РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20223100900542 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР.
Образувано е предявен от предявения от „Електроразпределение Север“ АД, гр.
Варна, чрез адв.Н. Б. срещу ЕАД „Пенчев и Партньори“, ЕИК *********, с правно
основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист № 260001, издаден по в.т.д. №
606/2020 год. по описа на АпС Варна, въз основа на който е образувано ИД 20228930400186
по описа на ЧСИ Дарина Сербезова, с район на действие ОС Варна в размер на 24 143 лева
главница, представляваща обезщетение за претърпени вреди от преустановяване на
електрозахранването в периода от 24.02.2016 год.-25.02.2016 год. в имот в село Славеево,
община Добрич, стопанисван от „Бул Аква Фиш“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба 22.02.2017 год. до окончателното изплащане на
вземането, поради доброволно плащане на задължението на 18.01.2022 по сметка на „Бул
Аква Фиш“ ЕООД – праводател на ответника.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че с решение № 26000/06.01.2022 год.,
постановено по в.т.д. № 606/2020 год. по описа на Апелативен съд Варна, ищцовото
дружество е осъдено да заплати на „Бул Аква Фиш“ ЕООД сумата от 24 143 лева главница,
1
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.02.2017 год. Излага, че на
14.01.2022 год. на електронната поща на „Електроразпределение Север“ АД е получен е-
мейл от трето лице М.П. – адвокат с искане присъдените по горното дело суми да бъдат
преведени по адвокатската сметка на ЕАД „Пенчев и Партньори“ с прикачено
удостоверение за Б.ата сметка, но без електронна идентификация на подателя за
удостоверяване на самоличността му и без приложено пълномощно, удостоверяващо
представителната власт на подалия искането адвокат спрямо кредитора „Бул Аква Фиш“
ЕООД. На същата дата е постъпил и втори е-мейл с подател Х.Т. с посочване, че сумите по
изпълнителното дело 606/2020 год. на АС Варна следва да бъдат изплатено по сметка на
ответното адвокатско дружество, като към електронното съощение е било прикачено
сканирано копие на молба на кредитора „Бул Аква Фиш“ ЕООД, адресирано до „Енерго Про
Клиенти“ без отново да е налице електронна идентификация на дружеството или
физическото лице Темелков – негов управител. При изложеното, сочи, че на 18.01.2022 год.
ищцовото дружество е изпълнило задължението си спрямо кредитора „Бул Аква Фиш“
ЕООД като е превело по негова сметка дължимата съгласно въззивното решение сума. Три
дни след извършване на плащането /на 21.01.2022 год./ до ищеца е изпратено електронно
съобщение от ЕАД „Пенчев и Партньори“, без представено пълномощно и удостоверенна
електронна идентификация на подателя, с което заявление се посочва наличието на сключен
между „Бул Аква Фиш“ ЕООД и ЕАД „Пенчев и Партньори“ договор за цесия от 14.01.2022
год., по силата на който вземанията по въззивното решение са прехвърлени на адвокатското
дружество, с приложен като файл договор за цесия от 14.01.2022 год. без приложено
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД и пълномощно от цедента за упражняване на правата по
чл.99 ЗЗД. Твърди се, че такова уведомление ищецът не е получавал нито по поща, нито по
електронен път, но на 30.03.2022 год. в деловодството на ищеца е постъпила ПДИ по
изпълнително дело 20228930400186 по описа на ЧСИ Даниела Сребезова, с район на
действие ОС Варна с изх. № 5404/25.03.2022 год. за заплащане на процесните суми, което
изпълнително дело се установява, че е образувано на 15.03.2022 год. от ЕАД „Пенчев и
Партньори“ като частен правоприемник на „Бул Аква Фиш“ ООД на основание договор за
цесия от 14.01.2022 год. Извършеното преди датата на получаване на уведомление по чл.99,
ал.3 ЗЗД и образуване на изпълнително производство доброволно плащане спрямо стария
кредитор, обуславя и правния му интерес от предявяване на иск спрямо настоящия ответник
за установяване недължимостта на вземането спрямо него.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЕАД „Пенчев и Партньори“ депозира
писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва изпратеното до ищеца на 14.01.2022 год. от имейл ******* електронно съобщение,
но оспорва твърдението за липса на елекронна идентификация на подалото го лице
доколкото самия електронен адрес съдържа фамилното име на представляващия
дружеството и професията. Позовава се и на обстоятелството, че кореспонденцията между
страните, чрез адв.М.П., датира още от 25.06.2018 год. във връзка със спора между ищеца и
„Бул Аква Фиш“ АД и подчертава, че представителната му власт спрямо „Бул Аква Фиш“
АД е удостоверена още при образуване на дело, по което са присъдени процесните
2
вземания. Оспорва и твърдението за липса на уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, като твърди,
че при липсата на изрична предписаната от закона форма на същото за такова следва да се
приеме писмото от 14.01.2022 год., съдържащо всички необходими елементи. Навежда
твърдение и че на 14.01.2022 год. между ищеца и представител на цедента са провеждани
няколко телефонни разговора, в които е заявено, че сумата следва да бъде платена по сметка
на адвокатското дружество, което е представлявало страната в съдебното производство.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа вече изложеното. Сочи, че с получените на 14.01.2022 год. съобщения ищцовото
дружество не е уведомено за сключения договор за цесия, обратното – ЕАД представя
удостоверение за открита „специална адвокатска сметка“, предназначена за постъпления от
клиенти, в Инвестбанк АД, а Х.Т. от името на „Бул Аква Фиш“ ЕООД сочи, че ЕАД е негов
процесуален представител, а не правоприемник. Поради горното и електронните съобщения
от тази дата не могат да се приемат за изявление по чл.99, ал.3 ЗЗД, както и същите не
индикират намерение за прехвърляне на вземането на Едноличното адвокатско дружество.
Оспорва и прехвърлянето на уведомление вземанията на Едноличното адвокатско
дружество, позовавайки се на недостоверността на датата на изпратения му с електронно
съобщение на 21.01.2022 год. договор за цесия с посочена дата на сключване 14.01.2022 год.
Сочи и че това уведомление по чл.99 ЗЗД следва да се приеме за нередовно като изхождащо
от цесионера без предосттавено пълномощно от цедента. Поддържа, че надлежно е
извършил плащане в полза на кредитора „Бул Аква Фиш“ ЕООД като твърденията за
осъществявана преди това кореспонденция между ищеца и адв.П. във връзка с воденото
дело счита за неотносими, а и неоснователни, оспорвайки твръдението, че третото лице е
заявило надлежно и по непротиворечив начин волята си дължимите суми да бъдат
заплатени по сметка на процесуалния му представител.
Конститураното с определение № 36/06.01.2023 год. трето лице – помагач на
страната на ищеца „БУЛ АКВА ФИШ“ ЕАД, депозира писмено становище, с което сочи, че
няма претенции към тези суми и че действително сумата е следвало да се плати по сметка
на адвокатското дружество, за което той е дал съгласие с подписване на договора за цесия.
В о.с.з., ищецът, чрез представителя си, моли за уважаване на предявения иск, ведно
с присъжане на разноски.
В о.с.з., ответникът, чрез пълномощника си, моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 36/06.01.2023 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
3
Не е спорно между страните по делото, че с решение по в.т.д. № 606/2020 год. по
описа на АпС Варна в полза на третото лице – помагач по настоящото дело „Бул Аква
Фиш“ ЕООД е присъдена сума в размер на 24 143 лева, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 22.02.2017 год., дължими от ищцовото дружество, както и че в полза
на същото на 17.01.2022 год. е издаден изпълнителен лист.
Не се спори между страните и че по повод образуваното дело /първоначално под №
602/2017 год. по описа на ВРС/, през 2018 и 2019 години между страните се осъществявана
кореспонденция чрез електронни адреси ******* и ***** – адв.М.П. като процесуален
представител на „Бул Аква Фиш“ ЕООД.
Безспорно е и обстоятелството, че след постановяване на въззивното решение - на
14.01.2022 год. ищцовото дружество е получило на електронна поща **** уведомление,
изпратено на същата дата - 13.31 ч. от електронна поща *****, с подател М.П., с което се
посочва при евентуално плащане на присъденото обезщетение и разноски по горното дело
сумите да постъпят по специалната адвокатска сметка на АД „Пенчев и партньори“, като е
приложено и удостоверение за Б.а сметка.
На същата дата в 1:09 е изпратено и електронно писмо до ЕРП Север на електронен
адрес ***** от Х.Т., към което е приложено адресирано до Енерго Про Клиенти писмо с
искане сумите по изпълнителното дело 606/2020 год. на АС Варна следва да бъдат
изплатени по сметка на адвокатското дружество.
От представените по делото платежни нареждания от дата 18.01.2022 год. е видно, че
на същата дата сума в размер на 24 143 лева, с посочено основание главница по решение по
в.т.д. № 606/2020 год. на Варненски Апелативен съд и сума в размер на 12011.17 лева, с
посочено основание законна лихва по решение по в.т.д. № 606/2020 год. на Варненски
Апелативен съд, са наредени от Електроразпределение Север АД в полза на „Бул Аква
Фиш“ ООД, като са представени и доказателства за заверяване на сметката на третото лице
със сумите на същата дата.
Прието за безспорно между страните е и че на 21.01.2022 год. в 3:22 PM на
електронна поща ***** е получено електронно съобщение от адв.Пенчев с приложено
заявление от АД „Пенчев и партньори“, адресирано до Енерго Про Клиенти, с което
ищцовото дружество се уведомява за наличието на сключен между „Бул Аква Фиш“ ЕООД
и ЕАД „Пенчев и Партньори“ договор за цесия от 14.01.2022 год., като се изисква от
адресата да предприеме действия по изискване от „Първа инвестиционна банка“ АД на
преведените парични средства като грешен превод и същите бъдат преведени по
посочената в договора за цесия сметка на адвокатското дружество. Приложен към писмото
от 21.01.2022 год. е и самият договор за цесия.
Въз основа на молба вх.№ 03953/15.03.2022 год. на ЕАД „Пенчев и партньори“ е
образувано изп.дело № 20228930400186 по описа на ЧСИ Даниела Сребезова, с район на
действие ОС Варна с изх. № 5404/25.03.2022 год., като към молбата за образуване на
изпълнителното дело са описани като приложение изпълнителен лист, договор за цесия
4
между „БУЛ АКВА ФИШ“ ООД и молителя, ведно с уведомления до длъжника. ПДИ с
приложените документи /изпълнителен лист, договор за цесия и уведомление за цесия/ е
получена от ищцовото дружество на 30.03.2022 год.
За доказване на твърденията на ответното дружество за своевременно уведомяване на
ищеца за наличието на сключен договор за цесия между „БУЛ АКВА ФИШ“ АД и
адвокатското дружество, ангажирани по делото са гласни доказателства чрез разпита на
свидетеля Йордан Апостолов Апостолов, чиито показания съдът кредитира в частта, в която
кореспондират на останалите събрани доказателства. Свидетелят излага, че дружеството
„БУЛ АКВА ФИШ“ е съставено от фирми с цел – отглеждане на есетрови риби в затворена
система и той, като един от собствениците на другите фирми, които са в този стопански
двор, е отговарял за комуникацията с всички държавни и общински органи, включително и
дружества. Свидетелства, че на 14.01.2022 год., след като управителят на дружеството, е дал
неговия телефон е получил обаждане от телефонен номер на централата на
Електроразпределение и е бил уведомен, че във връзка с делото ще бъде излъчен паричен
превод. Свидетелят е помолил този превод да не бъде по сметка на „Бул Аква Фиш“, тъй
като същата е запорирана, а по адвокатската сметка, която ще им даде, тъй като има
сключен договор за прехвърляне на вземане. Сочи, че въпреки, че служителката казала, че
ще изчака сметката и ще се обади, обаждане не е последвало, а в късния следобед от банката
са се обадили, че парите са наредени по сметка на „БУЛ АКВА ФИШ“. На следващия ден, от
личния си телефон **********, както изрично се сочи от свидетеля, се свързал с централата
и при потвърждаване на обстоятелството, че сумата е платена е изискал изискването й от
страна на Електоразпределение от банката.
Проведена по делото е и експертиза, извършила проверка на записите в централата на
дружеството, заключенията по която съдът изцяло кредитира. Установено е от вещото лице,
че на 14.01.2022 год. няма проведени входящи разговори с телефонни номера **********
/на свидетелят Апостолов/ и **********, но с телефонен номер ********** има проведен
такъв на 21.01.2022 год., като съдържанието е възпроизведено в депозираното заключение и
от същото не се извличат релевантни фактически изводи. Не се констатира от вещото лице
и проведени изходящи разговори с посочените номера на дата 14.01.2022 год. Такива два
разговора са констатирани на 21.01.2022 год. с номерът на свидетеля Апостолов, като от
въпроизведеното съдържание на първия разговор става ясно, че свидетелят Апостолов
настоява за изпращане на писмо до Първа инвестиционна банка с посочване за грешен
превод и искане сумата да бъде пренасочена към друга сметка. В дадените в проведеното на
05.07.2023 год. съдебно заседание обяснения вещото лице сочи, че не е възможно
манипулиране на системата за запис, тъй като при евентуално такова остава празен ред,
какъвто той не е констатирал.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните
правни изводи:
При така въведените твърдения за факти, съдът намира, че предявеният иск черпи
5
правното си основание в чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК. Ищецът оспорва
изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, поради погасяване на вземането чрез плащане.
В конкретиката на казуса, приетите за установени факти сочат, че решението по в.т.д.
№ 606/2020 год. по описа на АпС Варна, с което в полза на третото лице – помагач по
настоящото дело „Бул Аква Фиш“ ЕООД е присъдена сума в размер на 24 143 лева, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 22.02.2017 год., дължими от ищцовото
дружество е постановено на 06.01.2022 год., в полза на кредитора „Бул Аква Фиш“ ЕООД е
издаден изпълнителен лист на 17.01.2022 год., вземането по изпълнителния лист е платено
на кредитора „Бул Аква Фиш“ ЕООД на 18.01.2022 год., а изпълнителното дело е
образувано от цесионер – ответното АД на 15.03.2022 год. въз основа на сключен с „Бул
Аква Фиш“ ЕООД договор за цесия от 14.01.2022 год.
Въвеждащата изключение от правилото за субективните предели на изпълнителния
лист разпоредба на чл.429, ал.1 ГПК допуска взискател по изпълнителното дело да е лице,
което не фигурира в изпълнителния лист, като персоналният обхват на разпоредбата е
ограничен до универсалните и частните правоприемници на кредитора.
Поради горното, цесионерът е надлежно легитимиран да поиска образуване на
изпълнително дело и пристъпване към принудително изпълнение на изпълняемото право с
представяне на изпълнителния лист, издаден в полза на кредитора по изпълнителното
основание /на цедента/, като представи на съдебния изпълнител писмените доказателства за
частното правоприемство. В случая изпълнителното основание, по което е бил издаден
изпълнителен лист, е невлязло в сила решение след признато право на предварително
изпълнение на осъдително въззивно решение /чл.404, т.1 пр.3/, като задължението на
цедента за предаване на изпълнителния лист и субективните предели на изпълнителния лист
за цесионера нямат за условие (предпоставка) влизане в сила на изпълнителното основание.
Така поради твърдението на ищеца за погасяване на вземането чрез плащане на „Бул
Аква Фиш“ ЕООД на 18.01.2022 год. и с оглед насрещните твърдения за прехвърляне на
вземането въз основа на договор от 14.01.2022 год. на ответника, който се явява и кредитор
на ищеца, основен спорен въпрос е за действието на договора за прехвърляне на вземане
спрямо длъжника.
Съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор /цесионера/ намиращите се у него
документи, които установяват вземането, а чл.99, ал.4 ЗЗД изрично сочи, че прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор.
В съдебната практика не е налице спор, че след съобщаване на цесията от страна на
цедента съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД като нов кредитор спрямо длъжника се легитимира
цесионерът /виж например № 242/21.03.2019 г. по т. д. № 3097/2017 г. на ВКС, I т. о./. След
6
като е бил уведомен по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената
цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това
изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Ако не е уведомен, длъжникът дължи
изпълнение на задължението си на легитимираното по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД лице
/кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице/ и може да откаже
изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на
уведомление.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства обуславят извода на съда,
че уведомяване по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжника за сключения между „Бул Аква
Фиш“ ЕООД и ЕАД „Пенчев и Партньори“ договор за цесия от 14.01.2022 год. до датата на
плащане /18.01.2022 год./ на задължението по изпълнителния лист от
„Електроразпределение Север“ АД, не е налице.
Липсва твърдение за изходящо от „Бул Аква Фиш“ ЕООД уведомление до длъжника
за настъпилата промяна в носителя на вземането, като единствените данни за осъществена
между страните в този период комуникация са постъпилите две електронни писма от
14.01.2022 год. от адв.Пенчев и Х.Т..
С първото е отправено искане при евентуално плащане на присъденото обезщетение
и разноски по горното дело, сумите да постъпят по специалната адвокатска сметка на АД
„Пенчев и партньори“, без да се посочва основанието за това. С второто, чийто подател е
идентичен като име с управляващия кредитора „Бул Аква Фиш“ ЕООД, се моли за входящ
номер за приложено писмо, адресирано до „Енерго Про Клиенти“ писмо с искане сумите по
изпълнителното дело 606/2020 год. на АС Варна следва да бъдат изплатени по сметка на
адвокатското дружество, което дружество е адвокат по посоченото дело. В нито едно от
двете обаче не сочи като основание за искането сключен договор за цесия между кредитора
и дружеството, по чиято сметка се иска да бъде осъществено плащането, респективно нито
едно от посочените писма /без да се обсъжда дори дали същите изхождат от легитимирано
или не лице/ не може да бъде прието за уведомление към длъжника по смисъла на чл.99, ал.3
ЗЗД. Напротив, в приложеното в електронното писмо до „Енерго Про Клиенти“ като
основание за искането е посочено, че това дружество е било адвокат на кредитора по делото.
Дали плащане по адвокатската сметка въз основа на това писмо би било точно изпълнение
на задължението е ирелевантно в конкретния случай с оглед легитимацията на взискателя
по изпълнителното дело като частен правоприемник въз основа на договор за цесия.
Недоказано остана твърдението на ответника и за осъществено уведомяване на
длъжника за сключения договор за прехвърляне на вземане по телефон на 14.01.2022 год.
Показанията на свидетеля Апостолов, че именно на тази дата е уведомил ищцовото
дружество за цесията /отново без да се коментира легитимацията му за това и
обстоятелството, че уведомлението следва да изхожда от стария кредитор, какъвто той не е/,
се опровергават от заключението по проведената и неоспорена от страните експертиза, от
която се установява, че проведен разговор е налице на 21.01.2022 год., тоест след
извършеното плащане.
7
Налага се извод, че извършеното на 18.01.2022 год. плащане в полза на „БУЛ АКВА
ФИШ“ ЕООД – цедент по договор за цесия от 14.01.2022 год. е валидно изпълнение на
задължението на длъжника и е произвело погасителен ефект., което обуславя и
основателност на предявения иск.
С оглед изхода от спора и обективираното искане, в полза на ищеца следва да се
присъдят сторените по делото разноски, претендирани в исковото и обезпечителното
производство в общ размер на 5138.83 лева. С оглед липсата на представени доказателства
за сторените в обезпечителното производство разноски, съдът намира, че в полза на ищеца
следва да се присъдят само сторените в настоящото исково производство разноски в размер
на 3 730.83 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 2088 лева с ДДС.
Ответната страна е релевирала възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съобразявайки обаче предвиденият размер на минималното адвокатско
възнаграждение по Наредбата, увеличено със сумата от 200 лева съобразно броя на
проведените съдебни заседания и отчитайки обстоятелството, че сумата от 2088 лева не
надвишава значително първия, намира, че не е налице положително проявление на критерия
за прекомерност и възражението е неоснователно.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Електроразпределение Север“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Владислав Варненчик,
бул.Варна Тауърс – Е, бул.Владислав Варненчик № 258 срещу ЕАД „Пенчев и Партньори“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.25-ти септември № 52,
ет.2, офис 9 иск, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист № 260001,
издаден по в.т.д. № 606/2020 год. по описа на АпС Варна, въз основа на който е образувано
ИД 20228930400186 по описа на ЧСИ Дарина Сербезова, с район на действие ОС Варна в
размер на 24 143 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба 22.02.2017 год. до окончателното изплащане на вземането, поради
погасяване на вземането чрез плащане на задължението на 18.01.2022 по сметка на „Бул
Аква Фиш“ ЕООД – праводател на ответника, на основание с правно основание чл. 439
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бул Аква Фиш“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Славеево, община Добрич като трето лице
– помагач на страната на ищеца „Електроразпределение Север“ АД,гр. Варна.
ОСЪЖДА ЕАД „Пенчев и Партньори“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.25-ти септември № 52, ет.2, офис 9 ДА ЗАПЛАТИ на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, район Владислав Варненчик, бул.Варна Тауърс – Е, бул.Владислав Варненчик № 258
сумата от 3 730.83 лева, представляваща сторени в настоящото исково производство
8
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и такса за издаване на
съдебно удостоверение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9