Р Е Ш
Е Н И Е
гр.К.,28.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение,първи
наказателен състав, в публичното заседание на втори април,две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:Невена Иванова
Съдебни заседатели:
Членове:
при секретаря. . . Ана Цанова . . . . . и в присъствието на
прокурора . . . . . . . . . .. . . . . . .като разгледа
докладваното от
съдията . . . . . . .
. . . . . . . . . . .АНД № 114 . . . . . . . .по описа
за . . .2019 год.. .
. за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 66/17.01.2019г.на Директора на Р.и.п.о.с.и в. Загора.
Жалбоподателят,недоволен
от наложеното му наказание,моли съда да го отмени,или алтернативно-да го намали
по размер до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата
страна,чрез представителя си в с.з.взема становище,че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.
От събраните по делото
доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши
цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно
постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.Разгледана по същество се явява основателна.
Административно-наказващият орган е
приел за установено,че основна дейност на дружеството-жалбоподател „С. 2002“
ЕООД гр.К.,е производство на строителни материали /варови и бетонови разтвори/
и строителство.На територията на бетонов център,собственост на „С. 2002“ ЕООД
гр.К. били разположени 3 басейна за гасена вар,с общ обем 54 куб.м.Дружеството
произвеждало гасена вар /калциев дихидроксид/,която
се влагала във варови разтвори /хоросан/.Към 06.11.2018г.по данни на Управителя
на дружеството в басейните имало 35 тона гасена вар /калциев дихидроксид/.Тя се получавала от негасена вар /калциев
оксид/,която дружеството закупувало от „К.“ АД,гр.А..При проверката били
предоставени копия от 6 фактури /подробно описани с номера и дати/ за закупена
негасена вар-трошена.Съгласно изискванията на чл.3 /9/ от Регламент /ЕО/
1907/2006 на Европейския Парламент и на Съвета за
регистрацията,оценката,разрешаването и ограничаването на химични вещества /REACH/,фирма “С. 2002“ ЕООД гр.К. се явявала“производител“ на
гасената вар /калциев дихидроксид/.Според чл.6 /1/ от
Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/ всеки
производител на вещество в самостоятелен вид или в една или повече смеси в
количества 1 тон или повече на година подава регистрация в Европейската агенция
по химикали в Хелзинки /ECHA/.Според
онлайн справка,направена в регистъра на Европейската агенция по химикали към
09.11.2018г. се установило,че дружеството-жалбоподател няма извършена
регистрация на произвежданото вещество калциев дихидроксид.“С.
2002“ ЕООД гр.К. не изпълнил задължението си да извърши регистрация в Европейската
агенция по химикали в Хелзинки /ECHA/ на
произвеждания калциев хидроксид,с което нарушило
основния принцип на член 5 на Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/,че „вещества в самостоятелен вид,в смеси или в изделия не
се произвеждат в Общността или не се пускат на пазара,освен ако те са
регистрирани в съответствие с разпоредбите на Дял II
на Регламента“.Член 23 на Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/
определя преходни периоди за регистрация на химичните вещества,последния от
които е до 31.05.2018г.
АНО е приел,че нарушението е извършено на
01.06.2018г.
АНО е приел,че при така очертаната
фактическа обстановка,с оглед събраните доказателства и констатациите на актосъставителя,е осъществен състава на административно
нарушение по чл.35,ал.1,т.33,буква“а“,предл.първо-„за
регистрация на химични вещества в самостоятелен вид,съгласно чл.6 /1/ от
Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/“ от Закона
за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси /ЗЗВВХВС,изм.и
доп.ДВ бр.53 от 26 юни 2018г./,във връзка с чл.5 от Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/.
Като взел предвид горното и на
основание чл.36,ал.2 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните
вещества и смеси АНО наложил на жалбоподателя“С. 2002“ ЕООД гр.К. на основание
чл.35,ал.3,т.1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните
вещества и смеси административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
12 000 /дванадесет хиляди/ лева за нарушение по чл.35,ал.1,т.33,буква“а“,предл.първо-„за регистрация на химични вещества в
самостоятелен вид,съгласно чл.6 /1/ от Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/“ от Закона за защита от вредното въздействие на химичните
вещества и смеси /ЗЗВВХВС,изм.и доп.ДВ бр.53 от 26 юни 2018г./,във връзка с
чл.5 от Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/.
Становището на жалбоподателя,че
наказателното постановление следва да бъде отменено на основание,че не е спазен
едномесечния срок за издаване на НП по чл.52,ал.1 от ЗАНН,съдът намира за
неоснователно,тъй като този срок е инструктивен,а не преклузивен.Това
се извежда от разпоредбата на чл.34,ал.3 от ЗАНН,която регламентира,че административнонаказателното производство се прекратява,ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта.Следователно-преклузивният срок-този,който е
основание за прекратяване на административнонаказателното
производство,е шестмесечен /чл.34,ал.3 от ЗАНН/,а едномесечният срок по
чл.52,ал.1 от ЗАНН е само инструктивен.АНО е длъжен да се произнесе в този
едномесечен срок,но ако не го стори и се произнесе след изтичането му,но в
рамките на преклузивния шестмесечен срок по
чл.34,ал.3 от ЗАНН /както е в настоящия случай/,няма основание за прекратяване
на административнонаказателното производство.
Жалбоподателят не оспорва изводите на АНО,направени в наказателното постановление,че той-жалбоподателят има качеството на производител съгласно чл.3 /9/ от / Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/; както и че съгласно чл.6 /1/ от същия Регламент-
освен в случаите, в които настоящият регламент
предвижда друго, всеки производител или вносител на вещество в самостоятелен
вид или в една или повече смеси в количества от 1 тон или повече на година
подава регистрация в Агенцията.С това жалбоподателят се определя като адресат
на нормата на чл.6 /1/ от Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/,както е приел и административнонаказващият
орган.
Дотук
описаните правни норми характеризират качеството на жалбоподателя като правен
субект и най-общо дължимото от него поведение.По отношение на това обаче какво
във времето и пространството е следвало да бъде конкретното поведение на
жалбоподателя; какви точно противоправни действия той
е извършил,за да осъществи състава на конкретно нарушение-в наказателното постановление
не е посочено в необходимата яснота и пълнота.Така наказателното постановление
не отговаря на изискванията на императивната норма на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН и
по този начин съществено са били нарушени процесуалните права на жалбоподателя
и най-вече правото му да научи в какво точно е обвинен,и да организира защитата
си.
Съдът
намира за основателно становището на жалбоподателя,че в наказателното
постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението.
Съдът
намира за основателно становището на жалбоподателя,че в наказателното
постановление не е точно посочено и времето на извършване на нарушението,както
и конкретните законови изисквания,които жалбоподателят е следвало да
изпълни.АНО посочва,че жалбоподателят няма извършена регистрация на
произвежданото вещество калциев дихидроксид като
чл.23 на Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/ определя
преходни периоди за регистрация на химичните вещества.Последният от тези
преходни периоди е до 31.05.2018г.и поради това АНО е определил,че нарушението
е извършено на 01.06.2018г.Описанието на фактическия състав на нарушението като
неизвършване на изискуемо се действие,а именно-регистрация сочи,че нарушението
е извършено чрез бездействие.Посочването на определен краен срок,в който е следвало
да се извърши изискуемото се действие /в случая-регистрация в Европейската
агенция по химикали в Хелзинки/ навежда на извода,че нарушението е от
категорията на продължените нарушения,извършени чрез бездействие,тъй като
изискуемото се действие е следвало да се извърши в определен срок-период от
време.Именно периодът от време,през който е продължило бездействието на
адресата на правната норма,според съда,е времето на извършване на това
нарушение,а не датата,следваща края на периода-в случая-01.06.2018г.,както е
посочил АНО.АНО не е посочил кога е възникнало задължението на жалбоподателя да
извърши посочената регистрация и по този начин от съдържанието на наказателното
постановление не може да се определи кой е периодът,в който жалбоподателят е
извършил това нарушение чрез бездействие от категорията на продължените
нарушения.Т.е.от съдържанието на наказателното постановление не може да се
определи кое е точното време на извършване на нарушението,а това е довело до
съществено нарушаване на процесуални права на жалбоподателя в административнонаказателния процес,и най-вече на правото му
на защита.
Сочейки за нарушен
чл.35,ал.1,т.33,буква“а“,предл.първо от Закона за защита от вредното въздействие на
химичните вещества и смеси,АНО се е позовал на това,че жалбоподателят не е
изпълнил задълженията си по чл.6 /1/ от Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/. Този член от регламента /както и чл.5,на който също се
позовава АНО/ урежда най-общо задължението на жалбоподателя като производител п.смисъла
на чл.3 /9/ от Регламента да извърши съответната регистрация в Агенцията.В
чл.23 от регламента се определят специфичните изисквания за прилагането на чл.5
и чл.6 от регламента.В обжалваното наказателно постановление АНО само с едно
изречение е посочил,че член 23 на Регламент /ЕО/ 1907/2006 /REACH/ определя преходни периоди за регистрация на химичните
вещества,последния от които е до 31.05.2018г.Член 23 на регламента обаче има 5
точки,първата от които има 3 подточки.Кое точно от тези специфични изисквания
касае дейността на жалбоподателя-не е посочено в наказателното постановление,с
което според съда в НП не е очертан
точния предмет на нарушението и поради това жалбоподателят е поставен в
невъзможност да научи в какво точно е обвинен и да организира защитата
си.Поради липсата на точно очертан конкретен предмет на нарушението в
обжалваното наказателно постановление,и за съда е обективно невъзможно да
извърши преценка извършил ли е жалбоподателят нарушение и какво точно;
законосъобразни ли са били действията му /тъй като жалбоподателят в
с.з.представи доказателства за извършена регистрация през 2011г./.
Предвид изложеното съдът намира,че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
66/17.01.2019г.на Директора на Р.и.по о.с.и в. Загора,с което на „С. 2002“ ЕООД
гр.К.,със седалище ***,ЕИК : *********,представлявано от Д.Т.К.-управител,е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 12 000
/дванадесет хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: