Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…….....................

гр. София, 09.09.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Б-състав, в публичното заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ДИМИТРОВ

мл.с.ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА                                       

при секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело №  7044  по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 23718/26.01.2019г. по гр.д. № 26069 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 148-мии състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266  и чл. 92 от ЗЗД, че Н.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** дължи на „К.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** заплащане на сумите, като следва: сумата от 668лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.08.2017г. до изплащането им, представляващи неплатено възнаграждение по договор № 37-П/2014г. за „оценка на носеща способност на площадка между пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй” с оглед възможността за разполагане върху нея на  хидравлична повдигателна система за претоварване на статора на транспортно средство на железопътна платформа”; сумата от 668лв., представляваща неустойка за забава по договор № 37-П/2014г. за периода от 28.07. до 21.08.2017г.; сумата от 70лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.08.2017г. до изплащането им, представляваща неплатено възнаграждение по договор № 51-П/2015г. за работен проект, част „Строителна-конструктивна” от договор № П-11/2015г. за АЕЦ „Козлодуй”, подобект – „Подмяна на амортизирани участъци от дворната мрежа на гр. Козлодуй с предварително изолирани тръби за безканално полагане на участък на ул. „Булаир”; сумата от 35лв., представляваща неустойка за забава по договор № 51-П/2015г. за периода от 28.07. до 21.08.2017г сумата от 180лв. с вкл. ДДС , ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.08.2017г. до изплащането им , представляващи неплатено възнаграждение по договор № 4-П/2015г. за „Проект за технологичното образуване за модернизация на Централна алармена станция”-част СК; сумата от 90лв., представляваща неустойка за забава по договор № 4-П/2015г. за периода от 28.07. до 21.08.2017г за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57434/2017г. на СРС, като неоснователни са отхвърлени исковете за възнаграждение по договорите за горницата до пълния предявен размер съответно от 4008лв., от 420лв. и от 10809лв., както и исковете за неустойка за горницата до пълния предявен размер съответно от 801,60лв., от 42лв. и от 108лв., като Н.”АД, ЕИК *******, е осъдено да заплати на „К.С.” ЕООД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 126,02лв. по заповедно дело и 994,02лв. по исковото дело.

С Определение  № 109926/04.06.2020г. е оставена без уважение молба на Н.”АД, ЕИК ******* по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5024405/12.02.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Н.”АД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че не бил ползвал данъчен кредит по фактури № 139, № 140 и № 141 от юли 2017г. , неползваното ДДС било освободено като негов разход по сметка 602, не били съставени приемо-предавателни протоколи за извършени услуги, нито писма за потвърждение на задълженията, които да са подписани от управителя му.Ответникът съвместно с „Е.П.Г.”ЕООД не съдействали на въззивника да приведе в съответствие проектите, направил разходи от 4837,85лв. в началото на юли 2019г., още повече били пропуснатите ползи с ангажирането на нови проектанти, нанесена му била щета и поради уронване на авторитета му.  Нямало данни  за причината за забавеното издаване на процесните фактури. Проектите били предадени в периода от 15.09.2014г. до 17.06.2015г., без да са приети от МОЛ, фактурата следвало да се издаде до 5 дни от извършване на услугата, но това не се случило.  Ищецът не издал своевременно фактурата, защото знаел, че има проблем с качеството на  изпълнението на проектите, за което въззивникът навел твърдения с молбата от 31.05.2019г. Не се твърдяло за задължения на ищеца към ответника, а ясно се описвали извършени финансови разходи по вина на ищеца, които били извършени в хода на делото, но не били взети предвид от районния съд, непълен бил записа в протокола от о.с.з.  Ищецът изцяло се отказал да изпълнява задълженията си към АЕЦ „Козлодуй”ЕАД  и към „Н.”АД . Ответникът не можел да се ползва с правото по чл. 265 от ЗЗД, защото ищецът отказвал да довърши работата си. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият-ищец „К.С.” ЕООД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорило  жалбата. Навело е твърдения, че  решението на районния съд е правилно в обжалваната част. Посочило е, че с поканата от 17.07.2017г. представил на въззивника процесните фактури, обстоятелството, че въззивникът не се възползвал от правото на данъчен кредит не се отразявало на дължимостта на сумите, както не се отразявала на това задължение и забавата при издаването на фактурите.  Работата по трите договора била приета от Специализирания технически съвет към „АЕЦ Козлодуй”ЕАД, плащането на сумите по фактурите, освен за ДДС доказвало, че „Н.”ЕАД е приело работата, а и в о.с.з. от 16.05.2019г. управителят на въззивника признал, че ищецът е изпълнил работата по трите договора. Възраженията по молбата от 31.05.2019г. били преклудирани. АЕЦ „Козлодуй” ЕАД платило на Н.”АД изцяло възнаграждението, което също доказвало , че ищецът бил изпълнил изцяло задълженията си към въззивника. Претендирало е разноски.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 5071905/12.06.2020г. по регистъра на СРС  от ответника по исковете - Н.”АД, ЕИК *******. Посочило е, че бил поискал от СРС да му се присъдят разноски, като представил на 31.05.2019г. и списък на същите в размер на 4837,85лв., тези разходи били направени и по искане на съда във връзка с хода на делото.

Ответникът по частната жалба К.С.” ЕООД, ЕИК ******* в предоставения срок я е оспорило. Посочило , че  насрещната страна не била искала присъждане на разноски, представянето на списък за тях без да е направено искане за присъждането им не променяло този извод, още повече, че представения списък не бил за съдебни разноски по чл. 80 от ГПК, а такива свързани с евентуално възражение за прихващане, което не е прието за разглеждане от СРС.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2010747/24.04.2018г. на „К.С.” ЕООД, ЕИК ******* срещу „Н.”АД, ЕИК *******, с която е поискало от съда да признае за установено  на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266  и чл. 92 от ЗЗД, че Н.”АД, ЕИК ******* дължи на „К.С.” ЕООД, ЕИК *******, заплащане на сумите, както следва: сумата от 4008лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.08.2017г. до изплащането им, представляващи неплатено възнаграждение по договор № 37-П/2014г. за „оценка на носеща способност на площадка между пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй” с оглед възможността за разполагане върху нея на  хидравлична повдигателна система за претоварване на статора на транспортно средство на железопътна платформа” за което е издадена фактура № 139/14.07.2017г.; сумата от 801,60лв., представляваща неустойка за забава по договор № 37-П/2014г. за периода от 28.07. до 21.08.2017г.; сумата от 420лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.08.2017г. до изплащането им, представляваща неплатено възнаграждение по договор № 51-П/2015г. за работен проект, част „Строителна-конструктивна” от договор № П-11/2015г. за АЕЦ „Козлодуй”, подобект – „Подмяна на амортизирани участъци от дворната мрежа на гр. Козлодуй с предварително изолирани тръби за безканално полагане на участък на ул. „Булаир” за което е издадена фактура № 141/14.07.2017г.; сумата от 42лв., представляваща неустойка за забава по договор № 51-П/2015г. ; сумата от 1080лв. с вкл. ДДС , ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.08.2017г. до изплащането им , представляващи неплатено възнаграждение по договор № 4-П/2015г. за „Проект за технологичното образуване за модернизация на Централна алармена станция”-част СК, за което е издадена фактура № 140/14.07.2017г.; сумата от 108лв., представляваща неустойка за забава по договор № 4-П/2015г. , за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 57434/2017г. на СРС, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че „Н.”АД било сключило договори с АЕЦ Козлодуй”ЕАД като му възложило работа по договори от 31.07.2014г., 27.03.2015г. и от 26.06.2014г. От своя страна „Н.”АД възложило на ищеца с трите процесни договора изпълнение на част от задълженията по договорите с АЕЦ „Козлодуй”ЕАД срещу възнаграждение. Ищецът изпълнил задълженията си по така сключените договори, работата била приет от Специализирания технически съвет на АЕЦ Козлодуй”ЕАД, АЕЦ Козлодуй”ЕАД платило на „Н.”АД, ищецът издал фактури на ответника и така били настъпили условията по чл. 3.1. от договорите и ответникът дължал плащане на процесните суми на ищеца, за което бил и поканен. Срокът за плащането изтекъл, ответникът изпаднал в забава и така дължал на ищеца и уговорената неустойка за забава в размер на 10% от забавеното плащане.  По договора  37-П:2014г.  било извършено плащане на половината от дължимото възнаграждение и това доказвало приемането на работата. В о.с.з. от 16.05.2019г. е заявил, че  по трите процесни фактури му била платена общо 4590лв. на 06.11.2018г. , неплатена главница била общо 846лв., не била платена и неустойката.

Ответникът Н.”АД, ЕИК ******* в предоставения срок е оспорил исковете. Навел са твърдения, че не му били представени данъчни фактури и приемо-предавателни протоколи за изпълнена работа. Платил 3340лв. по договора 37-П/2014г.; 900лв. по договор № 4-П/2015г. и 350лв. по договор № 51-П:2015г., не дължал други суми на ищеца.  Не дължал ДДС и неустойки, защото  не му били представени своевременно фактурите, а представените след това били с дати с невъзможност за изпълнение на тази услуга. Приемо-предавателните протоколи не били потвърдени от МОЛ. В о.с.з. от 16.05.2019г. е заявил, че   трите процесни договора били изпълнени, неплатено по фактурите било само начисленото му ДДС, не дължал същото защото тези фактури не му били представени своевременно и така през следваща календарна година не могат да бъдат платени; приемо-предавателните протоколи за приемане на работата били подписани от проектатна Т. Х., която работела при него, но тя не била материално отговорно лице, разбрал за тези протоколи на 17.08.2017г., управителят му  получил поканата за плащане от 17.07.2017г. С молба от 31.05.2019г. – след края на първо о.с.з. пред СРС, ответникът е посочил, че ищецът не бил изпълнил задълженията си по договорите с ответника и това станало причина ответникът да не изпълни задълженията си към АЕЦ Козлодуй”ЕАД, имало дефекти по проекта и „Н.“ направило допълнителни разходи за отстраняването им в размер на 4837,85лв. В о.с.з. от 11.07.2019г. е посочил, че АЕЦ „Козлодуй”ЕАД извършило плащане на сумите по договорите с него, но ответникът бил направил разходи поради некачествени проекти и тези разходи надхвърляли задълженията му към ищеца,  искал да му се платят.

По делото е приложено заповедно дело № 57434/2017г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 3065489/22.08.2017г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Н.”АД, ЕИК ******* да заплати на „К.С.” ЕООД, ЕИК *******, заплащане на сумите, както следва: сумата от 5508лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 22.08.2017г. до изплащането им, представляващи неплатено възнаграждение по договори 37-П/2014г.; № 51-П/2015г., № 4-П/2015г., сумата от 951,60лв. представляващи неустойка за забава за плащането на главницата, както и съдебни разноски от 129,20лв. съдебни разноски, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 06.02.2018г., на 19.02.2018г. е подал възражение, на 30.03.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 25.04.2018г.

По делото е приет неоспорен от страните договор № 37-П/2014г., носещ подписи на страните по него, съгласно който „Н.”АД е възложило на К.С.”ЕООД да извърши „Оценка на носеща способност на площадка между пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй” с оглед възможността за разполагане върху нея на  хидравлична повдигателна система за претоварване на статора на транспортно средство на железопътна платформа” срещу възнаграждение от 6680лв. без ДДС, платимо след представяне на фактура и след  извършено от инвеститора „АЕЦ Козлодуй”ЕАД плащане на Н.” , като при забава на плащането съгласно чл. 5.1. от договора се дължи неустойка за забава в размер от 0,5% дневно от договорената цена, но не повече от 10%.

Приет е неоспорен от страните приемо-предавателен протокол носещ подпис за страните, за ответника подписан от проектант Т.Х., съгласно който на 15.09.2014г.  ищецът е предал на ответника работен проект  по договор № 37-П/2014г.

Приет е неоспорен от страните протокол от 07.10.2014г. от заседание на Специализиран технически съвет на АЕЦ „Козлодуй”ЕАД съгласно който  е прието без забележки техническата експертиза за „Оценка на носеща способност на площадка между пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй” с оглед възможността за разполагане върху нея на  хидравлична повдигателна система за претоварване на статора на транспортно средство на железопътна платформа”.

По делото е приет неоспорен от страните договор № 51-П/05.06.2015г., носещ подписи на страните по него, съгласно който „Н.”АД е възложило на К.С.”ЕООД да извърши работен проект по част СК по договор П-11/2015г. за АЕЦ „Козлодуй”ЕАД-подобект „Подмяна на амортизирани участъци от дворната мрежа на гр. Козлодуй с предварително изолирани тръби за безканално полагане на участък на ул. „Булаир” срещу възнаграждение от 350лв. без ДДС, платимо след представяне на фактура, след Технически съвет за приемане  и след  извършено от инвеститора „АЕЦ Козлодуй”ЕАД плащане на Н.” , като при забава на плащането съгласно чл. 5.1. от договора се дължи неустойка за забава в размер от 0,5% дневно от договорената цена, но не повече от 10%.

Приет е неоспорен от страните приемо-предавателен протокол, носещ подпис за страните, за ответника подписан от проектант Т.Х., съгласно който на 17.06.2015г. ищецът е предал на ответника работен проект  по договор № 51-П/2015г.

 Приет е неоспорен от страните протокол от 02.07.2015г. от заседание на Специализиран технически съвет на АЕЦ „Козлодуй”ЕАД, съгласно който  е приет без забележки работен проект за „Подмяна на амортизирани участъци от дворната мрежа на гр. Козлодуй с предварително изолирани тръби за безканално полагане на участък на ул. „Булаир”.

По делото е приет неоспорен от страните договор № 4-П/16.02.2015г., носещ подписи на страните по него, съгласно който „Н.”АД е възложило на К.С.”ЕООД да извърши „Проект за технологичното образуване за модернизация на Централна алармена станция”-част СК по договор № п-8/2014г. за Аец Козлодуй”АД срещу възнаграждение от 900лв. без ДДС, платимо след представяне на фактура, и след  извършено от инвеститора „АЕЦ Козлодуй”ЕАД плащане на Н.” , като при забава на плащането съгласно чл. 5.1. от договора се дължи неустойка за забава в размер от 0,5% дневно от договорената цена, но не повече от 10%.

Приет е неоспорен от страните приемо-предавателен протокол, носещ подпис за страните, за ответника подписан от проектант Т.Х., съгласно който на 10.10.2014г. ищецът е предал на ответника работен проект  по договор № 4-П/2015г.

 Приет е неоспорен от страните протокол от 12.03.2015г. от заседание на Специализиран технически съвет на АЕЦ „Козлодуй”ЕАД, съгласно който  е приет коригирания вариант на работен проект за технологичното образуване за модернизация на Централна алармена станция”-част СК, като е посочено забележката по т.2.4. от становището от 16.02.2015г. да се отстрани при получаване на данни за доставеното оборудване.

Приети са неоспорени от страните фактура № 113/16.09.2015г.,  извлечение по сметка, съгласно които на 16.09.2015г. ищецът е издал на ответника фактура за сумата от 3340лв. без ДДС и за 680лв. ДДС представляващо 50% от възнаграждението по договор № 37-П/2015г. и  същата е платена от ответника на ищеца на 16.09.2015г.

Приета е фактура № 139/14.07.2017г. издадена от ищеца на ответника за сумата от 3340лв. без ДДС и за 680лв. ДДС представляващо възнаграждението по договор № 4-П/2015г.

Приета е фактура № 140/14.07.2017г. издадена от ищеца на ответника за сумата от 900лв. без ДДС и за 180лв. ДДС представляващо 50% от възнаграждението по договор № 4-П/2015г.

Приета е фактура № 141/14.07.2017г. издадена от ищеца на ответника за сумата от 350лв. без ДДС и за 70лв. ДДС представляващо 50% от възнаграждението по договор № 51-П/2015г.

Приета е неоспорена от страните покана от 17.07.2017г. от ищеца до ответника за плащане на сумите по фактурите № 139,140 и 141 от 14.07.2017г. с указание, че при неплащане ще се претендира и неустойката за забава.

Прието е неоспорено от страните платежно нареждане, съгласно което на 06.11.2018г. ответникът е платил на ищеца 4590лв. по фактури № 139, № 140 и № 141 от 14.07.2017г.

С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при  ответника е посочило, че фактурата от 16.09.2015г. е изцяло платена , основание за същата била 50% от възнаграждението по договор № 37-П/2014г.  посочило е, че на „Н.”ЕАД било платено от АЕЦ „Козлодуй”АД работата за проект за технологично оборудване за алармената станция – на 12.05.2015г.; работата по проект за подмяна на амортизирани участъци от дворната мрежа на гр.Козлодуй за ул. Булаир – на 21.05.2015г. и на 22.07.2015г. По трите договора било платено. Процесните три фактури били издадени на 14.07.2015г., като на 06.11.2018г. ответникът платил на ищеца сумата от 4590лв. по тях, това било сбора от данъчните основи по тези фактури, неплатено останало ДДС по трите фактури. Тези фактури били включени от ответника в дневника му за продажби за ноември 2018г., но били посочени в колона „ДО” без право да ползва данъчен кредит по тях и  това неплатено от ответника ДДС било освободено като разход на фирмата по сметка 602. Тези фактури били връчени на ответника с писмото от 17.07.2017г.  и ако били осчетоводени от него тогава, нямало да има пречка да ползва данъчен кредит по ЗДДС. Ответникът обаче осчетоводил тези фактури едва през ноември 2018г. и затова не можел да ползва данъчен кредит по ЗДДС.

 Приет е телефакс от 19.02.2020г. с приложение, съгласно който АЕЦ Козлодуй”ЕАД е поискало от „Н.”ЕАД да представи проектантско решение за отстраняване на установени несъответствия между монтирани анкерни групи и осите на колони 1а,А1, А3, А4, Б4 на обект „Модернизация и реконструкция на предочистка на сурова вода. Система за обезводняване и отделяне на шлама”.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът  приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266  и чл. 92 от ЗЗД – искове  за установяване на съществуване на задължения за плащане на възнаграждение по договори за изработка и неустойка за забава на плащането на тези възнаграждения, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

При така предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са сключили валидни договори за изработка,  че е изпълнил точно задълженията си по тях, че е предал на ответника изработеното, че са уговорили възнаграждение,  платимо в определен срок, че е уговорена валидна клауза за неустойка за забава на плащането му, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане на процесните суми.

В тежест на ответника при така депозирания отговор е да установи че не е възникнало задължение за плащане на процесните суми за ДДС, не е изпаднал в забава на плащането им поради посочените в отговора на исковата молба и във възражението по чл. 414 от ГПК причини – непредставяне на данъчни фактури и приемо-предавателни протоколи за извършена работа, плащане на данъчната основа по фактурите. Направеното с молбата от 31.05.2019г. възражение за недължимост на сумата поради възникнали вземания на ответника срещу ищеца поради некачествено изпълнени работи са направени след срока за отговор, след приключване и на първото по делото заседание пред СРС, поради което и същото е  преклудирано, правилно СРС не ги е приел за разглеждане по делото.

Съдът приема за установено по делото, че между  страните са възникнали валидни правоотношения по договори за изработка договор № 37-П/2014г., договор № 51-П/05.06.2015г. и  договор № 4-П/16.02.2015г., съгласно които ответникът е възложил на ищеца  и той е приел срещу възнаграждение да извърши : „Оценка на носеща способност на площадка между пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй” с оглед възможността за разполагане върху нея на  хидравлична повдигателна система за претоварване на статора на транспортно средство на железопътна платформа” срещу възнаграждение от 6680лв. без ДДС, проект по част СК по договор П-11/2015г. за АЕЦ „Козлодуй”ЕАД-подобект „Подмяна на амортизирани участъци от дворната мрежа на гр. Козлодуй с предварително изолирани тръби за безканално полагане на участък на ул. „Булаир” срещу възнаграждение от 350лв. без ДДС; проект за технологичното образуване за модернизация на Централна алармена станция”-част СК по договор № п-8/2014г. за Аец Козлодуй”АД срещу възнаграждение от 900лв. без ДДС, платимо след представяне на фактура и след  извършено от инвеститора „АЕЦ Козлодуй”ЕАД плащане на Н.”, като при забава на плащането съгласно чл. 5.1. от договорите се дължи неустойка за забава в размер от 0,5% дневно от договорената цена, но не повече от 10%, че за тези работи ответникът  ангажирал ищеца като подизпълнител на сключени от ответника договори с „АЕЦ Козлодуй”ЕАД. Тези обстоятелства не са спорни между страните по делото, същите се установяват и от приетите по делото неоспорени от страните договори, във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за тези обстоятелства, при обосноваването им районният съд не е нарушил императивна правна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът ги приема за установени  по делото.

Съдът приема за установено по делото, че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договорите с ответника. Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото приемо-предавателни протоколи, носещи подпис за страните - за ответника подписан от проектант Т.Х., както и от приетите по делото протоколи от заседания на Специализиран технически съвет на АЕЦ „Козлодуй”ЕАД, съгласно които работата по договорите е приета без забележки от инвеститора а това е уговореното между страните условие за възникване задължение за плащане, тоест при тълкуване на волята на страните по реда на чл. 20 от ЗЗД съдът приема че това е уговореното между страните условие за приемане на работата. Приемането на работата се установява и от приетото по делото заключението по счетоводната експертиза, сочещо, че плащане за тази работа ответникът е получил от инвеститора „АЕЦ Козлодуй”ЕАД. В тази насока са били и изричните изявления на ответника от о.с.з. от 11.07.2019г. пред СРС, в което е признал че по договорите с АЕЦ Козлодуй”ЕАД му е платено, признатото от него в о.с.з. от 16.05.2019г. пред СРС, че работата по договорите е изпълнена.  Установеното по делото плащане на данъчните основи по фактурите, извършено от ответника на 06.11.2018г. също  обосновава извод, че работата от ищеца е извършена и е приета от ответника.  Възражения срещу качество на изпълнена работа съгласно чл. 265 от ЗЗД следва да се направи незабавно при приемането на работата, а за скрити недостатъци – с проявяването им. В случая по делото не е установено ответникът своевременно дв срока по чл. 264 от ЗЗД да е възразил срещу качеството на извършената от ответника работа. Напротив,  събраните доказателства и признанията на ответника обосновават извод, че работата е приета без забележки по съображения, изложени по-горе. Изявленията  по молбата от 31.05.2019г. са направени много след образуване на делото, изтичане на срока за отговор и след приемане на работата. Не се установява причина за същото да е късното проявление на тези недостатъци. Този извод  на съда се  подкрепя и от обстоятелството, че ответникът в о.с.з. от 16.05.2019г. е признал, че на 17.08.2017г. вече е узнал за съставените приемо-предавателни протоколи, носещи подпис за него от проектанта Т.Х., че е получил поканата от 17.07.2017г. с приложените към нея фактури. Оплакванията във въззивната жалба, че изявленията направени в о.с.з. пред СРС не били точно протоколирани от СРС съдът приема за неоснователни. Това е така защото протокол от съдебно заседание може да се иска да бъде поправен в предвидените от закона срокове и по реда на чл. 151 от ГПК, след изтичането на този срок записванията по протокола от съдебното заседание обвързват съда с материална доказателствена сила като такива по официален удостоверителен документ.

Приетите в хода на въззивното производство телефакс с приложение не могат да обосноват друг извод. Това е така, защото същият сочи възражение от инвеститора АЕЦ Козлодуй”ЕАД срещу работа по обект „Модернизация и реконструкция на предочистка на сурова вода. Система за обезводняване и отделяне на шлама”, който не е установено да е бил предмет на договорите между страните по делото.

При така възприето съдът приема за установено по делото, че за ищеца са възникнали вземания към ответника за заплащане на възнаграждението по трите процесни договора. Сделките са облагаеми и за тях се дължи ДДС. Твърденията на въззивника, че не може да ползва данъчен кредит по издадените му от ответника фактури и това го освобождава от задължението към ищеца за плащането му съдът приема за неоснователно. По делото е установено, че фактурите са издадени на 14.07.2017г., че същите са получени от ответника, изпратени му с писмото от 17.07.2017г. Действително вещото лице е посочило, че тези фактури са осчетоводени от ответника едва през ноември 2018г., поради което и ответникът не бил ползвал данъчен кредит по тях. Вещото лице обаче е посочило, че ако тези фактури са били осчетоводени своевременно, то за ответника нямало да има пречка да ползва данъчен кредит по тях по ЗДДС. В случая не се установява късното осчетовадяване на фактурите  от ответника да се дължи на поведението на ищеца, поради което и доводите на ответника че не дължи плащането на това ДДС на ищеца съдът приема за неоснователни. Осчетоводяване на фактурите едва през ноември 2018г., 7 месеца след връчване на заповедта за изпълнение и 1 година и 4 месеца след издаване и получаване на тези фактури, е поведение на ответника, последици от които не може да се вмени в отговорност на ищеца.

При така възприето и като съобрази установеното по делото плащане на 06.11.2018г. на данъчните основи по фактурите то съдът приема, че правилно СРС е уважил исковете за сумите съответно от 668лв. по фактура № 139, 70лв. по фактура № 141 и 180лв. по фактура № 140.

Правилно районният съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава на плащането на сумите по фактурите на 27.07.2017г. и е приел за валидно възникнало вземане за плащане за неустойка за забава на плащане на сумите по фактура № 139, 140, 141 в размери съответно 668лв.,90лв., 35лв. За изводите на СРС за тези обстоятелства не са въведени конкретни оплаквания във въззивното производство, различни от тези по исковете за възнаграждението по договорите за които съдът вече изложи становището си и мотивите за същото. При обосноваване на изводите си по тези искове СРС не е нарушил императивна правна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установени  по делото обстоятелства, обосноваващи извод за основателност на исковете за неустойка за забава в присъдения от СРС размер.

При така възприето съдът приема, че решението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По частната жалба:

Жалбата е допустима, но неоснователна. Правилно районният съд е приел, че ответникът по исковете не е претендирал плащане на съдебни разноски по делото. Такива изявление не се съдържат нито в писмените нито в устните изявления на страната. Искането за присъждане на направени разходи по молбата от 31.05.2019г. не касае съдебни разноски по чл. 78 от ГПК и правилно СРС не я квалифицирал като такава. Тези искания са за обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения на ищеца по договорите с ответника, а не искания за съдебни разноски по делото. Справката за сумата от 4837,85лв. не включва съдебни разноски по чл. 78 от ГПК

При така възприето съдът приема, че определението на СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 600лв. разноски за адвокат в производство пред СГС. Неоснователно е възражението на въззивника за прекомерност на същото. Предмет на делото са вземания за главници и за неустойки по три отделни договора за изработка, отделно предмет на делото е и частна жалба срещу определение на СРС по чл. 248 от ГПК поради което и като съобрази минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004г. съдът приема, че претендираното от въззиваемия възнаграждение за адвокат не надхвърля минималните размери на същото по Наредба№ 1/2004г. и  следва да му се присъди изцяло претендираната сума.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23718/26.01.2019г. по гр.д. № 26069 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 148-мии състав в обжалваната част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 5071905/12.06.2020г. по регистъра на СРС   на Н.”АД, ЕИК *******.

ОСЪЖДА Н.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „К.С.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес:*** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 600лв. (шестстотин лева), представляващи разноски в производство по дело пред СГС.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                     2.