Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 13.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на дванадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1431 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата
молба се излагат твърдения, че на 21.07.2016г.
около 15:30 ч. ищецът С.Н. пътувал в лек
автомобил "А”, с рег.№*****, собственост и управляван от М Е К,
като автомобилът се движел по път****, в посока с.А, общ.****. Сочи се, че при навлизане в ляв завой водачът на насрещно движещия се лек
автомобил „М Б****, с рег.№*****, загубил контрол над МПС-то и се ударил челно в автомобила, в който
пътувал Н.. Ищецът заявява, че при сблъсъка ударил главата си купето и изпитал силна и остра болка. Заявява, че мястото на ПТП е
било посетено от екипи на спешна помощ и
полиция и бил съставен протокол за ПТП. Сочи, че водач на М е ***** гражданка, както и че за лекия автомобил към момента на
инцидента има валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, обективирана в полица, валидна от 02.07.2016г.-01.01.2017г. и
че и вина за ПТП-то има водача на лекия автомобил „М”. Ищецът заявява, че
вследствие на ПТП-то претърпял множество травми- мозъчно сътресение, протекло с
липса на част от спомен за случилото се, главоболие, виене на свят, повръщане,
кръвонасядания с оток на меките тъкани в тилната част на главата, кръвонасядания
на нивото на второ-четвърто ребро на гръдната кост и др., които му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и
страдания по време на оздравителния процес. Заявява, че след инцидента често
губел ориентация, поради което не можел да изпълнява ежедневните си и трудови
задължения, изпитвал силен страх, виене
на свят и други, посочени в исковата молба. Ищецът заявява, че направил разходи
за лечението си, които възлизат на сумата общо 173,95лв., които конкретизира в
исковата молба. Ищецът заявява, че отправил извънсъдебно искане до дружеството
застраховател в Република Б, което е кореспондент на ответника, за заплащане на
обезщетение за претърпените вреди, но не получил отговор. С оглед
гореизложеното отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата 15 000лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултата на ПТП от
21.07.2016г., сумата 173,95лв., представляваща имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение в резултат на ПТП от 21.07.2016г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ПТП-21.07.2016г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер, по
съображения изложени в отговора на исковата молба. Оспорва наличието на
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответното дружество като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил „М***”; оспорва наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил „М”, оспорва твърденията
за наличие на причинна връзка между поведението на водача и настъпване на
произшествието, както и оспорва твърдените от ищеца увреждания, болки и
страдания. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, като сочи, че
същият пътувал без поставен предпазен
колан. Оспорва описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП. Счита, че
претендираните вреди са завишени по размер. Отправя искане за отхвърляне на
исковите претенции.
От събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.07.2016г., около 15.30ч. ищецът
пътувал в лек автомобил марка „А***** собственост и управляван от М Е К,
по път****, в посока с.*****, като в същото време в
противоположната посока се движел лек автомобил „М***, рег.№****. При навлизане в ляв завой водачът
на лекия автомобил „М” загубил контрол над МПС-то и се ударил челно в лекия
автомобил, в който пътувал ищецът. В
резултат на удара между автомобилите, ищецът ударил тялото и главата си в купето на автомобила.
Мястото на произшествието е
посетено от органите на МВР и по делото е представен като доказателство заверен
препис от протокол за ПТП от 21.07.2016г., в който са описани обстоятелствата
при възникване на ПТП, посочени по-горе.
Видно от изисканата от ОД на МВР
С, РУ ****преписка, на място бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение на водача на лекия автомобил „М”,
видно от който, водачът, движейки се с несъобразена скорост при наличие на
ограничена видимост/ляв завой/ губи контрол над управлението и навлиза в
лентата за насрещно движение, като блъска със своята предна дясна част лек
автомобил с рег.№****, с което
е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Издадено е наказателно постановление, с което на водача на лекия автомобил „М” е наложено
наказание „глоба”.
По делото е представен заверен
препис от съдебно-медицинско удостоверение, иззадено на 22.07.2016г. от д-р Д.Г-съдебен
лекар към МОБАЛ****, видно
от което след извършен преглед на ищеца С.Н.Н., съдебният лекар е установил мозъчно
сътресение, протекло с липса на част от спомена за случилото се, главоболие,
виене на свят, повръщане; кръвонасядания с оток на меките тъкани в тилната част
на главата; кръвонасядания на нивото на второ-четвърто ребра на гръдната кост,
в междулопатковото пространство на гърба, кръвонасядания с оток на лявата
раменна става и дясната лумбална област.
По делото са представени касов
бон за закупени медикаменти на обща стойност 13,95лв, две квитанции за платена
такси за медицински преглед на стойност 25лв;. фактура за платен медицински
преглед на стойност 30лв. от 27.07.2016г.;фактура за платен медицински преглед
на стойност 30лв. от 26.08.2016г.,както и квитанция от 22.07.2016г. за
заплатена такса за съдебно удостоверение в размер на 50лв.
Не е спорно, че за лек автомобил "
М****”, с рег.№**** е бил сключен в ответното
дружество договор за застраховка "Гражданска отговорност", обективирана
в застрахователна полица №******, валидна за период 02.07.2016г.-01.01.2017г.
По делото е представен заверен препис от претенция
до кореспондента на ответното дружество, отправена от ищеца, съдържаща искане за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000лв.
и за имуществени вреди в размер на 148,95лв., изразяващи се в разходи за лечение, претърпени от ищеца в резултат на
ПТП от 21.07.2016г.
По делото е допусната съдебна
авто-техническа експертиза, от заключението на която се установява механизмът
на възникналото на 21.07.2016г. ПТП, при което в вследствие неправилно избрана
от водача на лекия автомобил „М” скорост на движение, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира удар с движещия се в собствената си пътна лента лек автомобил „А”.
Вещото лице е посочило, че основната причина за ПТП-то е управлението от страна
на водача на лекия автомобил „М” при завой наляво, по неговата траектория на
движение със скорост, технически неправилно избрана.
От заключението на допусната по
делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че на ищеца в резултат на
претърпяно ПТП на 21.07.2016г. са причинени следните увреждания:
кръвонасядане/хематом/ в тилната област на главата, с диаметър около 6 см. и
оток на околните тъкани, нарушаване на равновесието придружено с гадене и
трудно повлияващо от медикаменти главоболие; мозъчно сътресение, наличие на
световъртеж и частична ретроградна амнезия; на гръдната кост в областта на
2-ро,4-то ребро хематом с размери 10/6 см и оток на околните тъкани; на гърба
между двете скапули-хематом с размери 21/13см.; в областта на лявата раменна
става хематом с диаметър 10 см.;в дясната поясна област хематом с размери
10/20см и инфилтрат на околните и подлежащи тъкани. Вещото лице е посочило, че
посочените травматични увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия, а именно
при претърпяно ПТП от 21.07.2016г. Вещото лице е направило извод, че на
пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота,
изразяващо се в болка и страдание, затруднено движение на снагата/дихателната функция/ и крайниците
за срок между 25-35 дни, като срокът на пълното възстановяване на
манифестираната симптоматика е между 45-60 дни. Вещото лице е посочило, че към момента
на прегледа се установява леко изразен инфилтрат в тилната област, резултат от
резорбиран хематом на същото място при претърпяното ПТП, както и инфилтрат в
резултат от резорбиран хематом в областта на дясната лопатка долна трета и към
гръбначния стълб. В заключение вещото лице е посочило, че срокът на пълното
възстановяване на обективните увреждания при нормално протичащ процес е до два
месеца, като субективните оплаквания-главоболие, периодични болки в гърба и
поясната област може да перестират до 3-4 месеца след претърпяната травма.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля М Е ****, водач и собственик на лекия
автомобил, в който е пътувал ищеца при процесното ПТП, която разпитана каза, че
през юли 2016г с ищеца пътували от Б, през Х и на един от завоите, автомобил ги
връхлетял и ги ударил челно. Когато слезли от автомобила си видели, че колата, която
ги ударила, била с *****регистрация
и имало две жени, ******граждански.
Свидетелката се обадила на тел.112 за линейка. През това време на ищеца му
станало лошо и седнал на платното. Когато на място дошъл екип на Спешна помощ,
констатирали болки в гърдите на ищеца. Вечерта на ищеца му прилошало,
причерняло и започнало да му се гади, повърнал. Казвал, че го болят гърдите и
гърба. На следващия ден ходили на прегледи, които установили, че ищеца е с
„комоцио” от удара. Не трябвало да се натоварва, да гледа телевизия, необходим
бил пълен покой. Не можел да ходи на работа. Свидетелката заяви, че около
четири месеца продължило възстановяването на ищеца, като изпитвал болки в
главата и гърдите, но останал страхът и уплахата от случилото се.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
В настоящото производство се търси
ангажиране на отговорността на застрахователно дружество, със седалище в друга
държава-членка на ЕС, поради което следва да се посочи кое е приложимото право и компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.11 т.2 вр
чл.9 б”б” от
Регламент 44/2001г, срещу застраховател с местоживеене в държава-членка, може
да бъде предявен иск в друга държава-членка в случай на процесуални
действия,извършени от притежателя на полицата,застрахования или ползвателя, в
съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. В настоящия случай
ищецът е български гражданин, с местоживеене в Б, гр.В*****, като се търси обезщетение за
вреди, настъпили от ПТП, възникнало на територията на Република Б.
Съгласно Регламент ЕО №864/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г, относно приложимото право към
извъндоговорни задължения/”Рим II”,
Регламент 864/2007/, гл. II,
чл.4 пар.1 е посочено, че доколкото не е предвидено друго, приложимото право
към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане е правото
на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил
вредоносния факт и независимо в коя държава настъпват преките последици от този
факт. В конкретния случай, с оглед изложените в исковата молба факти за ПТП, настъпило
на територията на Република Б и за вреди, които се претендират за обезщетяване,
които се твърди, че са настъпили на територията на Република Б, то приложимото
материално право е българското, като правната уредба се съдържа в КЗ, действащ
към момента на процесното ПТП.
Предмет на настоящото
производство е пряк иск срещу
застраховател, с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от
водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно цитираната разпоредба
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на
вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност» застрахователят
се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това
следва да са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявените искове са допустими. Съгласно
разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна застрахователна
претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост на иска
срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства
ищецът е отправил до ответното застрахователно дружество, чрез неговия
кореспондент в Република Б, извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени
и неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от
КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди се явява допустима.
Разгледани по същество исковете
за обезщетение са основателни, по следните съображения:
Безспорно, от събраните по делото
доказателства се установи, че на 21.07.2016г. е настъпило ПТП, в резултат на което ищецът е получил
увреждания- мозъчно сътресение,
кръвонасядане/хематом/ в тилната област на главата, нарушаване на равновесието
придружено с гадене и главоболие; наличие на световъртеж и частична ретроградна
амнезия; хематоми в областта на гръдната
кост и в областта на лявата раменна става. Механизмът на ПТП-то, вредите и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства, от показанията на разпитания свидетел, както и от заключенията
на приетите по делото съдебна авто-техническа и съдебно-медицинска експертизи. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се
установиха всички предпоставки на деликтната отговорност на деликвента-водача
на МПС «М», с ***** регистрация, а именно противоправно поведение, вреди, причинна връзка
между противоправното поведение и вредите, вина. Противоправното поведение на водача
на лекия автомобил, застрахован при ответника се изразява в несъобразяване с правилата
за движение от нейна страна, която управлявайки лек автомобил с несъобразено с пътните условия скорост,
допуска да се стигне до удар в МПС, в което е пътувал като пътник ищеца, като
при възникналото ПТП са причинени вреди. Противоправното поведение на
деликвента и механизма на ПТП се доказват от приложения като доказателство по
делото протокол от ПТП, както и от
заключението на автотехническата експретиза, видно от което водача на лекия
автомобил «М», вследствие
неправилно избрана скорост на движение,
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар с движещия се в
собствената си пътна лента лек автомобил „А”, в който е пътувал ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага
до доказване на противното. В хода на настоящото производство ответникът не
ангажира доказателства за обстоятелства, които да изключват или ограничават
вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП. В отговора на исковата молба ответникът
наведе твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
но не ангажира доказателства в тази насока. Съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2
от ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносните последици, т.е. когато приносът за
настъпването им е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди в конкретната
хипотеза ще е допустимо само при наличие на категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или техния размер няма да е в този обем, ако по време
на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Приносът за
съпричиняване следва да е безспорно доказан, а не предполагаем, за да бъде
зачетен при определяне размера на вредите. В конкретния случай, по делото не се
доказа възражението на ответника, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. В показанията си
свидетелката К, която е управлява лекия автомобил, в който е пътувал ищеца, каза,
че ищецът е бил с поставен предпазен колан по време на пътуването, когато е
възникнало процесното ПТП. Предвид събраните по делото доказателства съдът
приема, че ищецът е управлявал автомобила си с поставен предпазен колан, поради
което направеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.
По делото не е спорно и от
представените доказателства се установи наличие на застрахователно
правоотошение по застраховка "гражданска отговорност", сключена между
деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
21.07.2016г. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице
основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на
вредите причинени от деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и
чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане.
По отношение на претендираните имуществени
вреди- от събраните по делото писмени доказателства се установи, че ищецът е
направил разходи във връзка с лечението
на получените при процесното ПТП телесни увреждания, които разходи се
изразяват в закупуване на медикаменти, такса за медицински преглед, такса за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение. Тези разходи са в причинна връзка
с ПТП, като техния размер се установява от представите по делото платежни
документи, поради което тези разходи имат характер
на имуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на възникналото ПТП от 21.07.2016г. и подлежат на обезщетяване
в предендирания и доказан размер от общо 173,95лв.
По отношение на исковата
претенция за неимуществени вреди:
При съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.52 от ЗЗД,
по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно
отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и тежестта на
увреждането. В конкретния случай причинените на ищеца телесни увреждания са от
категорията на леки телесни повреди, като оздравителния процес видно от
изложеното в заключението на съдебно-медицинската експертиза е продължил около
два месеца след ПТП-то. Видно от изложеното от вещото лице и от събраните
гласни доказателства, някои от субективните оплаквания при ищеца, като
главоболие и други са продължили по-продължително време. Освен това от
показанията на свидетеля К, съдът
намира, че се установи, че ищецът е имал опаквания от болки по тялото и
главата, които са му създавали пречки в ежедневната дейност и в работата му. Като взе предвид горните обстоятелства,
съобразени с общоприетия критерий за справедливост, съдът намира, че следва да
определи размер на обезщетението за неимуществени вреди на 10 000лв., до който
размер исковата претенция се явява основателна и доказана, а за разликата над
сумата 10 000лв. до пълния претендиран размер от 15 000лв., искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан
в тази част.
По отношение акцесорната претенция за лихва за забава,
съдът намира следното: Искането на ищеца за присъждане на лихва за забава, с начална дата датата
на деликта е неоснователно доколкото претенцията му за обезщетение е насочена
не към деликвента, а към застрахователя. С оглед изричната разпоредба на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка «гражданска
отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенеция от увреденото лице, като се вземе
най-ранната от горните дати. В производството по делото не се установи кога и
дали застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на самото
застрахователно събитие, но са ангажирани доказателства за предявяване на
застрахователна претенция на 11.05.2018г. Съдът намира, че от този момент
застрахователят е изпаднал в забава за плащане на дължимото обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди, като от тази дата /11.05.2018г./, а не от датата на
деликта, се дължи върху присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди и законната лихва за забава, до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и
съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 2098,63 лв. за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и разноски
за извършен превод от български на румънски език на документи представени по
делото, които разноски се присъждат съразмерно на уважената част на исковата
претенция. Възражението на
ответника относно претендираните разходи за извършен езиков превод, съдът
намира за неоснователно. По делото са ангажирани доказателства за извършване на
тези разноски, същите са направени във връзка с настоящото производство, поради
което ищецът има право да претендира заплащането им, съгласно правилата на
чл.78 ал.1 от ГПК.
От пълномощника на
ищеца своевременно е поискано и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ
на ищеца. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Законът дава възможност на адвоката да поеме защита на
лице, което по негова преценка е материално затруднено и няма финансова
възможност да му плати адвокатско възнаграждение, като адвоката в хода на
производството може да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение,
което да бъде заплатено от другата страна по делото при наличие на
предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая
и при съобразяване на материалния интерес по
делото и размера на
присъдените обезщетения,
възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 840 лв. С оглед изхода на делото и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът
следва да бъде осъден да заплати посочената
сума на адв.М.М.-САК, пълномощник на ищеца С.Н..
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 325,46лв., изчислено съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество
„А Р АВ И Г, с номер в*****,
със седалище и адрес на управление *****ДА
ЗАПЛАТИ на С.Н.Н. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 173,95лв./сто седемдесет и три лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медикаменти, медицински прегледи и такса за издаване на съдебно-
медицинско удостоверение, сумата 10 000лв.
/десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП от 21.07.2016г. между лек автомобил "А, с рег.№****, собственост и управляван
от М Е К, по път****, в посока с.А, общ.****, при което при навлизане в ляв
завой водачът на насрещно движещия се лек автомобил „М***, с рег.№*****, загубил контрол над МПС-то и се ударил челно в автомобила, в който
пътувал ищеца, дължимо по застраховка “Гражданска
отговорност", по застрахователна полица №*****, валидна за период 02.07.2016г.-01.01.2017г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 11.05.2018г.
до окончателното изплащане, както
и сумата от 2098,63
лв. /две хиляди деветдесет и осем
лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
направени по делото от ищеца разноски за държавна такса, възнаграждения за
вещи лица и такса за извършен езиков превод на документи, съразмерно на
уважената част на исковата претенция, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над 10 000 лв. до пълния
претендиран размер от 15 000лв., като
неоснователен и недоказан в тази част.
Банковата сметка за плащане на
парично вземане по осъдителен иск, посочена от ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: IBAN: *** , BIC: ***, „******, с титуляр С.Н.Н..
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „А Р АВ И Г”, с номер в*****,
със седалище и адрес на управление *******ДА ЗАПЛАТИ
на М.М.М. с ЕГН **********- адвокат от САК, с адрес ***, пълномощник на С.Н.Н.
с ЕГН **********-ищец по гр.дело №1431/2019г. по описа на ВТРС сумата от 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА С.Н.Н.
с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на Застрахователно дружество „А Р А В И Г”, с номер в******, със седалище и адрес на управление ******сумата
от 325,46лв. /триста двадесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
направени по делото от ответника разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: