Определение по дело №162/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 315
Дата: 20 февруари 2019 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100500162
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

     315                                 20.02.2019 г.                             град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

 

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове: 1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                       

                                2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 162 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул."Цар Симеон І-ви" № 104, представлявано от Калоян Иванов Калоянов чрез пълномощник адв. Н.Г. с адрес *** срещу Решение № 2355/16.11.2018г. по гр.д. № 5187/2017г. по описа на РС Бургас.

Въззивното дружество е останало недоволно от постановеното съдебно решение, с което изцяло е отхвърлена исковата му претенция за осъждане на Л.А.М. с ЕГН ********** да му заплати сумата от 7 266 лева по договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР-та/, сключен между Л.А.М., Владимир Илич М. и „Милана“ ЕООД, в качеството им на възложители, и „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2017 г., както и е отхвърлена заявената в условията на евентуалност претенция ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 7266 лева, с която се е обогатила неоснователно за сметка на „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД от изпълнени СМР в къщата в гр. Черноморец, ул. Оборище № 34, ведно със законна лихва за забава от 12.03.2018г.

Счита, че решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Намира за неправилни изводите на РС Бургас, че поради липса на условията на чл. 14 от договора не може да се иска по-голяма цена от първоначално уговорената, както и че не се доказва извършването на допълнителни работи, тъй като липсва подписан анекс за възлагането им и протокол обр. 19 не е подписан от възложителите. Счита, че РС Бургас неправилно е приел, че липсва възлагане на допълнителни СМР, за да се търси тяхното плащане. Цитира разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, според която поръчващият трябва да получи възнаграждение за приетата работа, а задължението за приемане следва от 264, ал. 1 ЗЗД като приемането обхваща фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признание, че изработеното съответства на поръчаното. Сочи, че съгласно договор от 01.05.2011г. „Милана“ ЕООД, Л.А.М., Владимир Илич М. са възложили на Вертикал ЕООД извършването на СМР на обект – къща, намираща се в гр. Черноморец, ул. Оборище 34 срещу възнаграждение в размер на 30000 евро без ДДС, 50% от които платими авансово, а останалите 50 % - при приключване на работата. Първоначално уговорените работи били описани в техническо задание, неразделна част от договора, подписано от страните по него. Срокът за изпълнение бил 6 месеца, считано от 01.05.2011г. Съгласно чл. 15 страните предвидили, че всяко допълнително възлагане на непосочени в техническото задание дейности страните следва да договорят предварително. За извършените работи трябвало да се подпише констативен протокол, в който възложителите да впишат установените от тях евентуални пропуски в изпълнението, за което поначало изпълнителят носел гаранционна отговорност и дължал изправяне на недостатъците в срока – чл. 18, ал. 3 от договора. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че описаните в протоколите обр. 19 от 18.07.2012г. работи са изпълнени от ищеца в пълен обем и са приети от възложителите. Счита, че ако последните са имали възражения за неправилно изпълнение на работата, е трябвало да известят изпълнителя веднага след откриването на недостатъците. Намира, че съгласно чл. 264 ГПК възложителят счита предоставеното за съответстващо на уговореното, ако с действията си недвусмислено не манифестира обратното. Поддържа, че работите са извършени и приети от ответницата без възражения, както и че тя не е ангажирала доказателства за некачествено изпълнение на СМР за период от 5 години след извършването им. По изложените съображения намира за неправилен извода на РС Бургас за липсата на възлагане за извършване на допълнителни СМР.

Счита, че неправилно и необосновано е отхвърлена и евентуално заявената претенция. Не се спорило, че на ищеца е заплатена авансово сумата в размер на 59401,94 лева без ДДС, но съгласно два броя приемо-предавателни протоколи обр. 19 от 18.07.2012г., в които са описани извършените СМР по пера, количества и стойности, общото дължимо възнаграждение е в размер на 77566,94 лева без ДДС и липсвали доказателства за плащане на остатъка от 18165 лева без ДДС. Приета била фактура за сумата 7266 лева с ДДС или 6055 лева без ДДС. Сочи, че съгласно изготвена СТЕ стойността на цялата извършена дейност не съответства на стойността на договора и допълнително извършените СМР са в размер на 13978,63 лева без ДДС като това е стойност без евентуална печалба за търговеца. Тази стойност не била включена в заплатените 59401,94 лева, а били допълнителни СМР, с които ответницата се обогатила като поддържа, че от събраните доказателства е доказано извършването и приемането на СМР без възражения.

Моли да се отмени решението на първа инстанция и да се постанови ново, с което да се уважи искът срещу Л.А.М. за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 7 266 лева, дължима съгласно договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР-та/, сключен между Л.А.М., Владимир Илич М. и „Милана“ ЕООД, в качеството им на възложители, и „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2017 г., при условията на евентуалност моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 7266 лева, с която се е обогатила неоснователно, за сметка на „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД от изпълнени СМР в къщата в гр. Черноморец, ул. Оборище № 34, ведно със законна лихва за забава от 12.03.2018г.

Не се правят доказателствени искания.

Претендира разноски.

Решението на РС Бургас е връчено на Вертикал ООД на 26.11.2018г. като въззивната жалба е постъпила на 10.12.2018г., т.е. в законния двуседмичен срок, внесена е дължимата държавна такса и препис е връчен на Л.А.М. на 14.01.2019г. В законния срок не е постъпил писмен отговор.

РС Бургас се е произнесъл по главен иск с правна квалификация чл. 79, ал.1, предл. 1- во във вр. с чл. 258, предл. 2-ро от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и евентуален с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивната инстанция счита, че следва да укаже на ищеца, че по главния иск освен указаното с доклада на съда, че за уважаването на иска трябва да установи валидно облигационно отношение между страните по договор за изработка, пълно и точно изпълнение на възложеното, за него е тежестта да докаже и релевантния факт, че работата е приета. По евентуално предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е предприел действие по управление на чужда работа – извършване на допълнителни СМР, без възлагане, намерение да управлява работата в интерес и за сметка на ответника, както и че извършването на работата е предприето доброволно, извършена е уместно, водена добре и резултатите са настъпили в правната сфера на ответника. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.  

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

С оглед на гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от „ВЕРТИКАЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул."Цар Симеон І" № 104, представлявано от Калоян Иванов Калоянов чрез пълномощник адв. Н.Г. със съдебен адрес:*** срещу Решение № 2355/16.11.2018г. по гр.д. № 5187/2017г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че по главния иск освен указаното с доклада на съда, че за уважаването на иска трябва да установи валидно облигационно отношение между страните по договор за изработка, пълно и точно изпълнение на възложеното, за него е тежестта да докаже и релевантния факт, че работата е приета. По евентуално предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е предприел действие по управление на чужда работа – извършване на допълнителни СМР, без възлагане, намерение да управлява работата в интерес и за сметка на ответника, както и че извършването на работата е предприето доброволно, извършена е уместно, водена добре и резултатите са настъпили в правната сфера на ответника. УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже възраженията си. 

ВНАСЯ в.гр.д. № 162/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 13.03.2019г. от 10,10 часа.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

          

       

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                       2. мл.с.