Присъда по дело №8/2022 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към Присъда № 4/ 28.02.2023 г. по НОХД № 8/ 2022 г. по
описа на РС – Белоградчик, 3 – ти състав.

Районна прокуратура – Видин, е повдигнала обвинение срещу Ц. Т. Ц. –
роден на ..................... г. в гр. Б., обл. В., с постоянен адрес: с. П., общ. Ч., обл.
В., българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, работи като земеделски производител, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН за това, че: На 20.07.2021 г., на път III – 114 в землището на с. П.,
общ. Ч., обл. В., от владението на И. Б. Н., с ЕГН **********, противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“
модел „Терано“, с рег. № ВН 28 65 АК, на стойност 3 500 лв., собственост на
„Био Ангус Груп“ ООД, с управител Т.Д.С., без негово съгласие с намерение
да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство, а именно –
деформиран ролбар на стойност 160.00 лв. и счупена перка за охлаждане на
радиатора на стойност 96.00 лв. – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1
– во, във вр. с чл. 346, ал. 1 НК.
Прокурор при РП – Видин поддържа обвинението така, както е по
обвинителния акт. Пледира, че обвинението е доказано предвид събраните в
хода на досъдебното и съдебното производства доказателства. Пледира съдът
да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание от вида
«Лишаване от свобода», както и да приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК,
предвид чистото му съдебно минало, но да определи по – дълъг изпитателен
срок.
Подсъдимият Ц. Т. Ц. е защитаван от упълномощен защитник –
първоначално от адв. М. М. от АК – София, а след това от мл. адв. Я. Р. от АК
– София. Подсъдимият Ц. не се признава за виновен. Дава обяснения в хода
на съдебното следствие, които съществено се различават от описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, реализирайки правото си на защита
в наказателния процес. Моли съда да го признае за невинен. Отрича
авторството на деянието.
Защитата на подсъдимия също пледира съда да постанови оправдателна
присъда, поради недоказаност на авторство и вина, тъй като дадените от
свидетелите на обвинението показания, са противоречиви, докато свидетелите
на защитата оневиняват подзащитния му. Подробни съображения за исканата
оправдателна присъда излага в хода на съдебните прения.
Предявеният от ощетеното юридическо лице – „Био Ангус Груп“ ООД –
с. Боровица, общ. Б., обл. В., граждански иск не е приет от съда за съвместно
разглеждане, като съдът счете, че приемането му ще затрудни наказателния
процес.
Разпитани са свидетелите на обвинението : Т.Д.С. от с. Б., обл. В., И. Б.
Н. от гр. В., П.И.А. от гр. Б., обл. В..
Свидетелят К.Ц.К. е починал, поради което същия е заличен като такъв.
1

По искане на защитника на подсъдимия, по делото са допуснати и
разпитани и свидетелите – Г. Т. Г. и М. С. К. – служители на РУ –
Белоградчик, както и свидетелите : З. С.З. от гр. Б., обл. В. Д. Ц. Ц. от гр. С. и
Т. А. И. от с. Б., обл. В..
Изготвена е съдебно – оценъчна експертиза от вещо лице – оценител –
за определяне на пазарната стойност на автомобила, предмет на
противозаконното отнемане и причинените му повреди. Заключението е
приобщено към останалия доказателствен материал по делото.
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството „Био Ангус Груп“ ООД притежава животновъден обект в
с. Б., общ. Б., обл. В. в който се отглеждат месодайни говеда. Свидетелката
Т.Д.С. е управител на дружеството и живее в с. Б., обл. В.. На 20.07.2021 г.,
сутринта около 08.00 ч., същата получила обаждане по телефона, че
животните са излезли на пътя и тръгнали по пътя за с. П., общ. Ч., обл. В..
Веднага, св. С., заедно със св. И. Н. и К. К. /починал/, тръгнали за с. П., със
служебен автомобил марка „Нисан“, модел „Терано“, рег. № ВН 28 65 АК,
собственост на ощетеното ЮЛ – „Био Ангус Груп“ ООД. Автомобилът бил
управляван от св. И. Н.. Пристигайки в село П., свидетелите видели, че
наистина животните са излезли на пътя – път III – 114 и се движели по
шосето. Първоначално, св. И. Н. се движел с автомобила автомобила
успоредно до животните, за да подпомогне прибирането им, а свид. С. заедно
с К. К. подкарали животните към загражденията, където имало поставен
електропастир. На мястото в този момент присъствал и подсъдимия Ц. Ц.,
който притежавал и обработвал земеделски имоти в този район. Достигайки
до загражденията, свидетелят И. Н. слязъл от автомобила, за да помогне на св.
С. да приберат говедата в заградената част от пасището. Оставил джипа на
асфалта и тръгнал да сваля електропастира, за да влязат вътре животните.
Джипа не бил заключен, а ключовете били на таблото. В този момент,
автомобила потеглил. И св. С., и св. Н. видели, че на шофьорското място бил
подс. Ц. Ц.. Същият подкарал джипа в неизвестна посока. И двамата
свидетели заявиха, че познават добре подсъдимия и нямат никакво съмнение,
че именно той е бил водача, в момента, в който автомобила потеглил. За
случилото се, свидетелката Т. С. подала сигнал на спешен телефон 112, в
който заявила и лицето, което противозаконно е отнело МПС – то –
подсъдимия Ц., тъй като го видяла когато потегля с автомобила.
Във връзка с постъпилия сигнал, св. П. А. – полицейски служител в РУ
– Белоградчик, издирил подсъдимия Ц. и провел със същия беседа, на която
последния заявил, че е видял джипа под метален мост в местността „Орля“ в
землището на с. Б., обл. В.. Веднага на мястото били изпратени свидетелите Г.
Т. Г. и М. С. К., които видели джипа под моста и обезпечили мястото на
произшествието, докато дойде екип от разследващите. На мястото отишъл и
св. А.. След това бил извършен оглед на местопроизшествието и на
автомобила, и изготвен фотоалбум.
2

Видно от изготвената на ДП съдебно – оценъчна експертиза /л. 38 – 39
от ДП № 199/ 2021 г. по описа на РУ – Белоградчик/, причинените щети по
автомобил марка „Нисан“ модел „Терано“, с рег. № ВН 28 65 АК,
собственост на „Био Ангус Груп“ ООД, са: деформиран ролбар на стойност
160.00 лв. и счупена перка за охлаждане на радиатора на стойност 96.00 лв.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе за установена от
показанията на разпитаните по делото свидетели на обвинението, съдебно –
оценъчната експертиза, Протокол за оглед на местопроизшествие /л. 12 – 14
от ДП/, Фотоалбум – л. 15 – 21, Повторен оглед на местопроизшествие – л. 22
– 25, Фотоалбум – л. 25 – 31, както и останалите доказателства, събрани на
ДП и в хода на съдебното следствие.

От правна страна :
Подсъдимият Ц. Т. Ц. – роден на ..................... г. в гр. Б., обл. В. с
постоянен адрес: с. П., общ. Ч., обл. В. българин, български гражданин,
средно образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работи като
земеделски производител, с ЕГН **********.
Предвид направеното искане от защитата на подсъдимия
производството по делото протече по реда на глава 27 НПК – съкратено
съдебно следствие – при хипотезата на чл. 371, т. 1 НПК, като предвид
изразеното становище от подсъдимия, разпит на вещото лице не е проведен,
но е проведен разпит на всички свидетели.
С оглед възприетата от съда фактическа обстановка, описана по – горе,
съдът прие, че от обективна страна и действайки с пряк умисъл, подс. Ц. Ц., е
осъществил състава на престъплението, в което е обвинен.
От обективна страна – на 20.07.2021 г., на път III – 114, в землището на
с. П., общ. Ч., обл. В., от владението на И. Б. Н., с ЕГН **********,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Нисан“ модел „Терано“, с рег. № ВН 28 65 АК, на стойност 3 500 лв.,
собственост на „Био Ангус Груп“ ООД, с управител Т.Д.С., без негово
съгласие с намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното
средство, а именно – деформиран ролбар на стойност 160.00 лв. и счупена
перка за охлаждане на радиатора на стойност 96.00 лв.
От субективна страна – подсъдимият е осъществил престъпния състав
на деянието при форма на вината – пряк умисъл. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им.
За да стигне до този краен извод, съдът изцяло кредитира показанията
на изслушаните по делото свидетели на обвинението. Св. Т. С. и И. Н., са
очевидци на случилото се и същите описаха пред съда личните си възприятия,
че именно подсъдимия е седнал зад волана и е потеглил с автомобила от
мястото, на което са се намирали. При обстойния им разпит и двамата
свидетели заявиха, че са били на достатъчно близко разстояние до
3

автомобила, за да видят кой е водача в момента на потеглянето му. И двамата
свидетели на обвинението заявиха, че познават подсъдимия и именно той е
бил лицето, което е отнел автомобила от мястото, на което е бил ситуиран от
св. Н.. Показанията и на двамата свидетели С. и Н. са съвпадащи и
корелиращи по между си. Освен това, инцидента е настъпил през месец юли –
през летен сезон, когато метеорологичните условия са благоприятни и има
добра видимост.
Съдът не възприе защитната теза на защитата на подсъдимия, че
предвид на това, че всеки един от тези двама свидетели в показанията си
заяви, че на мястото е имало различен брой говеда, както и е налице
разминаване в показанията им при описание на разстоянието, на което са се
намирали от МПС – то, то показанията им са недостоверни като цяло и не
следва да бъдат зачетени.
Само поради факта, че всеки един от тези свидетели са заявили пред
съда, че броят на животните е различен, не може да бъде достатъчно
основание за дерогиране на техните показания. От момента на извършване на
деянието, до датата на съдебното заседание, в което са дали показания, е
изминал значителен период от време, а и броят на животните не е сред
обстоятелствата, имащи решаващо значение за изхода на делото. Освен това,
свидетелката С. заявява в разпита си: „Бяха може би 30 – 40 животни. Има и
телета“, което означава че броят на животните е по – голям от посочената
бройка, включвайки и телетата. Същите мотиви на съда са относими и за
другия аргумент на защитата – че двамата свидетели са дали различно
описание на отстоянието им до мястото на автомобила. При проведения им
обстоен разпит нито един от двамата свидетели не бе разколебан досежно
факта, че именно подсъдимия Ц. се е качил в автомобила, привел е същия в
движение и е поел в неизвестна посока. В случай, че съдът възприеме тази
теза би проявил прекален юридически формализъм и би изключил от
доказателствения материал едни достоверни и истинни показания.
В корелативна връзка с тези показания, са и показанията на св. П. А. –
служител на РУ – Белоградчик, макар и същия да не е очевидец. В
показанията този свидетел показа, че при проведената с подсъдимия Ц.
беседа, последния е заявил, че е видял автомобила под моста в реката в
местността „Орля“. Дадените от свидетеля А. са в следния смисъл : „Трудно
щяхме да го намерим, ако Ц. не ни беше казал, тъй като МПС – то беше под
моста в реката и не виждаше“. Това макар и косвено доказателство отново
сочи на извода, че дееца е знаел къде е МПС – то, тъй като именно той го е
оставил на това място. Предвид мястото на което се е намирало МПС – то,
трудно би било забелязано случайно. Свидетелите Г. Г. и М. К. също
потвърдиха, че мястото е било труднодостъпно и че автомобила е бил в
реката, под мост.
Анализът на всички тези доказателства, в своята хронологична
подредба води до правния извод – че именно подсъдимия Ц. е отнел
4

противозаконно моторното превозно средство по описания начин с намерение
да го ползва. В този смисъл съдът прие, че обсъдените от съда по – горе
гласни доказателства не съдържат противоречия, поради което съдът
основава крайния си съдебен акт зачитайки именно тази група свидетелски
показания.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на подсъдимия, които
са в пълно диаметрална противоположност на показанията на свидетелите на
обвинението. Съдът приема, че тези свидетелски показания са пристрастни и
обременени от изхода на делото. Установи се, че трима от свидетелите,
поискани от защитата са близки на подсъдимото лице – св. Д. Ц. Ц. е негов
син, а другите двама – З. С.З. и Т. А. И. са негови служители във фирмата.
Повече от ясно е, че същите желаят да обслужат защитната теза на
подсъдимия и целят неговото оневиняване. При тези съображения при
постановяване на съдебния си акт, съдът не ползва ангажираните от
подсъдимия свидетелски показания на горецитираните трима свидетели.
При тези мотиви, съдът приема, че възприетите от съда доказателства,
обвързани в съществуваща корелация по между си, съдържат еднозначна
информация за авторството на деянието и хронологически доказват картината
на разгърналия се на 20.07.2021 г. инцидент в неговата динамика и
последователност.
Съдът прие, че подсъдимият Ц. е осъществил всички действия,
описващи състав на престъплението, за което е обвинен. Осъществил е
изпълнителното деяние в двете му кумулативни предпоставки – прекратил е
фактическата власт на владелеца върху автомобила и се е придвижил с него
съобразно своето желание. Оставил е отнетия автомобил на място, различно
от това, на което е бил паркиран автомобила, което е лишило владелеца – св.
И. Н. да упражни обичайния контрол върху него, което описва признаците на
престъплението „противозаконно отнемане на МПС“. Прекъснал е владението
на владелеца и е установил свое такова, без да има правно основание за това.
Противозаконно е установил е фактическа власт върху МПС – то.
Налице е доказан квалифициращ състав на престъплението, тъй като от
събраните по делото доказателства, се установи, че е последвала повреда по
противозаконно отнетото МПС, а именно – деформиран ролбар на стойност
160.00 лв. и счупена перка за охлаждане на радиатора на стойност 96.00 лв.
Предвиденото по закон наказание за престъплението, извършено от
подсъдимия, е „Лишаване от свобода” до 1 до 10 години.
Съдът, при определяне на вида и размера на наказанието, отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия, обстоятелство, съдът
отчете факта, че подсъдимия Ц. е неосъждан – реабилитиран към датата на
деянието. Също така съдът отчете и факта, че същия е бил афектиран от
случилото се, тъй като се установи, че това не е първия случай, в който
животните, собственост на ощетеното юридическо лице, са навлизали в
5

имотите му. Негативните емоции са повлияли на действията му.
Съдът не отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство факта, че
подсъдимия не се признава за виновен и в показанията описва различна
фактическа обстановка, като приема, че по този начин същия е реализирал
законно гарантираното му право на защита.
Зачитайки тези обстоятелства, съдът определи наказанието на
подсъдимия в размер на законоустановения минимум по НК, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Предвид чистото съдебно минало
на дееца, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, като отложи
изтърпяването на наказанието за срок от 3 години. Съдът не намери
основание за определи по – дълъг изпитателен срок в какъвто смисъл е
искането на държавното обвинение.
Съдът прие, че с наказание от този вид и в този размер, ще бъдат
постигнати целите на личната и генералната превенция на наказанието
визирани в чл. 36 НК, като по този начин ще се поправи и превъзпита
подсъдимия, ще се въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме
възможността да извърши други престъпления, а от друга страна ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно и върху другите членове на
обществото, като бъдат постигнати целите на генералната превенция на
наказанието.

По разноските
Предвид на това, че подсъдимия е признат за виновен и с оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съдът присъди в тежест на същия
направените по делото разноски: 97.50 лв. – в полза на ОД на МВР – Видин –
за разноски за вещо лице на досъдебното производство, както и 5.00 лв. в
полза на Районен съд – Белоградчик в случай на издаване на изпълнителен
лист за присъдените разноски.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
6

Номер на акта:	4
Дата:	28 февруари 2023 г.
Съдия:	Божидарка Данчова Йосифова

Дело:	20221310200008
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 януари 2022 г.

Присъда по дело №8/2022 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите