№ 66
гр. Ботевград, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20231810100883 по
описа за 2023 година
С исковата молба от М. Х. Ц. срещу Ц. Х. Ц. е предявен конститутивен иск за
делба с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Първа фаза на делбеното производство е приключила с Решение № 8/17.01.2024
г., постановено по гр. д. № 883/2023 г. по описа на РС – Ботевград. С решението се
допуска до делба: дворно място, находящо се в с. *, обл. Софийска, съставляващо
имот с пл. № * (тр*) в квартал * (*) по плана на селото, за който имот, заедно с имот
пл. № * (*) е отреден парцел *-*-* (дванадесети за имоти с пл. № тр* и *) в кв. * (*) по
действащия регулационен план на с. *, общ. Ботевград, урегулиран от 906 кв. м.
(деветстотин и шест кв. м.) с уредени регулачни сметки, като имот с пл. № * участва в
парцел *-*-* с 516 (петстотин и шестнадесет) кв. м., заедно с построените в него
масивна жилищна сграда от един етаж и сутерен със застроена площ от 75 кв. м.,
постройка на допълващо застрояване – лятна кухня със застроена площ от 48 кв.
м. и паянтова стопанска сграда (сламник) със застроена площ от 40 кв. м., при
съседи на парцела: от две страни улица, парцел * (е*) и парцел ** (**) в кв. * (*) по
плана на селото, между съделителите М. Х. Ц. и Ц. Х. Ц. при равни квоти: 1/2 идеална
част за М. Х. Ц. и ½ идеална част за Ц. Х. Ц..
Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 09.02.2024 г., тъй като не
е обжалвано от страните.
Във втората фаза на делбата всеки от двамата съделители е заявил възлагателна
претенция по отношение на допуснатото до делба имущество. Възлагателната
претенция на ищцата е квалифицирана по чл. 349, ал. 2 ГПК, така е съобщена на
1
страните с проекто-доклада и с окончателния доклад, срещу което ищцата не е
възразила. Възлагателната претенция на ответника е квалифицирана по чл. 353 ГПК,
след изрично направено уточнение от същия.
Съделителят Ц. Х. Ц. твърди, че е извършил строително – монтажни работи по
процесното недвижимо имущество, вложил е труд и материали за собствена сметка,
поради което предявява иск за подобрения по жилищната сграда, извършени в периода
2022 г. – 2023 г. Първоначално искът е предявен в размер от 19 360,91 лв.,
впоследствие е направено изменение на размера на иска, като същият се счита
предявен за сумата от 8 314,00 лв., покриваща строително – монтажни работи в
жилищната сграда, полагане на ламинат, гипсокартон, материали за изолация, смяна на
дограма, замазка на комин, ремонт на покрив и поставяне на ограда между лятната
кухня и жилищната сграда.
В откритото съдебно заседание страните се явяват лично и с процесуалните си
представители. Ищцата поддържа възлагателната си претенция по отношение на
допуснатото до делба имущество, в условията на евентуалност моли за изнасяне на
имота на публична продан. По отношение на иска за подобрения, намира същия за
неоснователен и недоказан. Акцентира, че част от твърдените ремонтни дейности
изобщо не са извършвани, а останалите не са били наложителни и са извършени
въпреки изричното противопоставяне от страна на ищцата. Ответникът също
поддържа възлагателната си претенция, като в евентуалност счита, че съсобствеността
следва да се ликвидира чрез изнасяне на имота на публична продан. Поддържа
претенцията си за подобрения, съгласно направеното изменение на размера. Подробни
аргументи доразвива в писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Според заключението по СТЕ, ведно с допълнителното такова, процесните
делбени имоти са реално неподеляеми. Вещото лице е извършило контролни
измервания, при които са установени известни различия в площите на недвижимите
имоти, предмет на делбата. По – конкретно, дворното място (имот пл. № *) е с площ
от 422 кв. м.; жилищната сграда – с площ от 88,30 кв. м.; лятната кухня – с площ от
35,50 кв. м., а сламникът – с площ от 32,60 кв. м. Предвид площите (и по титул за
собственост, и по контролни измервания), вещото лице е категорично, че допуснатото
до делба недвижимо имущество е реално неподеляемо. Съдът се доверява на така
извършената от експерта констатация за реална неподеляемост, с оглед нормативно
установените в чл. 19 от ЗУТ изисквания за минимални размери на лице и повърхност
на имотите.
Съобразявайки сравнителна стойност и вещна стойност на всеки от имотите,
2
вещото лице е аргументирало следните пазарни цени поотделно: 17 750 лв. – земя,
52 510 лв. – жилищна сграда, 11 930 лв. – лятна кухня и 3 320 лв. – сламник. В
заключение общата пазарна цена за цялото недвижимо имущество, съставляващо
делбената маса, възлиза на 85 510 лв. Според експертния извод, общото увеличение на
стойността на недвижимите имоти вследствие на извършените подобрения възлиза на
15 426 лв.
Съдът се доверява на заключението по СТЕ и допълнителното заключение, тъй
като същите са подробно и разбираемо аргументирани, обективно изготвени и
неоспорени от страните.
Св. * познава добре процесните имоти в с. * и подробно ги описва. Посочва, че
там живеели до смъртта си родителите на страните. Ищцата М. Х. Ц. пристигала в
имота всяка събота и неделя, а ответникът Ц. Х. Ц. – по един – два пъти в годината.
Посещенията му зачестили след смъртта на баща му. Лятната кухня била построена
през 2014 – 2015 г. от родителите на страните, с помощта на ищцата. Къщата била
поддържана. Ищцата участвала в поддръжката, когато се налагало, ангажирала
майстори. След смъртта на родителите на страните, в къщата се настанила ищцата –
идвала всяка събота и неделя. Свидетелят П посочва, че напоследък ответникът Ц. Х.
Ц. извършва ремонти в имота. Миналата година, в делничен ден, когато ищцата била в
гр. София, ответникът сменил дограмата на прозорците, както и вратата. Ищцата
разбрала за това от св. П, която й се обадила по телефона. Идвайки на място, ищцата
установила, че в двора има поставена нова ограда, ключалката на вратата била сменена
и ищцата трябвало да прескочи през дувара, за да стигне до лятната кухня. Ответникът
започнал ремонти вътре в къщата, но свидетелката пояснява, че не може да уточни
какви, тъй като не е влизала вътре. Отвън се виждала само сменената дограма.
Свидетелката не знае и не е виждала да е извършван ремонт на покрива.
Св. * *, който съжителства на семейни начала с ищцата, заявява, че заедно с
последната редовно са ходели да нощуват в процесния имот, докато родителите на
страните били живи. Свидетелят разбирал от ремонти и помагал в поддържането на
имота. Къщата била в отлично състояние и с ищцата ходели там като „на почивка“.
Преди две – три години ищцата се обадила на свидетеля и му съобщила за проблем –
къщата била разбита, а вещите й изнесени и смъкнати долу в помещенията, тъй като
страните преди това се скарали. Св. * и ищцата ремонтирали лятната кухня,
подменили прозореца, сложили по – стабилна, армирана врата, налепили тапети. В
последните две – три години ответникът започнал ремонт в къщата, за която токът се
плащал от ищцата. Тогава ищцата спряла електричеството в къщата, защото не бил
съгласна да се извършва ремонт. Ответникът първо заградил къщата с малка част от
двора и започнал да избива дограмата без съгласието на ищцата, без двамата да са се
разбрали.
3
Св. * познава от дълги години страните. След като починала и майка им, ищцата
М. Х. Ц. поискала да разделят имуществото. Св. * и приятелят на ищцата решили да
ги помирят, започнали да се снабдяват с необходимите документи, за да се раздели
наследството. Всички заедно отишли при нотариус, консултирали се и с адвокат какви
са отделните стъпки, за да се направи делба. Извадили удостоверение за търпимост и
удостоверение за данъчна оценка. В един момент братът и сестрата, съделители по
делото, се разбрали ищцата да ползва „малката къща“ (лятната кухня), сламника и по
– голямата част от двора, в която да поддържа градина, а за ответника да остане
„голямата къща“ (жилищната сграда) и по – малката част от дворното място. Между
двете части за ползване ответникът поставил ограда от мрежа. Ищцата си направила
врата, през която да минава. В един момент обаче се оказало, че ищцата претендира
всичко. Ищцата виждала, че в имота се прави ремонт и работят хора, докато един ден
спряла електричеството. Ремонтът продължил две години. Сменена била дограмата на
прозорците, ремонтирани били тавани, стени, поставена била вата, изолация,
гипсокартон, паркети.
Св. * е извършвал ремонта в жилищната сграда. Лично той извършил подмяна
на старата дървена дограма с нова PVC, конструкция на тавана, гипсокартон,
шпакловки. Извършен бил и частичен ремонт на покрива – около 10 кв. м. от циглите
били подменени, тъй като в стаите имало теч. Оградната мрежа, деляща частите за
ползване на страните, била поставена също от свидетеля Петков. Той лично присъствал
на няколко разговора между страните по този повод, от които било ясно, че двамата са
се разбрали и оградата се поставя по взаимно съгласие. Ищцата дори си направила
самостоятелен вход – избила си врата по време на поставяне на оградата. Ремонтът
започнал през есента на 2022 г. и приключил в началото на 2023 г. Ответникът Ц. Х.
Ц. възложил ремонта на свидетеля. Ищцата М. Х. Ц. виждала, че свидетелят е в имота
и извършва ремонт, но по този повод нямало конфликти, поне в присъствието на
свидетеля. В един момент обаче, през 2022 г. токът в имота бил спрян по искане на
ищцата, което прекъснало работата на свидетеля по ремонта.
Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели, тъй като помежду
им не се съдържат съществени противоречия, детайлни са и се припокриват по
отношение на значимите факти от предмета на доказване.
От Фактура № **********/02.12.2022 г., изд. от „*“ ЕООД, се установява, че
ответникът е заплатил сума за ПВЦ дограма в размер на 4000,10 лв.
Съгл. Фактура № **********/31.03.2023 г., изд. от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, отв. Ц. Х. Ц. е заплатил общо 696,00 лв. (с вкл. ДДС) за
присъединяване към ел. мрежа. Същият факт се установява и от Разписка №
0500018332087573/31.03.2023 г. Според Фактура № **********/31.01.2023 г., отв. Ц.
Х. Ц. е заплатил на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 97,08 лв.
4
(с вкл. ДДС) за извършване на проучвателни работи по външно ел. захранване, даване
на технически указания и издаване на удостоверение.
Съгл. Фискален бон от 27.11.2022 г., изд. от „*“ ЕООД, е заплатена сума от
316,94 лв. за ламинат, подложки за ламинат, перваз, скоби за водно съединение, клапа
за вентилатор.
Видно от Фискален бон от 13.08.2023 г., изд. от „*“ ЕООД, са закупени
строителни материали на обща стойност 288,44 лв. (тръби ППР, колена ПВЦ, дъги
ПВЦ, тапи, винтове за дърво и гиспокартон, CD – профили, окачвачи и др.)
От Стокова разписка № **********/15.10.2022 г. и касов бон от същата дата се
установява, че са закупени оградна мрежа, топче тел – араматурна и пирони на
стойност 94,99 лв.
Съгл. касов бон от 04.02.2023 г., издаден от „**“ ООД (л. 74 от делото) е
заплатена сума от 117,43 лв., като от тях *,13 лв. са за латекс и лента за боядисване, а
останалата част от сумата е за четки, валяци и т.н.
Съгл. касов бон от 25.02.2023 г. (л. 76 от делото), изд. от „**“ ООД, се
установява закупуване на стоки в размер на 66,83 лв., от които 58,43 лв. са за грунд,
велкрю, удължение хром, а 8,40 лв. – за валяк.
Съгл. Касова бележка № 00002219*/25.02.2023 г., е закупен коаксикален кабел
на стойност 21,00 лв.
От Фактура № **********/03.12.2022 г., изд. от „*“ ООД, ведно с касов бон, се
установява, че ответникът е закупил планка шина, халка за катинар, водоустойчив
катинар и крушки за мигачи на обща стойност 17,03 лв.
Според Служебен бон от 04.02.2023 г., изд. от „**“ ООД, са закупени меки
връзки на стойност 7,90 лв.
Представени са като доказателства и два броя касови бонове, изд. от „*“ ЕООД,
смесен магазин – с. *, от дати 19.01.2023 г. и 04.02.2023 г., съответно на л. 77 и 78 от
делото, за суми от 513,70 лв. и 72,50 лв. От касовите бонове обаче не може да се
установи какви стоки са заплатени.
Съдът не обсъжда в подробности представените гаранционна карта, касови
бонове и договор за услуга, касаещи закупуване на ел. уреди, тъй като същите не
представляват подобрения, респ. не са относими към предмета на доказване. Същото
важи за Фискален бон от 31.01.2023 г. относно закупен бойлер на стойност 309,99 лв.
Съдът не коментира Разписка от 15.10.2022 г. за сумата от 98,39 лв. (л. 85 от делото),
тъй като от същата не може да се установи какви стоки за закупувани. Не се обсъжда и
касов бон от „Кауфланд България“ ЕООД (л. 86) от делото, тъй като същият касае
закупуване на хранителни продукти, респ. неотносим е към предмета на доказване. Не
се обсъждат от съда Фактура № **********/08.03.2023 г. и документ за поръчка №
5
**********/01.03.2023 г., тъй като касаят мебели, матраци и спални комплекти.
Съгл. Разписка № 0500017798161187/31.01.2023 г., е заплатена) сума в размер на
97,08 лв., към „Електрохолд България“ ЕООД, като основание за плащането не е
посочено. Съгл. Разписка № 0400017777656554/28.01.2023 г., по клиентския номер на
ищцата М. Х. Ц. е заплатена сума в размер на 13,59 лв. за ел. енергия за периода от
24.12.2022 г. до 23.01.2023 г. Съгл. приложение към разписка № 04000175790*408 е
заплатена ел. енергия на стойност 6,89 лв. за период от 23.11.2022 г. до 23.12.2022 г.
Съгл. Разписка № 04000175790*408/06.01.2023 г. е заплатена сума от общо 36,52 лв. за
ел. енергия за периода от 24.09.2022 г. до 23.12.2022 г. по общо три фактури. От
Разписка № 0400018465157*5/17.04.2023 г. се установява плащане в размер на 8,59 лв.;
от Разписка № 0400018205540048/16.03.2023 г. се установява плащане в размер на
37,07 лв.
От Документ за плащане № **********/01.08.2022 г. се установява плащане в
размер на 100 лв. към Община Ботевград за издаване на удостоверение за търпимост.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Заключението по СТЕ, неоспорено от страните, е категорично, че допуснатите
до делба недвижими имоти са реално неподеляеми. Необходимо е да са направи
уточнението, че процесната жилищна сграда и самото дворно място, в което същата е
построена, представляват отделни, самостоятелни обекти, включени в делбената маса,
а не един общ недвижим имот. Това принципно е така, тъй като хипотетично е
възможно собствениците на сградата и собствениците на терена да са различни;
квотите на отделните съделители по отношение на сградата и на земята да са
различни; възможно е дори теренът да е поделяем, а сградата да не е, или обратното.
Изложеното от своя страна понякога налага за жилищния имот да се прилага един
способ за извършване на делбата, а за дворното място – друг (в този смисъл Решение
№ 229/30.11.2015 г. по гр. д. № 1755/2015 г. по описа на ВКС, I г.о.).
Предвид неподеляемостта на имотите, способите за ликвидиране на
съсобствеността - жребий и разпределяне на имотите по реда на чл. 353 от ГПК - се
явяват неприложими, тъй като не е възможно да се обособят реални дялове.
Извършването на делбата следва да се реализира чрез изнасяне на имотите на
публична продан. Публичната продан от своя страна може да бъде избегната само ако
са налице предпоставките по чл. 349 от ГПК за възлагане на неподеляемо жилище в
дял на един от съделителите и уравняване на дела на другия съделител в имоти и/или
пари.
По делото своевременно е заявена възлагателна претенция от ищцата М. Х. Ц. с
правна квалификация чл. 349, ал.2 от ГПК. Материално – правните предпоставки за
6
уважаване на релевираното искане са: 1.) съсобствеността да е възникнала от
наследяване; 2.) имотът да е неподеляем; 3.) ищцата трайно да е живяла в имота към
момента на откриване на наследството и 4.) ищцата да не притежава друго жилище, на
което да е изключителен собственик.
В конкретния случай жилищният характер на имота и неговата неподеляемост
са доказани от СТЕ по делото и не се оспорват от страните. Съсобствеността е
възникнала само и единствено от наследяване. Не са доказани обаче последните две
предпоставки, а именно – ищцата трайно да е живяла в имота към момента на
откриване на наследството (т.е. преди смъртта на родителите си), както и същата да не
притежава друго жилище. От събраните гласни доказателствени средства се
установява, че докато наследодателите на страните са били живи, те са живеели в
имота, а ищцата само ги е посещавала, макар и често, но няма доказателства да се
установявала да живее там, а още по – малко трайно. Поради изложеното,
възлагателната претенция на ищцата е неоснователна.
Възлагателната претенция на ответника Ц. Х. Ц. е с правна квалификация чл.
353 от ГПК, като за уважаването й е необходимо кумулативното наличие на следните
предпоставки: от допуснатите до делба имоти да са обособени достатъчен брой
дялове, да може всеки съделител да получи реален дял и извършването на делбата чрез
теглене на жребий да е невъзможно или много неудобно. Както бе посочено по – горе
в изложението, не са налице предпоставките и за възлагане по реда на чл. 353 от ГПК,
тъй като този способ за ликвидиране на съсобствеността е приложим само в
хипотезата на поделяем имот, от който могат да се обособят реални дялове, а
процесният случай не е такъв. Подробни разяснения за приложимостта на този способ
са дадени в ТР № 2/11.04.2022 г. по т. д. № 2/2021 г. на ВКС, ОСГК.
В заключение допуснатите до делба имоти следва да бъдат поделени чрез
изнасянето им на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК, като законът предвижда
изрична възможност съделителите да участват при наддаването.
Във втора фаза на делбата вещото лице по СТЕ е извършило контролни
измервания на допуснатите до делба имоти и е установило разлики между площите по
титул за собственост и реалните площи. В тази връзка следва да се отбележи, че когато
промяната касае само площта на допуснатия до делба имот, това не представлява
пречка за извършването на делбата, тъй като площта на имота не се обхваща от силата
на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата (Решение № 337/10.10.2011
г., постановено по гр. д. № 666/2010 г. по описа на ВКС, I г. о.).
По иска за подобрения
Съделителят Ц. Х. Ц. е предявил иск в размер на 8314,00 лв. (след направено
изменение) за подобрения, извършени в делбените имоти в периода 2022 – 2023 г., а
7
именно строително – монтажни работи във връзка с жилищната сграда.
Исковите претенции относно подобренията са с правна квалификация чл. 346 от
ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Съделителят, предявил претенция за подобрения, следва да докаже, че реално е
извършил подобрения, че стойността на имота се е повишила вследствие на тези
подобрения, както и конкретен размер, с който се е повишила стойността. В тежест на
ищеца по сметките е да докаже и съгласието на другия съсобственик за извършване на
подобрения в имота.
Съделителят Ц. Х. Ц. претендира само подобрения, т. е. полезни разноски. За
разлика от необходимите разноски, които са наложителни за запазването на вещта (без
тях същата би се увредила или погинала), то полезните разноски са такива, които не са
били наложителни, но са довели до повишаване качеството на вещта и най – вече са
увеличили нейната пазарна стойност.
От съвкупния анализ на свидетелските показания, писмените доказателства
(разходо – оправдателни документи) и заключението на СТЕ, съдът приема, че
извършените подобрения в имота се изразяват в подмяна на дограма; полагане на
ламиниран паркет; ремонтиране на стени и таван чрез полагане на гипсокартон, вата,
грундиране, шпакловане и боядисване; присъединяване на имота към ел. мрежа,
поставяне на оградна мрежа. Така изброените дейности следват от показанията на
разпитаните свидетели (особено тези на св. *, който е извършил ремонта),
кореспондиращи с констатациите на вещото лице по СТЕ относно фактическото
състояние на имота, както и с документите за извършени плащания. Част от тези
документи не установяват с категоричност кой е извършил плащането, но предвид, че
същите са се намирали във фактическата власт на съделителя Ц. Х. Ц., именно същият
ги е представил по делото и касаят материали и стоки, относими към по – горе
изброените СМР, и са издадени в процесния период 2022 – 2023 г., то съдът приема,
че процесните разходи са извършени именно от съделителя Ц. Х. Ц..
Реалните разходи, които се доказва да са извършени от съделителя Ц. Х. Ц.,
съгласно представените разхо - оправдателни документи възлизат общо на 5669,04 лв.
Същите включват разходи за подмяна на дограма (материалите) – 4000,10 лв.;
материали за гипсокартон, грундиране, боядисване, ламиниран паркет, окачен таван и
оградна мрежа – общо 875,86 лв. (316,94 + 288,44 + 94,99 + *,13 + 58,43 + 21,00 + 17,03
+ 7,90); както и заплатената цена за електрифицирането на имота – общо 793,08 лв. (за
предварително проучване и за самото присъединяване). За пълнота следва да се
отбележи, че макар вещото лице по СТЕ да е направило калкулации относно сторените
разходи за материали по приложените писмени доказателства, тези изводи не
обвързват съда. Въпросът за относимостта и доказателствената стойност на писмените
разходо – оправдателни документи не е експертен, а правен.
8
Съдът не е признал като разход суми по касови бонове, от които не може да се
установи какви артикули са закупени с тях. Не се включват и разходи, които са за
пособия като четки, валяци и др. подобни, които макар да са послужили при ремонта,
не са вложени в същия, т. е. те не се превръщат в неразделна и неотделима част от
имота, а остават собственост на закупилия ги и могат да продължат да се ползват от
него. Не са включени по сходни аргументи разходи за закупени мебели, матраци, ел.
уреди, посуда, спално бельо и пр., тъй като същите представляват самостоятелни
движими вещи, които не са подобрение на недвижимия имот, не са инкорпорирани в
него, могат да се отделят от същия безпроблемно, без да нарушават целостта на имота.
Същата е ситуацията с процесния бойлер, който няма пречка да бъде демонтиран и
поставен и свързан успешно в друг имот. Не представляват подобрения на имота
заплатените сметки за ток, тъй като същите не повишават стойността на имота, а
представляват консумативи, свързани пряко с ползването на жилищната сграда от
съделителя Ц. Х. Ц.. Макар според показанията на св. Петков да е извършен и
частичен ремонт на покрива, разходи за такъв ремонт не са доказани – нито за труд,
нито за материали. Не се доказват и реално извършени разходи за труд по всички
ремонтни дейности – няма писмени доказателства за плащане на труд, нито в
свидетелските показания се съдържа подобна информация. Заключението по СТЕ е
дало средни пазарни цени за извършените СМР, но от значение по делото са само
доказани реално извършени разходи, а не хипотетични такива.
Според заключението на СТЕ стойността на цялото делбено имущество се е
увеличила с 15 426,00 лв., вследствие на подобренията. Т. е. според вещото лице
разходите за подобренията и увеличението на цената на имота съвпадат като суми. В
тези суми обаче вещото лице е включило и подобренията по лятната кухня в размер на
*12,00 лв., които не са предмет на исковете по сметките. Следователно увеличението
на цената на делбеното имущество, вследствие само на подобренията по жилищната
сграда, е 8 314,00 лв.
Доказано е по несъмнен начин, че страните по делото доброволно са
разпределили ползването на процесните имоти и са обособили реални дялове за
ползване, между които ответникът е поставил ограда от мрежа, а ищцата си е избила
вход. Всеки от двамата е предприел облагородяване на частта, която ползва – ищцата е
извършила подобрения в лятната кухня, които СТЕ остойностява на *12,00 лв., а
ответникът е извършил подобрения по жилищната сграда, възлизащи според
експертното заключение на 8314,00 лв. Подобренията и по жилищната сграда, и по
лятната кухня, са в полза и на двамата съделители, тъй като и двете повишават общата
пазарна цена на цялото делбено имущество. Обстоятелството, че страните са
разпределили ползването, не променя факта, че всеки съсобственик е бил владелец на
своите идеални части и държател на идеалните части на другия. Т. е. страните
единствено са договорили как ще се реализира ползването, като правомощие в
9
рамките на съвместното им право на собственост. Съсобствеността не е прекратена с
разпределението на ползването и всички подобрения би следвало да се извършват по
взаимно съгласие на съсобствениците.
Предмет на настоящото производство са само подобренията по жилищната
сграда, претендирани от съделителя Ц. Х. Ц.. С оглед диспозитивното начало, съдът в
настоящото производство не разполага с правомощия да съобразява подобренията в
лятната кухня, извършени от ищцата, да присъжда такива или да извършва
прихващане с подобренията на ответника. Същите са изследвани от СТЕ с оглед
повишаването на пазарната цена на цялото недвижимо имущество и определяне
стойността на всеки дял.
Съществено значение за изхода на спора по сметките има въпросът дали
подобренията в жилищната сграда са извършени със съгласието на съделителя М. Х.
Ц., или без нейното съгласие, или въпреки изразено противопоставяне от нейна страна.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото и най – вече на гласните
такива, съдът намира, че ищцата не е дала съгласие за извършването на ремонтни
дейности по жилищната сграда. Страните са се договорили само да се разпредели
ползването, но не и да се извършват ремонти. Избиването на старата дограма и
поставянето на нова е извършено в делничен ден, когато, както обикновено, ищцата е
била в гр. София. Същата обичайно е пребивавала в процесните имоти в с. * само през
почивните дни. За смяната на дограмата е разбрала от телефонно обаждане на св. **
П. Целият ремонт е протекъл от есента на 2022 г. до началото на 2023 г., съгласно
заявеното от св. Красимир Петков, извършвал въпросните СМР. Също по негови думи,
електричеството, подавано към имота е прекъснато по заявление на ищцата през 2022
г., т. е. своевременно след започване на ремонта. Прекъсването на подаването на ток
към сградата макар и временно е препятствало продължаването на ремонта. При така
очертаните обстоятелства, ответникът е започнал ремонта без знанието и съгласието на
ищцата и го е довършил въпреки нейното противопоставяне. Затова отговорността на
ищцата по предявените срещу нея претенции за подобрения следва да се уреди по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие (гестия).
Тъй като в случая работата (СМР) е била предприета въпреки волята на
заинтересувания (ищцата) и същевременно е в неин интерес, но и в собствен интерес
на подобрителя (ответника), то ищцата следва да отговаря до размера на по – малката
измежду двете суми – сумата за извършени разходи и сумата, с която се е увеличила
стойността на имота, съобразно дела на ищцата. Налице са едновременно хипотезите
на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и чл. 61, ал. 3 ЗЗД, които се приравняват откъм правни последици.
По ал. 2 заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването си, а по ал. 3
отговаря по правилата на неоснователното обогатяване - чл. 59, ал. 1 ЗЗД (в този
смисъл - ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС; Решение № 228 от 13.12.2016 г. по
гр. д. № 55* / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение № 238
10
от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012 / 2012 г. на Върховен касационен съд и др.). В
конкретния случай съделителят Ц. Х. Ц. е доказал да е извършил разходи за ремонта в
размер на 5669,04 лв. От тях припадащият се за ищцата дял е 2834,52 лв., съобразно
идеалната й част. Увеличението на пазарната стойност на цялата делбена маса, предвид
само подобренията по жилищната сграда, е 8314,00 лв., или увеличението за дела на
ищцата е 4157,00 лв. Следователно, ищцата следва да заплати на ответника по –
малката измежду двете суми, а именно сумата от 2834,52 лв. Това е сумата, с която
ищцата се е обогатила, като е спестила обективно извършен полезен разход (чл. 61, ал.
2 ЗЗД) и това е сумата, изразходвана от ответника, реално излязла от неговия
патримониум и отразяваща се по опосреден начин като обогатяване в правната сфера
на ищцата. Това е така, тъй като ищцата е спестила разход за подобрение, съответен на
дела й, но при публична продан на имота би получила по – висока цена за дела си
именно вследствие на подобренията.
В заключение искът за подобрения следва да се уважи до размера на доказаните
разходи, а именно 2834,52 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 8
314,00 лв. следва да се отхвърли.
По разноските
На основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, всеки от двамата съделители следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Ботевград дължимата върху стойността на дела си (42 755 лв.)
държавна такса по делото в размер на 1*0,20 лв.
На основание чл. 10 от Тарифата, съделителят М. Х. Ц. следва внесе и държавна
такса в размер на 113,38 лв. върху признатите с решението суми за подобрения
(2834,52 лв.). На основание чл. 77 от ГПК, съделителят М. Х. Ц. следва внесе по
сметка на РС - Ботевград и сумата от 217,00 лв. – допълнителен депозит за СТЕ,
определен в открито съдебно заседание на 30.01.2025 г., за който съделителят е
останала задължена, тъй като не го е внесла в указания срок.
В практиката на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК
съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране
на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на
съделителите и при липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат (в този смисъл Определение № 167/14.06.2016 г. по гр. д. № 1727/2016 г. по
описа на ВКС, I г. о.). В конкретния случай е налице спор между страните относно
способа за извършване на делбата, но тъй като не е уважена възлагателната претенция
11
на никой от съделителите (т.е. основното искане), то разноските за адвокатско
възнаграждение следва да останат в тежест на всяка от страните, така както ги е
сторила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН по реда на чл. 348 от ГПК дворно място,
находящо се в с. *, обл. Софийска, съставляващо имот с пл. № * (тр*) в квартал * (*)
по плана на селото, за който имот, заедно с имот пл. № * (*) е отреден парцел *-*-*
(дванадесети за имоти с пл. № тр* и *) в кв. * (*) по действащия регулационен план на
с. *, общ. Ботевград, урегулиран от 906 кв. м. (деветстотин и шест кв. м.) с уредени
регулачни сметки, като имот с пл. № * участва в парцел *-*-* с 516 (петстотин и
шестнадесет) кв. м. /422 кв. м., съгл. допълн. заключение по СТЕ от 22.01.2025 г./,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда от един етаж и сутерен със
застроена площ от 75 кв. м. /88,30 кв. м., съгл. допълн. заключение по СТЕ от
22.01.2025 г./, постройка на допълващо застрояване – лятна кухня със застроена
площ от 48 кв. м. /35,50 кв. м., съгл. допълн. заключение по СТЕ от 22.01.2025 г./ и
паянтова стопанска сграда (сламник) със застроена площ от 40 кв. м. /32,60 кв. м.,
съгл. допълн. заключение по СТЕ от 22.01.2025 г./, при съседи на парцела: от две
страни улица, парцел * (е*) и парцел ** (**) в кв. * (*) по плана на селото, с пазарна
стойност 85 510 лв. (осемдесет и пет хиляди петстотин и десет лева), като
получената от публичната продан сума бъде поделена между М. Х. Ц. с ЕГН:
**********, с адрес: с. *, обл. Софийска, **, и Ц. Х. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: **,
съобразно техните квоти от правото на собственост – 1/2 идеална част за М. Х. Ц. и ½
идеална част за Ц. Х. Ц..
ОСЪЖДА по иск с правно основание 346 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС М. Х.
Ц. с ЕГН: **********, с адрес: с. *, обл. Софийска, **, да заплати на Ц. Х. Ц. с ЕГН:
**********, с адрес: **, сумата от 2834,52 лв. (две хиляди осемстотин тридесет и
четири лева и петдесет и две стотинки), представляваща полезни разноски,
извършени в периода от 2022 г. до 2023 г. (вкл.) по жилищната сграда в имот с пл. № *
в квартал * по плана на с. *, обл. Софийска, изразяващи се в подмяна на дограма;
полагане на ламиниран паркет; ремонтиране на стени и таван чрез полагане на
гипсокартон, вата, грундиране, шпакловане и боядисване; присъединяване на имота
към ел. мрежа, поставяне на оградна мрежа, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 2834,52 лв. до пълния предявен размер от 8314,00 лв.
12
ОСЪЖДА на основание чл. 8 и чл. 10 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и чл. 77 от ГПК, М. Х. Ц. с ЕГН: **********, с адрес:
с. *, обл. Софийска, **, да заплати по сметка на Районен съд – Ботевград сумата от
общо 2040,58 лв. (две хиляди и четиридесет лева и петдесет и осем стотинки) , от
които 1*0,20 лв. - държавна такса върху стойността на дела, 113,38 лв. - държавна
такса върху признатите суми за подобрения, 217,00 лв. - допълнителен депозит за СТЕ,
както и 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, Ц. Х. Ц. с ЕГН: **********, с адрес: **, да заплати по сметка
на Районен съд – Ботевград дължимата върху стойността на дела си държавна такса по
делото в размер на 1*0,20 лв. (хиляда седемстотин и десет лева и двадесет
стотинки), както и 5 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните!
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
13