№ 305
гр. Враца, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Мария К. Ц.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20251400500483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 7369/23.10.2025 г., подадена от Ц. Й. Ц., ЕГН ********** от гр.Враца, чрез
адв. И. И., вписан в АК- Враца, с която се обжалва решение №
510/06.08.2025г., постановено по гр. дело № 1200/2025г. на РС-Враца, в частта,
с която е отхвърлен предявения иск по чл.439 от ГПК за недължимост поради
настъпила погасителна давност на сумите: 513.17 лв. - главница, дължима по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-***/27.12.2009 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.11.2011 г. до
окончателното изплащане на дълга; 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, инкорпорирани в изпълнителен лист от
14.12.2012 г., издаден по ЧГД № 5419/2011г. по описа на РС - Враца, които
суми са предмет на изпълнително дело № 2025***0400160 по описа на Частен
съдебен изпълнител М. Н., рег. № *** в КЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение в тази част е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че след
конституирането на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК
1
***, като взискател по ИД № 755/2012 г. на 11.08.2015 г. по делото не са били
искани и предприемани изпълнителни действия от естество да спрат или
прекъснат давността, поради което към момента на образуване на ИД №
160/2025г. на ЧСИ М. Н. вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност. Поддържа, че изпратеното на 29.01.2016 г. от съдебния изпълнител до
работодателя му "Кемстийл" ЕООД ново запорно съобщение № 1123 за
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, отново не е връчено и
съответно не е породило действието си, поради което липсва наложен запор на
трудовото му възнаграждение при работодателя му. Посочва, че и изпратеното
от съдебния изпълнител до него съобщение за наложения запор на трудово
възнаграждение с изх. № 1124/29.01.2016г., е връчено чрез залепване на
уведомление на входната врата на 11.04.2016 г. и доколкото уведомлението,
залепено на вратата му, представлява покана да се яви в кантората на ЧСИ, за
да получи съобщение за наложен запор на трудово възнаграждение, то същото
не следва да се счита за действие прекъсващо давността. Изтъква, че след тези
действия не са били искани и предприемани изпълнителни действия от
естество да спрат или прекъснат давността, както и че е настъпила перемция
по силата на закона. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда, че
молбата от взискателя, входирана при ЧСИ Ц. Н. с вх. № 2335/24.03.2021 г. по
изпълнително дело № 755/2012г. на ЧСИ В. Й., прекъсва изтичането на срока
за погасителната давност. Счита, че молбата е входирана след изтичането на 5
годишния давностен срок, тъй като е подадена повече от 5 години от
последното извършено валидно действие по делото. Неоснователно съда е
приел, че действието по изпълнението е извършено през 2018 г. като е приел
за меродавен изходящия номер, поставен на молбата от взискателя -
15.06.2018 г. Счита, че не е логично и не би следвало да се приема тази дата за
достоверна, предвид факта, че молбата по същността си е частен документ и
изхожда от заинтересована страна по изп. дело, както и че към тази дата
архива на ЧСИ В. Й. не е запечатан и съответно наличието на подобна молба
към ЧСИ предполага и поставяне на входящ номер по изпълнителното дело,
който да удостовери датата на молбата и съответно извършването на
изпълнително действие. Твърди, че молбата е входирана от ЧСИ Ц. Н. на дата
24.03.2021 г., след изтичането на петгодишния срок за погасителна давност.
Жалбоподателят счита за неоснователен и довода на ответника, приет за
основателен от съда, че давност не е текла за времето, през което ЧСИ В. Й. е
2
бил лишен от правоспособност като дисциплинарно наказание, тъй като
ответникът не е имал възможност да иска извършване на изпълнителни
действия, доколкото лишаването от правоспособност на ЧСИ не може да се
разглежда като пречка ответникът да защити правата си, тъй като е могъл във
всеки един момент да поиска връщане на изпълнителния лист и да инициира
друго изпълнително дело, при друг ЧСИ/ДСИ. Затова счита, че делото не е
било спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК за посочения период и срока
на погасителната давност е текъл. Моли съда, да уважи въззивната жалба и да
приеме за основателен и доказан предявеният иск по чл. 439 ГПК в пълнота
като признае за установено на основание чл. 439 ГПК, че Ц. Й. Ц. не дължи
поради изтекла погасителна давност на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД, сумите 513.17 лв. - главница, дължима по договор за кредит за покупка
на стоки или услуги № CREX-***/27.12.2009 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 21.11.2011 г. до окончателното изплащане на дълга;
25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
инкорпорирани в изпълнителен лист от 14.12.2012 г., издаден по ЧГД №
5419/2011г. по описа на PC - Враца, които суми са предмет на изпълнително
дело № 2025***0400160 по описа на Частен съдебен изпълнител М. Н., per. №
*** в КЧСИ, както и да му присъди разноски за въззивната инстанция.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемото дружество „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД (понастоящем с фирма „БЕСТ Кепитъл България“
ЕАД, считано от 11.11.2025г.), ЕИК ***, чрез пълномощника му юрисконсулт
В. Л., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата
като неоснователна. Счита, че правилно PC-Враца е съобразил всички
извършени по делото изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата
да тече на 26.06.2015 г. погасителна давност - молбата на дружеството от 2015
г. за конституиране на нов взискател по изп. дело № 755/2012г., с която са
възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител;
молбата от м. февруари 2016г. за извършване на справка от НОИ с искане да
бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; молба вх.
№ 8830/30.08.2018 г. за справка от БНБ с искане да бъде наложен запор върху
новооткрити банкови сметки на името на длъжника; молба от м. януари 2021
г. за справка от БНБ с искане за налагане на запор върху новооткрити банкови
сметки на името на длъжника; молба от 25.02.2025г. за образуване на
изпълнително дело под номер 160/2025г. при ЧСИ М. Н., per. № ***, с район
3
на действие ОС – Враца, с която е поискано извършването на справки в
регистрите на БНБ и НАП и налагането на запори, както и насрочване на опис
на движими вещи, собственост на длъжника и са възложени правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител; налагането на запор на банковите
сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк" АД и върху трудовото му
възнаграждение при работодателя „Вип Транс 2022" ЕООД на 19.03.2025г.
Твърди, че релевантна за изхода на делото е и разпоредбата на на чл.3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците (в сила от 14.05.2020 г.). В случая, давностният срок е спрял да
тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г. и
давността за вземанията е била спряна за общо 68 дни, които влизат в
процесния период. Поддържа, че районният съд правилно е съобразил
обстоятелството, че във връзка с дисциплинарното производство, проведено
срещу ЧСИ В. Й., е бил възпрепятстван да извършва изпълнителни действия.
Посочва, че не е имал правна възможност да изтегли изпълнителния лист с
оглед образуването на ново производство, предвид че в периода 06.07.2018 г. -
03.07.2020г. архивът на ЧСИ Йотов е бил запечатан и до приемането на архива
от ЧСИ Ц. Н. не е имало как да се извършват каквито и да било действия по
изпълнителното дело, включително и да се изтегли изпълнителният лист.
Моли съда да отхвърли депозираната въззивна жалба и да потвърди
първоинстанционното решение на Районен съд-Враца, както и да му присъди
разноските, направени в настоящото производство - юрисконсултско
възнаграждение от 360.00 лв. и възнаграждение от 80.00 лв. на основание чл.
13, т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззивника.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
4
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ц. Й. Ц. от
гр.Враца, чрез адв. И. И., вписан в АК – Враца, против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК ***, с искане съдът да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника, поради погасяването й по давност сумата
805.10 лева, от която: 531,17 лв. главница дължима по договор за кредит за
покупка на стоки или услуги № CREX- ***/27.12.2009 г., 55,57 лв. договорна
лихва от 05.02.2010 г. до 03.12.2010 г., 93,36 лв. - мораторна лихва от
05.03.2010 г. до 14.11.2011 г.; законна лихва върху главницата считано от
21.11.2011 г., както и разноски по делото държавна такса 25,00 лв., както и
100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист,
издаден на 14.02.2012 г. въз основа на заповед за изпълнение № 3810 от
24.11.2011 г. по ч.гр.д. № 5419/2011 г. по описа на Врачански районен съд,
които са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 160/2025г. на
ЧСИ М. Н. .
В исковата молба ищецът твърди, че на основание издаден
изпълнителен лист на 28.10.2012 г. е образувано ИД № 201272104755 по описа
на ЧСИ В. Й., per. № 721, район на действие Врачански окръжен съд. По
делото е връчено на длъжника единствено уведомление за образуването му и
насрочването на опис на движимо имущество на адреса за дата 07.12.2012 г.,
което действие, видно от делото, не е извършено. Поддържа, че на 31.01.2013
г. е изпратено до работодателя му "Кемстиил” ЕООД запорно съобщение за
налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, че съобщението не е
връчено надлежно на работодателя му и съответно запор на трудовото му
възнагражднеие не е наложен. Посочва, че на 11.08.2015 г. по изпълнителното
дело е конституиран нов взискател по делото - ответното дружество „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, като цесионер на вземането на първоначалния
взискател, което с молба от 20.01.2016 г. е поискало справка за сключени
трудови договори на длъжника. На 29.01.2016 г. съдебния изпълнител е
изпратил до работодателя му „Кемстийл" ЕООД ново запорно съобщение №
1123 за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение, което отново
5
не е връчено и съответно не породило действието си. Съдебният изпълнител е
изпратил съобщение за наложения запор на трудово възнаграждение и до
длъжника с изх. № 1124/29.01.2016, което е връчено чрез залепване на
уведомление на входната врата на 11.04.2016 г., което действие не следва да се
счита за прекъсващо давността. След тези действия не са били искани и
предприемани изпълнителни действия, от естество да спрат или прекъснат
давността. Счита, че макар по делото да няма постановление за прекратяване
от ЧСИ, поради настъпила перемция, такава е настъпила по силата на закона.
Изтъква, че на 28.02.2025 г. ответникът по делото „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело по
перимираното дело по описа на ЧСИ В. Й. за събиране на вземанията,
произтичащи от изпълнителен лист от 14.02.2012 г. по ЧГД № 5419/2011 г. на
PC Враца, по която на 28.02.2025 г. е образувано изпълнително дело №
2025***0400160 по описа на ЧСИ М. Н. с район на действие ОС - Враца. По
новообразуваното дело са извършени справки за имущественото състояние на
длъжника и за наличие на банкови сметки, присъединена е НАП, като ЧСИ му
е изпратил съобщение за образувано изпълнително дело с общия размер на
дълга, както и съобщение за наложен запор на банкова сметка и запор на
трудовото му възнаграждение. Твърди, че след конституирането на 11.08.2015
г. на ответника като взискател по ИД № 755/2012 г. по делото не са били
искани и предприемани изпълнителни действия от естество да спрат или
прекъснат давността, поради което към момента на образуване на ИД №
160/2025 на ЧСИ М. Н. вземането по изпълнителния лист е погасено по
давност.
В срочно подаден отговор, ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД е оспорил предявения иск като неоснователен. Посочва, че по
подадена през 2012г. молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
образувано изп. дело № 755/2012 г. по описа на ЧСИ В. Й. и е приведен в
изпълнение процесният изпълнителен лист от 14.02.2012г., издаден по ЧГД №
5419/2011 г. по описа на РС-Враца, че с молбата си за образуване на
изпълнителното дело взискателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е
възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ В. Й. и на тази дата е
прекъсната погасителната давност. Поддържа, че с поканата за доброволно
изпълнение длъжника е уведомен за насрочен на 07.12.2012 г. опис на
движими вещи, находящи се в дома му, че през м. януари 2013 г. е изходирано
6
и изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника до работодателя му „Кемстийл" ЕООД, както и
че в периода след 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г., има
извършени множество изпълнителни действия по изпълнително дело №
755/2012 г., които прекъсват погасителния давностен срок. Посочва, че по изп.
дело № 755/2012г. е депозирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
молба за конституирането му като нов взискател, което действие отново е
прекъснало течащата относно вземането погасителна давност, че с тази молба
взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника, което действие е прекъснало погасителната давност за вземането,
както и че с молбата са възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител. Изтъква, че през м. февруари 2016г. е депозирал молба
за извършване на справка НОИ с искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, а през м. август 2018г. е входирал молба за
извършване на справка от БНБ с искане за налагане на запор върху
новооткрити банкови сметки на името на длъжника. Твърди се по-нататък, че
през 2020 г. изпълнително дело № 755/2012г., образувано по описа на ЧСИ В.
Й., е прехвърлено към ЧСИ Ц. Н., рег.№ 756 към КЧСИ, тъй като ЧСИ В. Й. е
загубил правоспособност на основание чл. 31 от ЗЧСИ, поради което, съгласно
чл. 32, ал. 1 от ЗЧСИ, в периода 06.07.2018 г. - 03.07.2020 г. е бил
възпрепятстван да извършва изпълнителни действия, с които да прекъсне
процесуалните и материални срокове, течащи в полза на ищеца, тъй като с
настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не е могъл
да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и
служебният архив се запечатва. В случая запечатването на служебния архив
на ЧСИ В. Й. е извършено на 15.05.2019 г., а предаването на същия на
приемащия ЧСИ Ц. Н. е извършено на 03.07.2020г. и де факто по обективни
причини е налице спиране на изпълнителните действия на основание чл. 432,
ал. 1, т. 7 от ГПК. Поддържа, че при съобразяване със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (в
сила от 14.05.2020 г.), следва да се заключи, че давността за вземанията е била
спряна за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. или за общо 68 дни, които
влизат в процесния период. Поради това намира, че от общия срок, в който
давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист,
7
следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Посочва, че през м.
януари 2021 г. по изпълнителното дело е депозирал молба с искане за
извършване на справка от БНБ и налагане на запор върху новооткрити
банкови сметки на името на длъжника. Изтъква, че на 25.02.2025г. е депозирал
молба за образуване на ново изпълнително дело, което е образувано под №
160/2025г. при ЧСИ М. Н., peг. № ***, с район на действие - ОС – Враца, като
с молбата е поискал извършването на справки в регистрите на БНБ и НАП и
налагането на запори, както и насрочване на опис на движими вещи,
собственост на длъжника, с което е прекъснал погасителната давност за
вземането; с молбата е възложил и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на
съдебния изпълнител. По-нататък в отговора си ответникът е развил подробни
съображения относно непогасяване на вземанията му по давност. Претендира
разноски и релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, сторени от ищеца, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства,
включително и материалите по изпълнителни дела № 755/2012г. по описа на
ЧСИ В. Й. per. № 721, район на действие Врачански окръжен съд, и №
160/2025г. по описа на ЧСИ М. Н. с район на действие ОС Враца, които
обсъдени поотделно и в тяхната пълнота, дават основание на настоящия
съдебен състав да приеме за установена следната фактическа обстановка:
Установено е по делото, че въз основа на заповед за изпълнение № 3810
от 24.11.2011г. по ч.гр.дело № 5419/2011 г. по описа на РС - Враца е издаден
изпълнителен лист от 14.02.2012 г. /л. 7/ срещу Ц. Й. Ц. в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за сумите: 531,17 лв. главница дължима по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-***/27.12.2009 г.,
55,57 лв. договорна лихва от 05.02.2010 г. до 03.12.2010 г., 93,36 лв. -
мораторна лихва от 05.03.2010 г. до 14.11.2011 г.; законна лихва върху
главницата, считано от 21.11.2011 г., както и разноски по делото за държавна
такса 25,00 лв. и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД от 07.10.2012 г. /л.
55/, въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 201272104755 по описа на ЧСИ В. Й., като в молбата е посочено, че
взискателят възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 ЗЧСИ.
С уведомление от 30.10.2012г. по посоченото дело /л.56/, връчено на
длъжника на 11.11.2012г., последният е уведомен за насрочен опис на
8
движими вещи, находящи се на адреса му за 07.12.2012 г.
С молба с изх. № 50789/30.06.2015 г. по описа на ответника „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *** /л.61/ последният е поискал от
съдебния изпълнител да бъде конституиран като взискател по делото, въз
основа на договор за цесия между него, в качеството му на цесионер, и
първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в
качеството на цедент. В молбата е посочено, че взискателят възлага на
съдебния изпълнител извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
Върху молбата е поставен щемпел с надпис „Конституирам К.И. ЕАД в
качеството на взискател“.
С молба с изх. № 1442/19.01.2016 г. по описа на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *** /л.60/, заведена на 25.01.2016г. по
изпълнителното дело, се установява, че взискателят е поискал от съдебния
изпълнител да извърши справка за сключени трудови договори на длъжника,
като при наличие на такива да предприеме съответните изпълнителни
действия.
От подадената молба с изх. № 11848/15.06.2018 г. по описа на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *** /л.62/, входирана при ЧСИ Ц. Н. с вх.
№ 2335/24.03.2021 г., след приемане на архива от ЧСИ В. Й., се установява, че
със същата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка
за разкрити банкови сметки на длъжника, като при наличието на такива да им
бъде наложен запор.
От подадената молба изх. № 4726/24.02.2021 г. по описа на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК *** /л.63/, входирана при ЧСИ Ц. Н. с вх.
№ 3772/19.05.2021 г., след приемане на архива от ЧСИ В. Й., се установява, че
със същата взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка
за разкрити банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху откритите
такива.
По делото са приложени и две запорни съобщения от 19.03.2025г.,
издадени по изпълнително дело № 160/2025г. по описа на ЧСИ М. Н., рег. №
*** с район на действие ОС-Враца, изпратени до работодателя на ищеца „Вип
Транс 2022“ ЕООД, гр.София за налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение, както и до „Уникредит Булбанк“ АД за налагане на запор на
вземанията на ищеца по банкови сметки, разкрити в банката. За наложените
запори, както и за извършена цесия от 15.05.2015г. и новия взискател по
9
делото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, длъжникът Ц. Ц. е уведомен
със съобщение от 25.03.2025г. /л.6/.
Представен по делото е и договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен на 15.05.2015г. между предишния кредитор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, като цедент, и ответника, в качеството му
на цесионер, въз основа на който процесните вземания са прехвърлени от
цедента на цесионера.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
При така събраните доказателства, прилагайки нормите на чл. 439 и чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, чл. 117, ал. 2 и чл. 116, б. "в" ЗЗД и тълкувателната
практика на ВКС (ТР № 3/28.03.2023 г. по т.д № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС) първоинстанционният
съд е приел, че до 26.06.2015 г., от когато е в сила ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., погасителната давност относно вземанията по
изпълнителния лист не е изтекла, а от тази дата е започнала да тече нова
погасителна давност - 5 годишна за вземанията по главницата и 3 годишна за
вземанията по лихвите. Приел е също, че след 26.06.2015 г. взискателя
редовно е искал извършване на изпълнителни действия (на 30.06.2015 г. – за
конституиране като взискател по делото на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД и възлагане на съдебния изпълнител правомощията по
чл.18 от ЗЧСИ; на 19.01.2016 г. - за извършване на справка за сключени
трудови договори от длъжника и предприемане на съответните изпълнителни
действия при наличие на такива; на 15.06.2018 г. (която молба е входирана при
ЧСИ Ц. Н. на 24.03.2021 г., след приемане на архива от ЧСИ В. Й.) - за
извършване на справка за разкрити банкови сметки на длъжника и за
предприемане на съответните действия; на 24.02.2021 г. (която молба е
входирана при ЧСИ Ц. Н. на 19.05.2021 г., след приемане на архива от ЧСИ В.
Й.) - за извършване на справка за разкрити банкови сметки на длъжника и за
предприемане на съответните действия; на 19.03.2025 г. – изпращане на
запорни съобщения до работодателя на ищеца за налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение, както и до „Уникредит Булбанк“ за налагане на
запор на вземанията на ищеца по банкови сметки, разкрити в банката), които
са прекъснали течащата погасителна давност. Съдът е приел също, че за
периода от 14.02.2012 г. до 08.04.2025 г. са предприети и извършени
изпълнителни действия, като между които и да е от тях не е изтекла 5-
годишната погасителна давност. При изчисление на сроковете районният съд
е взел предвид и обстоятелството, че кантората на ЧСИ В. Й. е запечатана на
15.05.2019 г. и архива е предаден на 10.07.2020 г. /т. е. след 1 година 1 месец и
25 дни/, като през този период е налице спиране на изпълнителните действия
по чл. 432, ал. 1, т. 7 ГПК. Съдът е приел, че в периода от 19.05.2021 г., когато
е извършено последното валидно изпълнително действие, до 19.05.2024 г. не
са ангажирани доказателства, че са извършени валидни действия, прекъсващи
10
давността, поради което е изтекла тригодишната давност за вземанията за
лихви, поради което в тази му част е уважил иска; в този период не е изтекла
петгодишната давност за останалите вземания, поради което в тези му части е
отхвърлил иска, като неоснователен е недоказан.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически
и правни изводи и намира, че решението му в обжалваната част е постановено
при правилно установена фактическа обстановка, приложение на материалния
закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК се
присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В допълнение към изложеното от районния съд и съобразно наведените
във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд намира следното от правна
страна:
Предмет на спора по отрицателния установителен иск по чл. 439 вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело
и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени
както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г.
на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на Тълкувателно решение
№ 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, както и на
Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК, всички имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.
При съобразяване на същите, съдът приема, че от датата на образуване
на изпълнително дело № 201272104755 по описа на ЧСИ В. Й. -07.10.2012 г.,
до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на
изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече от датата на
изискуемостга на вземанията погасителна давност и по време на
11
изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по време на
изпълнителния процес, но се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
755/2012г. по описа на ЧСИ В. Й. е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с
него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата от 07.10.2012
г. за образуване на изпълнителното дело първоначалния взискател „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прекъснал теченето на давностния срок,
като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респ. до прекратяване на изпълнителното
дело, ако е преди този срок, респективно от тази дата започва да тече давност
по материалното правоотношение.
Следователно, предвид липсата на релевантни изпълнителни действия,
новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право в случая е започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до
тази дата теченето на давностния срок е било спряно. Доколкото вземането е
установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила,
съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за
принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е
петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №
37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Както вече се изложи, след датата 26.06.2015 г. приложение следва да
намерят постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, според които, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В
тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се
12
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор
или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане
на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в
сила на постановлението за възлагане.
В настоящия случай, първото действие, предприето по изпълнително
дело № 755/2012г. по описа на ЧСИ В. Й. след 26.06.2015 г., е направеното
искане от 30.06.2015 г. с молба с изх. № 50789/30.06.2015 г. на взискателя-
ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която последният е
поискал да бъде конституиран като взискател по делото, вследствие на
договор за цесия между него, в качеството на цесионер и първоначалния
взискател "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Това действие прекъсва
течащата относно вземанията погасителна давност, тъй като с нея на съдебния
изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. От този момент е
започнал да тече нов петгодишен давностен срок за вземанията на взискателя
по делото, който изтича на 30.06.2020 г.
С въззивната жалба е направено възражение, че последващото
изпълнително действие – налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, не е породило правно действие, респ.
прекъсване на давностния срок, тъй като изпратеното на 29.01.2016 г., въз
основа на молба на взискателя от 20.01.2016 г., до работодателя на длъжника
"Кемстийл" ЕООД ново запорно съобщение № 1123 за налагане на запор
върху трудовото му възнаграждение, не е връчено на работодателя му.
В оспорваното решение на РС-Враца съдът не е правил извод, че през
2016г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
което изпълнително действие да е довело до прекъсване на давностния срок.
Съдът дори не е обсъждал дали е налаган такав запор, а е посочил, че
подадената от взискателя молба с изх. № 1442/19.01.2016 г., с която е поискал
от съдебния изпълнител да извърши справка за трудови договори на
длъжника, като при наличие на такива да предприеме съответните
13
изпълнителни действия, е изпълнително действие, което е прекъснало
течащата погасителна давност относно вземането.
Както бе посочено по-горе, за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се
осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен
способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на
причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е достатъчна
за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. В този смисъл е т.3 на Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК.
Спорен по делото е въпроса, с оглед направените оплаквания във
въззивната жалба, дали подадената от новия взискател молба с изх. №
11848/15.06.2018 г. по негов опис, входирана при ЧСИ Ц. Н. с вх. №
2335/24.03.2021 г., след приемане на архива от ЧСИ В. Й., с която е поискал
извършване на справка за разкрити банкови сметки на длъжника, като при
наличието на такива да им бъде наложен запор, е прекъснала теченето на
давностния срок. Спорен е също така и въпроса дали е текла давност за
времето, през което ЧСИ В. Й. е бил лишен от правоспособност, поради
наложено му дисциплинарно наказание.
В тази насока въззивният съд споделя извода на първоинстанционния, че
в периода 15.05.2019 г. - 10.07.2020 г. - 1 година, 1 месец и 25 дни не е било
възможно да се извършват изпълнителни действия по изпълнителното дело.
Процесуалният срок в изпълнителното производство спира да тече с
настъпване на определено събитие до началото на което е текъл, и след
отмяната му отново продължава да тече. В настоящия случай такива събития
са както чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, така и лишаването от права на ЧСИ В. Й.. Съгласно чл. 32, ал.1 от
ЗЧСИ с настъпването на основание за загубване на правоспособност, ЧСИ не
може да извършва изпълнителни или други действия, предвидени в закона и
служебният му архив се запечатва. Съгласно чл. 32, ал.4 ЗЧСИ
принудителното изпълнение или действия по охранително производство в
помещение, което е кантора на ЧСИ може да се осъществяват само след като е
извършено предаване на служебния архив на ЧСИ. В случая запечатването е
извършено на 15.05.2019 г., а предаването на приемащия архива ЧСИ Ц. Н. е
14
извършено на 03.07.2020 г. Следователно, по обективни причини, макар и не
уредено в изрична правна норма, е налице спиране на изпълнителните
действия на основание чл. 432, ал.1, т.7 ГПК - изпълнителното производство
се спира „в други случаи, предвидени в закон“, какъвто случай е забраната за
извършване на изпълнителни действия по чл. 32, ал.1 ЗЧСИ до преместване
или предаване на служебния архив на загубилия правоспособност ЧСИ. В
посочения период 15.05.2019 г. - 03.07.2020 г. влиза и периодът по чл. 3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. - 68 дни, през който период давност не е текла.
В случая, тъй като петгодишния давностен срок за вземанията на
взискателя по делото изтича на 30.06.2020 г., то към същия следва да се
прибавят още 1 година, 1 месец и 15 дни, през които взискателят не е имал
възможност да иска извършване на изпълнителни действия от съдебния
изпълнител по причини, независещи от него, поради което давностния срок
изтича на 15.08.2021 г.
Подадената от взискателя молба с изх. № 11848/15.06.2018 г. по негов
опис, с която е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника, е
входирана при ЧСИ Ц. Н. с вх. № 2335/24.03.2021 г., т.е. преди да изтече
давностния срок (15.08.2021 г.), поради което давността отново е била
прекъсната.
След тази дата давността е била отново прекъсвана с молба изх. №
4726/24.02.2021 г. по описа на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД,
входирана при ЧСИ Ц. Н. с вх. № 3772/19.05.2021 г., с която е поискано
налагане на запор върху разкрити банкови сметки на длъжника, и с наложени
запори от 19.03.2025г. по изпълнително дело № 160/2025г. по описа на ЧСИ
М. Н. върху трудовото възнаграждение на длъжника и на вземанията му по
банкови сметки, разкрити в „Уникредит Булбанк“ АД. Започналата да тече
нова петгодишна давност от всяко от тези прекъсвания не е изтекла нито към
датата на предявяване на исковата молба в съда /08.04.2025 г./, нито към
датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция –
11.12.2025г. /с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК/, поради което процесните вземания на
ответника за исковите суми не са погасени по давност.
С оглед изложеното, доколкото не се доказва твърдяното от ищеца
основание за недължимост на сумите, за които районният съд е отхвърлил
иска по чл.439 ГПК по издадения против същия изпълнителен лист от
15
14.02.2012г. по ч.гр.д. № 5419/2011 г. на РС-Враца, въз основа на заповед за
изпълнение - погасителна давност, предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се явява
недоказан в отхвърлената част и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази
част като неоснователен.
При изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав
намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде
потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на въззиваемата страна се дължат направените в хода на
въззивното производство разноски в размер на 200,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, предвид
сложността на делото.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 510/06.08.2025г., постановено по гр. дело
№ 1200/2025г. на РС-Враца в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. Й. Ц., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД
(понастоящем с фирма „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД), ЕИК ***, сумата
200,00 лв. разноски по делото във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16
17