О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1232 Година 16.03.2020 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На шестнадесети март Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 6076 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците,
чрез пълномощника си, са подали писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140,
ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените от ищеца писмени документи, каквито с отговора не са представяни,
както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 1719/2017 г. на Старозагорския
районен съд.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответниците. Страните следва да се приканят към постигане
на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър
на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца
вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че ответниците били солидарно отговорни длъжници
по отношение на него, като вземането му срещу тях произтичало от сключен между
тях договор за заем от 26.10.2016 г. с ипотечен акт № 193/26.10.2016 г. на
Нотариус Е.Т.. Съгласно този договор, заемополучателят
И. получило заем в размер 50000 лева, който се задължил да върне на заемодателя
в срок до 26.10.2017 г. Заемателят - длъжник дължал и
договорна лихва в размер 2 % върху неплатената част от главницата (платими до
26-то число на всеки месец), или по 1000 лева месечно, като първата вноска за
договорна лихва била дължима до 26.11.2016 г. В договора било предвидено, че
при неплащане на която и да било месечна лихва, цялото вземане ставало
предсрочно изискуемо. При просрочване на крайния срок за издължаване на заема
или при настъпване на предсрочна изискуемост, заемателят
дължал, освен цялата неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и
неустойка в размер на 10000 лева. Договорът бил подписан и от ответника И.Г.М.,
в качеството му на физическо лице - солидарен длъжник. Дружеството заемодател,
поради неизплащане от длъжника на дължимите съгласно горепосочения н.а. договорни
лихви на съответните им падежи, се сдобивало с изпълнителни листове за всяка от
дължимите ежемесечни договорни лихви поотделно. В случая се касаело за
изпълнителен лист, издаден по чл. 417 ГПК в полза на ищеца срещу горепосочените
ответници - солидарни длъжници,
както следвало - изпълнителен лист от 31.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1719/2017 г.
на PC Стара Загора за 1 000 лева договорни лихви за септември 2017 г. по
договора за заем, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.03.2017
г. до изплащането й, както и разноски по делото в размер на 325 лева. Въз
основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца изпълнително дело №
372/2019 г. на ЧСИ Румяна Манджурова, против ответниците, по което до момента нямало събрани суми. По заповедното
производство постъпило възражение от солидарните длъжници,
поради което в законоустановения срок предявявал пред
съда настоящия иск.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответниците,
че дължат солидарно на ищеца сумата от 1000 лева за дължими договорни лихви за март
2017 г. по договор за заем от 26.10.2016 г., сключен с ипотечен акт № 193/2016
г. на Нотариус Е.Т., и законна лихва върху тази сума, считано от 29.03.2017 г.
до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д № 1719 описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.
Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните
вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор ответниците заемат
становище, че исковата претенция била допустима, а по същество неоснователна и
недоказана. Оспорвали предявения иск изцяло по основание и размер по подробно
изложените по-долу съображения. Липсвал сключен между страните в производството
договор за заем. Такъв не съществувал и не можел да бъде инкорпориран в
нотариален акт № 193, том I, рег. № 2398, дело № 143 от 26.10.2016 г. по описа
на нотариус Е.Т.. Договорът за заем представлявал реален, двустранен и писмен
договор. В случая липсвало волеизявление за сключване на договор за заем и считали
същия за нищожен. Клаузите в договорната ипотека не замествали сключен договор
за заем. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД или иск за установяване на
вземане, за което се твърдяло, че произтичало от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца било доказването, както на
обстоятелството, че сумата била предадена, така и на обстоятелството, че била
предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото
обстоятелство не освобождавало ищеца от задължението да установи второто,
доколкото сумата можела да бъде предадена на друго основание – изпълнено от
ищеца негово задължение, морален дълг, дарение на сумата и пр. От една страна
не съществувал договор за заем, а от друга липсвали доказателства за предаване
на паричната сума. На следващо място правели възражение за погасяване на
правото на иск, поради изтекла давност. Претендираните
вземания били погасени по давност. Също така направената уговорка за лихва била
недействителна. Отделно искането на ищеца едновременно за неустойка и обезщетение
за законна лихва за едно и също неизпълнение на парично задължение означавало
длъжникът да заплати два пъти обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да
се обогатял неоснователно за негова сметка. Неустойката можела да се договаря
за неточно изпълнение в количествено, качествено или времево отношение. Нямало
пречка във връзка с неизпълнени договорни задължения кредиторът да търсел
едновременно законна лихва за забавено плащане и неустойка, но само ако
неустойката била предвидена като обезщетение при количествени или качествени
отклонения от договореното. Кумулиране на обезщетение
по чл. 86 и чл. 92 ЗЗД обаче било недопустимо, когато и двете били за забавено
плащане на една и съща сума. Следвало също така да се имало предвид, че
съгласно действащата практика, солидарният длъжник имал качеството на поръчител
и неговата отговорност се запазвала при условията на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, тоест,
ако в шестмесечен срок от падежа бъдел предявен иск срещу главния длъжник,
което в случая не било така. С изтичане на срока по чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
правото на кредитора да търсел изплащане на сумите от поръчителя – ответник И.Г.М.,
било погасено. Фактическият състав на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, който регламентирал
прекратяване на поръчителството, обхващал два кумулативно дадени елемента: 1).
период от време от падежа на главното задължение и 2). бездействие на кредитора
спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след
това. В случая било налице кредиторово бездействие от
изискуемостта на вземането от 26.10.2017 г. Оттогава започнал да тече и
6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в
който бездействието на кредитора спрямо длъжника водело до преклудиране
отговорността на поръчителя /солидарен длъжник/, защото отговорността на поръчителя
била акцесорна и предназначена да обезпечи
изпълнението на главното задължение. Евентуално, в случай, че съдът не приемел
гореописаните възражения, молят да приеме възражение за заплащане на лихва от
солидарния длъжник, който бил физическо лице, и молят да бъдела намалена „по
право“ до минимално допустимия съгласно чл. 10, ал. 2 ЗЗД. С оглед на
изложеното молят съда да постановял решение, с което да отхвърлел изцяло
исковата претенция като неоснователна и недоказана, и им присъдел направените
по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал
предявените искове за съществуване на процесните
вземания, а ответниците носят тежестта да докажат
всички обстоятелства, твърдени в отговора им, тъй като на тях са основали
възраженията си за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: нотариален
акт № 193/2016 г. и изпълнителен лист от 31.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1719/2017
г. на СтРС.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 1719
по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 13.05.2020 г. от 10.50
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответниците.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: