Решение по дело №45537/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21446
Дата: 29 декември 2023 г.
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20211110145537
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21446
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110145537 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Х. М. А., ЕГН
**********, от град П, чрез адвокат А. П Г., със съдебен адрес - град С против „Ч” АД, ЕИК
.........., гр. С, представлявано от ..........., чрез юрисконсулт Л. М., със съдебен адрес - град К
Ищцата твърди, че е собственик на имот, находящ се в гр. П, за който е сключен
Договор за продажба на електрическа енергия № 3....... с ответника.
Твърди се, че дълго до имота не е била доставяна електрическа енергия, като се
твърди, че за неизползвана от ищцата ел. енергия е била осъдена от ответното дружество да
заплати сумата от 2 342,64 лв. по гр. дело № 4721/14 г. на ПРС, ГО.
Сочи, че за да бъде възстановено електричеството е сключила споразумение - план за
разсрочено плащане, като е изплатила на ответника сумата от 2291,28 лв., от които на каса -
306,49 лв. и 107,38 лв., съдебни разноски - 120 лв. плюс фактури 1 757,41 лв. Твърди се, че
ищцата е осъдена да заплати на ответника и сумата от 1689,69 лв., която представлява
сумата по фактурите плюс лихви плюс 115 лв. държавни такси.
Ищцата твърди, че не е спряла да плаща, но към дата 31.05.2021 година е установила,
че продължава да дължи сумата от 2 395,50 лв., главница дължима за периода от 5.10.2013
година до 26.5.2014 година.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Х. М. А., ЕГН **********, от град П и „Ч” АД, ЕИК .........., гр. С,
представлявано от ..........., че Х. М. А., ЕГН **********, от град П не дължи на „Ч” АД, ЕИК
.........., гр. С, представлявано от ........... сумата от 2 395,50 лв., главница дължима за периода
1
от 5.10.2013 година до 26.5.2014 година за доставена електрическа енергия за имот с
административен адрес - град П.
Прави се искане за присъждане на разноски.
С уточнителна молба от 31.08.2021 г. ищцата изрично е конкретизирала, че сумата
2395, 50 лв. е главница, която е била осъдена да заплати за периода от 05.10.2013 г. до
26.05.2014 г.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковата
претенция.
Ответникът твърди, че по клиентски № 3....... /представляващ индивидуален номер на
клиент/, аб. № ********** / представляващ индивидуален номер на обект/ при ответника е
регистриран като битов клиент ищцата Х. М. А. за електроснабден имот находящ се в гр. П.
Твърди се, че няма регистрирани други партиди за ел. енергия на името на ищцата, като се
оспорва да има грешка в партидите, така както се твърди в исковата молба.
Ответникът признава, че по представена от ищцата Заповед за изпълнение издадена по
ч.гр. д. № 3872/2014г./2008 г. на PC Перник всички суми към настоящия момент са
изплатени от Х. М. А..
Сочи се в отговора на исковата молба, че на 22.07.2021 година ищцата е подала при
ответното дружество молба-жалба вх. № CE-DOC -1769, с която е направила искане за
извършване на справка и даване на информация как са усвоени платените от нея суми до
момента. Сочи се, че в отговор на тази молба-жалба е изпратено писмо от „Ч“ до Х. М.
Ангелова изх. № 100000135583/01.09.2021 г. , с което на ищцата е била дадена подробна
информация за размера на постъпилите от нея суми и начините на тяхното осчетоводяване.
Ответникът посочва с отговора на исковата молба, че за период от 2014 година до
момента по банкова сметка на „Ч“ е постъпила сума в общ размер 2602,88 лв. платена от
ищцата, с която сума са били разплатени следните суми: - 1887,88 лв. за фактури в период
04.02.2013 г. до 01.02.2014 г.; -484,97 лв. - лихви; - 230,03 лева - съдебни такси.
Твърди се, че ищцата е била уведомена, че остават за плащане суми, за които има
сключени с нея споразумения за разсрочване на плащането на 31.05.2021 г., които, които
включват главници по подробно посочени фактури в общ размер 493,16 лв., както и лихви в
размер на 271,53 лв., и съдебни такси в общ размер 2365,50 лв., общо в размер на 3130,19
лева.
Твърди се, че сумата от 3130,19 лева не включва вече платените по Заповед за
изпълнение издадена по ч.гр. д. № 3 872/2014 година на PC- Перник суми, освен сумата от
8,67 лв. останала неплатена по фактура от 4.01.2014 г. Твърди се от ответника, че другите
фактури по план за разсрочено плащане са от 2020 г. и лихви върху тях, както и присъдени
съдебни разноски.
Твърди се от ответника, по отношение на включените съдебни разноски в
споразумение за разсрочено плащане по третия протокол от 31.05.2021 г., че е издаден
2
изпълнителен лист от 22.11.2016 година, издаден по гр.д. № 4627/2015 г. на PC - Перник.
Твърди се, че с него ищцата Х. М. А. е осъдена да заплати на „Ч“ АД общата сума от 2027,50
лв. представляващи сторени разноски за две съдебни инстанции. Твърди се, че въз основа на
тази изпълнителен лист с молба вх. №5631/14.03.2017 година е образувано изпълнително
дело № 2017.......0400645 по описа на ЧСИ А, рег. № ........
Твърди се, че е изпратена и Покана за доброволно изпълнение изх. № 8831/04.04.2017г.
по изп. д. № 2017.......0400645 на ЧСИ А. В получена от ищцата на 15.05.2017г. Сочи се, че
ответникът сторил допълнителни разноски при ЧСИ за водене на изпълнителното дело,
които са включени в споразумителния протокол. Сочи се, че допълнителните такси към ЧСИ
общия размер на съдебните такси е 2365,50 лв., за която сума е сключен споразумителния
протокол от 31.05.2021 г. Твърди се, че последния е сключен след като изп.д. №
2017.......0400645. на ЧСИ А. В е прекратено по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, за което се твърди, че
е било връчено съобщение изх. № 12939/22.06.2020 г. на ответника.
Ответникът посочва в отговора на исковата молба, че поради извършени плащания по
сключените споразумителни протоколи, към 08.10.2021 година от общата дължима сума в
размер на 3130,19 лева остава за плащане сума в размер на 2880,19 лева, съгласно
счетоводна справка към 08.10.2021 г. по партидата на ищцата по клиентски № 3 00101663
Твърди се от ответника, че всички извършени плащания от ищцата до момента са
правилно осчетоводени и с тях са разплатени нейни изискуеми задължения. Сочи се, че
всички останали дължими суми от ищцата са установени по основание и размер.
При горното се иска от ответника съдът да отхвърли исковата претенция и му присъди
разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, представлявана от процесуалния си представител
поддържа предявения иск, като моли за уважаването му. Ответникът, представляван от
процесуалния си представител моли за отхвърлянето на предявения иск.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация
чл.124, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск дължимостта на претендирани от
ответника суми за доставена електрическа енергия, поради извършено плащане и погасяване
на задължените чрез плащания от ищцата.
По допустимостта
За да е допустим така предявеният иск е нужно ищцата да разполага с правен интерес,
въз основа на който да претендира недължимост на тези суми. За доказване на правния си
интерес ищцата е представила съобщение от страна на ответното дружество, в което е
посочено, че ищцата дължи сума в размер на 2395,50 лв., представляваща неплатен остатък
по споразумение от разсрочено плащане, като в споразумението е посочено, че сумата
представлява съдебни такси.
В същото време ищцата е уточнила, че сумата, която претендира да не се дължи е за
главница, за която е била осъдена със заповед за изпълнение от 09.06.2014 г. Въпреки това
3
видно от приложената по делото заповед за изпълнение, дължимата главница по нея е в
размер на 2225,69 лв., която се различава от цената на иска. Освен това в представеното
съобщение от ищцата, в която е посочено, че ответникът претендира сумата в размер на
2395,50 лв., каквато е и цената на иска е посочено, че сумата представлява съдебни такси.
С оглед на това съдът счита, че ищцата оспорва именно сумата в размер на 2395,50
лв., представляваща неплатен остатък по споразумение от разсрочено плащане, като в
споразумението, макар и в уточнителната молба да е посочила, че това е главница. Това е
така, доколкото именно такива са твърденията в исковата молба, че не дължи тази сума, а
освен това именно нея би имала интерес да оспори, доколкото не се твърди ответникът да
претендира сумата 2225,69 лв., представляваща главница по заповед за изпълнение от
09.06.2014 г.
Ищцата разполага с правен интерес да оспори сумата в размер на 2395,50 лв.,
доколкото както от твърденията на ищцата, така и от събраните доказателства е видно, че
същата сума се претендира от ответника. Искът е предявен пред родово и местно
компетентен съд, а исковата молба е редовна, поради което съдът счита, че така предявеният
иск е допустим.
По основателността
Доколкото е предявен отрицателен установителен иск, ответникът носи тежестта да
докаже, че претендираните от него вземания са дължими от ищцата.
Като доказателство по делото е представен споразумителен протокол от 31.05.2021 г.,
сключен между ищцата и ответното дружество, с което ищцата е признала дължими
задължения за главница в размер на 243,91 лв., които съответно са разсрочени. Освен това е
представен споразумителен протокол от 31.05.2021 г., сключен между ищцата и ответното
дружество, с което ищцата е признала дължимостта на сумата в размер на 520,78 лв.,
представляваща задължения за периода 24.11.2013 г. до 15.04.2020 г. Представен е и
споразумителен протокол от 31.05.2021 г., сключен между ищцата и ответното дружество, с
който ищцата е признала, че дължи сумата в размер на 2365,50 лв., които съответно са били
разсрочени.
Представен е изпълнителен лист от 22.11.2016 г., с който ищцата е осъдена да заплати
на ответното дружество сумата 50,00 лв., представляваща разноски за експертиза, 1130,00
лв. юрисконсултско възнаграждение и 847,00 лв. разноски пред въззивната инстанция. С
молба от 14.03.2017 г. е поискано от ответника образуването на изпълнително дело въз
основа на издадения изпълнителен лист. На 04.04.2017 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до ищцата, като е посочено, че общото задължение по изпълнителното дело е
2384,14 лв., като поканата е получена от нея.
Във връзка с размера на погасените от ищцата задължения и дължимите от нея суми по
делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена. От нея се установява, че с Х. М. А., собственичка на имот в гр. П има сключен
договор за продажба на електрическа енергия с „Ч" АД. Съгласно този договор отношенията
4
за отчитане на потребената ел. енергия и извършените плащания между страните се уреждат
под клиентски номер № 3........ Х. М. А. няма регистриран друг клиентски номер в „Ч" АД
освен клиентски номер 3........ Постъпилите суми по клиентски № 3....... за периода от
10.02.2014 до 12.05.2014 г. са в размер на 2602,88 лв. Тези суми са погасили задължение по
заповед №3031 (Заповед за изпълнение на парично задължение по ГД 03872/2014 т. от РС
Перник.)
Установява се, че между Х. М. А. и „Ч" АД има сключени три плана за разсрочено
плащане: Споразумителен протокол 001034493174/31.05.2021 г. подписано на 02.02.2021 г.,
като съгласно този протокол подписан между страните (Ч и Х. А.) се признават задължения
за консумирана ел. енергия по клиентски номер 3....... в размер на 243,19 лв., като тази сума
включва главница и дължимата лихва, като по него няма неплатен остатък към 14.03.2023 г.,
а към 31.05.2021 г. неплатения остатък е бил 123,82 с плащания през 2021, 2022 и 2023 г.
сумите са уредени. По вторият споразумителен протокол 001034493174/31.05.2021 г.
подписано на 02.02.2021 г.,) се признават задължения за консумирана ел. енергия за периода
24.11.2013 до 15.04.2020 г. по клиентски номер 3....... в размер на 520,78 лв., като към датата
на изготвяне на експертизата 14.03.2023 г. по него няма непогасени задължения. По третия
споразумителен протокол 001034493174/31.05.2021 г. подписан на 02.02.2021 г. се признават
задължения за консумирана ел. енергия по клиентски номер 3....... в размер на 2365,50 лв.,
като тази сума включва съдебни такси и разноски, като по него са били платежни 100 лв.
Вещото лице посочва, че към 13.03.2023 г., когато беше извършена финална проверка в
счетоводството на ответника, задължението по клиентски номер 3....... с титуляр Х. М. А. е в
размер на 2265,50 лв. и същото е формирано само от съдебни разноски и такси.
С оглед гореизложеното по делото безспорно се установи, че към момента на
приключване на съдебното дирене ищцата има оставащи задължения в размер на 2265,50
лв., поради което за тази сума искът следва да бъде отхвърлен. Въпреки това от приетата по
делото експертиза е видно, че част от дължимите от ищцата задължения са платени в хода
на процеса. Така с плащанията в размер на 430,98 лв., извършени след датата на исковата
молба са погасени задължения по втория споразумителен протокол. По отношение на третия
споразумителен протокол, по който са платени 100,00 лв., всички от тях са заплатени след
подаването на исковата молба, но са били дължими към датата на подаването . С оглед на
това към датата на исковата молба ищцата е имала задължения в размер на 2696,48 лв.,
което е по-голям размер от оспорения, поради което целия иск е бил неоснователен.
Поради това съдът счита, че така предявения иск следва да бъде отхвърлен за сумата в
размер на 2265,50 лв., а за сумата в размер на 130 лв. следва да бъде уважен поради
извършени плащания в хода на процеса.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът, доколкото
макар и частичното уважаване на иска то е поради извършени плащания в хода на процеса.
Ответникът е заплатил депозит за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза в размер
на 500,00 лв., както и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
5
100 лв. С оглед на това ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в
размер на 600,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правна квалификация чл. 124,
ал. ГПК предявен от Х. М. А., ЕГН **********, от град П против „Е“ ЕАД, с предишно
наименование „Ч” АД, ЕИК .........., гр. С, че Х. М. А., ЕГН **********, от град П не дължи
на ответника „Е“ ЕАД, с предишно наименование „Ч” АД, ЕИК .........., гр. С сумата в размер
на 130,00 лв., представляваща неплатен остатък по споразумение от разсрочено плащане от
31.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 130,00 лв. до
пълния предявен такъв от 2395,50 лева, т.е. за разликата от 2265,50 лева като неоснователен.

ОСЪЖДА Х. М. А., ЕГН **********, от град П да заплати на „Е“ ЕАД, с предишно
наименование „Ч” АД, ЕИК .........., гр. С на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер
на 600,00 лв., представляваща сторени от ответника разноски по гр.д. №45537/2021 г. по
описа на 143-състав на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6