РЕШЕНИЕ
№ 773
гр. Пловдив, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330100371 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът А..... В. Л. ЕГН **********, от гр. П............ бул. „П... ш............. чрез ..... С.Ж. П. със
съдебен адрес: гр. П.... пл. „С...... в исковата си молба против „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК
.............. със седалище и адрес на управление: гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе” №
137, ет. 3, представлявано от В..... М..... В....... чрез ..... Г. М., със съдебен адрес: гр. С.......,
ул.“Л........... иска от съда да признае за установено, че договор за заем ........ е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК чл. 11, т. 9 и т. 10 от Закона за
потребителските кредити.
Твърди, че на .............. сключила договор за заем .......................... с дружеството „МИКРО
КРЕДИТ” АД, с ЕИК ...................... Предмет на договора било отпускане на паричен заем в
размер на 1 300,00 лева, с издължаване 15 месечни вноски по 101,56 лева. Съгласно
договора лихвения процент на кредита бил 24,61 %, а годишния процент на разходите /ГПР/
49,70%. Дължимата обща сума по договора била в размер на 1 523,40 лева. От сумата, която
трябвало да получи по кредита предмет на договора 1 300,00 лева й била удържана сумата
от 125,00 лева, представляваща еднократна административна такса.
Твърди, че договорът за револвиращ заем бил недействителен, тъй като не били спазени
редица разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Съображенията й в тази
насока са следните:
Еднократната административна такса от 125,00 лева била недължима на основание чл. 10а,
ал. 2 ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и управление на
кредита, а законът е забранил изискването зазаплащане на такси и комисионни за действия,
1
свързани с усвояване и управление на кредита. Същото не се дължала и на основание чл.
10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размерът и
действието, за което било начислено възнаграждението за т.нар. еднократната
административна такса. Освен това тази суми не била включена в размера на кредита.
Сключеният договор за паричен заем № ...................... бил недействителен, тъй като била
нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1 от ЗГ1К, като бил написан на шрифт по-
малък от 12 pt. Във формат и с шрифт по-малък от 12 пункта бил договора за застраховка,
общите условия към договора за кредит, като били изписани с шрифт и размер, който не бил
еднакъв с първата страница от договора, но бил с шрифт под 12 пункта.
Твърди, че „МИКРО КРЕДИТ” АД не й е предоставил по пълен и разбираем начин
преддоговорна информация, която била необходима за сключване на договора за кредит в
условията на информираност спрямо нея като потребител. Информация не й била
предоставена в писмен вид, под формата на стандартен европейски формат, което било
задължително условие за действителността на волеизявлението й като потребител и
япоставял в неравноправно положение. Не й бил предоставен погасителен план да се
запознае срещу подпис.
Твърди, че в чл. 2 от за заем ...............................не се съдържали конкретните параметри на
общата дължима сума от 1 523,40 лева. Не бил посочен и размерът на възнаградителната
лихва.
Твърди, че договорът бил недействителен и поради липса на посочване на условията за
прилагане на договорения лихвен процент /чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК/. В договора се сочели
размер на възнаградителната лихва 24,61 %, но без да се сочат условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът
на "печалбата на кредитора" /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от
месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
В договора бил посочен ГПР 49,70%, но без да е ясно по какъв начин е формиран взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване па годишния процент на разходите
(нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК). Не било ясно по какъв начин е определен
размерът на общата дължима сума от 1 523,40 лева и какви вземания се включват в нея.
Тези пропуски сами по себе си водят до недействителност на договора за потребителски
кредит.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит
следвало да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая
договорът за потребителски кредит бил недействителен тъй като липсвал погасителен план.
Макар в договора да били посочени датите на погасителните вноски, нямало разбивка на
сумите, които се погасяват с изплащане на всяка погасителна вноска. В договорът за
потребителски кредит не била посочена последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми. Също така не била посочена и годишната база за
2
изчисление на възнаградителната лихва /без уточнен размер/, от която би зависел нейният
размер и частта на главницата от всяка вноска.
Твърди, че съгласно сключеният договор, за нея като кредитополучател възниквало
задължението да плати предоставената главница и лихва, а при определени условия -
неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и различни други лихви и такси. При
това положение, за да е изпълнено изискването на закона, трябвало да бъде посочено по
ясен и разбираем начин разпределението погасителната вноска между различните дължими
суми, както и последователността, в която същите ще се погасяват, което в случая не е
сторено. Също така - самата информация била най-обща, не отговаряла на изискването да е
разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера
на месечната вноска като части от отделни вземания.
Твърди, че според чл. 22 ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и
20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът бил недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания водела до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална
недействителност, тъй като същите били изискуеми при самото сключване.
ОТВЕТНИКЪТ„МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК ........... оспорва предявеният иск. Излага доводи
за това.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между страните по
делото е бил сключен договор за кредит................. за сумата от 1 300,00 лева и общо
задължение от 1 523,40 лева, с еднократна адм. такса 125,00 лева, 15 месечни погасителни
вноски по 101,56 лева, фиксиран лихвен процент 24,61 лева и ГПР 49,70%.
По делото е приета като доказателство съдебно-техническа експертиза от .....................
допълнителна такава от ..................... на вещото лице М.К., от които се установява, че
размера на шрифта, с който е набран договор за кредит ......................е 10,65 пункта.
Установява се, че размерът на шрифта........................който има същата геометрична
височина като ......................с размер 10,5 пункта е 10,86 пункта.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна
следното:
Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
3
всяка от страните по договора. В исковата молба ищецът навежда възражения, че
сключеният между страните договор не отговаря на предвидените в ЗПК законови
изисквания, при което са налице пороци, водещи до неговата недействителност. Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не и връщане на лихвата и другите разходи. В настоящия случай, съдът намира, че са налице
нарушения, водещи до недействителност на процесния договор за кредит основание чл. 22
ЗПК, а именно:
На първо място предвидената в договора за кредит еднократна адм. такса в размер на 125,00
лева отделно от главницата е платена неправомерно. Същата е в противоречие с чл.10 а, ал.2
от ЗПК, тъй като не е посочено за какво се събира. Тази такса не е включена ГПР.
На второ място не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не са
упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен
процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна
лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява
главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата
дължима сума от 1 523,40 лева и какви вземания се включват в нея. Във връзка с условията
за прилагане на лихвения процент - липсвало уточнение за базата, върху която се начислява
същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е
формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, в договора е необходимо да са посочени условията /начините/ за прилагането
му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се извърши проверка при какви
условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 24,61
%. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Нарушение е налице и тъй като в
договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
4
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 49,70 %/. Годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В посочената величина, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Доколкото лиспва посочване на тези обстоятелства
не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин
да посочи какво точно е включено в тях.
Не са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като съгласно заключението на
вещото лице К., размерът на шрифта, с който е изписан процесния договор е по-малък от
12.
Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези клаузи
са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане
на потребителя в заблуждение.
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС (Решением 4/2009 г. по
т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007г., определение № 877 по
т.д. № 662/2012г. и др). Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна
за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда
във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните
накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода
на кредитора.
Съдът намриа, че всяко от посочените по-горе основания са достатъчни, за да се приеме, че
договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отншение на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати направени
по делото разноски от ищеца в размер на 227,19 лева, от които 60,94 лева за заплатена
5
държавна такса и 166,25 лева за възнаграждение на вещо лице.
Претендира се и адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
С оглед на горното съдът намира, че следва да определи размера на адвокатското
възнаграждение, съобразно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ, който възлиза на 336,64 лева. Към тази
сума следва да се прибави и сума от 200,00 лева представляваща суми за поредно явяване в
открито съдебно заседание. Или следва да бъде пресъдена на адв. С.П. сума в размер на
536,64 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК
чл. 11, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителските кредити, в отношенията между А.... В. Л.
ЕГН **********, от гр. П............. бул. „П....... ш............................. С.Ж. П. със съдебен адрес:
гр. П......... пл. „С...........и „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК ........................ със седалище и адрес
на управление: гр. София, 1784, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от
В.......... М......... В......... Г. М., със съдебен адрес: гр. София, ул.“Л................, Договор за заем
Credi Go № ............................................
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1784, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от В........... М........
В............ Г. М., със съдебен адрес: гр. С..... ул.“Л......................... да заплати на А........... В. Л.
ЕГН **********, от гр. П.......... бул. „П...... ш.... адв. С.Ж. П. със съдебен адрес: гр.
П............., пл. „С.........................., направени по делото разноски в размер на 227,19(двеста
двадесет и седем лева и 19 ст.) лева.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК.............. със седалище и адрес на управление: гр.
София, 1784, бул. „Цариградско шосе” № 137, ет. 3, представлявано от В...........М.....В...........
Г. М., със съдебен адрес: гр. С........ ул.“Л............... да заплати ...............С.Ж. П. със съдебен
адрес: гр. П............. пл. „С.............., сумата от 536,64(петстотин тридесет и шест лева и 64
ст.)лева, представляваща адвокатски хонорар по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
7