№ 132
гр. Кюстендил, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500101 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 2031/13.02.2023 г. по описа на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Елица Христова, с рег. №743 в регистъра на КЧСИ с район на
действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от М. С. М. с ЕГН **********, с адрес:
*****, срещу Разпореждане от 21.04.2022 г., постановено по изпълнително дело /ИД/
№22/2018 г. по описа на ЧСИ Елица Христова, с което органът по принудително
изпълнение е отказал да прекрати производството поради сочена от длъжника перемпция,
настъпила в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят–длъжник оспорва правилността на обжалваното разпореждане.
Изтъква наличие на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, обосновавайки виждането с
липсата на предприети от взискателя действия по удовлетворяване на паричното му
притезание срещу длъжника. В тази насока пояснява, че със запорно съобщение изх.
№2247/27.02.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „*******“
ЕАД, а със запорно съобщение изх.№2246/27.02.2019 г. е наложен запор върху лек
автомобил „Рено Лагуна“ с рег. № КН **** АТ. Впоследствие с Покана за добровлоно
изпълнение изх.№2243/27.02.2019 г. бил насрочен опис на движимото имущество на
длъжника за 28.03.2019 г. Сочи, че след това изпълнително действие, не са предприемани
други действия по принудително изпълнение. Позовава се на т.10 от ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. В условията на евентуалност изтъква съображение за липсата на
1
процесуалноправна легитимация на взискателя „*******“ ООД да води изпълнително
производство срещу него като длъжник на кредитора „***********“ АД, твърдейки че е
негов правоприемник по силата на сключен между тях договор за цесия от 05.01.2015 г.
Този извод базира на липсата на връчено му уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Счита, че този пропуск води до липсата на нужните предпоставки за контитуирането на
„*******“ ЕООД като взискател, а оттам счита, че предприетите от последния действия по
принудително събиране на цедираното му парично притезание, не са породили дейсвие
спрямо него. Отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по принудително
изпълнение приема за незаконосъборазен и несъответстващ на утвърдената съдебна
практика, приемаща, че в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК перемпцията настъпва по
право и органът по принудително изпълнение издава постановление за прекратяване, което
има само декларативен характер.
По изложените съображение завявява искане за отмяна на обжалваното разпореждане
и прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
До взискателя „*******“ ЕООД е изпратен препис от жалбата, като в
законоустановения тридневен срок по чл.436, ал.3 ГПК, е постъпило писмено възражение,
чрез пълномощника юрк. В.Й., в което са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Сочи се, че с молба от 31.01.2021 г. в качеството на визскател
дружеството е поискало да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника М. М.
в „*******“ ЕАД, а с молба от 11.11.2022 г. е поискано налгането на запор върху банковите
сметки на длъжника в „***********“ АД. Акцентира, че искането за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, позовавайки се на цитирана във възражението съдебна практика.
Оспрова твърдението за незаконосъобразно конституиране на дружеството „*******“ ЕООД
като взискател с оглед настъпилото по силата на договора за цесия частно правоприемство
между „*****“ ЕАД и „*******“ ЕООД. Сочи, че уведомяването на длъжника няма
отлагателно условие по отношение пораждането на действие на договора за цесия. С
възражението прилага уведомление до длъжника М. С. М. за сключения договор за цесия,
като моли последното да бъде връчено на длъжника с писмените възражения, с което
действие последният да се счита уведомен за цедирането на процесното вземане.
ЧСИ Христова е депозирала писмени мотиви по реда на чл.436, ал.3, изр.2 ГПК във
връзка с обжалваното изпълнително действие, в които излага становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата.
Кюстендилският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
При служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав
намира същата за допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебен изпълнител, от страна по делото, която има интерес от обжалването и е подадена в
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
2
При служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл. 436, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3 от ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и след
осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден
и допустим.
Изпълнително дело №22/2018 г. по описа на ЧСИ Елица Христова е образувано по
молба, подадена от „*******“ ЕООД с искане да бъде образувано изпълнително
производство срещу длъжниците „*****“ ООД и М. С. М. въз основа на изпълнителен лист
от 11.03.2014 г. издаден по ч.гр.д.№386/2014 г. по описа на Районен съд – Дупница, по
силата на който длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „********“ АД
суми по издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д.№386/2014 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Към молбата е приложен Договор за прехвърляне на парични вземания от 18.04.2016
г., сключен между ********“ АД, като цедент и „*******“ ЕООД, като цесионер, между
които вземания е и вземането, за принудителното събиране на което е издаден цитирания
по-горе изпълнителен лист. Приложени са и два броя уведомления по чл.99, ал.4 ЗЗД,
адресирани до длъжниците „*****“ ООД и М. С. М.. С молбата взискателят е възложил
предприемането на нужните действия за връчване на процесните уведомления на
длъжниците, както и извършване на действие с цел удовлетворяване паричното му
притезание.
По делото съдебният изпълнител е извършил справки, целящи установяване
имущественото състояние на длъжниците.
Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците съдебният
изпълнител е пристъпил към действия по принудително изпълнение, като със запорно
съобщение с изх.№2247/27.02.2019 г. е наложил запор върху банковите сметки на длъжника
М. С. М. в „********“ ЕАД, със запорно съобщение изх.№2248/27.02.2019 г. е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника М. С. М. в „********“ АД, а със запорно
съобщение изх.№2249/27.02.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника
М. С. М. в „***********“ АД.
На 29.03.2019 г. е връчена Покана за добровлоно изпълнение, ведно с уведомление по
чл.99, ал.4 ЗЗД на длъжника „*****“ ООД по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
На 21.07.9019 г. на длъжника М. С. М. е връчена Покана за добровлоно изпълнение,
ведно с уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД, по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
На 04.02.2021 г. взискателят „*******“ ЕООД е депозирал пред съдебния изпълнител
молба с искане да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжниците, както
следва: за длъжника „*****“ ООД в „******“ АД, а за длъжника М. С. М. в „*******“ ЕАД.
Със запорно съобщение изх.№3477/25.03.2021 г. е наложен запор върху банковите
3
сметки на длъжника М. С. М. в „*******“ ЕАД, а със запорно съобщение изх.
№3475/25.03.2021 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника „*****“ ООД в
„******“ АД.
С молба вх.№7602/21.04.2022 г. длъжникът М. С. М. е поискал прекратяване по реда
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на действията по принудително изпълнение, което искане органът
по принудително изпълнение е оставил без уважение с обжалваното в настоящото
производство разпореждане от 21.04.2022 г. Аргументирал е отказа с липсата на
предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалвания акт
въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие
има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими
към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на
делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и
възражения на страните.
Очертаните с въззивната жалба предели на проверка в производството се
разпростират върху наличието, респ. липсата на предпоставки за прекратяване на действията
по принудително изпълнение по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С оглед ограничения обхват
на проверката, която съдът дължи при обжалване действията на съдебния изпълнител,
законосъобразното конституиране на взискател не попада изрично в действията, подлежащи
на съдебен контрол. Доколкото обаче същото предполага установяване законосъобразността
на извършените в производството действия по принудително изпълнение, съдът ще се
произнесе и по този изведен с въззивната жалба спорен въпрос.
По изпълнителното дело се установява, че на длъжниците са връчени уведомления по
чл.99, ал.4 ЗЗД по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ведно с Поканата за доброволно изпълнение, при
което доводът за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия остана
недоказан.
За прецизност и пълнота на изложението настоящият въззивен състав намира за
нужно да отбележи, че в константната практика на ВКС, намерила отражение в Решение
№404/12.02.2016 г. по гр.д.№666/2015 г. и в Решение №209/28.11.2018 г. по т.д.№*********
г. и двете по описа на ВКС, върховната инстанция застъпва становището, че
предназначението на изпълнителния процес, като форма за принудително осъществяване на
граждански права, е да даде защита по повод липсата на доброволно изпълнение, като
достави дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по
предписания от закона ред. Органите по принудително изпълнение за разлика от съда не
разрешават правен спор, а целят удовлетворяване на изпълняемото право, за което
4
предприемат определени изпълнителни действия върху които се упражнява съдебен контрол
по реда на чл.435 ГПК. Предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с
конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл.429,ал.1 ГПК, като
изключение от правилото, че страните в изпълнителния процес са тези очертани от титула
на изпълнение, са именно такива действия, които са неотносими към материалните
предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът
следва да погаси принудително. В тази връзка и частните правоприемници на взискателя,
изведено от цитираната норма, също могат да упражнят придобитото право, удостоверено
като изпълняемо в изпълнителния лист. С оглед изложеното при частно правоприемство
/каквото се поражда в резултата на сключен договор за цесия/ в хода на процеса не се
прилагат ограниченията по чл.226 ГПК, чиято специфична цел се свързва само с исковото
производство.
Отделно от изложеното ВКС приема, че доколкото с молбата за образуване на
изпълнително производство е приложен и договорът за цесия, както и приложение към него
с описани прехвърлените вземания, отчитайки и обстоятелството, че договорът е сключен с
първоначалния кредитор, то в договора се съдържа негово изявление за прехвърлянето,
което е достигнало до длъжника с уведомяването му за представянето от цесионера на
договора по изпълнителното дело и заявеното от последния искане за предприемане на
изпълнителни действия и по отношение длъжника въз основа на него. При това положение
не може да се приеме, че не е съобразено изискването на чл.99 ал.3 ЗЗД, респективно, че по
отношение на длъжника прехвърлянето не е проявило действие.
По вторият изведен с въззивната жалба въпрос, настоящият съдебен състав приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
По тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, извършването на изпълнително действие има при
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н., до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В Решение №37 от 24.02.2021 г. на IV ГО по гр.д. 1747
по описа за 2020 г. на ВКС, отчитайки, че в т.10 от Тълкувателно решение 2/2013 от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е разгледан въпросът при какви
условия и кога настъпва перемцията, е даден отговор именно на този въпрос. Посочено е, че
в чл.116, б.“в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
5
предприемане на действия за принудително изпълнение, както и че същинско действие за
принудително изпълнение може да бъде предприето само от съдебния изпълнител и то
безспорно прекъсва давността. Отчетоно е обаче, че давността се свързва единствено с
поведението на кредитора и не се влияе от това на други лица. Затова ако искането на
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, върховните съдии приемат, че давността се счита прекъсната с
искането. Пояснено е, че прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита
да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.
Съобразявайки цитираната съдебна практика, която се застъпва и от настоящия
съдебен състав, безспроно се формира извод за липсата на предпоставките по чл.433, ал.1, т.
8 от ГПК. Видно от материалите по делото взискателят е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за извършване на изпълнителни десйтвия, годни
да прекъснат давността, като срокът между всяко едно от исканията не е равен или по-
дългъл от две години, каквото е изискването на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Изложеното води до извод за неоснователност на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2031/13.02.2023 г. по описа на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Елица Христова, с рег. №743 в регистъра на КЧСИ с район на
действие – Окръжен съд – Кюстендил, подадена от М. С. М. с ЕГН **********, с адрес:
*****, срещу Разпореждане от 21.04.2022 г., постановено по изпълнително дело /ИД/
№22/2018 г. по описа на ЧСИ Елица Христова, с което органът по принудително
изпълнение е отказал да прекрати производството поради сочена от длъжника перемпция в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението е окончателно по аргумент от разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6