Р Е Ш
Е Н И Е № 260000
20.08.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесети август през две хиляди и
двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели
Иванова
секретар Елена Драганова
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
адм.дело №21 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр.чл.72, ал.4 от ЗМВР, и е образувано по
жалба на И.Н.И. *** против Заповед за задържане на лице №1970зз-147/11.04.2020г.
С жалбата
се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва
законосъобразността на същата. На първо място се оспорва компетентността на
издателя на заповедта. На следващо място се твърди, че липсват фактически и
правни основания за задържането. Жалбоподателят твърди, че не е извършвал
престъпление по смисъла на чл.325 от НК. Като се твърди, че не са налице
предпоставките за задържане на лицето, поради липсата на достатъчно данни за
извършено престъпление, се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане и
присъждане на направените по делото разноски.
В открито
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника адв.Т.Н., като
се поддържат изложените в жалбата доводи за нейната отмяна.
Ответникът
по жалбата не изпраща представител и не взема становище по същата.
Съдът след
като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, намира
жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от необходимите
приложения. Разгледана по същество се явява основателна.
Съобразно
разпоредбата на чл.168
ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146
от АПК.
Оспореният
акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53
от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР компетентност.
Спазена е
предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74
ал.1 от ЗМВР е издадена писмена заповед за задържане, връчена на адресата
й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл.74
ал.2 от ЗМВР, като са вписани името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице
– трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането.
Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от
заповедта.
Нормата на чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правната си същност задържането под стража на основание чл.72
ал.1 т.1 вр.чл.73
от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се
предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да
извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието
на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече
доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи
предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или
да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.
Задържането като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането
на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил
необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин
вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се
поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е
задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът
дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от
него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72
от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват
жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се
извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.
Въпреки
това, следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на
административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които
да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило
противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и решение от
24.06.2014г. на ЕСПЧ по жалби №50027/08 и №50781/096 – П. и П. срещу България,
в което е прието, че за да е налице обосновано подозрение следва да има факти и
информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице
може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася
до конкретно престъпление. Изхождайки от изискването "подозрението да се
базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен
арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа
обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа
за защита на лицата от произвол.
От данните
по прокурорската преписка може да се направи извод за съпричастност на
задържания към съответно описаното в постановлението за отказ да се образува
досъдебно производство престъпно деяние.
Настоящият
съдебен състав счита обаче, че е налице нарушаване на принципа на съразмерност
по чл.6
ал.2 от АПК, тъй като се засягат права и законни интереси на граждани в
по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от 24 часа по чл.72
от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Мярката по чл.72
от ЗМВР в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
преустановителен характер. За да се прибегне до задържане, същото трябва да
преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява своеобразно
наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая
издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че
принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да
бъде държано за 24 часа. Задържането на лицето е осъществено в един последващ момент,
а не когато е извършвано противоправното деяние. В същото време липсват данни
за наличие на опасност от извършването на друго противоправно деяние или
необходимост от предотвратяването му или осуетяване на възможността на
нарушителя да се укрие. Видно от материалите по делото действията, които са извършени
с лицето са снемане на обяснения, обиск по реда на ЗМВР и съставяне на протокол
за предупреждение по чл.56 от ЗМВР. Не се събраха данни за конкретната причина,
наложила задържането на лицето. До изтичане на допустимите 24 часа, органите на
МВР не са извършвали каквито и да е действия с лицето.
Тези данни
по делото сочат на извод, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на
материалноправните предпоставки на чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР е приложена процесната ПАМ. Ето защо, следва да се приеме,
че процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта
му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето и следва да бъде
отменена.
С оглед
горното настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва
да се уважи.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.143
ал.1 от АПК, съдът намира за основателно искането на жалбоподателя за присъждане
на направените в настоящото производство разноски в размер на 300лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така
и на основание чл.172
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
По жалбата на И.Н.И. с ЕГН:**********
*** :
ОТМЕНЯ Заповед за
задържане на лице №1970зз-147/11.04.2020г., издадена от служител в СКП при
РУ-Хасково на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР – във връзка с данни за
извършено престъпление по смисъла на чл.325 ал.1 от НК, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА РУ-Хасково при ОД
на МВР-Хасково да заплати на И.Н.И. с ЕГН:********** ***, направените по делото
разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300лв.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Хасково в
14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: Е.Д.