№ 657
гр. Бургас, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120201386 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на постъпила жалба от К.Й.Р. в качеството му на ЕТ „К.Р -
**“, ЕИК: ***, депозирана чрез адв.В. А., с посочен съдебен адрес, ****, против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ-гр. София, с
който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, на дружеството-жалбоподател е
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ЕФ се оспорва, като се въвеждат възражения за неговата незаконосъобразност. С
жалбата се посочва, че ЕФ е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП,
доколкото за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, не е предвидена възможност за издаване
на електронен фиш. Твърди се, че нарушението не е установено по несъмнен начин, като ЕФ
бил съставен без да се обсъжда дали вмененото нарушение е осъществено виновно.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се явява
представител. Преди съдебно заседание е депозирано писмено становище, с което се
поддържа жалбата, като изложените в нея възражения се доразвиват. Изтъква се, че никъде в
ЕФ не било посочено, че процесното ППС се е движило. Сочи се, че не ставало ясно поради
неизписване – коя такса се дължи от нарушител – ТОЛ или винетна. Навеждат се
оплаквания и че собственикът на ППС не може да носи отговорност, тъй като той е
изпълнил своите задължения. Набляга се, че в хода на цялото производство не били събрани
доказателства относно техническата изправност на бордовото устройство. Излагат се
1
аргументи в насока липсата на пропорционалност между наложената санкция и тежестта на
нарушението. Моли за присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган – редовно призован, се явява юк. Ст.К., която
оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш като правилен и
законосъобразен, и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от известието за доставяне - ЕФ е връчен на
представител на жалбоподателя на 02.03.2023 г. (л.10), а жалбата е подадена на 16.03.2023 г.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2021 г. в 16:34 часа на път А-1 км. 357+949 /попадащ в общ. Бургас/, в
посока - нарастващ километър, техническо устройство с № 10031, представляващо елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
заснело ППС - влекач МАН ТГА 18.480 с рег. № ***, с технически допустима максимална
маса 18000 кг., брой оси 2, екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси
5, който се движел по платената пътна мрежа, без за него да има заплатена дължима пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за него нямало валидна маршрутна
карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. За нарушението бил издаден ЕФ №
**********, с който на собственика на автомобила - ЕТ „К“, за нарушение по чл. 102, ал.2
ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП, била наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да оборва така възприетите фактически положения.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът
прие следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата /ЗП/, която установява, че Агенция
„Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по
управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, както и дейността по практическото
прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните
такси. Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж ЗДвП, който предвижда
възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3-3б от същия закон, установено и заснето от
2
електронната система по чл. 167а, ал. 3 да се издаде електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение. С оглед на което съдът не споделя възражението на
жалбоподателя за невъзможност за санкциониране на конкретното нарушение с издаване на
ЕФ, в която насока е и актуалната практика на касационната инстанция, като например -
Решение № 164/17.02.2023 г. по к.н.а.х.д. № 2112/2022 г. на АдмС-Бургас.
Правната същност на ЕФ е изяснена с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ВАС, съгласно което се приема, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите -
електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна
принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен
характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш
намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3
от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалване на ЕФ. За
неуредените случаи в ЗДвП, чл. 189, ал.14 на закона препраща към ЗАНН в случаите при
съставянето на актовете, издаването и обжалването на НП и по изпълнението на наложените
наказания,
За да бъде законосъобразен издаденият електронен фиш трябва да съдържа
задължителните реквизити като законодателят при определянето им не е посочил като
изискване той да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си (или на лицето, което в
последствие връчва фиша) и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в
резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на
административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за
разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния
фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН - „обвинение“
чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на
наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к.н.а.х.д. № 943/2015 г. на
АдмС-Бургас).
По същество следва се посочи, че с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се
предвижда санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.
3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се заплаща такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа
3
на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му
характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Тази разпоредба се
допълва от текста на чл. 187а ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 на същата разпоредба
императивно е установено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото
движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от
същата алинея в размер на 2500 лева, каквато именно е била наложена на
дружествотожалбоподател. В случая към 04.02.2021 г., датата на извършване на
нарушението, не е налице подадена тол декларация, видно от справките по дата на пътуване
от ТОЛ системата на България, които също установяват, че няма валидна маршрутна карта
или подадена тол декларация за процесния район. Недоказано е, че неподаването се дължи
на техническа неизправност в системата на АПИ, тъй като такива доказателства не са
представени, което е в тежест на жлбоподателя.
В обобщение съдът счита, че към датата на установяване на нарушението –
04.02.2021 г. процесното ППС се е движело по платената пътна мрежа, без за него да има
заплатена дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 Закона за пътищата, тъй като за него няма
валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. При това
положение, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за
извършено административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е описано
достатъчно ясно в санкционния акт и по начин, по който наказаното лице може да разбере за
какво е ангажирана административно-наказателната отговорност, поради което не е
нарушено правото му на защита. Както бе посочено по-горе, отговорността е за собственика
на МПС, а не за водача му, поради което възраженията в тази насока не се споделят.
Налице е осъществен състава на административното нарушение и същото е
безспорно доказано, поради което и ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Не следва да се обсъжда и въпроса за вината, доколкото тук става въпрос обективна
отговорност, тъй като санкционираният субект е едноличен търговец и отговорността му е
ангажирана посредством налагане на имуществена санкция. Видно от санкционната норма –
размерът на санкцията е фиксиран в закона, поради което и не може допълнително да бъде
намаляван от съда, поради което и не може да се говори за липса на пропорционалност
между санкцията и тежестта на нарушението.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от
ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. С оглед всичко
4
казано по-горе, настоящият състав намира, че отговорността на жалбоподателя е правилно и
законосъобразно ангажирана, като в хода на процеса не са допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което издаденият ЕФ следва да се потвърди изцяло.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на
разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност
и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 100 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция №
**********, издаден от АПИ-гр. София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 3б ЗДвП на ЕТ
„К.Р - **“, ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „К“, ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр. Бургас в 14 - дневен срок от съо бщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5