РЕШЕНИЕ
№ 432 31.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На двадесет и първи януари две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8217 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
иск на Д.Й.И. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокатско дружество
„К. и К.“, против Главна дирекция
„Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България.
С исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение ищецът предявява
осъдителен иск за сумата от 1 260,73
лв. - допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, дължимо след преизчисляване на положения
през периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. нощен труд с коефициент 1,143; ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 01.10.2019г.
до окончателното й изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото
съдебни разноски. Представя и ангажира доказателства.
Ищецът твърди, че в посочения
период е бил в служебно правоотношение с ответника, по което е заемал
длъжността „***“ в ГОДГ към Гранично полицейско управление – Бургас към РД „Гранична полиция“ - Бургас. Сочи,
че е полагал труд на 12/ 24-часови смени при сумирано отчитане на работното
време, както и че след преизчисляване на положения от него нощен труд с установения
коефициент 1,143 се получава превишаване, като счита тази разлика за извънреден
труд, който не му е заплатен. Позовава се на приложимост на чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
иска. Твърди, че не е налице нормативно основание за преизчисляване на нощния
труд към дневен с посочения коефициент 1,143.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените искове
са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. чл.187
и чл.179 ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че ищецът работи в ГОДГ към
Гранично полицейско управление – Бургас към
РД „Гранична полиция“ – Бургас на длъжността „***“ и на основание чл.142, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗМВР има със статут на държавен служител. Безспорно е също, че в
предявения период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. ищецът е полагал труд на 12/ 24-часови
работни смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00
часа/, при сумирано изчисляване на работното време. Страните не спорят също, че
надвишаването на нормата на работни часове се заплаща като извънреден труд.
Спорен по делото е начинът на изчисляването на положените часове труд и
съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.
Съгласно приложимия
закон - чл.187 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещите
на смени се изчислява сумирано – до изменението на нормата от ДВ, бр.81/ от
14.10.2016г. – за едномесечен период, а след тази дата - за тримесечен период. Съгласно ал.5, т.2 на
същата разпоредба за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период. На основание ал.7 извънредният труд не може да
надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. На основание ал.9
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.10.2016г. - 30.09.2019г. са действали
издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-592/ 25.11.2015г. /обн. в ДВ бр. 40 от 02.06.2015г./ и Наредба № 8121з-779/
29.10.2017г. /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016г.
Първата посочена Наредба - № 8121з-592/ 25.11.2015г. е отменена с решение №
8585/ 01.07.2016г. по адм. дело № 5450/ 2016г. на Върховния
административен съд, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната на 01.07.2016г. до обнародването на следващата
Наредба на 02.08.2016г., приложима е била предхождащата ги Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г./. Единствено в тази
Наредба /от 2014г./ изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за
отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл.31, ал.2. В следващите
две Наредби /от 2015г. и 2017г./ липсва подобна изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. Съдебната практика приема, че е налице нормативна
празнота и следва да се приложи по аналогия общото трудово законодателство – КТ
и нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Това субсидиарно правоприлагане се налага, за да не се допусне различно
третиране и по-неблагоприятно правно положение на работещите по служебно
правоотношение в сравнение с тези, работещи по трудово правоотношение. Съгласно нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Чл.140, ал. 1 от КТ постановява, че
нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна
работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. На основание чл.136
ал.1 и 2 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при
дневен труд е 8 часа на ден/ 40 часа седмично. Следователно приложимият коефициент по чл.9, ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд /8:7/.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна
счетоводна експертиза се установява, че през процесния
период ищецът е положил 1 232 часа нощен труд, за който ответникът му е
заплатил общо 308 лв. – по 0,25 лв. на час съобразно действащите заповеди № 8121з-791 от
28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи,
издадени на основание чл.179, ал. 2 от ЗМВР.
При превръщане на положените часове нощен труд в дневен съобразно
чл.9, ал.2 от НСОРЗ с установения
коефициент от 1,143 се получават 1 408,18 часа. Разликата между положения
и преизчисления нощен труд от 176,18 часа не е отчетена от работодателя и не е
заплатена като извънреден труд. Дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от ищеца размер от общо 1 260,73 лв. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице като компетентно, пълно,
обосновано и необорено от други събрани по делото доказателства.
При носената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства
да е заплатил на ищеца така установеното дължимо допълнително възнаграждение за
извънреден труд. Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и
ще бъде уважен.
На основание чл.78
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски в размер
на 420 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за уважените
иск държавна такса от 50,43 лв. и направените от съда разноски в размер на 200
лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Д.Й.И. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – адвокатско дружество „К. и К.“, сумата от 1 260,73 лв. - неплатено допълнително възнаграждение
за извънреден труд от 176,18 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на нощния труд от 1 232
часа, положен в периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. по служебно правоотношение
между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от предявяването на иска на 01.10.2019г. до окончателното й изплащане; и 420 лв. - направени по делото съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична
полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати по сметка на Районен съд -
Бургас сумите от 50,43 лв. –дължими държавни
такси и 200 лв. - съдебни разноски
за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 04.02.2020г. на
основание чл.315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД