№ 15702
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110144055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от ЗАД „Армеец“ против Столична община с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 824,40 лева,
представляваща регресно вземане в размер на действителните вреди и сторени
ликвидационни разноски по договор за застраховка „Каско“ за щети на лек автомобил марка
„**“, модел „**“ с рег. № СВ ** АТ, по преписка № **, възникнали вследствие на
пътнотранспортно произшествие реализирано, в резултат на непочистено, необезопасено и
заледено пътно платно на ул. „**“ в гр. София, ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 24.07.2024 г. до окончателно погасяване на
вземането, както и сумата в размер на 287,53 лева, представляваща законна лихва за забава
върху главницата за периода от 24.07.2021 г. до 24.07.2024 г. Направено е искане сторените
от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на възникване на
процесното пътнотранспортно произшествие между ЗАД „Армеец“ и собственика на
описания лек автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
силата на Договор за застраховка „Каско“. Представителят на страната поддържа, че на
07.12.2019 г. в гр. София, при движение по ул. „**“, при разминаване с друго превозно
средство, водачът на застрахования при ищеца автомобил попадал на необезопасено и
несигнализирано препятствие на пътното платно – заледен участък, вследствие на което
автомобилът започнал да се пързаля по пътното платно и ударил два паркирани автомобила.
Процесуалният представител на страната поддържа, че по повод инцидента в дружеството
била образувана преписка по щета № **, по която било определено застрахователно
обезщетение в размер на 814,40 лева, което било изплатено в полза на собственика на
увредения автомобил с платежно нареждане от 12.10.2020 г. В исковата молба са изложени
твърдения, че застрахователят направил ликвидационни разноски в размер на 10 лева.
Представителят на страната поддържа, че пътят, на който е реализиран инцидента, е част от
общинската пътна мрежа, за поддържането на която отговаря ответника. В исковата молба са
изложени твърдения, че ищецът отправил регресна покана до Столична Община за
заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски, но ответникът не е изпълнил доброволно задължението си.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
М., оспорва исковата претенция по основание и размер. В подадения отговор са изложени
съображения, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява
описания в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие и наличието на
пряка-причинно следствена връзка между инцидента и описаните увреждания по моторното
превозно средство. В допълнение е отбелязано, че е налице неяснота относно точното място
на възникване на пътния инцидент, като е посочено, че ул. „**“ в гр. София е с еднопосочно
движение и без наклон. В депозирания отговор са изложени съображения, че не са
ангажирани доказателства относно състоянието на пътната настилка при възникване на
инцидента. Направено е възражение, че водачът на увредения автомобил е проявил
небрежност при управление на лекия автомобил, нарушил е разпоредбата на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и с конкретните условия на
видимост, в резултат на което шофьорът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. В отговора са изложени твърдения, че на датата на възникване на описаното в
исковата молба пътнотранспортно произшествие за процесния участък са проведени
мероприятия по зимно почистване на пътя, поради което ответникът е изпълнил
задълженията си по почистване на уличните платна от сняг и и разпръскване на техническа
сол и смеси. Исковата претенция е оспорена и по размер. По изложените доводи е направено
искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени
сторените по делото съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за следното:
В доказателствена тежест на ищеца по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ вр. чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните юридически факти: валидно правоотношение по
договор за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на
лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на
пътнотранспортно произшествие, в причинна връзка, с който да са нанесени твърдените
вреди на автомобила и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. твърдяното от него
съпричиняване /за което съпричиняване не сочи доказателства/, а при установяване на
елементите от фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил
задължението.
При съобразяване на поддържаните от страните твърдения на основание чл. 146, ал.
1, т.4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че към
датата на възникване на описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие между
ищеца и собственика на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № СВ ** АТ е
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско“, по силата на
който ищцовото дружество заплатило в полза на собственика на моторното превозно
средство сумата в размер на 814,40 лева и сторило ликвидационни разноски по образуваната
щета в размер на 10 лева.
За установяване на механизма, по който е реализиран пътния инцидент по делото е
представен протокол за ПТП № ** г., съставен от С.С. – служител на 01 ОПП-СДВР в 09:40
часа, съгласно който процесният автомобил при движение по ул. „**“ на кръстовището с бул.
„**“ в резултат на заледяване на пътя се плъзга назад по наклона и се удря в две паркирани
моторни превозни средства, като разположението на застрахованото при ищеца моторно
2
превозно средство и паркираните автомобили е онагледено на изготвена от длъжностното
лице схема. Протоколът съдържа и описание на видимите щети по процесното моторното
превозно средство – „задна броня, огледало, калник, врати“.
По делото са представени заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС
от 10.12.2019 г., протокол за опис на щетите по претенция, калкулация, доклад по
образуваната ликвидационна преписка и платежно нареждане от 12.10.2020 г., с което в
полза на собственика на процесното моторно превозно средство е изплатена сумата в размер
на 814,40 лева.
Като писмено доказателство по делото е приет ежедневен Констативен протокол №
0** за установяване на количествата на изпълнените и неизпълнените видове действия от
07.12.2019 г., съгласно който на процесната дата за времето от 09:30 часа до 12:30 часа били
извършени дейности по механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на
техническа сол по редица улици с обществена значимост в централната градска част,
включително и процесната ул. „**“.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на автомобила
се установява, че при управление на процесното моторно превозно средство по пресечка с
бул. „**“ близка до бул. „**“ попаднал на заледен пътен участък, като при изкачване
автомобилът се хлъзнал назад и се ударил в две паркирани на улицата коли. Водачът
разкрива, че инцидентът се случил в събота сутрин когато трябвало да закара сина си на курс
по математика. Свидетелят сочи, че се движел с ниска скорост ( 5-10 км/ч) и автомобилът
бил оборудван със зимни гуми. Водачът разкрива, че в нощта преди инцидента валяло дъжд,
а след това сняг и улицата била заледена, като нямало следи пътното платно да е почиствано
или обработвано със съответните смеси против заледяване. Свидетелят сочи, че след
възникване на произшествието подал сигнал до полицейските органи, като пристигналият
на място екип поради заледяването не могъл да достигне с кола инцидента, а при слизане от
служебния автомобил един от служителите на МВР се подхлъзнал. Съдът цени събраните
свидетелски показания като логични, последователни и разкриващи релевантни за правния
спор обстоятелства непосредствено възприети от лицето. Изложената от водача на
моторното превозно средство фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по
делото писмени доказателства.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че
процесното пътнотранспортно произшествие е възникнало вследствие на преминаване на
процесния лек автомобил през заледен участък, вследствие на което водачът загубил контрол
над управлението на моторното превозно средство и реализирал удар в паркираните зад него
коли. От приетото допълнително заключение се установява, че улицата, на която е
реализирано произшествието има наклон, като експертът е онагледил траекторията на
движение на процесния автомобил. Вещото лице сочи, че всички увреждания, отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Вещото лице разяснява, че стойността необходима за възстановяване на
моторното превозно средство по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на
сумата в размер на 1550,75 лева, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск
„Каско“ са в границата между 15 и 25 лева.
Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост,
като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено
задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на
изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност
на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни
превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. На общината е вменено задължението да
ремонтира и поддържа общинските пътища в състояние, отговарящо на изискванията на
движението, в т. ч. полагане на дължимата грижа за премахване или ограничаване на
3
неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение /снегопочистване,
обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане/, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, чл. 167,
ал. 1 ЗДвП, чл. 2, ал. 2, т. 3, чл. 3, ал. 1, т. 3 и нормите на глава ІV от Наредба № РД-02-20-19
от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. В случая по делото не е спорно,
че пътният участък, на който е възникнало събитието е част от пътната мрежа на гр. София,
респ. ответникът носи отговорност за състоянието на пътя.
Съдът намира възражението, че Столична община е изпълнила задължението си по
поддържане на пътя в безопасно за преминаване състояние за неоснователно. В тази връзка
следва да бъде съобразено на първо място обстоятелството, че съставеният на 07.12.2019 г.
протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ /чл. 179, ал. 1 ГПК/ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП и
в частност относно състоянието на пътното покритие, за което е констатирано, че е заледено.
До доказване на противното съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния
свидетелстващ документ, действително са се осъществили. В разглеждания случай
доказателствената сила на протокола за ПТП не е била оборена, а доказателствената тежест
в тази насока при условията на пълно и главно доказване е била на ответника /виж чл. 193,
ал. 3, изр. 1 ГПК/ – напротив фактът, че процесният пътен участък е бил заледен към
момента на настъпване на произшествието, се потвърждава и от ценените гласни
доказателства. Различен извод не следва и от представения от ответника констативен
протокол за извършени дейности по механизирано обработване на уличните платна чрез
разпръскване на техническа сол по редица улици с обществена значимост в централната
градска част, включително и процесната ул. „**“. На първо място соченият документ, при
липса на други доказателства, не установява по несъмнен и категоричен начин, че са били
постигнати съответните степени и ниво на зимно поддържане на процесния пътен участък
/обезопасяване срещу хлъзгане/. На следващо място следва да бъде отбелязано, че
дейностите по обработване са били извършени за времето от 09:30 часа до 12:30 часа, а
процесното произшествие е възникнало преди 09:40 часа ( часът на съставяне на протокола
на ПТП), от което следва, че дейностите са започнали след възникване на пътния инцидент.
Следователно поведението /бездействието/ на служители/изпълнители на ответника е
противоправно и в пряка причинна връзка от него за собственика на увреденото МПС са
произлезли вреди. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл увреденият –
собственикът на застрахованото МПС, има срещу ответника вземане по чл. 49 вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно
право срещу деликвента.
Не се доказват при условията на пълно и главно доказване възраженията на
ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в
причинноследствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. С доклада по делото е указано на
ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за съпричиняване от
страна на водача на автомобила, но доказателства от ответника в тази насока не са
ангажирани по делото. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно
(несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1
ГПК. Твърдението за съпричиняване е недоказано. Няма данни по делото водачът да се е
движил с неразрешена скорост или автомобилът да е бил в неизправно състояние, респ. да е
бил оборудван с неподходящи за атмосферните условия гуми. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият е
допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал
каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с несъобразена скорост
4
или не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и наличието на заледен
участък на пътя. Няма данни по делото заледеният участък да е бил по някакъв начин
означен или сигнализиран, респ. пътното платно да е било обработено съобразно
конкретните атмосферни условия.
Предвид изложеното и при съобразяване на заплатените от застрахователя суми за
отстраняване на щетите по автомобила и дължимите ликвидационни разноски, то
предявеният иск са главница се явява изцяло основателен.
Предмет на доказване от ищеца по обусловената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Отправената от ищеца
регресна покана е връчена на ответника на 06.11.2020 г., като Столична община на
основание чл. 84, ал. 2 ГПК е изпаднала в забава считано от 14.11.2020 г., като в случая
предмет на претенцията по чл. 86 ЗЗД е обезщетението за забава за периода от 24.07.2021 г.
до 24.07.2024 г., като по делото не е спорно, че обезщетението за забава върху главницата в
размер на законната лихва за сочения период възлиза на 287,53 лева. Предвид изложеното
акцесорния иск се явява основателен.
При съобразяване на изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на съдебни
разноски има единствено ищецът по главния иск. Направените по делото съдебни разноски
възлизат на сумата в размер общо на 750 лева, от които сумата в размер на 100 внесена
държавна такса, 500 лева внесен депозит за изслушване на автотехническа експертиза, 50
лева внесен депозит за разпит и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ вр. чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 824,40 лева, представляваща регресно
вземане в размер на действителните вреди и сторени ликвидационни разноски по договор за
застраховка „Каско“ за щети на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № СВ ** АТ, по
преписка № **, възникнали вследствие на пътнотранспортно произшествие реализирано, в
резултат на непочистено, необезопасено и заледено пътно платно на ул. „**“ в гр. София,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
24.07.2024г. до окончателно погасяване на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 287,53 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за
периода от 24.07.2021 г. до 24.07.2024 г.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, ул.
„Московска“ № 33, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 750 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6