Р
Е Ш Е
Н И Е №
90
гр. Габрово, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 112 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 56 от 15.02.2019 г. по гр. д. № 2092 по
описа за 2018 г. на Районен съд – град Габрово, съдът е отхвърлил предявения от Н.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 3000,00 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди - претърпени
болки и страдания от нанесен на 18.03.2017 г. побой, ведно със законна лихва считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Осъдил
е на разноски.
Срещу горното решение е постъпила е въззивна жалба
от Н.Н.Н., с която го обжалва изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че ответникът по иска следва да бъде осъден за
причинените й болка и страдание, които са продължили повече от три месеца.
Спомена за случилото се не е избледнял към настоящия момент и Н. още изпитва
страх и притеснение от бъдещото поведение на Д., тъй като живее сама и няма кой
да я защити. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с
което да се уважи предявения иск.
В срок от ответникът по жалбата е подаден писмен
отговор, чрез адв. М. от ГАК. Оспорват жалбата изцяло и молят въззивният съд да
я остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди, като
правилно при условията на чл. 272 ГПК. Считат, че в жалбата няма никакви доводи
за неправилност на съдебното решение. Липсват мотиви, защо се твърди, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, което не дава възможност да се
установи в какво се крие порочността на обжалваното решение. Претендира
разноски.
Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д.
№ 2092/2018 г. по искова молба на Н.Н.Н. против Д.Б.Д., в която са изложени
твърдения за причинени неимуществени вреди, оценени на 3 000,00 лв., които
претендира да бъдат обезщетени.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорват исковете изцяло, като се моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С Определение № 6535 от 04.12.2018 г. съдът е
съставил проект на доклада си по чл. 140 ГПК, разпределил е доказателствената
тежест и е насрочил делото в открито съдебно заседание. Определил е правната
квалификация по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 3 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди - болки,
страдания и стрес, причинени й в резултат на нанесен й от ответника побой на
18.03.2017 г. указал е, че в тежест на ищцата е да установи поведението на
ответника, изразено в осъщественото нападение в дома й и нанесения й побой,
противоправност на поведението, настъпване на описаните в исковата молба
неимуществени вреди, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение на ответника и причинените на ищцата вреди. Ответникът е следвало да
опровергае презумпцията за виновност на поведението. Указал е, че не сочи
доказателства, че на 18.03.2017 г. е била нападната в жилището й от Д.Б.Д., който й е нанесъл
побой с юмруци в лицето.
По делото е приета
съдебно медицинска експертиза по документи, изготвена от д-р Ст. Р., която да установи механизма на
получаване на причиненото увреждане, констатирано в съдебно медицинското
удостоверение, неговия медико -биологичен характер, времето за протичане на възстановителния
процес и дали от увреждането са останали
трайни последици.
Събрани са и гласни доказателства.
За да постанови обжалваното решение, районният съд
е приел, че ищцата действително е претърпяла вреди, но не е установено тази
вреди да са настъпили в резултат на противоправно виновно поведение на
ответника. С оглед на този си извод е отхвърлил предявения иск като
неоснователен.
Във
връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави следните
правни изводи.
Предвид изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз основа на тях правни изводи. Отделно от тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.
Деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е задължението или правоотношението между деликвента /отговорния субект/ и пострадалия по силата, на което деликвентът следва да поправи причинените от деликта вреди, последица от едно правонарушение. Гражданската отговорност /договорна и деликтна/ има за цел да поправя вредите /т.нар. репарационна цел/, които са виновно и противоправно причинени, като вината по действащия ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане се предполага. В конкретния казус не е установено противоправното поведение на ответника, както и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилия негативен резултат - вреда, изразяваща се в нанесените телесни увреждания и свързаните с тях негативни изживявания. По делото е останало недоказано, че именно ответникът е лицето, което е нанесло побой на 18.03.2017 г. на ищцата, т.е не е доказано авторството на деянието.
По отношение на направените във въззивната жалба възражения.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Настоящата инстанция намира, че решението не страда от посочените пороци, тъй като незаконосъобразно е решение, което е постановено при противоречие със закона. При постановяване на обжалваното решение, съдът е определил правната квалификация, съобразно наведените факти и обстоятелства и е изследвал и приложил фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. При ревизиране на решението не се установиха нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което решението се явява законосъобразно.
Във връзка с горното, съдът намира въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се
дължат разноски в размер на 440,00 лв., за които има представен списък по чл.
80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 56 от 15.02.2019
г. по гр. д. № 2092 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Габрово.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 440,00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/- разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.