006 год. за вятърни енергийни централи,
работещи до и над 2250 часа.
С решение № 1115/28.01.2019 год.,
постановено по адм.д. № 5284/2018 год. по описа на ВАС, четвърто отделение, е
оставено в сила решение № 1177/ 23.02.2018 год. по адм.д. № 8522/2015 год. на
АС - София град, в частта, с която е отменено Решение СП-1 от 31.07.2015 год.
на КЕВР по т.1.7, с която е определено НСП на ел.енергия, въз основа на което
са определени преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР
в размер на 2000 kWh, при определена цена - 188.29 лв./MWh без ДДС, за вятърни електрически
централи, работещи до 2250 часа. Отменената точка установява един от
множеството технически параметри, които вече са послужили за утвърждаване на
преференциалните цени на ел.енергия с цитираното в мотивите Решение № Ц-10 от 30.03.2011 год. на КЕВР.
Доколкото КЕВР е законово задължена да
извърши отново установяване по същия административен ред на конкретен размер на
НСП е прието Решение № СП-5/27.03.2019 год., което към датата на приключване на
устните състезания, е породило действие /чл. 13, ал.9 от ЗЕ/ и следва да бъде
съобразено, по арг. от чл.235, ал.3 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба на
ЗЕ решенията на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност
пред Административния съд - град София, но обжалването не спира изпълнението на
решението. Следователно, законодателят е въвел правилото за предварително
изпълнение на решенията на регулатора, като независимо от тяхното обжалване,
същите произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по тези
правоотношения. В този смисъл въведения от ищцовото дружество аргумент, че
предвид обжалването на решение № СП-5 от 28.03.2019 год., последното не е
влязло в сила и не следва да бъде вземано под внимание, е неотносим.
Установеното НСП, съгласно Решение № СП-5/27.03.2019
год., се прилага, считано от 31.07.2015 год. Обратното действие на
административния акт е придадено със закон, тъй като административният орган е
задължен по силата на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ да приеме решение, с което да се
установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон.
Като се вземе предвид установеното по
делото обстоятелство, че през месец октомври 2015 год. ВяЕЦ на ищеца е
достигнала нетното си специфично производство от 2000 kWh от 1(един) kW
инсталирана мощност при цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена
именно като преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия
е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че
произведената от централата на ищцовото дружество ел.енергия за м.октомври 2015
год. е надлежно заплатена, като производителят е получил гарантираната му от
закона преференция на енергийния пазар.
Следователно е лишен от основание
доводът на ищеца, че следва да фактурира произведената електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. –
188.29 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-010/30.03.2011 год. –
172,95 лв./MWh, а след достигане на 2 300 kWh нетно специфично
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.
Това твърдение е необосновано и изцяло
противоречи на законовата регламентация за два самостоятелни вида вятърни
електроцентрали, което от самото начало – 2006 год. и понастоящем води до
различни стойностни и ценови параметри за всяка една от тях. Подробен анализ на
нормативната уредба в тази насока е изложен в посоченото по-горе решение № 1115
от 28.01.2019 год. по адм. дело № 5284/2018 год. на ВАС. Посочено е, че за
първи път през 2006 год. в решение № Ц-13 от 28.06.2006 год. ДКЕВР е разгледал
същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. В
мотивите към решението е отразено, че пълните ефективни часове на работа се
определят на база прогнозното количество енергия за едногодишен период, разделено
на общата инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните часове на работа
се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които,
страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни ефективни
годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа
включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения,
в решението за първи път се определят преференциални цени, като те са различни
в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на
работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ,
разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален
критерий при определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от
ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250
часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите
ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-010/2011 год., в
което е посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали,
работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за
електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би
следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се
определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса
за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо
платена.
Действително не може да се оспори
правото на свободно договаряне страните, но в конкретния случай следва да се
отчете факта, че критериите при определяне на цената на изкупуване на
произведената от ищеца ел.енергия са нормативно регламентирани, съответно
регулирани от орган на държавното управление.
Съгласно твърденията в исковата молба,
както и предвид неоспорения от ответника факт, че ищцовото дружество е
получавало за произведената ел.енергия преференциалната цена в размер на 188.29
лева MWh – утвърдената с т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год., следва да се
приеме, че ищецът индивидуализира своята ВяЕЦ като такава, работеща до 2250 ефективни часа годишно.
НСП, използвано от КЕВР при
утвърждаване на преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 год., е
2000 kWh. Същото е определено както с отменената по съдебен ред т.1.7 от
Решение СП-1 от 31.07.2015 год. на КЕВР, така и в диспозитива на Решение № СП-5/27.03.2019 год.
Доколкото ищецът сам е определил
принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и
по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2015 год.
преференциална цена, съответстваща на тази за категорията, то за тази категория
са прилага съответното й НСП.
Дали централата изработва до 2250
ефективни часа годишно или изработва над този праг е от значение само за
определяне на това коя от двете преференциални цени се прилага - тази по т.8
или по т.9 от Решение Ц-10/30.03.2011 год. Прагът, след който не се дължи
преферентна цена за произведена енергия, е съответстващото за категорията НСП,
а не ефективните часове за ценовата категория. Това означава, че дори ВяЕЦ от
тази категория да работи 2250 ефективни часа /на максималната си инсталирана
мощност/ и да произведе съответно 2250 kWh енергия от 1 kW мощност, то по
преференциална цена законът допуска да бъдат заплатени само 2000 kWh,
остатъкът, ако бъде продаден на крайния снабдител, се заплаща по цена за
излишък. Подходът на законодателя е принципен и се ръководи от параметрите на
централата и възможността й за ефективна работа, поради което съдът счита, че
една ВяЕЦ не може да попада в две тарифни групи. Този извод се съдържа и в
Решение на ВАС № 1115/28.01.2019 год. по адм.дело № 5284/2018 год., с което е
обявена незаконосъобразността на т. 1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 год. В
мотивите съдът приема, че е неоснователно твърдението на производителя на
енергия от ВяЕЦ, че по отношение на един и същ производител се прилагат двете
тарифи в зависимост от часовете работа, като съдът съобразява измененията в
приложимата нормативна уредба и регулаторна практика на КЕВР.
Видно от твърденията в исковата молба и от
приложената фактура № 134/ 31.10.2015 год. на стойност 215 361.43 лв. с
ДДС (л. 33 от делото), получателят „Енерго-Про Продажби“ АД заплаща
фактурираната от доставчика „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ“ ЕООД преимуществена част
от произведената ел.енергия (769,440 MWh) на цена от 188,29 лв./MWh,
представляваща преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа.
Следователно, ищецът сам е определил принадлежността на централата си към
категорията ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, фактурирал е и е получавал за
произведената електрическа енергия преференциална цена в размер на 188,29
лв./МWh, съгласно т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011 гo. За тези ВяЕЦ нетното
специфично производство от 2000 kWh е определено първоначално в т. 1.7 от
решение № СП-1/2015 год., а понастоящем в решение № СП-5 от 28.03.2019 год. на
КЕВР.
С оглед на така установеното, по
преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия за
м.октомври 2015 год. (тази до достигане на НСП от 2000 kWh – приложимо за
процесните ВяЕЦ съгласно . 1.7 от решение № СП-1/2015 год., а понастоящем в
решение № СП-5 от 28.03.2019 год. на КЕВР), а останалото произведено количество
за същия месец подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар.
Този извод е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ и Решение № СП-5 от 28.03.2019 год. на КЕВР относно прилагането на
посочената разпоредба към централите от съответния вид.
Между
страните няма спор, че ответникът е заплатил количествата ел.енергия,
надхвърлящи НСП, за процесния период по цена за излишък, нито е налице спор
относно размера на дължимата цена за излишък.
С
оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за
забава за периода до датата на предявяване на иска – 26.10.2018 год., както и за
присъждане на законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задълженията.
По
разноските:
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски. В тази връзка следва да се разгледа и
релевираното от страна на ищеца възражение за прекомерност на заплатеното
адв.възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност за
съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение,
но не по-малко от минималния такъв, в случай, когато заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. В конкретния случай предвид цената на исковете
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от наредбата минималния размер на адвокатското
възнаграждение е 6795.47 лв. Съгласно представените доказателства по делото
договореният размер на адв.възнаграждение е 6800 лв. без ДДС, т.е. около
минимума предвиден с Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като съгласно § 2а от същата наредба е начислен и
дължимият се ДДС, в размер на 1359.05 лв. При тези данни съдът намира, че така
договореното и заплатено адв.възнаграждение (л. 199 от делото) не се явява
прекомерно завишено, поради което и не следва да бъде намалявано на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят разноски
за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в
производството пред настоящата инстанция в размер на 8 160 лв.
Що се отнася до разноските, сторени в
производството по обжалване на протоколно определение от 14.05.2019 год., с
което е било спряно производството по делото, предвид приключване на
образуваното ч.т.д.№ 433/2019 год. по описа на ВАпС в полза на ответника, то
последният има право и на тях. Доколкото релевираното от ищцовата страна
възражение за прекомерност се разпростира върху претенцията за разноски като
цяло, същото следва да бъде разгледано и по отношение искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Представени са
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
2724 лв. с ДДС (л. 196 от делото). Съдът намира, че с оглед характера на
образуваното по частната жалба производство, доколкото не се касае за решаване
на въпрос по същество, а за такъв от чисто процедурно естество, дали да бъде
продължен хода на делото или същото да остане спряно, който е решен в закрито
заседание, то възнаграждението за изготвяне на частната жалба от ответната
страна следва да се определи по реда на чл.11 от Наредбата, в размер на 200 лв.,
за изготвяне на частна жалба, а не сп. материалния интерес по делото. На
ответника се следват и разноските за платена държавна такса по частната жалба в
размер на 15 лв.
С оглед изложеното, общо дължимият
размер на разноските, които следва да се присъдят на ответната страна възлиза
на 8 375 лв.
Водим от горното, съдът
Р
ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, бул.
„България“ № 51Б, ет.4, представлявано от управителя К.-К. Д., срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
„Владислав Варненчик“, Варна Таурс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет П.С.С., Я.М.Д., Г.К., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане
на ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сума в размер 203 594.82 лева, съставляваща цена за произведена и доставена,
но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2015 год., както и сума в
размер 59 678.52 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 203 594.82 лв. за периода от 30.11.2015 год. до
датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху
горепосочените суми от подаване на настоящите искове до окончателното им
плащане.
ОСЪЖДА „УИНД ПАРК КАВАРНА УЕСТ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н „Триадица“, бул. „България“ № 51Б, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, р-н „Владислав Варненчик“, Варна Таурс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 8375 лв., представляваща направените в
настоящото производство и в производството по ч.т.д.№ 433/2019 год. по описа на
ВАпС разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Оборище, ул.
Триадица № 8, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание чл.
220, вр. с чл. 219, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: