№ 510
гр. Бургас, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120201963 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Д. М., ЕГН: **********, чрез адв.
П. П. от АК-Ямбол, срещу Наказателно постановление № 9220/02.04.2025г. на Началник
отдел „КРПМ“ към дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т.
4, б. „а“ и чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б" на Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП на
жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 3000лв.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. П. от АК-Ямбол, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юрк. *,
която моли за потвърждаването на постановлението. Допълнително е депозирала писмени
бележки, в които доразвива доводите за законосъобразност на постановлението.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, като видно от разписката, НП е връчено на 30.04.2025 г., а жалбата е депозираната в
РС-Карнобат на 12.05.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва изводът, че същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено следното:
На 05.03.2025г. в 15,12 часа по път АМ Тракия, км. 335, посока гр. Ямбол- гр. Бургас,
жалбоподателят управлявал съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка „ДАФ“, с рег.
№ * и полуремарке с три оси с рег. № *. При направено измерване на съчлененото ППС за
установяване спазване на нормите, установени в Наредба №11/2001 на МРРБ,
актосъставителят Р. Г. установил, че измереното натоварване на задвижващата втора
1
единична ос на ППС е 12,595 тона при максимално допустимо натоварване на същата от
11,500 тона /съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“/, както и че при измерено разстояние между осите
от 1,38 м., сумата на натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31,260 тона,
при максимално допустимо натоварване от 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б. „б“ от
наредбата. За констатираното на жалбоподателя бил съставен АУАН №9680/23.02.2024 г.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и издал обжалваното постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени от
надлежен орган, в рамките на компетенциите му. Съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗДвП общата
маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се
контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура". Неоснователен е доводът, че не било ясно мястото на извършване на
нарушението, тъй като е посочен км. 335 на АМ Тракия, което е достатъчно определено с
оглед спецификата на мястото- магистрала, където понякога трудно има други ориентири,
освен указателните знаци за километрите от пътя.
Независимо от това, съдът намира, че е налице непълно описание на признаците на
вмененото нарушение, както в АУАН, така и в НП, при което се явяват нарушени
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Описаното в НП съчленено ППС следва да се определя за такова попадаща по
определението, дадено в §1, т.1 от ДР на наредбата, като представляващо състав от ППС по
см. на чл.3 от наредбата, който текст препраща към нормите на чл.6 и чл.7 от наредбата.
Съгласно чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от наредбата състав от ППС с пет оси /каквото се описва/,
следва да има допустима максимална маса от 40 тона. Отделно в чл.7, ал.1 от наредбата,
законодателят установява и допустимо максимално натоварване на ос за ППС, които обаче са
важими само, ако ППС има допустима максимална маса по чл.6 от наредбата.
Освен това и видно от текста на чл.7, ал.1 от наредбата, посочените там стойности се
обвързват не само с факта, че ППС има допустима максимална маса, но и с факта дали ППС
е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или е такова без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване.
Самият орган в даденото от него описание на фактите от обективната
действителност не обективира на първо място дали проверяваното ППС /съчленено и с пет
оси/ е с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или е с такова без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване и на второ място не визира
изрично каква е общата маса на ППС, дали е под 40 или над 40 тона, т.е. дали е в рамките на
установеното в чл.6 от наредбата.
Безспорно в случая се касае за непълнота на описанието от обектвна страна на
извършеното деяние. Органът претендира вменяване на нарушение, свързано с
превишаване на допустимите максимални натоварвания на ос за ППС, регламентирани в
разпоредбата на чл.7 от Наредбата, които обаче са важими само и единствено, ако ППС има
допустимата максимална маса съгласно посоченото в чл.6 от същата Наредба. Изрично в
този смисъл е чл.7, ал.1 от Наредбата, който гласи „допустимото максимално натоварване на
ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1…“, т.е., за преценката дали има
допустимо или е налице надвишение на допустимото максимално натоварване на ос за ППС,
2
това ППС трябва да има допустими максимални маси по чл.6, ал.1, а не да ги превишава. В
разглеждания случай се визира движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси и
полуремарке с три оси, което съгласно чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредбата, трябва да е до 40
тона. В конкретно даденото описание на нарушението нито в АУАН, нито в наказателно
постановление обаче се визира конкретна стойност на максималната маса на процесното
ППС, но за квалифициране на деянието като нарушение на стойностите на допустимо
максимално натоварване на оси, следва ППС да има допустима максимална маса.
Обстоятелство, което не се визира изрично. В случай обаче, че процесното ППС има маса,
по-голяма от максимално допустимата такава по чл.6, ал.1, тя от своя страна няма да се
явява определяща за стойностите на максимално допустимото натоварване на ос по чл.7,
ал.1 от наредбата.
В този смисъл са и Решение № 119/29.06.2020г. по канд № 97/2020г. и Решение №
245/28.08.2020г. по канд № 200/2020г. на Административен съд- Стара Загора.
Горепосочената непълнота е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
постановление, тъй като липсата на описание на всички обстоятелства, които имат значение
за ангажиране отговорността на жалбоподателя препятстват правото на защита на
последния, тъй като той не може да се защитава по фактите.
Следва да се отбележи, че липсата на описание на горепосочените обстоятелства на
практика води до извода, че описаното в постановлението като констатация изобщо не
съставлява административно нарушение, т.е. обжалваното постановление може да се
разглежда и като материално незаконосъобразно, тъй като не се установяват всички
елементи от обективна страна на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.
В обобщение, обжалваното постановление следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 7-гръб от НАХД № 121/2025 г. по
описа на РС-Карнобат), в който е отразено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв. Бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д от ЗАНН,
предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане
на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съдът
намира, че следва да се присъди цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се
явява прекомерно. Доколкото преди изменението ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, съдът намира, че следва да
осъди Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9220/02.04.2025г. на Началник отдел
„КРПМ“ към дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение
3
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. 2 от Закона за пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ и
чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б" на Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗП на М. Д. М.,
ЕГН: **********, е наложена Глоба в размер на 3000лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М. Д. М., ЕГН: **********,
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4