РЕШЕНИЕ
№ 1977
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20233110104609 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 559, ал. 3 във вр. с ал.
1, т. 1 КЗ.
Ищецът Гаранционен фонд твърди, че във връзка с предявена на
10.05.2018 г. претенция от Н.б.б.а.з. по щета № 120316/10.05.2018 г. е
възстановил на НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган, сумата в
общ размер на 7490.49 лв. Плащането е извършено чрез два банкови превода,
както следва – на 15.05.2018 г. на сума в размер на 6034.73 лева и на
31.08.2018 г. на сума в размер на 1455.76 лева. Ищецът сочи, че изплатената
сума представлява парична равностойност на 3829.83 евро по курса за деня, от
които 3200.88 евро – обезщетение, 628.95 евро – такса обработка по фактура
№ **********/26.04.2018 г. и фактура № **********/31.07.2018 г. Излага, че
по този начин са възстановени в пълен размер всички суми, изплатени от
Н.б.а. на Германия, в качеството на компенсационен орган по местонастъпване
на вредата и възстановени от НББАЗ, в качеството на компенсационен орган в
държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС.
Поддържа, че на 19.12.2017 г. в *******, ответникът С. М. С., като
пътник в лек автомобил „VW Tuareg“ с рег. № *******, по време на движение
отворил задната врата, която се ударила в движещия се насрещно лек
автомобил „VW Passat“, с рег. № *******, и така причинил процесното ПТП,
вследствие на което настъпили вреди в посочения по-горе размер. Заявява, че
към посочената дата за увреждащия лек автомобил нямало действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Сочи, че въпреки отправената регресна покана ответникът не е
1
възстановил платеното от Гаранционен фонд.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 7490.49 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди и
разходи по определяне и изплащане на последното, възстановени на Н.б.б.а.з.
във връзка с претенция на Н.б.а. на Германия, за щетите, нанесени на лек
автомобил „VW Passat“, с рег. № *******, вследствие на ПТП, причинено от
ответника на 19.12.2017 г. в Германия, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 11.04.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал писмен отговор, в който навежда доводи за
недопустимост и неоснователност на иска.
Поддържа, че ответникът не е надлежна страна в производството, тъй
като съгласно представените писмени доказателства той не е управлявал
увреждащия лек автомобил, а е пътувал на задната седалка.
В условията на евентуалност се претендира, че искът е неоснователен
поради гореизложените аргументи.
Релевирано е възражение за погасяване по давност на вземането на
Гаранционен фонд. Поддържа се, че петгодишният давностен срок е започнал
да тече от откриването на дееца, която съвпада с датата на ПТП, и е изтекъл
към датата на предявяване на исковата молба.
Отправено е искане за прекратяване на производството, а в условията на
евентуалност – за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
С Определение № 13244/22.11.2024 г. съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, че на
19.12.2017 г. в *******, е настъпило ПТП между лек автомобил „VW Passat“ с
рег. № ******* и лек автомобил „VW Tuareg“ с рег. № *******, при следния
механизъм – ответникът С. М. С., който бил пътник във втория автомобил, в
движение отворил задната му врата, вследствие на което настъпило ПТП с
насрещно движещия се лек автомобил „VW Passat“.
Посоченият по-горе механизъм се потвърждава и от приложения към
исковата молба писмени доказателства /л. 36-38 и л. 41-44/, както и от
заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, което съдът
цени като обективно, компетентно изготвено и аргументирано /л. 274-277/.
Видно от приложената на л. 20 от делото справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, към 19.12.2017 г. за МПС с рег. № ******* не е налице
действаща застраховка „Гражданска отговорност“.
2
Към писмените доказателства по делото е приобщена кореспонденция
между Национално бюро на българските автомобилни застрахователи и Ц.б.
на Германия. Изрично в писмо от 08.02.2018 г. /л. 39/ е отразено, че МПС с рег.
№ ******* е било с обичайно домуване в България към 19.12.2017 г. С писмо
от 09.02.2018 г. германското бюро е уведомило НББАЗ, че оценката на щетите,
настъпили вследствие на процесното ПТП, е възложена на Бюро Ш. /л. 22/.
На 10.05.2018 г. НББАЗ е отправило към Гаранционния фонд претенция
за възстановяване на изплатено в полза на Ц.б. на Германия обезщетение по
щета, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация /л. 6/. В
последното е описано, че общо е заплатена сума в размер на 3085.51 евро,
формирана като сбор от обезщетение в размер на 2570.10 евро /отразена в
приложената на л. 70 от делото фактура/ и сума по фактура – 515.41 евро
/съгласно фактура, издадена от НББАЗ на 26.04.2018 г., съответстваща на
описаните такси и разноски в приложената на л. 70 от делото фактура/. С
втора претенция от 21.08.2018 г. /л. 13/ НББАЗ е отправило искане към
Гаранционния фонд за възстановяване на сума в размер на 744.32 евро,
включваща обезщетение в размер на 630.78 евро /отразена в приложената на л.
51 от делото фактура/ и сума по фактура в размер на 113.54 евро /съгласно
фактура, издадена от НББАЗ на 31.07.2018 г., съответстваща на описаните
такси в приложената на л. 49 от делото фактура/.
Към всяка от претенциите са приложени доказателства /преводни
нареждания и банкови извлечения – л. 10-12 и л. 15-17/, че НББАЗ е заплатило
в полза на Ц.б. на Германия, чрез Бюро Ш., следните суми: на 23.04.2018 г. –
сума в общ размер от 30 815.15 евро, от която 2999.61 евро по процесната
щета BG 19230-18 /съгласно приложената на л. 70 от делото фактура/; на
30.07.2018 г. - сума в общ размер от 3643.02 евро, от която 725.40 евро по
процесната щета BG 19230-18 /съгласно приложената на л. 49 от делото
фактура/. Видно от подробната разбивка във фактурите, общият размер на
начисленото с тях обезщетение е 3201.56 евро, като наред с тях са начислени
такси в размер на 480.13 евро и разходи за разследване в размер на 44 евро.
От приложените на л. 7 и 18 от делото преводни нареждания се
установява изплащането от Гаранционен фонд към Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи на сума в размер на 6034.73 лв.,
представляваща левовата равностойност на 3085.51 евро /на 15.05.2018 г./,
както и на сума в размер на 1455.76 лева, представляваща левовата
равностойност на 744.32 евро /на 31.08.2018 г./,.
Приложени са доказателства за отправена регресна покана /л. 120/ от
Гаранционен фонд до ответника на регистрирания му адрес за възстановяване
на заплатената от Гаранционен фонд на НББАЗ сума, като видно от
приложеното известие за доставяне писмото е върнато на 21.09.2022 г. с
отбелязване, че адресатът е в чужбина.
По реда на чл. 43, ал. 1 КМЧП съдът е приложил извадка от посочената
в Европейския портал за електронно правосъдие база данни с действащи
германски нормативни актове - https://www.gesetze-im-internet.de/, съдържаща
актуални разпоредби на Гражданския кодекс на Федерална Република
3
Германия – чл. 823 - чл. 853, относими към деликтната отговорност. Същата е
преведена на български език и приложена на л. 219-225 от делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
В изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава
застраховка, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на
обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било
изпълнено задължението за застраховане. Чл. 25 от Директивата предвижда
следното: „Ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в
двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено
застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи
претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята
държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно
разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай, и при спазване на разпоредбите на
член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква
вземане към гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се
намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може
да бъде установено.“
Компенсационен орган за България е Н.б.б.а.з., което следва да
възстанови платеното обезщетение на компенсационния орган в държавата
членка по местонастъпване на щетата, като с изплащането му встъпва в
правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредата и неговия
застраховател или спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано
моторно превозно средство /чл. 517, ал. 3 КЗ/. Съгласно чл. 561, ал. 1 КЗ
Гаранционният фонд, когато е краен платец, възстановява от Фонда за
незастраховани МПС на НББАЗ заплатените от него суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 КЗ, на която
ищецът основава претенцията си, след изплащане на обезщетение, изплатено
от НББАЗ в случаите, когато МПС на виновния водач обичайно се намира на
територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на
застрахователното събитие не може да се определи застрахователят,
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му.
Тъй като процесното ПТП е настъпило извън границите на Република
България, на територията на държава-членка, съгласно чл. 4, т. 1 от Регламент
/ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г.
относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), по
отношение на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на
ответника е приложимо правото на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя
държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Доколкото
4
в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на
Германия, приложимо е германското право.
Съгласно § 823 от Гражданския кодекс на Федерална Република
Германия „който умишлено или поради небрежност увреди живота, тялото,
здравето, свободата, собствеността или наруши противозаконно друго право
на дадено лице, е длъжен да компенсира възникналите поради това вреди.“
От представените от ищеца писмени доказателства, както и от
заключението по САТЕ по категоричен начин се установява, че процесното
ПТП е настъпило вследствие на противоправно поведение от страна на
ответника, който в движение е отворил вратата на автомобила, в който е
пътувал. Настоящият съдебен състав намира за ирелевантно обстоятелството,
че ответникът не е водач на лекия автомобил, доколкото несъмнено щетите са
настъпили вследствие на извършено от него нарушение на правилата за
движение при използването на МПС. В този смисъл приложение следва да
намери компенсаторният механизъм, установен с Директива 2009/103/ЕО.
Описаните в исковата молба увреждания се потвърждават от
ангажираните от ищеца писмени доказателства, като изрично и вещото лице
сочи, че е възможно същите да са настъпили по описания механизъм.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява, че за МПС, при използване на което е причинено процесното
ПТП, не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на произшествието.
От обсъдените по-горе писмени доказателства се установява и
изплащането на твърдяното обезщетение в полза на увреденото лице от
компенсационния орган в Германия, възстановяването на обезщетението и
разноските по определянето му от страна на НББАЗ, съответно изплащането
на сумите от ищеца в полза на НББАЗ.
Размерът на вредите следва да се определи съобразно изплатения размер
от компенсационния орган в държавата – членка по местонастъпване на ПТП.
Аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 24, § 2 от Директива
2009/103/ЕО, съгласно която компенсационният орган встъпва в правата на
увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу
неговото застрахователно предприятие до размера, до който органът за
изплащане на обезщетения в държавата-членка на пребиваване на увреденото
лице го е обезщетил за претърпените вреди. Гаранционният фонд пък,
съгласно цитирания по-горе чл. 559, ал. 3 КЗ встъпва в правата на увреденото
лице до размера именно на платеното обезщетение и лихви, както и за
разходите за определянето и изплащането му.
От гореизложеното следва, че са доказани всички елементи от
фактическия състав, обуславящ възникване на регресното вземане на
Гаранционния фонд. Наред с това е доказан и размерът на претенцията, който
съответства на платеното от НББАЗ обезщетение и разходи по определянето и
изплащането му.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника
за погасяване по давност на вземането на ищеца. Същото възниква в момента
5
на плащането от страна на Гаранционен фонд, като от този момент започва да
тече 5-годишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД /в този смисъл – Решение № 2
от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г. на ВКС, II TO/. В случая първото плащане
в полза на НББАЗ е извършено от Гаранционния фонд на 15.05.2018 г., а
исковата молба е подадена чрез куриер на 11.04.2023 г., т.е. преди изтичането
на давностния срок.
Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно направеното искане от страна на ищеца и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК на последния следва да се присъдят извършените по делото
разноски в общ размер от 1619.62 лева, както следва: 299.62 лева – заплатена
държавна такса, 550 лева – депозит за особен представител, 300 лева – депозит
за САТЕ, 370 лева – колкото са действително извършените разходи за превод
на документи за сметка на ищеца и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд, гр. *******, СУМАТА ОТ 7490.49 лева /седем хиляди
четирстотин и деветдесет лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди и разходи по определяне
и изплащане на последното, възстановени на Н.б.б.а.з. във връзка с претенция
на Н.б.а. на Германия, за щетите, нанесени на лек автомобил „VW Passat“, с
рег. № *******, вследствие на ПТП, причинено от ответника на 19.12.2017 г. в
Германия, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл. 559, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на
Гаранционен фонд, гр. *******, СУМАТА ОТ 1619.62 лева /хиляда
шестстотин и деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника С. М. С., ЕГН **********, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца Гаранционен фонд, по банкова сметка с
IBAN BG************, открита в „У. Б.“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7