РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Бургас , 02.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Захарин П. Захариев
Членове:Катя Й. Господинова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600542 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341 ал.1 НПК вр.чл.24 ал.1 т.8а от НПК.
Районен съд Айтос с Определение №260031 от 21.04.21г. постановено по
НЧХД №470/2020г. е прекратил наказателното производство по
горепосоченото дело,образувано по тъжба на А. Я. А. срещу Х. Ф. И.,като е
посочил като правно основание чл.24 ал.1 т.6 НПК.
Наказателното производство по горепосоченото дело е образувано срещу
подсъдимият Х. Ф. И. за извършено престъпление по чл.147 ал.3 НК,а
именно затова,че на 07.06.2020г в присъствие на тъжителя и на полицейски
служители, както и в писмени обяснения от същата дата депозирани пред РУ-
МВР-Айтос е приписал престъпление на тъжителя А. по чл.325 от НК,по
чл.144 ал.3 НК и престъпление по чл.130 ал.2 от НК.Предявен е и граждански
иск за обезщетение в резултат на извършено непозволено увреждане в размер
на 5000 лв.,който не е бил допуснат за разглеждане в наказателното
производство,респективно А.А. не е бил конституиран като граждански
ищец.
По делото е проведено съдебно следствие, събрани са писмени
1
доказателства, изслушани са множество свидетели, като към края му, съдът е
преценил,че наказателното производство следва да бъде прекратено на
основание чл.24 ал.1 т.6 НК,като може би е имал предвид като правно
основание за прекратяване нормата на чл.24 ал.1 т.8а от НК,която разпоредба
съответства на изложените мотиви от съда във връзка с ТР №3 от 2015г на
ОСНК на ВКС.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал тъжителят А. Я.
А.,който в законоустановеният срок чрез упълномощеният си повереник го
обжалва пред въззивната инстанция като незаконосъобразен и необоснован.
Излагат се съображения за липса на основание за прекратяване на
наказателното производство,тъй като неправилен бил изводът на съда, че
подсъдимият вече е бил наказван с влязло в сила Решение по НАХД
№209/20г. по описа на АРС за същото нарушение по реда на УБДХ и не
следвало да носи отговорност повторно за същото деяние. Молят съда да
отмени атакуваният съдебен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят А.А. не се явява,за него се явява
повереникът му адв.Р.С. от БАК. Поддържа частната въззивна жалба и моли
съда да отмени определението на РС-Айтос като незаконосъобразно.
В съдебно заседание подсъдимият И. се явява лично и с упълномощения си
защитник адв.Т. от БАК. Изразяват становище за неоснователност на жалбата
и молят съда да остави в сила определението на РС-Айтос като правилно и
обосновано. Сочат,че съгласно ТР№3/15г. воденото срещу подс.И. УБДХ
безспорно е било с характер на наказателно производство,касаещо
инкриминираните деяния ,поради което подсъдимият не може да бъде
осъждан два пъти за едно и също нещо.
Съдът след като се запозна с въззивната частна жалба, становищата на
страните и доказателствата по делото ,в изпълнение на правомощията си по
чл.313 НПК и чл.314 НПК намира въззивната частна жалба за основателна.
Съдебният състав канстатира,че изводът на първостепенният съд, че
деянието описано в НАХД №209/20г. по писа на РС-Айтос и деянието
описано в настоящата тъжба били идентични е неправилен и необснован.
Видно от приложеното АНД № 209/2020 година по описа на PC Айтос срещу
подсъдимия Х. Ф. И.. се установява,че същото е било образувано по реда на
УБДХ. В обстоятелствената част на актът по УБДХ са описани частично
2
идентични факти с тези, посочени в частната тъжба. По преценка на
решаващия АНД № 209/2020 съдебен състав с оглед възрастта на нарушителя
(подсъдим по настощото дело)- 17 години, делото и материА.те по преписката
са препратени на МКБППМН към Община Айтос, с цел същия да понесе
отговорност по съответния специален Закон, който се отнася за малолетните и
непълнолетните и извършените от тях деяния, които осъществяват
признаците на престъпен състав. Видно от писмо изх.№ 1100-37/1 от
21.01.2020 година на Община Айтос (л.24), Местната комисия е разгледала
възпитателно дело срещу подсъдимия на 21.07.2020 година и на същия е
наложена възпитателна мярка по чл.13, ал.1 т.4 от ЗБППМН и същия е
изтърпял наказанието по това възпитателно дело.
Съдебният състав констатира,че фактите описани в Актът за
административно нарушение по образуваното НАХД №209/20г. по описа на
АРС, респективно възпитателното делото по ЗБППМН ,предвид
обстоятелството, че подсъдимият бил непълнолетен към момента на
извършване на деянието, касаят различно деяние и описват различни факти
от тези описани в тъжбата по НЧХД №470/20г. на РС Айтос ,т.е. липсва
идентичност на фактите.
Видно от Акт за констатиране на дребно хулиганство от 08.06.20г.
приложен по административното дело се описват следните факти:“На
07.06.20г в гр.Айтос на паркинга пред хотел Славеите и пред дом №**,
лицето Х. И. на 17г ,блъска преминаващият пред него велосипедист с
монтиран двигател на колелото А. Я. А. ,който пада на асфалтовата настилка,
след което без да взема ,каквото и да е отношение се изправя и потегля в
посока гр.Айтос. С постъпката си Х.И. възбужда възмущение в лицето на
очевидеца Н. С..“ Районен съд Айтос, предвид обстоятелството,че И. е
непълнолетен прекратява преписката образувана по Акт от 08.06.20г за
констатиране на дребно хулиганство и изпраща преписката по компетентност
на Комисията за борба срещу противообществените прояви на малолетни и
непълнолетни към Община Айтос.Комисията се произнася с Решение №1 по
възп.дело №13/20г като налага на Х.И. възпитателна мярка „Поставяне под
възпитателен надзор на родителите,със задължение за полагане на засилени
грижи“ съгласно чл.13 ал.1 т.4 от ЗБППМН.
В депозираната тъжба от А.А., въз основа на която е образувано НЧХД
3
№470/20г по описа на АРС , срещу Х.И. е повдигнато обвинение въз основа
на различни факти, като описаното деяние също е различно от деянието
описано в административната преписка. И. е обвинен за извършено
престъпление по чл.147 ал.3 НК,а именно затова ,че на 07.06.2020г в
присъствие на тъжителя и на полицейски служители,както и в писмени
обяснения от същата дата депозирани през РУ-МВР-Айтос е приписал
престъпление на тъжителя А. по чл.325 от НК,както и за извършено
престъпление по чл.144 ал.3 НПК, и по чл.130 ал.2 НК. Тази фактология е
различна от деянието за което е наложено административно наказание по
УБДХ по реда на административно производство ,което е наложено за
това,че подс.И. на същата дата блъска преминаващият пред него
велосипедист с монтиран двигател на колелото А. Я. А., който пада на
асфалтовата настилка,след което без да взема ,каквото и да е отношение се
изправя и потегля в посока гр.Айтос.
Въпреки,че в тъжбата си тъжителят е описал и фактите свързани с бутането
и падането от мотопеда от страна на И.,то това е с цел проследяване
хронологично на фактическата обстановка ,тъй като описаното в тъжбата
деяние,свързано с приписване на извършени престъпления с автор А.А.,
изразяващи се в това,че подс.И. се е обадил на тел.112 и е съобщил ,че А. е
извършил по отношение на него тези престъпления свързани със заплаха за
живота му , че А. му е нанесъл лека телесна повреда, както и ,че А. е
извършил хулигански действия по отношение на И. не са изолирани от
инкриминираната им среща на 07.06.20г ,като се явяват последващи деяния
извършени от подс.И., напълно различни от деянието описано в Актът за
констатиране на дребно хулиганство и образуваната впоследствие
възпитателната преписка, която касае единствено и само фактите ,че И. е
бутнал тъжителят,в резултат на което същия е паднал на земята с мотопеда си
пред очите на възмутен гражданин. Обвинението в тъжбата е свързано и с
приписване на престъпление по отношение на тъжителя и в приложените
писмени обяснения от 07.06.20г пред органите на полицията .
В този смисъл изводът на първостепенният съд, че описаните деяния в
административната преписка и в настоящото наказателно производство са
идентични е неправилен и необоснован.Съгласно ТР№3/2015г на ВКС
отправна точка при определяне на тъждеството на деянието е акцентът върху
фактите на инкриминираното поведение. Преценката дА. се касае до същото
4
деяние се основава само на фактическото му съдържание . Действително щом
деянието е едно и също,провеждането на две отделни самостоятелни
производства –наказателно и административнонаказателно с наказателен
характер по смисъла на конвенцията –съставлява нарушение на чл.4 пар.1 от
Протокол №7, независимо от обстоятелството,че са засегнати различни
обекти на защита. В този смисъл възраженията на повереникът на тъжителя се
явяват основателни,действително се касае за различни деяния ,по които
липсва тъждество по фактите.
В този смисъл атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен , а делото
върнато на РС-Айтос за разглеждане от друг състав на съда.
Предвид гореизложеното незаконосъобразно се явява и определението на
АРС,с което е осъдил частния тъжител АХМ. ЯШ. АЛ. да заплати
направените по делото разноски в размер на 1300лв
С оглед гореизложеното,Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Протоколно Определение №260031 от 21.04.21г. постановено
по НЧХД №470/2020г.,с което се прекратява наказателното производство
както и това, с което тъжителят А. Я. А. е осъден да заплати направени по
делото разноски в размер на 1300лв./хиляда и триста лева/.
ВРЪЩА делото на Районен съд Айтос за разглеждане от друг състав на
съда.
ОСЪЖДА Х. Ф. И.. с ЕГН:********** да заплати на А. Я. А. сума в
размер на 300 лв./триста лева/,представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6