Решение по дело №219/2019 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 144
Дата: 25 юли 2019 г. (в сила от 25 юли 2019 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева-Георгиева
Дело: 20194410100219
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Левски, 25.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр.Левски, III състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

 

при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр.д.№219 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от ************** ЕООД, гр.С. срещу Д.М.П. ***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е абонат №29162 на ************** ЕАД, последното преобразувано в ************** ”ЕООД, негов правоприемник. Твърди се, че страните са в облигационно правоотношение по силата на Договор от 20.01.2000г., отнасящ се до потребени от ответника услуги в обитаван от него имот с адрес: **************. Ищецът твърди, че по отношение на облигационното правоотношение между страните били в сила Общите условия на ************** ЕООД, одобрени от КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, публикувани във вестник „Новинар” на 30.06.2006г. и вестник „Дунавско дело”, бр.25/23.06.2006г., както и Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди се, че съгласно чл.32 от Наредбата, заплащането на изразходената и отведена вода се извършвало въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетени чрез монтирани водомери на всяко водопроводно отклонение, а когато липсвали такива – по начин, подробно описан в чл.39, ал.5 от Наредбата. Твърди се, че съгласно чл.40 от Наредбата вр. чл.333, ал.2 от ОУ, потребителите били длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране, съгласно чл.44 от ОУ, вр. чл.40, ал.1, вр. чл.86 ЗЗД при забавено плащане се дължала законоустановената лихва. Същата започвала да тече от 31-вия ден след датата на съответното фактуриране.

Твърди се, че ответникът не бил заплатил задължение към ищцовото дружество за периода от м.декември 2014г. до м. май 2017г. в размер на 1181,96 лв. – главница и 292,69 лв. – натрупана лихва или общо сума в размер на 1474,65 лв. Цените, по които дружеството извършвало ВиК услуги, били утвърдени от КЕВР и оповестени на интернет страницата й. Предвидена била възможност потребителят да възрази срещу начислените му суми с писмено възражение пред В и К оператора, в срока за плащане. Твърди се, че в определените срокове, ответникът не бил подал такова.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника Д.М.П., че същият дължи на „Комунално строителство и поддръжка”ЕООД сумата от 1181,96 лв. – главница и сумата от 292,69 лв. – натрупана лихва, или общо сума в размер на 1474,65 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №37 от 31.01.2019г. по ч.гр.д. №55/2019г. по описа на РС – Л.

Претендират се направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, с указания, че в случай, че не представи в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. 

В законоустановения срок по делото не е депозиран отговор на исковата молба.

В проведеното по делото съдебно заседание ищецът не се явява. Представя писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Прави искане в случай, че ответникът или негов процесуален представител не се яви в първото по делото заседание, да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован за проведеното съдебно заседание, не се явява, без да е изразил становище по правния спор и да е направил искане за гледане на делото в негово отсъствие.

          Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Налице са предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. В изпратеното до него съобщение по реда на чл.131 от ГПК и редовно връчено му, на ответника изрично са указани последствията по чл.238 от ГПК. Същите указания са дадени на ответника и с призовката за насроченото открито съдебно заседание. Ищецът е направил своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съвкупната оценка на представените с исковата молба писмени доказателства води до извод, че съобразно изложените от ищеца фактически твърдения, предявените искове са вероятно основателни.

Предвид на изложеното, на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение с което да признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 1181,96 лв. – главница за дължими суми за водоснабдителни услуги за периода м. декември 2014г. до м. май 2017г., и сума в размер на 292,69 лв. – лихва за забава за периода от 12.01.2015г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на взмеането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №37 от 31.01.2019г. по ч.гр.д. №55/2019г. по описа на РС – Л.

          Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Съобразно изхода на спора по настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по ч.гр.д.№55/2019г. по описа на РС-Л., а именно сума в размер на 29,49 лв. за заплатена държавна такса.

С оглед на изхода на спора, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски в хода на настоящото исково производство, а именно сума в размер на 33,99 лв. за заплатена държавна такса. Не следва да бъде уважавано искането за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, доколкото по делото липсват каквито и да било доказателства за заплащането на такъв.

Мотивиран от горното, съдът на основание чл.239 от ГПК

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.М.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на ************** ЕООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: ************** – управител, сума в размер на 1181,96 лв. – главница за дължими суми за водоснабдителни услуги за периода м. декември 2014г. до м. май 2017г.,  и сума в размер на 292,69 лв. – лихва за периода от 12.01.2015г. до 17.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №37 от 31.01.2019г. по ч.гр.д. №55/2019г. по описа на РС – Л.

ОСЪЖДА Д.М.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати на ************** ЕООД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: **************, представлявано от Т.А.Т. – управител, сума в размер на 29,49 лв., представляваща направени разноски по ч.гр.д.№55/2019г. по описа на РС-Л. за заплатена държавна такса, както и сума в размер на 33,99 лв., представляваща направени разноски в хода на настоящото исково производство за заплатена държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: