№………./24.04.2017 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
и прокурора
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 527 по
описа за 2016 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове
от М.Д.Т. срещу С.Д.Г. за
прогласяване нищожността на
саморъчно завещание от 08.11.2014 г., евентуално от 08.01.2014 г., от Д.Г.Г. /Димитров/, поч. на 17.08.2015 г. в гр. Варна, което
след смъртта на наследодателя, по искане на ответницата е било обявено на
22.12.2015 г. от нотариус А.А., рег. № 316 на НК, и
вписано на същата дата в СлВп-Варна и на 01.02.2016 г. в СлВп-Генерал Тошево, с
предмет: 1. апартамент № 119,
находящ се на пети етаж на жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо
Ботев" № 18, вход 5, със застроена площ от 89.05 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет,
килер, тераса и входно антре, при съседи по нотариален акт: тяло на вх. З, бул.
"Христо Ботев", ап. 120, отгоре - ап. 123, отдолу - ап. 115, ведно с
принадлежащото избено помещение № 16 със застроена площ от 4.54 кв. м, при
граници: изба № 15, изба № 17, коридор, както и 0.3296 % ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място УПИ ІІ-за
жилищно строителство и обществено обслужване, кв. 13 по плана на 11 м. р.; 2. гараж № 13, находящ се в жилищна
сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 3, със застроена площ от 21 кв. м, при граници: изба № 2, изба № 3, вход 5 на сградата, двор,
изба № 13, ведно с 0.0719 % ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху гореописаното държавно дворно място; 3. поземлен имот с площ от 77.427 дка, трета категория, начин на
трайно ползване: полска култура, съставляваща имот № 014008 в землището на с. Малина, община Генерал Тошево,
ЕКАТТЕ 48351; 4. поземлен имот с площ
от 68.043 дка, трета категория, начин на трайно ползване: полска
култура, съставляваща имот № 010033 в местност "Кованлъка" землище на
с. Малина, община Генерал
Тошево, ЕКАТТЕ 48351; 5. поземлен имот в
гр. Варна, с. о. "Траката", местност "Узун Алан" с идентификатор и по настоящем № 10135.2520.1907, при граници: имоти
с идентификатори №№ 10135.2520.9558; 1905; 1886; 1908 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ от 891 кв. м, основан на твърдения, че не
е написано и подписано от завещателя, евентуално е антидатирано, по чл. 42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, евентуално за унищожаване на същото саморъчно завещание, основан на
твърдение, че завещателят не е разбирал значението на постъпките си и не е
можел да ги ръководи към момента на действителното съставяне на завещанието: от
15.04.2015 г. до 06.07.2015 г., поради злокачествено заболяване и прием на
обезболяващи лекарства, по чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН,
евентуално за намаляване завещателните разпореждания, направени със
същото саморъчно завещание до размера, необходим за допълване на запазената
част на ищцата – 1/3 идеална част, по
чл. 30 ЗН, евентуално за осъждане ответницата да предаде на ищцата владението върху по 1/2, съответно 1/3 идеална
част от следните недвижими имоти: 1. гореописания апартамент № 119, находящ се на пети етаж на
жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 5, ведно с
принадлежностите; 2. гореописания гараж
№ 13, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо
Ботев" № 18, вход 3, ведно с принадлежностите, основани на твърдения за
придобиване по наследяване от
общия наследодател, а от него: като обезщетения
за имот, отчужден за мероприятие по ЗТСУ, за което са издадени НА № 41,
том VII, дело № 3453 от 31.03.1995 г. на нотариус при ВРС – за жилището и
заповед № 0188 от 15.02.2002 г. на Кмета на община Варна – за гаража, по чл. 108 от ЗС, с присъждане на разноски,
включително сумата 1057 лв., представляваща
направените от ищцата разноски за обезпечение на иска - такси по делото
и за вписване в СВ-Варна и СВ-Генерал Тошево и адвокатски хонорар.
Ответницата оспорва
исковете.
По същество страните
поддържат становищата.
Ответницата представя
писмени бележки.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорът
са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения
заверен препис (л. 263) се установява, че е съставено саморъчно завещание от Д.Г.Г.,
с което той се е разпоредил за след смъртта си в полза на ответницата с
описаните в исковата молба имоти.
В задължителната
практика последователно се приема, че когато се оспорва автентичността на
завещанието, доказателствената тежест за установяване, че същото е написано и
подписано от завещателя, е върху страната, която се ползва от него (последно решение
№ 207 от 21.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2015 г., I г. о., ГК).
Ответницата се
позовава на Тълкувателно решение № 1 от 2.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1/2014
г., ОСГТК, с което е отклонено предложението за издаване на решение по въпроса
подлежат ли на доказване отрицателните фактически твърдения напр. оставането на
ищеца без работа след уволнението.
Процесната хипотеза
не е сходна с примерната, посочена в мотивите на тълкувателното решение. Поради
това не би могло да се приеме, че е дадено задължително тълкуване в сочения от
ответницата смисъл.
В литературата се
приема същото за тежестта на доказване (Цанкова, Ц. Наследство по завещание. – В: Закон за наследството. Научноприложен коментар. С.: ИК
Труд и право, 2016, с. 361).
лист втори от решение от 24.04.2017 г. по гр.
д. № 527/2016г. на ВОС, ХІІ-ти състав
На ответницата са
дадени указания, че в нейна тежест е да докаже, че завещанието е написано и
подписано от завещателя, но ответницата е заявила, чрез пълномощника, че не
иска допускането на почеркова експертиза (л. 339).
Съдът приема, че
завещанието не е написано и подписано от Д.Г.Г.,
поради което е нищожно.
Нищожността
следва да бъде прогласена.
Евентуалните
искове за унищожаване и намаляване на завещанието не следва да бъдат
разглеждани.
По
исковете за собственост:
От
представените заверени преписи се установява, че са
издадени НА № 41, том VII, дело № 3453 от 31.03.1995 г. на нотариус при ВРС (л.
69) – за собственост върху жилището и заповед № 0188 от 15.02.2002 г. – за гаража (л. 286) за обезщетяването на общия
наследодател. Актовете са редовни от външна страна и не са оспорени. Съдът
приема, че наследодателят е придобил правата.
Ищцата е заявила, че приема наследството, поради което
е придобила твърдяните права на собственост.
Ответницата упражнява фактическа власт върху жилището
лично.
Майката на страните П. Д. упражнява фактическа власт
върху гаража, но признава правото на собственост на ответницата т.е.
ответницата упражнява владението чрез трето лице.
Исковете за собственост са основателни и следва да
бъдат уважени.
Ответницата
следва да заплати на ищцата 1057 лв. разноски за обезпечение на иска, от които 980 лв. платено
адвокатско възнаграждение и 77 лв. платени такси
по делото и за вписване на обезпечението в СлВп-Варна и СлВп-Генерал Тошево и 9175.20
лв. разноски в исковия процес, от които 4200 лв. платено адвокатско
възнаграждение, 350 лв. платени възнаграждения на вещи лица и 4625.20 лв.
платени такси. Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на саморъчно завещание от 08.11.2014 г.,
евентуално от 08.01.2014 г., от Д.Г.Г. /Димитров/,
поч. на 17.08.2015 г. в гр. Варна, което след смъртта на наследодателя, по
искане на С.Д.Г. е
било обявено на 22.12.2015 г. от нотариус А.А., рег.
№ 316 на НК, и вписано на същата дата в СлВп-Варна и на 01.02.2016 г. в
СлВп-Генерал Тошево, с предмет: 1.
апартамент № 119 /сто и деветнадесет/, находящ се на пети етаж на
жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 5 /пет/,
със застроена площ от 89.05 кв. м, състоящ
се от три стаи, кухня-трапезария, баня, тоалет, килер, тераса и входно антре,
при съседи по нотариален акт: тяло на вх. 3, бул. "Христо Ботев", ап.
120, отгоре - ап. 123, отдолу - ап. 115, ведно с принадлежащото избено
помещение № 16 със застроена площ от 4.54 кв. м, при граници: изба № 15, изба №
17, коридор, както и 0.3296 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху държавно дворно място УПИ ІІ-за жилищно строителство и
обществено обслужване, кв. 13 по плана на 11 м. р.; 2. гараж № 13, находящ се в жилищна сграда в гр. Варна, бул.
"Христо Ботев" № 18, вход 3 /три/, със застроена площ от 21 кв. м, при граници: изба № 2, изба № 3, вход 5 на сградата, двор,
изба № 13, ведно с 0.0719 % ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху гореописаното държавно дворно място; 3. поземлен имот с площ от 77.427 дка, трета категория, начин на
трайно ползване: полска култура, съставляваща имот № 014008 в землището на с. Малина, община Генерал Тошево,
ЕКАТТЕ 48351; 4. поземлен имот с площ
от 68.043 дка, трета категория, начин на трайно ползване: полска
култура, съставляваща имот № 010033 в местност "Кованлъка" землище на
с. Малина, община Генерал
Тошево, ЕКАТТЕ 48351; 5. поземлен имот в
гр. Варна, с. о. "Траката", местност "Узун Алан" с идентификатор и по настоящем № 10135.2520.1907 (десет хиляди и сто
и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и двадесет, хиляда и деветстотин и
седем), при граници: имоти с
идентификатори №№ 10135.2520.9558; 10135.2520.1905; 10135.2520.1886; 10135.2520.1908
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 891 кв. м, тъй като не е написано и
подписано от завещателя, на основание чл.
42, б. "б" вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, по иска, предявен
от М.Д.Т., ЕГН **********, с
поС.ен адрес ***, съдебен адрес ***, офис 2, чрез адв. Е.Д. срещу С.Д.Г. ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА С.Д.Г. да предаде на М.Д.Т. с. ЕГН, с. а. владението върху по 1/2 /една
втора/ идеална част от следните недвижими имоти: 1. гореописания апартамент № 119,
находящ се на пети етаж на жилищна сграда в гр. Варна, бул. "Христо
Ботев" № 18, вход 5, ведно с принадлежностите; 2. гореописания гараж № 13, находящ се в жилищна сграда в гр.
Варна, бул. "Христо Ботев" № 18, вход 3, ведно с принадлежностите,
придобити по наследяване от Д.Г.Г. /Димитров/, поч. на 17.08.2015 г., а от него: като обезщетения за имот, отчужден за мероприятие
по ЗТСУ, за което са издадени НА № 41, том VII, дело № 3453 от
31.03.1995 г. на нотариус при ВРС – за жилището и заповед № 0188 от 15.02.2002
г. на Кмета на община Варна – за гаража, на основание чл. 108 от ЗС, както и да й заплати сумата 1057
(хиляда и петдесет и седем) лв. разноски за обезпечение на иска, от които 980 лв. платено
адвокатско възнаграждение и 77 лв. платени такси
по делото и за вписване на обезпечението в СВ-Варна и СВ-Генерал Тошево и сумата
9175.20 лв. (девет хиляди и сто и седемдесет и пет лева и двадесет
стотинки) разноски в исковия процес, от които 4200 лв. платено адвокатско
възнаграждение, 350 лв. платени възнаграждения на вещи лица и 4625.20 лв.
платени такси,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: