РЕШЕНИЕ № 260147

 

гр. Бургас, 27.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3374/2020 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на В.Ц.Ц.,***, с която претендира осъждане на Н.В.Ц.,***, да му заплати сума в размер от 1250 лева, частично предявена от общо дължимите 8588,97 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 73 439 лева (парично уравнение на делбения дял на ищеца по гр. д. № 6788/2016 год. на БсРС) за периода 07.05.2019-30.06.2020 год., както и да му заплати обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 44 675,72 лева (неплатен остатък от уравнението на дела от 73 439 лева), начиная от подаване на исковата молба – 01.07.2020 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Исковата молба е уточнена с писмена молба от 08.07.2020 год., както и устно, в проведеното на 20.01.2021 год. открито съдебно заседание. В същото заседание ищецът е изменил предявения частичен иск, като е увеличил размера на обезщетението за забава от 1250 лева до пълния му размер от 5373,45 лева.

Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 1, ЗЗД и чл. 349, ГПК.

Ответникът Н.Ц., в писмения си отговор, оспорва исковете като недопустими и неоснователни; в условие на евентуалност е предявила насрещно възражение за прихващане, с вземането си срещу В.Ц. за сумата от общо 600 лева, представляваща обезщетение за лишаването на Н.Ц. от ползването на собствените й 2 помещения – северен склад в сутерен, с площ от 34.99 кв. м., и северозападен склад, в партера, с площ от 10.87 кв. м., двете представляващи част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор …., за периода 18.01.-05.07.2018 год.

Възражението за прихващане е уточнено с писмена молба от 15.09.2020 год., както и устно, в проведеното на 20.01.2021 год. открито съдебно заседание.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от писмените доказателства по делото, В.Ц. и дъщеря му Н.Ц. са били съделители по гр. д. № 6788/2016 год. на БсРС, приключило на 07.05.2019 год. с влизане в сила на решението на въззивната инстанция,  с което делбата между страните е извършена чрез разпределение по чл. 353, ГПК и е определен размерът на дължимото на В.Ц. парично уравнение на дела му – 73 439 лева. В диспозитивите и на двете съдебни решения по делбеното производство не се съдържа произнасяне по дължимостта на законна лихва върху определеното паричното уравнение. Ищецът в настоящия процес – В.Ц., твърди, че обезщетението по чл. 86, ЗЗД му се дължи от насрещната страна ex lege, поради което тя следва да му заплати сумата от 5373,45 лева за минало време, както и обезщетението след подаване на исковата молба по настоящото дело, върху непогасения остатък от главницата от 73 439 лева – 44 675,72 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения първи осъдителен иск за доказан по основание и размер. По делото не се спори, че В.Ц. е легитимиран като кредитор на ответника за парично уравнение на дяловете, определено в окончателен размер с решението на въззивната инстанция по гр. д. № 6788/2016 год. на БсРС. Дължимостта на обезщетението за забава по чл. 86 и чл. 200, ал. 3, ЗЗД е нормативно въведено с чл. 349, ал. 5, ГПК, която разпоредба следва да намери приложение и при извършване на делбата чрез разпределение – вж. Решение № 98/26.05.2015 год. по гр. д. № 6186/2014 год. на III ГО на ВКС, както и ПП 4/64 год. на ВС на РБ. Липсата на произнасяне от делбения съд по дължимостта на законната лихва не изключва правото на ищеца да потърси по исков ред в друг съдебен процес защита на акцесорното си вземане по чл. 86, ЗЗД. В случая началната дата на дължимостта на лихвата не изисква покана от кредитора (чл. 84, ал. 2, ЗЗД), тъй като моментът на дължимост е нормативно определен – от влизане в сила на решението за извършване на делбата, като законна последица – вж. Решение № 103/22.07.2019 год. по гр. д. № 2831/2018 год. на I ГО на ВКС. В разглеждания казус тази релевантна дата е 07.05.2019 год., като за периода до подаване на исковата молба по настоящото дело – 30.06.2020 год., обезщетението за забава възлиза на 5373,45 лева. Този размер е установен от вещото лице в заключението му по приетата икономическа експертиза, то е съобразено с извършените частични плащания и прихващане, и предвид липсата на оспорване от страните, съдът го цени като обективно и компетентно. Делото не съдържа данни за плащане на дължимото обезщетение за забава от 5373,45 лева, нито за друг валиден способ за погасяването му, поради което претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

За периода след подаване на исковата молба – 01.07.2020 год. ответникът дължи обезщетението по чл. 86, ЗЗД, но само върху непогасената част от уравнението на дела – 44 675,72 лева (вж. заключението на вещото лице), до окончателното й изплащане.

Предвид уважаването на предявения иск за сумата от 5373,45 лева, съдът намира, че е настъпило условието, под което е въведено защитното възражение за прихващане на ответника. Разгледано по същество, съдът намира претендираното насрещно вземане по чл. 59, ЗЗД за неоснователно. С оглед оспореното от ищеца възражение и обстоятелствата, на което то се основава, ответникът Н.Ц. носи тежестта за провеждане главно и пълно доказване на обстоятелството, че през процесния период ищецът е упражнявал неоснователно фактическа власт върху собствените й две обслужващи помещения, като така е преграждал възможността собственикът да използва недвижимостите съобразно правомощието си от притежаваното право на собственост – чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с чл. 59, ЗЗД. Доказателства в тази насока не са представени; няма данни, обосноваващи извод, че ищецът е лишил без основание ответника от възможността да използва двете помещения, поради което Н.Ц. не е легитимирана като носител на правото на парично обезщетение по чл. 59, ЗЗД. Неоснователността на възражението за прихващане следва да бъде отразена и в диспозитива на съдебния акт, на основание чл. 298, ал. 4, ГПК (вж. Определение № 185/2004 год. по гр. д. № 60/2004 год. на ІІ ГО на ВКС).

Уважаването на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодни разноски в общ размер от 845 лева – сбор от платените държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Н.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на В.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 5373,45 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане за периода 07.05.2019-30.06.2020 год. на главницата от 73 439 лева – парично уравнение на делбения дял на В.Ц.Ц. по гр. д. № 6788/2016 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Н.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на В.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 44 675,72 лева (непогасен остатък от паричното уравнение от 73 439 лева по гр. д. № 6788/2016 год. на БсРС), начиная от предявяване на исковата молба – 01.07.2020 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за прихващане на ответника Н.В.Ц., ЕГН **********, между вземането на ищеца В.Ц.Ц., ЕГН **********, за сумата от 5373,45 лева и насрещното вземане на Н.Ц. за сумата от общо 600 лева, представляваща обезщетение по чл. 59, ЗЗД за лишаването й от ползването на северен склад в сутерен, с площ от 34.99 кв. м., и на северозападен склад, в партера, с площ от 10.87 кв. м., двете представляващи част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор …, за периода 18.01.-05.07.2018 год.

 

ОСЪЖДА Н.В.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на В.Ц.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 845 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала ЕХ