Решение по дело №848/2023 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№6180/20.10.2023 г. подадена от „Единство“ ЕООД с.Малчика, общ.Левски, обл. Плевен, [улица], с управител И. А. А., против Ревизионен акт №Р-04001521004663-091-001/15.07.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 107/17.11.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново.

С PA № Р-04001521004663-091-001/15.07.2022 г., при прилагане на особения режим за облагане, регламентиран в разпоредбите на чл.122 и сл. от ДОПК, са определени задължения за жалбоподателя „Единство“ ЕООД с.Малчика ЕИК114683906 за внасяне на корпоративен данък за 2016 г. в размер на 71 681, 43 лв. и лихви в размер на 38 472, 11 лв., и корпоративен данък за 2019 г. в размер на 16 829,60 лв. и лихви в размер на 3 483,07 лв., или общо задължения в размер на 130 466,21 лв.

Ревизионният акт е изцяло потвърден с Решение № 107/17.11.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП – Велико Търново и се обжалва от „Единство“ ЕООД с.Малчика.

Жалбоподателят моли да бъде отменен РА.

Оспорващият не се явява в заседанието по същество на спора.

Ответната страна Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Велико Търново към ЦУ на НАП, се представлява от процесуален представител ю. к. У., оспорва жалбата. Претендира се възстановяване на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9868,65 лв.

Към жалбата административният орган е приложил заверено копие от административната преписка.

Съдът, за изясняване на делото от фактическа страна, е събрал писмени доказателства и е допуснал извършването на съдебна експертиза от вещо лице счетоводител. Вещото лице е представило по делото заключение (лист 906 и сл.), което е прието като компетентно, безпристрастно и вярно изготвено и се кредитира от съда. При разпита пред съда вещото лице посочи, че е извършило проверка и офиса на жалбоподателя, но, въпреки направеното изрично искане от вещото лице, от счетоводството на дружеството не са били представени никакви счетоводни документи, освен представените с административната преписка.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице - адресат на акта, и в законоустановения 14 -дневен срок.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред, като жалбата до съда е подадена в срок след произнасянето на решаващия орган, съгласно определение № 11809/04.11.2024 г. по адм.д. № 8620/2024 г. по описа на ВАС на РБ.

П. Р. акт № Р-04001521004663-091-001 от 15.07.2022 г. е издаден от екип от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в резултат на ревизия, възложена на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001521004663-020-001/16.08.2021 г. (лист 114), с обхват установяване на задълженията на „Единство“ ЕООД ЕИК114683906 за корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. – 31.12.20216 г. и от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г., определен е срок за завършване на ревизията два месеца от връчване на заповедта и 14-дневен срок за изготвяне на ревизионен доклад (РД). Заповедта е изменяна със ЗИЗВР № Р-04001521004663-020-002/23.12.2021 г. (лист 127), № Р-04001521004663-020-003/27.01.2022 г. (лист 140) и № Р-04001521004663-020-004/25.02.2022 г. (лист 145), като е определен крайният срок за завършване на ревизията – до 25.03.2022 г.

При извършване на ревизията от дружеството са изискани писмени документи, изискани са декларация, обяснения и информация от счетоводството на дружеството, но такива не са представени (лист 149-169).

При извършени насрещни проверки от други търговци са изискани писмени документи и обяснения, като в предоставените срокове са представени копия от фактури, кредитни известия, протоколи, товарителници, кантарни бележки и други придружаващи документи и обяснения, както и информация от банки (лист 192-780).

За всички действия са съставени протоколи и са приобщени събраните доказателства. Към ревизионното производство са присъединени и всички събрани доказателства в хода на извършена преди ревизионното производство проверка за установяване на факти и обстоятелства (лист 453 и сл.).

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04001521004663-092-001/13.04.2022 г. (лист 49 и сл.), връчен електронно на 23.05.2022 г. (лист 100). В ревизионния доклад е направен анализ на всички събрани в производството писмени доказателства за реализирани приходи от ревизираното дружество в двата процесни периода, като поради неподадени декларации по ЗКПО за 2016 г. и 2019 г. и липсата на редовно водено счетоводство и отчитане на приходите от дружеството, по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК е определена данъчната основа за периодите 2016 г. и 2019 г. и е установен корпоративен данък за внасяне за двата периода и лихва върху главниците.

На 08.07.2022 г. е подадено възражение по РД (лист 37 и сл.), към което са приложени копия от списъци на лица с посочени суми за рента за стопанската 2015-2016 г., както и ведомости за заплати за 2017 г., които не са придружени от никакви първични счетоводни или други документи, доказващи извършването на разходи, и очевидно са неотносими към процесните данъчни периоди 2016 г. и 2019 г.

Въз основа на съставения РД е издаден Ревизионен акт №Р-04001521004663-091-001/15.07.2022 г. (лист 24 и сл.), с който е установен дължим корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 71681,43 лв. и лихва от 38472,11 лв., и дължим корпоративен данък за 2019 г. в размер на 16829,60 лв. и лихва от 3483,07 лв. (лист 30).

РА е оспорен пред Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП (лист 21). В жалбата се посочва, че при издаване на РА не са взети предвид представени от дружеството документи, нито разходи по декларирани от контрагенти на дружеството доставки. Отново няма представени никакви писмени доказателства нито в изпълнение на искането за представяне на документи, нито в подкрепа на твърденията в жалбата.

С Решение №107/17.11.2022 г. Директор на дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП е ПОТВЪРДИЛ ревизионния акт, с който са определени следните задължения за дружеството:

за данъчен период 01.01.2016 г.-31.12.2016 г. корпоративен данък за внасяне в размер на 71681,43лв. и лихви 38472,11 лв., и

за данъчен период 01.01.2019 г.- 31.12.2019 г. е определен корпоративен данък за внасяне в размер на 16829,60 лв. и лихви 3483,07 лв.

Ревизионния акт е обжалван по съдебен ред.

Обжалваните задължения за корпоративен данък за процесните периоди са определени по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.

В хода на извършената ревизия са предприети редица процесуални действия, описани в констативната част на РД, неразделна част от издадения РА, като са изложени предприетите от органа по приходите действия, както и установената фактическа обстановка и събраните доказателствени средства. Спазен е процесуалният закон.

В ревизионното производство са правени многократни искания за представяне на счетоводни документи от дружеството, изискани са обяснения и документи от трети лица – банки и контрахенти, за което са съставени протоколи, и са приобщени доказателствата, събрани в хода на ревизията, приложени с описи по делото.

Съдът счита, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с целта на закона, в писмена форма и е мотивиран.

Спорно по делото е дали е налице противоречие на издадения акт с материално-правни норми.

Като се запозна с данните по административната преписка, съдът счита за установено следното от фактическа страна:

„Единство“ ЕООД с ЕИК114683906 е търговец, който на основание чл. 2, ал. 1, т.1 от ЗКПО е данъчно задължено лице по този закон.

Съгласно чл. 83 от ЗКПО данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък на базата на прогнозна данъчна печалба за текущата година. А според чл. 92, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. ГДД се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. Корпоративният данък за съответната година се внася в срок до 30 юни на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година (чл.93, ал.1 от ЗКПО).

Жалбоподателят не е подал годишна данъчна декларация за 2016 г. и за 2019 г. Поради което съдът счита, че е безспорно доказано наличието на предпоставката по чл. 122, ал.1, т. 1 от ДОПК за определяне на данъчната основа по ЗКПО по реда на ал. 2 от същата норма. Няма доказателства по делото да е внасян и авансов корпоративен данък за двата периода.

В производството по обжалване на РА, издаден при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.

Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като указания за разпределението на доказателствената тежест в този смисъл е дадена на страните и в настоящото производство с определението по насрочване на делото.

На дружеството са връчени (лист 152) уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК (лист 156), уведомление по чл. 17, ал.1, т.2 от ДОПК (лист 158) и искане за представяне на документи и писмени обяснения (лист 149), както и заповедта за извършване на ревизия и заповедите за изменение на заповедта за извършване на ревизия (лист 161-164).

В предоставения срок „Единство“ ЕООД с ЕИК114683906 не е представило счетоводни данни от редовно водено счетоводство за процесните периоди, нито доказателства за приходите и разходите – първични счетоводни документи и придружаващи ги документи, за извършени разходи и получени приходи.

Процесуалният ред по ДОПК е спазен, като на жалбоподателя е връчено уведомление, че ревизията ще бъде проведена по особения ред, дадена му е възможност да представи доказателства (и то нееднократно), но същият не е представил такива, които да доказват водене на счетоводство съгласно Закона за счетоводството.

Доказателства за водено счетоводство не се представиха и в производството пред съда. Следователно безспорно е налице и предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за прилагане на този ред за определяне на данъчната основа.

В хода на ревизията са събрани доказателства от трети лица, контрахенти на дружеството (лист 218 и сл., лист 476 и сл.), от банки (лист 202 и сл.), от ДФЗ (лист 228 и сл.), извършени са насрещни проверки, и, след анализ на събраните доказателства, органите по приходите са стигнали до извод, че в двата процесни периода дружеството е получило приходи, които са подлежали на деклариране.

Част от приходите са суми, които дружеството е заплатило за задължения на друго юридическо лице (със същия законов представител И. А. в онзи период), за което не е представен договор за заем (например платени задължения на ПТЗК „Единство“ ЕИК824132107 към „АСМ“ ЕООД гр. Монтана лист 238 и сл., към „Булагро“ АД лист 330 и сл., към „Профиагро България“ ООД лист 343 и сл., и др.). Друга част от приходите са суми, получени от продажби на земеделска продукция – царевица, ечемик, пшеница, слънчоглед (лист 476 -780).

При тези предпоставки и въз основа на събраните доказателства, по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК са определени данъчни основи и са установени размерите на дължим корпоративен данък от дружеството за 2016 г. и за 2019 г.

За изясняване на делото от фактическа страна, съдът е допуснал извършването на съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице заяви при изслушването пред съда, че е изготвило експертизата въз основа на съдържащите се в ревизионната преписка и по делото писмени документи, тъй като жалбоподателят не е предоставил достъп до счетоводство и до първични и вторични счетоводни документи, въпреки посещението на място в офис на жалбоподателя. Вещото лице е изследвало представените по делото писмени доказателства, без да му е предоставен достъп до счетоводството на жалбоподателя, независимо, че съдебната експертиза е допусната именно по искане на жалбоподателя и, както вещото лице заяви в съдебно заседание, неколкократно е опитало да получи достъп. От заключението на вещото лице се установява, че изводите на решаващия орган са верни, като ревизионният акт отразява достоверно фактическата обстановка и правилно са изчислени размерите на определения данък за внасяне и на дължимата лихва, с много малки отклонения.

Съдът кредитира представеното заключение, същото е прието по делото.

Вещото лице е стигнало до извод, че данъчната основа за 2016 г. е 716814,25 лв., като корпоративният данък върху тази основа е изчислен на 71681,43 лв., а лихвата върху главницата за периода от 01.04.2017 г. до 15.07.2022 г. е 38469,03 лв.

При изчислението на дължимата лихва вещото лице е установило разлика от 3,08 лв. по-малко от установената лихва с РА (38472,11 лв.), която, според заявеното от него пред съда, вероятно се дължи на различния период, който е взет предвид при изчисление. Но не е установена разлика в главницата.

За 2019 г. вещото лице е изчислило данъчната основа в размер на 168291,98 лв., данък по ЗКПО в размер на 16829,20 лв. и лихва върху главницата от 01.04.2020 г. до 15.07.2022 г. в размер на 3482,70 лв.

Налице е разлика в установения размер на данъчната основа за 2019 г. от 4 лв., като според изчисленото от вещото лице разходите са с 4 лв. повече от установеното в РА, поради което приходите са с 4 лв. по-малко и съответно изчисленият от него корпоративен данък е с 0,40 лв. по-малко от установената с процесния РА главница от 16829,60 лв. От там е налице и разлика в изчислената лихва върху главницата с 0,37 лв.

Съдът счита, че е доказано по делото, че констатациите на органите по приходите са верни, с много малки разлики в изчисленията.

Пред съда жалбоподателят не представи никакви счетоводни документи, първични или придружаващи, които да опровергаят установеното от ревизиращите органи или заключението на вещото лице. Не е направил и искания за събиране на конкретни относими към изясняване на спора доказателства нито в ревизионното производство, нито пред съда, въпреки връчените искания от данъчните органи с указания за представяне на счетоводни документи, уведомления по чл. 124 и чл. 17 от ДОПК, и указанията на съда в определението за насрочване на делото. Искането за представяне на писмен отговор от ЦУ на НАП по неотносим към изясняването на спора въпрос и необоснованото искане за извършване на допълнителна или тройна експертиза по същите въпроси, съдът е приел за неотносими и неоснователни, и е оставил същите без уважение.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

В настоящото производство е безспорно доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал.1, т.1 и т.4 от ДОПК – не е подадена ГДД по ЗКПО за 2016 г. и за 2019 г., и не е представена счетоводна отчетност в дадения с поканата по чл.124, ал.1 от ДОПК срок.

Жалбоподателят не се справи с възложената на него от закона доказателствена тежест в ревизионното и съдебното производство при условията на чл. 122 от ДОПК, която изисква активно процесуално поведение, представяне на декларация, писмени доказателства и водена редовна счетоводна отчетност.

Предвид липсата на първични счетоводни документи и счетоводни регистри не може се приеме, че жалбоподателят има редовно водено счетоводство в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите Счетоводни стандарти.

Липсата на представена счетоводна отчетност от „Единство“ ЕООД безспорно осъществява хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК изисква императивно документите за данъчно-осигурителен контрол, каквито безспорно представляват първичните счетоводни документи и счетоводни регистри, да се съхраняват от задължените лица в срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани.

Извършването на каквито и да било разходи се доказва с първични счетоводни документи, които отговарят на определени законови изисквания и са осчетоводени по съответния ред в счетоводните регистри на търговеца.

Предвид това, при неизпълнение на задължението от страна на жалбоподателя да води и представи счетоводна отчетност и документи за конкретно реализираните приходи и извършени разходи от дейността, е невъзможно определяне на действителната данъчна основа, а определянето на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК е последица от неправомерното поведение на „Единство“ ЕООД – неподадени данъчни декларации, липса на първични документи и на редовно заведена счетоводна отчетност.

Съдът счита, че е доказана дължимостта на корпоративен данък за 2016 г. в размер на 71681,43 лв., а лихва върху главницата за периода от 01.04.2017 г. до 15.07.2022 г. в размер на 38469,03 лв., и дължимостта на корпоративен данък за 2019 г. в размер на 16829,20 лв. и лихва върху главницата от 01.04.2020 г. до 15.07.2022 г. в размер на 3482,70 лв.

В частта на РА, с която се установява размер на главницата за дължим корпоративен данък за 2019 г., разликата е 0,40 лв.

В частта за лихвите разликите също са в много малки размери.

В тези части РА следва да бъде отменен в размера на установените разлики –

за 2016 г. - в частта за лихвите в размер на 3,08 лв., и

за 2019 г. - за главницата в размер на 0,40 лв. и лихви в размер на 0,37 лв.

С оглед изложеното съдът счита, че издаденият РА се явява издаден в съответствие с изискването за форма, от материално компетентен орган, при спазване на процесуалните норми и целта на закона, като подадената жалба следва да бъде уважена само в частта за установените от съдебната експертиза разлики в лихвите за 2016 г. и в главницата и лихвите за 2019 г., посочени по-горе.

При този изход от делото следва да се уважат претенциите на ответника за възстановяване на сторените разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Претенция е общо за 9868,65 лв. Общият размер на задълженията по обжалвания РА е 130466,21 лв., като отхвърлената част от жалбата е за задължения в общ размер на 130462,36 лв. Следователно съразмерната част от разноските на ответника е равна на 9868,36 лв.

Жалбоподателят не е правил искане за възстановяване на разноски.

Воден от горното, Плевенски административен съд, десети административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт №Р-04001521004663-091-001/15.07.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА, с която при прилагане на особения режим за облагане, регламентиран в разпоредбите на чл.122 и сл. от ДОПК, са определени задължения за жалбоподателя „Единство“ ЕООД с.Малчика ЕИК114683906 за внасяне на лихви в размер на 3,08 лв. (три лева и 8 ст.) върху главница за дължим корпоративен данък за 2016 г., и са определени задължения на жалбоподателя „Единство“ ЕООД с.Малчика ЕИК114683906 за внасяне на корпоративен данък за 2019 г. в размер на 0,40 лв. (четиридесет стотинки) и лихви върху частта от главницата в размер на 0,37 лв. (тридесет и седем стотинки).

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба с вх.№6180/20.10.2023 г. подадена от „Единство“ ЕООД ЕИК114683906 с. Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, [улица], с управител И. А. А., против Ревизионен акт №Р-04001521004663-091-001/15.07.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 107/17.11.2022 г. на директор на Дирекция ОДОП – Велико Търново, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която при прилагане на особения режим за облагане, регламентиран в разпоредбите на чл.122 и сл. от ДОПК, са определени следните задължения за жалбоподателя „Единство“ ЕООД с.Малчика ЕИК114683906:

за внасяне на корпоративен данък за 2016 г. в размер на 71681,43 лв. (седемдесет и една хиляди шестстотин осемдесет и един лв. 43 ст.) и лихва върху главницата за периода от 01.04.2017 г. до 15.07.2022 г. в размер на 38469,03 лв. (тридесет и осем хиляди четиристотин шестдесет и девет лв. и 3 ст.), и

за внасяне на корпоративен данък за 2019 г. в размер на 16829,20 лв. (шестнадесет хиляди осемстотин двадесет и девет лв. и 20 ст.) и лихва върху главницата от 01.04.2020 г. до 15.07.2022 г. в размер на 3482,70 лв. (три хиляди четиристотин осемдесет и два лв. 70 ст.),

общ размер на задълженията 130462,36 лв. (сто и тридесет хиляди, четиристотин шестдесет и два лв. 36 ст.).

ОСЪЖДА „Единство“ ЕООД, ЕИК114683906, с.Малчика, общ. Левски, обл. Плевен, [улица], с управител И. А. А., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 9868,36 лв. (девет хиляди осемстотин шестдесет и осем лв. 36 ст.), представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване чрез АдмС Плевен пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.