№ 19018
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110165945 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 51 ПИКЕЕ
и чл. 86, ал.1 ЗЗД от „*** /с предишно наименование „****/ срещу Л. С. А. с
искане да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от
2797.76 лв., представляваща задължение по фактура № **********/30.05.2017
г., издадена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във вр. с чл. 51 от ПИКЕЕ
/отм./ за периода от 26.02.2017 г. до 26.05.2017 г. за място на потребление с.
Лесидрен, общ. Угърчин, обл. Ловеч, ул. ***, клиентски № 300225671088,
ведно със законна лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 872.84 лв. за периода от 13.06.2017 г. до 04.12.2020 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62424/2020г. по описа на СРС,
39 състав.
С определение № 11350 постановено на 24.03.2022 г. по настоящото дело
на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е спряно производството по делото до
приключване на в. гр. д. № 11839/2020 г. по описа на СГС, ГО II В въззивен
състав с влязъл в сила съдебен акт.
С молба от 02.04.2024 г. ответникът Л. С. А. е поискал прекратяване на
производството, тъй като по в. гр. д. № 11839/2020 г. по описа на СГС, ГО II В
въззивен състав имало постановено влязло в сила решение и било признато за
установено, че сумата от 2797.76 лв. не била дължима от ответницата. Към
молбата е приложен препис от решение от 06.02.2024 г. постановено по в. гр.
д. № 11839/2020 г. по описа на СГС, ГО II В въззивен състав.
С молба от 29.04.2024 г. ищецът „*** /с предишно наименование „****/
посочва, че действително било отречено с влязла в сила решение
дължимостта на процесната сума, поради което счита, че производството по
делото следва да се прекрати. Прави възражение за прекомерност на
разноските претендирани от страна на ответника.
Предвид изявленията на страната съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 230, ал. 1, предл. 2 ГПК за възобновяване на
производството по делото и същото следва да бъде прекратено. По делото е
постъпила решение от 06.02.2024 г. постановено по в. гр. д. № 11839/2020 г.
по описа на СГС, ГО II В въззивен състав, на което решение е отбелязано, че е
окончателно. Видно от решението по гр. д. № 11839/2020 г. по описа на СГС е
признато за установено по предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л. С. А.
не дължи на *** /с предишно наименование „****/ сумата в размер на 2797.76
лв., представляваща стойност на начислена електроенергия за обект, находящ
се в с. Лесидрен, общ. Угърчин, обл. Ловеч, клиентски № 300225671088
1
съгласно извършена корекция по констативен протокол №
3019270/26.05.2017г. и издадена фактура № **********/30.05.2017 г.
Настоящият състав намира, че производството по гр. д. № 65945/2021 по
описа на СРС, 39 състав следва да бъде прекратено, в частта за сумата от
2797.76 лв. В разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК е установена забрана за
пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение. Видно от посочения
по-горе съдебен акт въпросът за дължимостта на така посочените суми вече е
разрешен в влязло в сила решение постановено между същите страни, със
същия предмет и на същото основание. Съдът намира, че настоящото
производство в посочената части производството по гр.д. № 11839/2020г., по
което има влязло в сила решение е налице пълно тъждество между предмета,
страните основанието на предявените искове, поради което на основание на
чл. 299 от ГПК същото се явява недопустимо, поради което същото следва да
се прекрати в тази му част. Производството по делото на основание чл. 130 от
ГПК следва да се прекрати и по отношение на иска по чл. 86 от ГПК за лихва
в размер на 872.84 лв. за периода от 13.06.2017 г. до 04.12.2020 г., доколкото
липсва правен интерес у ищеца за предявяване на така посочения иск.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.13 от Тълкувателно
решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл. 422 ГПК, не по
спогодба, съдът разглеждащ установителния иск обезсилва издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение,
като обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за
прекратяване на производството по иска. Ето защо настоящият съд следва да
обезсили издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
62424/2020 г. по описа на СРС, 39 състав.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените от
него разноски, като ответника претендира сумата от 504 лв. с ДДС заплатено
адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
намира /в приложимата редакция от ДВ, бр. 68 от 2020 г./ за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението по чл. 78,
ал. 5 ГПК в исковото производство, поради което същото следва да бъде
оставено без уважение. С оглед изхода от спора на ответника не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание 230, ал. 1, предл. 2 ГПК производството
по гр.д. № 65945/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 65945/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 39 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение от 10.02.2021 г. на СРС, 39 състав,
по ч. гр. д. № 62424/2020 г.
ОСЪЖДА „*** /с предишно наименование „****/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „***, бл.
БенчМарк Бизнес Център, да заплати на Л. С. А., ЕГН **********, със
съдебен адрес град София ул. „***, чрез адв. Т. Т., на основание чл. 78, ал. 4
от ГПК сумата в размер на 504 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3