РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Берковица, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100539 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.330 от ГПК във вр. чл. 50 СК.
Производството е образувано по искова молба на М. А. М. против В. Л.
В. с правна квалификация чл.49, ал.1 СК – за прекратяване с развод на
сключения между тях брак поради дълбоко и непоправимо разстройство без
произнасяне по въпроса за вината.
Искът е обективно кумулативно съединен с небрачни искове:
- иск по чл. 56 СК за предоставяне на ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Б.
- иск по чл. 53 СК за фамилното име на съпругата след развода.
Ответницата В. Л. В. е предявила насрещен иск с правна квалификация
чл.49, ал.1 СК – за прекратяване с развод на сключения между тях брак
поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на М. А. М..
В проведеното на 01.04.2025 г. съдебно заседание съпрузите са
постигнали споразумение по чл.51 СК и са заявили желанието си за
прекратяване на брака по взаимно съгласие.
С Протоколно определение в проведеното на 01.04.2025 г. съдебно
1
заседание съдът е постановил на основание чл. 321, ал. 5 ГПК във вр. чл. 49,
ал. 4 СК преминаване на производството от чл. 49, ал. 1 от СК към развод
по взаимно съгласие с правно основание чл. 50 от СК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Двамата съпрузи са сключили граждански брак на ..... г. /удостоверение
за сключен граждански брак на л. 3/.
Съгласието на съпрузите да се разведат е взаимно, сериозно и
непоколебимо. Същите изразиха желанието си за това лично пред съда при
разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Решението им е
категорично и окончателно, същото е добре обмислено и не е резултат от
моментно хрумване или временно настроение.
При цялостна преценка на неговото съдържание съдът намира, че
същото не противоречи на закона и морала, като в пълна степен са защитени
интересите на роденото от брака дете.
След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е
сериозно и непоколебимо, както и постигнатото между тях споразумение не
противоречи на закона, съдът намира молбата за основателна.
Следва да бъде допуснат разводът на молителите, без да се издирват
мотивите на страните за прекратяване на брака и да се утвърди постигнатото
от тях споразумение за последиците от него.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по реда на ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса при допускане на развода в размер на 40 лева, която се дължи
поравно от молителите заедно с таксата за завеждане на молбата в размер на
25 лева или всеки от молителите дължи по 32.50 лева. От тази сума молителят
М. А. М. е заплатил 25 лева при подаване на молбата, предвид което същият
следва да бъде осъден да заплати още 7.50 лева, а молителката В. Л. В. – да
заплати остатъка от 32.50 лева.
Така мотивиран съдът на основание чл.330, ал.3 ГПК и чл. 50 СК
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между М. А. М., ЕГН ********** от гр.
2
Б. и В. Л. В., ЕГН ********** от гр. Б., за което е съставен акт за граждански
брак № 0130/28.09.2015 г. в гр. Берковица, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА
СТРАНИТЕ на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл. 51, ал.1 от СК
относно последиците от развода, по силата на което:
1. Семейното жилище, находящо се в гр. Б. се предоставя на съпруга М. А.
М..
2. Страните нямат претенции към влоговете си един към друг и всеки от
тях остава собственик на своя влог, доколкото такъв съществува.
3. Страните нямат претенции за издръжка един към друг.
4. След прекратяване на брака страните се съгласяват съпругата В. Л. В.
да продължи да носи фамилното си име В..
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС – Берковица сумата 7.50 лева, представляваща окончателна
държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие, както и
5.00 лева държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА В. Л. В., ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на РС – Берковица сумата 32.50 лева, представляваща окончателна държавна
такса при допускане на развод по взаимно съгласие и 5.00 лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Решението е окончателно и НЕ подлежи на обжалване на основание чл.
330, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
3