№ 2339
гр. Бургас, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120104797 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявен от А. А. П. срещу „Вивус.бг“ ЕООД, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 108,50 лева, представляваща заплатена на
10.02.2023 г. без правно основание сума, ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба в съда – 12.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит по силата
на който ищецът е усвоил сумата от 600 лева и се е задължил да я върне на ответника на
17.11.2022 г. Сочи се, че ищецът е закъснял да върне сумата, поради което му били
начислени, нищожни според ищеца, такси за просрочие по т. 15.4 от ОУ към договора за
кредит, според която при забава длъжникът дължи разноски съгласно тарифата на
кредитора. Излага се, че на 19.12.2022 г. ищецът върнал сумата от 200 лева на ответника, с
което намалил дълга си на 400 лева, след което на 10.02.2023 г. превел още 521 лева.
Поддържа се, че с последното плащане ищецът е надвнесъл сумата от 108,50 лева, тъй като с
общо внесените 721 лева са погасени дължимата главница в размер от 600 лева и дължимата
съобразно ЗПК законна лихва в общ размер от 12,50 лева, от които за периода от 17.11.2022 г.
до 19.12.2022 г. в размер от 5 лева и за периода от 19.12.2022 до 10.02.2023 г. в размер от
7,50 лева.
Направено е искане за уважаване на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен
списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговори на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.
Поддържа се, че начислените такси за събиране са в съответствие с чл. 10а ал. 1 от ЗПК,
поради което платената сума не подлежи на връщане.
1
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В съдебното заседание страните не се явяват и не изпращат процесуални
представители.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, между тях на 17.09.2022 г. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът е усвоил предоставените му от ответника
600 лева, както и че поради забава за връщане на заетата сума на ищеца е начислена такси за
просрочие по т. 15.4 от ОУ към договора за кредит, според която при забава длъжникът
дължи разноски съгласно тарифата на кредитора.
По делото са представени договора за потребителски кредит, ОУ към него и
преддоговорна информация.
Представени са по делото два броя платежни нареждания, от които се установява, че
на 19.12.2022 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от 200 лева, след което на
10.02.2023 г. е превел още 521 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на предявения
иск ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е предал на
ответника сума в твърдениете размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение
на задълженията си да върне процесната сума или наличието на основание за получаването
.
В случая, не е спорно между страните, че на 17.09.2022 г. е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът е усвоил предоставените му от ответника
600 лева, както и че поради забава за връщане на заетата сума на ищеца е начислена такси за
просрочие по т. 15.4 от ОУ към договора за кредит, според която при забава длъжникът
дължи разноски съгласно тарифата на кредитора.
Установи се и че на 19.12.2022 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата от
200 лева, след което на 10.02.2023 г. е превел още 521 лева или преведени от ищеца в полза
на ответника са общо 721 лева. Самият ищец е навел твърдения, че с тези две плащания,
освен главницата от 600 лева, е погасена и мораторната лихва от 12,50 лева. Тези твърдения
не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че с плащанията са погасени
главница и лихви в общ размер от 612,50 лева.
За разликата над този размер, тоест за сумата от 108,50 лева, с отговора на исковата
молба е направено възражение, че основание за задържане на същата са дължими от ищеца
такси по чл. 10а ал. 1 от ЗПК в същия размер. Независимо от дадените указания с
определението по чл. 140 от ГПК обаче, ответникът не е уточнил в коя разпоредба от
договора или общите условия са уговорени процесните такси, поради което съдът приема, че
се касае до таксите по чл. 15.4 от ОУ към договора. Според тази клауза всички разходи за
събиране на дълга са в тежест на кредитоплучателя, за което се съобразява Тарифата на
кредитодателя. Въпреки разпределената доказателствена тежест, в това число по реда на чл.
146 ал. 2 от ГПК, ответникът не е ангажирал доказателства по делото за наличие на
основание за задържане на процесната сума, а именно, че реално са направени разходи за
събиране на дълга и какъв е размерът на тези разходи. В случай, че се касае не до разходи, а
до такси по тарифа за събиране на просрочени задължения, то същите имат характер на
мораторна неустойка, доколкото единствената предпоставка за начисляването им е
просрочие на кредитополучателя и са в предварително определен размер, като кумулирайки
2
се с мораторната лихва се явяват неравноправна, поради което – нищожна клауза като
противоречаща с чл. 33 ал. 2 от ЗПК. С оглед гореизложеното, съдът приема, че
възражението на ответника, за наличие на основание за задържане на процесната сума е
неоснователно.
По изложените съображения, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно направеното искане, главницата следва да бъде присъдена, ведно със законна
лихва. Доколкото обаче, тази главница се дължи на основание неоснователно обогатяване, по
което задълженията възникват като безсрочни, същата следва да бъде присъдена от деня
следващ връчване на препис от исковата молба на ответника, тъй като по делото няма данни
за по-ранно поставяне в забава на длъжника – ответник по настоящото дело, чрез връчване
на покана, съобразно правилото на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно - деловодни разноски. По делото са представени
доказателства за заплатена държавна такса в размер от 50 лева. По делото ищецът е
представляван от адвокат, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ГПК. Предвид фактическата и
правната сложност на делото и като съобрази възражението за прекомерност на ответника,
на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. съдът определя възнаграждение на адвоката на ищеца в
размер от 400 лева. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 450 лева, представляваща направени по делото
съдебно – деловодни разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П.,
*** да заплати на А. А. П., ЕГН ********** с адрес гр. Б. *** сумата от 108,50 лева /сто и
осем лева и петдесет стотинки/, представляваща заплатена на 10.02.2023 г. без правно
основание сума, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба в съда –
25.07.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, основание чл. 55 ал. 1 предл. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П.,
*** да заплати на А. А. П., ЕГН ********** с адрес гр. Б. ***, 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща направените по делото съдебно - деловодни разноски за
заплатена държавна такса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3