Протоколно определение по дело №3644/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4428
Дата: 18 септември 2025 г.
Съдия: Аделина Иванова
Дело: 20251100203644
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 4428
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 26 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина И.а
СъдебниРосица С. Петрова

заседатели:Снежанка В. Киркова
при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. ПЕТРОВА
и прокурора Н. Ив. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Аделина И.а Наказателно дело от общ
характер № 20251100203644 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За СГП – прокурор Г..

ПОДСЪДИМИТЕ:
Х. Е. Х. – лично и с адв. Я. Р. и с адв. К., с пълномощно по делото.
Не се явяват останалите му защитници в лицето на адв.Д., адв.Д. и адв.
Х..
Подс.Х.: Няма да ползвам тези защитници в производството по
делото.Искам да бъда защитаван само от адв.Р. и адв.К., които днес са тук.

Е. Х. Е. – лично и с адв.Я. Р. и с адв. и адв.М..
Не се явява адв. П. Д..
В залата присъства и лицето Е. Е. – съпруга на подс.Е. и назначена от ДП
за защитник по чл.91 ал.2 НПК.

Д. Х. Е. – лично и с адв. И. В. и с адв. И..
М. И. М. – лично и с адв.Г. М. от АК-Варна, редовно призован.

1
ПОСТРАДАЛИ:
Х. М.А А. – не се явява. За същата са налице официални данни за
настъпила смърт.Липсва обаче постъпило Удостоверение за наследници, като
единствената данна в тази връзка, съдът черпи от приложения по делото БДС
с отразяване на обстоятелството на съществуваща жива майка, която в случая
е лицето е Е. м. Т..Същата не се явява. Призовката, ведно със съобщенията по
чл.247в ал.2 НПК, за лицето Е. Т. са върнати в цялост с вписан обективиран
отказ за получаване и призовката е оформена съгласно изискванията на чл.180
ал.4 НПК.
Х. С. М. – не се явява, редовно призован.
Е. М. М. – не се явява, редовно призован.
С. Л. К. – не се явява, редовно призован.

За ощетеното ЮЛ – Община Омуртаг, не се явява представител, редовно
призовани.
От Община Омуртаг е постъпила нарочна писмена молба с отправено
искане за конституиране като граждански ищец в производството с
претендирани имуществени вреди.Отправена е и молба за даване ход на
делото в тяхно отсъствие.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Подс.Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Няма формални пречки за даване ход на делото, като считам, че
майката на пострадалата е редовно призована, тъй като призовката е
оформена при условията на отказ.Във връзка с докладваната справка от БДС
относно Х. А. – тази справка от БДС носи същата информация, каквато носи и
Удостоверението за наследници, по простата причина, че при настъпилата
смърт през 2025г. то данните , въз основа на които се издава Удостоверение за
наследници, се приемат от БДС директно в системата и се въвеждат направо,
не е ръчно, справката от кориците на делото отразява действителни и верни
факти.
Защитник Е. Е.: Поддържам казаното от адв. М..
2
Е. Х. Е.: Поддържам казаното от адв. М.. Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Също нямам възражения по хода на делото.Видно е, че майката
на починалата пострадала Х. е призована, въпреки обективирания отказ, и
нейните формални процесуални права са спазени.Що се отнася до това, че
липсва Удостоверение за наследници, то информацията от БДС е категорична
и официална, считам, че няма пречки за провеждане на разпоредително
заседание.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
Подс.Е.: Няма пречка за даване ход на делото.

АДВ. М.: Не са налице пречка за даване ход на делото. По отношение на
майката на Х. А. - предоставям на съда.
Подс.М.: Поддържам становището на адв. М..

След проведеното тайно съвещание и с оглед горепосочените данни,
СЪДЪТ приема, че липсва процесуална пречка по хода на делото.
В контекста на горното се подчертава, че в настоящото с. з. се явяват
всички подсъдими и техните защитници.Не се явява нито един от
пострадалите, но по отношение на всички тях, изключая починалата Х. А.,
съдът е изпълнил формалните си процесуални задължения за тяхното
призоваване и им е изпратил съобщание по чл.247в ал.2 НПК.
Относно починалата Х. А. действително липсва Удостоверение за
наследници.Въпреки това, от БДС-справката, приложена по делото, се
установява фактът, че тя притежава за единствен жив родственик нейната
майка - Е. Т., т.е. съгласно правилата за онаследяване, последната се явява и
единствен наследник на пострадалата Х. А.. Съобразявайки тези данни, съдът
се солидаризира със становището на процесните страни и приема, че
независимо от липсата на официален документ, в частност Удостоверение за
наследници, то по делото е приложен друг такъв (БДС), съдържащ
категорични данни за наличен жив наследник. Последният е призован от съда,
като призовката и съобщението му по чл.247в НПК е оформено съгл. чл.180
ал.4 НПК, поради което съдът не намира пречка в тази насока.
При горните аргументи, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ ЛИЦА:
3
Х. Е. Х. – българин, български гражданин, грамотен, неосъждан, женен,
със средно образование, роден на ********г. в с. Враникон, обл.Търговище, с
настоящ адрес гр.Омуртаг, ул.********, с ЕГН **********.
Е. Х. Е. – българин, български гражданин, грамотен, неосъждан, женен, с
висше образование, роден на ********г. в гр. Омуртаг, с настоящ адрес гр.
Омуртаг, ул. „********, с ЕГН **********.
Д. Х. Е. – българин, български гражданин, грамотен, неосъждан
/реабилитиран/, женен, със средно образование, безработен, роден на
********г. в гр.Търговище, с настоящ адрес Омуртаг, ул. ********, с ЕГН
**********.
М. И. М. – българин, български гражданин, грамотен, неосъждан, женен,
със средно образование, пенсионер, роден на ********г. в с. Обител, с
настоящ адрес с.Обител, ул.**************** ЕГН **********.
Самоличността на подсъдимите снета по л.к., които след това се върнаха
на върнаха на подсъдимите лица.

СЪДЪТ разяснява на процесните страни правата им по чл.274-чл.275
НПК.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Разбрахме правата си, нямаме искания за отводи.

Становище на страните във връзка с депозираната молба от Община
Омуртаг.

ПРОКУРОР: Уважаеми г-жо Председател и съдебни заседатели, молбата
е подадена своевременно и формално отговаря на изискванията на чл.85 НПК.
Искът произтича от чл.45 ЗЗД – претендират се вреди, виновно причинени на
общината.Не считам, че съвместното разглеждане на граждански иск ще
затрудни наказателното производство.В ОА са инкриминирани
неимуществени вреди, а що се отнася до изрично посочените в молбата
обстоятелства за претендирани вреди от платени по-големи суми от общината
от действително направени разходи за обществени поръчки, то тези
обстоятелства са посочени в ОА. Събрани са и доказателства, доколкото към
делото е приобщен доклад от АДФИ, който съгласно разпоредбите на НПК
представлява писмено доказателствено средство и в този смисъл
назначаването и изготвянето на поисканата експертиза по никакъв начин няма
да затрудни или да забави производството.

АДВ. Р.: Считам, че предявената молба следва да бъде оставена без
уважение и да не бъде приет за разглеждане гражданския иск.В настоящия ОА
няма твърдение за настъпили имуществени вреди, като пряка последица от
поведението на подсъдимите.Навсякъде се твърди, че единствената последица
4
от твърдяното престъпление е уронване престижа на съответните местни
органи. Считам, че тепърва да се установяват обстоятелства, извън посочените
в ОА, категорично би довело до отлагане на делото по см. на чл.88 ал.2 НПК,
както и това би нарушило правото на защита на моите подзащитни, тъй като
би се наложило те да се защитават срещу претенция, която не произтича от
фактите, такива, каквито ги твърди държавното обвинение.
АДВ. К.: Категорично така депозираната молба не отговаря на законовите
изисквания - не е конкретизирана по основание и размер, не е посочен размера
на претендираните имуществени, което е съществен порок и е абсолютна
пречка за приемане за съвместно разглеждане и на следващото място – с тази
молба е направено и доказателствено искане, което категорично е в
противоречие с чл.88 ал.2 НПК – приемането на гражданския иск да не става
причина за отлагане на делото.
АДВ. М.: Считам, че гражданският иск не следва да се допуска за
съвместно разглеждане, въпреки че е своевременно заявен, но на първо място
в ОА се сочат неимуществени вреди, като резултат от престъпна дейност.
Неимуществените вреди не се доказват с икономическа експертиза, а основно
със свидетелски показания.От друга страна, доколко едно ЮЛ може да търпи
неимуществени вреди е доста спорно и такива не могат да се претендират в
настоящото производство, само поради факта, че ощетеното лице е ЮЛ.
Досежно искането за експертиза, смятам че то ще затрудни процеса и ще
доведе до многократни отлагания по делото, познавайки цитирания от
държавното обвинение - доклад на АДФИ, а и в ОА не се твърди да са
настъпили имуществени вреди, присъщи да едно ЮЛ.
Защитник Е. Е.: -Поддържам казаното от адв. М..
АДВ. В.: Уважаеми г-жо Председател и съдебни заседатели, моля Ви да
не приемате за съвместно разглеждане предявения граждански иск от страна
общината.За да може да се разгледа в наказателен процес една гражданска
претенция, тя трябва да бъде изводима от диспозитива на повдигнатите
обвинения.В случая г-н прокурора беше коректен да заяви, че прокуратурата с
подигнатото обвинение по чл.282 НК претендира единствено и само
неимуществени вреди, а претенцията, която е обективирана с подадената
молба не е за неимуществени вреди – претендират се имуществени вреди,
които първо не са посочени в диспозитива на повдиганото обвинение и второ
– хипотетично за тяхното установяване, трябва да се извършат допълнителни
съдопроизводствени действия и изискване на документация, което ще
затрудни наказателното производство.Моля да не уважавате молбата и да не
приемате за съвместното разглеждане на граждански иск, респ. да не
конституирате Община Омуртаг за граждански ищец по делото.
АДВ. И.: Аз се присъединявам към общото становището на колегите и да
отклоните разглеждането на граждански иск от настоящия процес със сходни
мотиви.Допускането на експертизи, изясняване на факти – ще затрудни
разглеждането на делото, което е основание за недопускането.
5
АДВ. М.: Моля да оставите исковата молба на община Омуртаг без
разглеждане.Правопораждащ факт на настоящия съдебен процес е ОА, в който
не се съдържат данни за имуществени вреди.Липсата на такива факти в ОА
прави недопустима искова молба за граждански иск, тъй като гражданският
иск в наказателния процес не може да излезе извън рамките на обвинението.
Освен това искът н е уточнен по размер и по основание и разглежданото му би
затруднило наказателния процес в голяма степен.

ПОДСЪДИМИТЕ /единно становище/: Поддържаме казаното от
защитниците ни.

След проведеното тайно съвещание и във връзка с депозирания
граждански иск, Съдът отбелязва следното:
Действително гражданският иск произхожда от активно легитимирано
лице, с изявен правен интерес, притежаващо качеството на пострадал от
процесните престъпления, но с оглед съдържанието на същия, то съдът
приема отправената гражданска претенция за процесуално недопустима.
Видно от депозираната писмена молба – гражданският иск обхваща
претендирани имуществени вреди, като следва да се подчертае, че в ОА са
инкирминирани неимуществени такива.Тук съдът изрично подчертава, че се
солидаризира със становището на защитниците приемайки, че именно ОА
поставя не само предметната рамка на доказване в хода на съдебното
производство, но предопределя страните в същото и обхвата и на
гражданската претенция и именно в този смисъл е и нормата на чл.84 ал.1
НПК, според която пострадалите са лица, претърпели вреди от
престъплението.Т.е. законодателят визира инкирминираната процесна
престъпна деятелност, а съгласно иницииращия настоящото производство ОА
за вмененото на подсъдимите престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК се
сочат настъпили неимуществени вреди за община Омуртаг.
Водим от горното

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ

НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство
предявения от Община Омуртаг против подсъдимите лица - Х. Е. Х., Е. Х. Е.,
Д. Х. Е. и М. И. М. граждански иск.
НЕ КОНСТИТУИРА ОБЩИНА ОМУРТАГ като граждански ищец в
процеса.
Определението е окончателно.
6

Становище на страните по въпросите по чл.248 ал.1 НПК.
ПРОКУРОР: Уважаеми г-жо Председател и съдебни заседатели, считам,
че делото е подсъдно на СГС и не намирам основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство.
Считам, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на ДП,
довели до ограничаване на правата на обвиняемите и на техните защитници.
Не намирам основания за разглеждане на делото по някои от особените
правила по НПК.
Няма основания за привличане на резервен съдия, назначаване на
служебен защитник, тълковници или извършване на съдебно-следствени
действия по делегация, но намирам, че са налице основания за привличане на
резервен съдебен заседател, тъй като делото е с фактическа и правна сложност
и най-малкото относно броя на свидетелите, посочени в ОА се изисква
провеждане на няколко заседания.В този ред на мисли, намирам че са налице
предпоставките за привличане на резервен съдебен заседател.
По отношение на МНО спрямо Д. Е. и М. М. – считам, че същите са
адекватни и осигуряват целите по чл.57 НПКС, така че не намирам основание
за тяхната ревизия.
По отношение събиране на доказателства, на този етап нямам искания.
Предлагам делото да бъде насрочено в законоустановените срокове с
призоваване на лицата от списъка към ОА.
АДВ. Р.: Делото е родово и местно подсъдно на СГС. По т. 2 не намирам
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.
3 считам, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
моите подзащитни.
На първо място относно деянията, свързани с проведени процедури по
обществени поръчки – на множество места в ОА се посочва, че подзащитните
ми са извършили действия, които са имали за цел и за последица, например
цитирам на стр.7 – „поръчките трябвало така да бъдат провеждани, че
останалите участници да бъдат отстранявани“, на стр.15 „Документацията по
обществените поръчки и критериите за избор на изпълнител били съставяни
по такъв начин, че да печели една фирма“.Считам, че тези формулировка са
неясни и абстрактни и никъде в ОА не е посочена, за всяка от обществените
поръчки, за които се твърди, че е въздействано по неправомерен начин, в
какви конкретни действия се изразява това въздействие.Не е посочено какви
изисквани са формулирани, които да не отговарят на потребностите на
съответните обекти и дейност които да са съобразени единствено с ресурсите
на конкретно дружество, респ. които да имат за последица невъзможност за
участие на други дружества. Самите процедури по възлагане, за които се
твърди, че са проведени в нарушение на нормативен акт не са изследвани и не
7
са посочени конкретни нарушения. Формулировката, че са нарушени
равнопоставеността и свободната конкуренция не би дала годна основа, на
която да бъде конструирано обвинението.
На второ място се твърди се, че престъплението по чл.282, ал.2 НК е
извършено с цел да се набави за обв.Х. Х. облага, изразяваща се в паричната
стойност на извършените СМР, а в същото време, според обвинението
настъпилите вредни последици се свеждат единствено до уронване престижа
на община Омуртаг и загуба общественото доверие.След като в ОА няма
твърдение за причинени на общината или на 3-то лице имуществени вреди,
считам, че в частта, относно настъпилите вредни последици е недопустимо
ОА да се свежда до едно просто твърдение, а в същото време и според
обвинението, настъпилите вреди се свеждат до уронване престижа на община
Омуртаг и загуба общественото доверие.Не е уточнено нито кои лица, нито по
какви начини са узнали за евентуални нарушения при възлагане на
обществените поръчки и за какви именно нарушения.Този въпрос не е по
същество и е затруднена защитата срещу твърдение, че извършването на
дейност по ЗОП без никакви нарушения нито в изпълнението, нито в
определянето на цените води до вредни последици, още повече – значителни
такива.
На трето място обвинението за подзащитния ми Е. по чл.167 ал.1 НК е
изцяло лишено от фактическа обстановка.Това обвинение фигурира в ОА на
стр.1, 163 и 221 в буквално списъчен вид - на стр.221 има точно един абзац,
който е идентичен с този от постановлението за привличане и с това се
изчерпва твърдението на прокурора за съставомерните признаци. Считам, че
този ОА в частта си, относно обвинението по чл.167 ал.1 НК не ни дава
възможност за никаква защита и категорично не приемам, че се явява годна
основа за каквато и да е защита и за разглеждане по същество.
На четвърто място срещу подзащитния ми Е. е повдигнато обвинението
за 3 отделни деяния, съставляващи принуда по чл.143 ал.2 НК по отношение
на Х. А., С. К. и Е. М..Извън съмнение е, че лицето, по отношение на което се
осъществява принудата има качеството на пострадал в наказателното
производство.Тези лица са уведомени в качеството си на пострадали за
разпоредителното заседание, но те не са уведомени за правата си в ДП, вкл. да
им бъде предявено разследването.За С. К. това е видно от т.29, л.2-8, за Е. М. –
от т.1, л.84-л.86 и т.28 л.2-л.5, а за Х. А. - том 1, л.115-л.117.От тези протоколи
е видно, че на тези лица са им са им разяснени правата единствено като
свидетели, а за наследниците на Х. А. изобщо няма документи в ДП. Считам,
че този пропуск на държавното обвинение е съществено процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за прекратяване на съдебното
производство.
Моля съдът служебно да констатира посоченото обстоятелство и да вземе
отношение по този въпрос в определението си, тъй като моите подзащитни
търпят сериозни разноски и други неблагоприятни последици във връзка с
8
участието си в производството и определено имат интерес ако и когато
започне разглеждане на делото по същество да са отстранени всички
допуснати в ДП съществени процесуални нарушения, в противен случай би
останала открита опасността тези нарушения да бъда констатирани за пръв
път например от въззивен съд и това да доведе до нарушаване на правото за
разглеждане на делото в разумен срок.
Моля да прекратите съдебното производство и да върнете делото на СГП
за отстраняване на допуснатите в досъдебната фаза съществени процесуални
нарушения.
По т.6 считам, че няма основания по отношение на моите подзащитни да
бъдат вземани мерки за процесуална принуда, доколкото те имат и към
настоящия момент изрядно процесуално поведение.
По другите точки няма да взема отношение, предвид заявеното по т. 3.
АДВ. К.: Изцяло се придържам към становището на колегата Р..
АДВ. М.: Делото е подсъдно на СГС и не намирам основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. По т. 3- поддържам
колегата, ще допълня и със свои съображения.ОА се разпростира на 200
страници, но до стр.147 се излагат при условията на копиране и поставяне
едни и същи фактически положения, като разликата е в това, че се сменят
имената на договорите, лицата са едни и същи.Няма разлика от
обстоятелствената част и в диспозитива по отношениие на договорите по
ЗОП и не е взето под внимание, че голяма част от описаните сключени
договори са при условията на чл.20 ал.4 ЗОП – директно
възлагане.Подзащитният ми има обвинение за принуда по отношение на
пострадалата Х. А. – тук се поражда въпросът – след като са при условията на
чл.20 ал.4 ЗОП изобщо дали е съставомерно подобно обвинение и как аз да го
обясня но моя подзащитен в какво се изразява принудата – никъде в
обстоятелствената част не са посочени конкретни действия на Е., от които да
се изведе обстоятелство, че е принуждавал А. да извърши действия против
волята й.Пострадала А. всъщност дали пък не е имала собствено виждане кой
да изпълнява обществените поръчки в община Омуртаг.Процедурите по ЗОП,
което видно от обстоятелствената част, са довели до получаване само на една
оферта.Конкурентната процедура е спазена, а принуда няма.Липсват подобни
описания и това опорочава ОА, че не може подзащитният ми да разбере в
какво е обвинен.
Във вр. с повдигнатото обвинение по чл.282 НК навсякъде в ОА се
твърди, че моят подзащитен ми е делегирал своите права по чл.5 ЗОП на зам.-
кмета М..Няма ли противоречие в обвинението със закона в обстоятелствената
част.
Предвид тези съществени неясноти считам, че се нарушава правота на
защита на Е. досежно възможността му да разбере в каква точно престъпна
деятелност се обвинява и вече преценката за съставомерност е на съда.По
9
обвинението по чл.321 НК липсва каквото и да е описание на начина за
сформиране на тази група.По останалите на повдигнати обвинения адв. Р. взе
становище, но считам че настоящото производство следва да се прекрати и да
се върне на прокурор, поради съществени нарушения, изразяващи се в
нарушение в правото на защитата.
По останалите точки няма да взема отношение.
Защитник Е. Е.: Поддържам казаното от адв. М..

АДВ.В.: По въпросите на разпоредителното заседание, съгласувано с
моят подзащитен и с колегата адв.И., заявявам следните съображения :
По т.1- Делото е родово и местно подсъдно на СГС.
По т.2 не намирам основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т.3 считам, че на ДП са допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на
моя подзащитен, като твърдим, че неговото право е нарушено от липсата на
конкретно и ясно описание на действията му, претендирани от прокуратурата,
като и от наличие на противоречията между обстоятелствена част на ОА и
диспозитива на повдиганото срещу Д. Е. обвинение.
По обвинението по чл.321 НК в тази част, където се описва създаването,
организирането и функционирането на претендираната ОПГ липсва
фактическо описание на конкретни действия на Д. Е., обективиращи негово
участие в тази група.Единствено на стр.9 от ОА е посочено „Д. следвало да
сплашва непослушните и чрез контактите си да осигурява спокойствие от
проверка на държавните служби“.Това изречение не описва противоправно
поведение на г-н Д. Е. по чл.321 НК в хипотезата на негово участие – не е
ясно откъде е изводимо твърдението на прокуратурата, че той е следвало да
сплашва някого – кой е този някой, думичката „непослушните“ е несериозна
за ОА с толкова тежки обвинения.Заявено е от прокуратурата, че чрез
контактите си цели да осигурява спокойствие от проверка на държавните
служби, тук с тълкуване би следвало да извеждаме, че прокуратурата има
предвид да осигурява спокойствие в проверките – има предвид контакти в
държавни органи, за да има смисъл – трябва да се посочи какви контакти е
имал Д. Е. с държавните служби и ако е имало някакви конкретни служители,
поставили се в услуга на тази ОПГ, защо тези държавни служители не са тук
редом на подсъдимите скамейки до нашите подзащитни.Това изречение не
очертава изпълнително деяние, има имагинерна функция – следвало да
сплашва – но дали е сплашвало.При описанието на изпълнителното деяние не
се сочи никакво фактическо обстоятелство, което да отразява такова
участие.Не е сериозно да коментирам изискването към прокуратурата всяко
едно деяние да се опише конкретно по място и време и начин на
извършаване.На стр. 21 е записано „Д. улеснил деянията, като се включил със
10
съвети“ – това в този вид е единствено и само декларация от страна на
почитаемия прокурор - не е ясно съдържанието на тези съвети, къде и към
кого са отправени.В грубо нарушение сме в правото на г-н Д. Е. да разбере в
какво го обвинява прокуратурата – ако го обвинява, че е давал неправомерни
съвети – нека да ни ги каже, за да може се защитим.
По обвинението по чл.282 НК – съдът със сигурност се е запознал с
материалите и е видял, че в целия ход на ДП и при наличие на обвинение по
чл. 282 НК за всички останали подсъдими по делото, то г-н Д. Е. нямаше
такова обвинение и в един момент се стигна дотам, че самите съдебни състави
и самата прокуратура, участваща в процедурите по чл.65 НПК, нямаше
вариант да обосновава необходимост от негово задържане, тъй като реално до
този момент не беше повдигнато конкретно обвинение и тогава буквално се
измисли обвинение по чл.282 НК спрямо г-н Д. Е. и ще се опитам да Ви убедя,
че това е едно измислено обвинение, изкуствено пришито към личността на г-
н Е., анализирайки съдържанието на ОА и фактологичното описание на
деянията по чл.282 НК, за които се твърди, че той е помагач.По чл.282 НК
обвинителната теза за деянията и по отделно за всяка от поръчките и като общ
краен извод е посочено, че облагата е за г-н Х. Х., сочен за подбудител, се
изразявала в паричната равностойност на същите СМР, които ф.Лисец, като
изпълнител, ще фактурира към друга фирма. По делото никъде не се твърди,
че обществените поръчки по начина, по който са изпълнявани, са довели до
ситуация, в която реално не е извършвана някаква работа и не са извършвани
стоково-материални разходи.Стои въпросът - каква точно е облагата – когато
една фирма е ангажирана за подизпълнител, направи дейностите
добросъвестно и постигне крайния резултат, то до какво се свежда облагата.
Резултатът е постигнат - къде е облагата.Прокуратурата спестява отговор и на
следващия въпрос - защо това се разглежда като лична облага на г-н Х. Х.,
като става въпрос за отношения между търговски дружества. Прокуратурата е
в пълното си право да прави каквото си иска в ДП, но когато се изправи пред
хипотезата да ангажира нечия наказателна отговорност, е длъжна да обясни
своето обвинение ясно, а тук описвайки претендираната облага, нищо не става
ясно.Коментирам това, защото г-н Д. Е. е посочен като помагач на постигането
на тази облага.Конкретно по отношение на него и в хипотезата на чл.282 НК -
навсякъде, използвайки компютърната техническата възможност за
обработка на документи (функцията Copy-Paste), по един и същи начин, с
едно изречение, без никаква разлика е заявено следното - „Д. респектирал Х.
А., като под този допълнителен страх тя неминуемо да се съгласи да извърши
указаното от кмета“.С това изречение навсякъде е пренесено в описанието на
всяка обществена поръчка - Д. респектирал Х. А..Ако прокурорът е имал
предвид, че той с конкретни свои действия, думи, изрази, телодвижения,
включително и с бездействие - нека да ни го каже – как точно, къде и по какъв
начин.Никъде в ОА нито по време, нито по място, нито по начин на
извършване е посочено.Може да се изведе извод, че той е респектирал в
някакъв имагинерен план, като нейно психологическо изживяване от
11
личността му.Както например, аз съм респектиран от личността на президента
на САЩ. Това вече не е изпълнително деяние – това е психологическо
изживяване на Х. и г-н Д. Е. няма как да носи отговорност, както и
президентът на САЩ не може да носи отговорност, че аз съм респектиран от
неговата личност.Не можем да градим защита срещу обвинения, поднесени по
този неясен начин. Нека да ни се опише това лично поведение на г-н Д. Е., за
да се защитаваме.Навсякъде, където се описват отделните процедури по
обществените поръчки, твърдя, че е Copy-Paste, както и за другите подсъдими
– забележете - на стр.32 я е респектирал, на стр.79, 84, 89, 97, 106, 112, 124,
136 и т.н. описано по един и същи начин. Прокуратурата е нарушила
задълженията си да опише обвинението по чл.282 НК достатъчно ясно.
Защо твърдя, че има противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива на повдигнатото обвинение. Според диспозитива на обвинението
срещу г-н Д. Е. по чл.282 вр. чл.20 ал.4 НК, на много места, пак с Copy-Paste
за всяка обществена поръчка има изречение, че Д. обещавал да окаже натиск
над Х..В хипотезата на чл.20 ал.4 НК - обещанието като изпълнително деяние
има правно значение, единствено и само ако става въпрос за обещаване след
извършване на престъплението - ако обещава за оказване на някаква помощ –
ако е за нещо по време на деянието –това обещание следва да се обвърже с
конкретни фактически действия, за да има годна основа да очертае
обвинението и да се защитаваме срещу нея.Като помагач – цитирам „чрез
съвети“, но в целия ОА не е посочен нито един съвет, даден от г-н Д. Е.
някому – тогава как да се свърже неговото участие.Говори се и за
„разяснения“, но никъде в обстоятелствената част не са описани да са давани
разяснения и на кого; „чрез отстраняване на спънки“ – в обстоятелствената
част не е посочено имало ли е спънки и отстранявани ли са и по какъв начин.
Завършваме с „и други“ – няма спор, че законът казва „и други“, тъй като е
невъзможно в чл.20 ал.4 НК да се опишат всички теоретични, житейски
възможности – някой по някакъв начин да подпомогне някое лице в
извършването на престъпление и да бъде помагач на това престъпление. Това
„и други“ е абсолютно несериозно да се слага в диспозитив, ние няма как да се
защитаваме срещу „и други“.Това не е описание на обвинението, според
закона, поради което Ви моля да прекратите съдебното производство и да
върнете делото на прокурора за отстраняване на тези нарушения в
обвинителен акт.
По отношение на останалите точки, ако не уважите нашето искане за
прекратяване и връщане – държим на разглеждане на делото по общия ред.
На този етап няма да правим конкретни доказателствени искания.Оставяме на
съда преценката по какъв ред, кога и как да се разпитват посочените от
прокуратурата лица.Аз нямам искания за ангажиране на резервни съдебни
заседатели, чух искането на прокурора, но не бих възразил, делото е обемисто.
По отношение на МНО – г-н Д. Е. е с МНО „Подписка“. Това е най-
ниската, той ще се явява по делото и никой няма основание да се съмнява в
неговото процесуално поведение.Поставям единствено въпроса за отмяна на
12
тази мярка, от гледна точка на принципа на равенство, след като останалите
лица нямат никаква мярка – логично е и той да няма.
Срещу такъв обвинителен акт, ако отклоните исканията ни за връщане му
на прокурора, целият процес би бил поставен на изключително хлъзгава
процесуална основа.
АДВ. И.: Изцяло се присъединявам към изложеното от колегата В..Също
считам, че ОА страда от пороци и моля за връщане на делото на прокурора.

АДВ. М.: По т.1- Делото е родово и местно подсъдно на СГС.
По т.2 не намирам основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т.3 считам, че спрямо подс.М. е допуснато само едно процесуално
нарушение – най същественото в наказателния процес, което ограничава
правото му на защита.Срещу него е повдигнато обвинение по чл.282 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК за това, че от 02.07.2019 до
07.12.2022г. в условията на продължавано престъпление с 23 отделни деяния с
останалите 3-ма подсъдими, като помагач – чрез съвети, разяснения,
отстраняване на спънки и други, умишлено улеснил извършване на
престъплението от извършителя Е. Е., като кмет на общината, да превиши
властта си, като злоупотреби със служебното си положение спрямо св. А. и да
й заповяда противно на нейната воля да извърши манипулация на описаните в
ОА обществени поръчки.Изпълнителното деяние е описано схематично, общо
и са използвани термини, буквално взети от текста на чл.20 ал.4 НК. Никъде в
диспозитива и в обстоятелствената част не е посочено с какви конкретно
действия и с какви конкретни способи подс.Е. заповядва на св.А. да
манипулира обществени поръчки.По същият начин стоят нещата и с
обвинението по чл.321 НК – там изпълнителното деяние е посочено общо и
декларитивно и пак са преповторили чл.321 НК.
Г-н М. е привлечен за участие в ОПГ, целяща извършване на
престъпления по чл.282 НК и по чл.143 ал.2 НК. Дори прокурорът никъде не
твърди, че подс.М. е извършил престъпление по чл.143 ал.2 НК или, че е
знаел някой от групата да е извършвал такова престъпление.Така
формулирани общо и клиширани с текстове от закона, обвиненията не дават
възможност да бъдат разбрани дори от мен, а аз съм с почти 40 години
юридически стаж, от които имам 30 години в прокуратурата, камо ли г-н М.,
който е инженер. Неразбирането в какво е обвинен, на практика ни лишава от
възможност за защита.Нарушава се правото на защита – най-същественото
процесуално право. Това съществено процесуално нарушение е отстранимо,
поради което. следва да се върне делото на прокурора за изготвяне на
обоснован ОА съобразен, с изискванията на НПК.
По т. 4 – делото да се гледа по общия ред.Не са налице основанията за
прилагане на гл. 27-29 от НПК.
13
По т. 5 – нямаме искания .Не са налице основанията за назначавания на
защитници, вещи лица и преводачи и тълковници, както и за извършване
действия по делегация или гледане делото при закрити врати.
Моля МНО от „Гаранция в пари" в размер на 10 000 лева да бъде
изменена в „Подписка“ спрямо М. М..Процесуалното му поведение е било
безупречно за изясняване на обективната истина.От една година е пенсионер и
не работи в общината – отпаднала е дори теоретична възможност да извърши
престъпление с документацията.Променен е социалният му статус от работещ
в пенсионер, което намалява неговите доходи.Той е обвинен в помагачество, а
другите обвиняеми с по-тежки обвинения, са без МНО.

ПОДСЪДИМИТЕ /единно становище/: Поддържаме казаното от
защитниците ни.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание и след като съобрази доводите,
изложени днес от процесните страни във връзка с подлежащите на обсъждане
въпроси, изчерпателно регламентирани в разп. на чл.248 ал.1 НПК, намира за
следното:
С оглед вменените на подсъдимите лица престъпления и във връзка с
нормата на чл.35 ал.4 НПК, СГС се явява компетентният съд за разглеждане на
настоящото производство.
Липсват основания, съобразно материалите по делото, за прекратяване
или спиране на наказателното производство и доколкото липсва спор между
процесните страни в тази насока, съдът не намира за нужно да излага
подробни мотиви и съображения.
Съдът се солидаризира със становището на защитата за наличие на
съществени процесуални нарушения в депозирания ОА.
В тази връзка на първо място се отбелязва, че на подсъдимите лица са
вменени редица престъпления, като съдът съзира съществени нарушения на
процесуалните правила за повечето от тях.На първо място на подсъдимите е
вменено престъпление против обществения ред и спокойствие по чл.321 ал.3
НК, като съгласно текстово съдържание на обвинителния диспозитив на подс.
Х. е вменена деятелност по ръководство на ОПГ, а на останалите трима
подсъдими – по участие в ОПГ. Тук се съзира и първото процесуално
нарушение, доколкото се наблюдава определено несъответствие между
дадената цифрова правна квалификация и посоченото текстово съдържание на
вмененото на подс.Х. престъпление, тъй като се сочи деяние по ръководство
на ОПГ, а отразената правна квалификация е по чл.321 ал.3, пр.2 и 14, т.2 вр.
ал.1 НК – чл.321 ал.3 т.2 НК визира участниците в ОПГ, а обвързващата
материална норма на ал.1 визира ръководителя на престъпна група.Т.е.
създава се определена неяснота във волята на държавното обвинение, която
следва да бъде отстранена.
14
Отделно от горното, съдът приема, че липсват описани факти, респ.
липсва т.нар. фактическо обвинение за всички подсъдими за това
престъпление. Самото престъпление е описано в началото на ОА (до около
стр.20), като се сочи на стр.8, че в началото на 2019г. четиримата подсъдими
по инициатива на подс. Х. се срещнали, провели разговори и постигнали
общо съгласие за обединяване на усилията в насока извършване на
конкретизирана вторична престъпна деятелност.В ОА изрично е описано и кой
от подсъдимите каква конкретна деятелност ще извършва в рамките на общата
такава и претендирана от държавното обвинение за престъпление по чл.321
НК. Тук съдът изрично подчертава, че горното описание се оценява за такова,
свързано с разпределение на ролите и функциите на подсъдимите в рамките
на инкриминираната съвместна престъпна дейност и този запис, направен в
ОА, се приема за такъв, обслужващ вмененото на подсъдимите престъпление
по чл.321 НК. Въпреки това обаче, е нужно отново да се подчертае, че подс.Х.
разполага с обвинение за извършено престъпление при визирано
изпълнително деяние „ръководство на ОПГ“, а даденото и посочено по-горе
описание в ОА представлява такова по образуване на ОПГ, с каквото
обвинение, същият не разполага.В случая и относно подс.Х. е описана
деятелност по провеждане на среща с останалите подсъдими и постигане на
договореност за обединяване на усилията със сочената инкриминирана цел –
този запис не обслужва вмененото на подс.Х. престъпление и въпреки че този
запис внася допълнителна фактическа яснота, то посредстом същия
държавното обвинение не изпълнява задължението си по чл.246 ал.2 НПК за
вписване в обстоятелствената част на конкретни факти за начина на
извършване на съставомерното изпълнително деяние по ръководство на ОПГ.
В случая липсва описание на факти, свързани с претендираната деятелност по
ръководство на ОПГ – т.е. конкретно изложени факти за давани конкретни
указания, заповеди, съвети на останалите членове на соченото престъпно
сдружение.
На следващо място и във връзка с престъплението против обществения
ред и спокойствие и съгласно обвинителния диспозитив, за краен момент на
това престъпление се сочи 12.02.2024г.Тази дата обаче въобще не е посочена в
обстоятелственото описание.Крайният момент на инкриминирания времеви
период представлява обективен съставомерен елемент и като такъв, следва да
бъде изрично посочен в обстоятелствената част на ОА. Тук съдът отваря и
една скоба и отбелязва, че липсата на факти в контекста на горното
рефлектира и на останалите процесни престъпления – в частност съдът визира
престъплението принуда по чл.143 НК, доколкото се твърди да е извършено
това последно престъпление от лице по чл.142 ал.2 т.8 НК. Т.е. дали
принудата, която се твърди, че е извършена примерно по отношение на С. К.
със сочена инкриминирана дата 01.12.2020г., действително има факти за този
квалифициращ елемент.
Съдът установява допуснати неясноти, противоречия, а и липса на факти
досежно следващото процесно престъпление по чл.282 НК, което
15
престъпление е вменено и на четиримата подсъдими при различна форма на
престъпна съучастническа дейност.В тази връзка, нарушенията касаят всяко
едно от общо 26-те деяния, които са включени в продължаваната престъпна
деятелност.
Тук се подчертава, че описвайки деянията, включени в продължавана
престъпна дейност, описанието действително, както твърдят защитниците, е
абсолютно идентично, като се прави промяна в името на фирмата, с която е
сключен договорът по ЗОП; променен е обектът на обществена поръчка и
размерът на получените плащания, но поведението на подсъдимите лица,
реализирано в рамките на всяка една отделна деятелност е абсолютно по
идентичен начин описано, поради което съдът ще се задоволи подробно да
посочи установените пропуски за първото деяние с дата 02.07.2019г., но с
дебело подчертаване, че тези недостатъци се констатират за всяко едно от
деянията, включени в продължаваната престъпна деятелност.
Сочи се, че подс.Х. участвал в тази престъпна дейност в качеството на
подбудител, като даденото описание за всяко едно деяние по отделно е
напълно идентично, респ. констатираните процесуални нарушения също са
напълно идентични.Т.напр.за деянието, за което се сочи да е реализирано на
02.07.2019г. подбудителството е извършено от подс.Х., като „мотивирал, като
умишлено склонил сина си – Е. Е. … да превиши властта си“ и се сочат
конкретни нормативни текстове, запълващи бланкета на чл.282 НК (стр.
21).Простото посочване на законовия текст на чл.20 ал.3 НК не може да се
приеме за дадено фактическо описание, а оттам и за изпълнение от страна на
прокуратурата на регламентираното задължение съгл.чл.246 ал.2 НПК.
Липсват конкретни факти, липсва отразено пълно обстоятелствено изложение
на реализираната от подс.Х. деятелност – как е мотивирал и как е склонил
извършителя в лицето на подс.Е. да извърши процесното престъпление (чрез
думи, чрез конкретни действия или чрез бездействие).Следва да се посочи, че
престъплението по чл.282 НК е различно от престъплението по чл.321 НК.
Процесуалният закон в нормата на чл.246 ал.2 НПК вменява в задължение на
държавното обвинение да изложи пълно фактическо описание за всяка една
престъпна деятелност; дори и определени факти да са идентични и да ползват
всички процесни престъпления, то е необходимо изрично (дори и лаконично и
телеграфно), но следва да се посочат и да се изложи съответното
обстоятелствено описание за всяко едно престъпление, предмет на
повдигнатото обвинение.Коментираната липса на факти се наблюдава за всяко
едно от деянията, включени в продължаваната престъпна деятелност, но
доколкото обсъжданото процесуално нарушение е напълно идентично, то
съдът приема за излишно да излага подробни аргументи за всяко едно от тези
инкриминирани деяния по отделно, но дебело подчертава, че следва да се даде
пълно описание на начина на реализиране на инкриминираната подбудителска
дейност за всяко едно от тези деяния.
Относно вмененото на подсъдимите М. М. и Д. Е. длъжностно
престъпление също се установяват процесуални нарушения. Обвинението на
16
двамата подсъдими е повдигнато в условията на чл.20 ал.4 НК; за престъпното
помагачество.Коментирайки отново първата инкриминирана дата -
02.07.2019г., включена в тази продължавана престъпна дейност – на стр.21 се
сочи, че подс.Д. Е.улеснил извършването на деянието, като се включил със
съвети и обещал да отстрани евентуални спънки“.Отново следва да се
подчертае, че простото отразяване на законовия текст на чл.20 ал.4 НК не се
отъждествява с дадено фактическо описание.Нужно е изрично да се опишат
конкретни факти и да се уточни съдържанието на визираните „съвети“ и
„разяснения“.Относно деятелността по даване на обещание за отстраняване на
евентуални спънки съдът напълно възприема тезата на адв.В., че в хипотезата
на чл.20 ал.4 НК даденото обещание, като вид помагаческа дейност, и то
такава, реализирана по данни от ОА на самата инкриминирана дата, а от там и
по време на извършване на самото изпълнително деяние, то следва
твърдението за даване на това обещание да е обвързано с конкретни
фактически действия.
Съдът изцяло споделя и доводите на адв.В. досежно ползвания термин „и
други“.В случая този термин за първи път е отразен в обвинителния
диспозитив за двамата подсъдими М. М. и Д. Е. и по този начин своеобразно
се разширява инкриминираната за подсъдимите деятелност - след вписването
на действия по даване на „съвети, разяснения, отстраняване на спънки“ е
добавено „и др.“ (съответно стр.222 и стр.248), като абсолютно идентичен
запис се установява за всяко едно от деянията, включени в продължаваното
длъжностно престъпление.Наличието на термина „и други“ е показател за
волята на държавното обвинение за реализирана и друга помагаческа дейност,
извън тази по даване на съвети, разяснения и обещания. Т.е. налице е
разширение параметрите на престъпното поведение и то едва в обвинителния
диспозитив, което е абсолютно недопустимо.В същото време е нужно да се
вложи конкретика, да се уточни и да се посочат факти какво визира
държавното обвинение и какво съдържание влага в ползвания термин „и
други“.
Коментирайки поведението на помагачите, в частност подс.Д. Е., следва
да се посочи, че помагачеството носи и описание на факта за проведени от
него разговори със св.Ф.К., като след това е отразено и обстоятелството на
дадени от подсъдимия обещания „да окаже натиск върху служители от
общината“, без обаче да се уточнява адресатът на тези обещания (стр.21; за
абсолютно идентичен разговор и абсолютно идентично обещание, но този път
след разговор със св.Райчо И. се говори на стр.31 във вр. с описание на
деянието от 19.09.19г.).Не се уточнява в каква насока следва да бъде сочения
„натиск“ и не е уточнено пред кого е дадено обещанието; кой е адресат на това
обещание.Т.е. горното твърдение е изключително
декларативно.Помагачеството, съгласно разп. на чл.20 ал.4 НК следва да е
насочено към извършваната процесна престъпна деятелност.Провеждането на
разговори с трети лица, извън извършителя или дори извън останалите сочени
престъпни съучастници, действително внася повече фактическа яснота, но
17
този факт следва да се ползва с по-подробно обстоятелствено описание –
напр. дали и сочените престъпни съучастници притежават знания за така
даденото обещание, доколкото същото е необходимо за описание на
съставомерния субективен елемент, характеризиращ се с общност на умисъл,
с каквато със сигурност разполага престъпното съучастничество.Т.е. ОА
следва да съдържа факти от обективната действителност, които запълват
съставомерните обективни елементи от съответният престъпен състав, но и
факти, които запълват субективната страна на процесното престъпление.В
обвинителния титул е упоменато определено знание на всички подсъдими за
определени факти, което обаче описание не ползва съда в контекста на
гореизложеното, тъй като знанието касае деятелност на други трети лица,
извън подсъдимите такива – т.напр. на л. 28 се сочи, че в оферта за участие в
процедура по ЗОП, предоставена от Феритранс ЕООД е записано, че за
изпълнение на поръчката няма да се ползват подизпълнители и знание за
съдържанието на този документ притежават и четиримата подсъдими; но този
документ не е изготвен от подсъдимите, а от трето лице и в случая по мнение
на съда, това описание не санира горния пропуск и не запълва изискването на
чл.246 НПК за описание на инкриминираната деятелност.
За подс.М. също е налице изложение за дадено обещание в насока да не
извършва реален контрол по документацията на обществените поръчки – тук
обаче отново липсва изрично уточнение пред кого е дадено това обещание, а
престъпното съучастничество изисква общност на умисъла и респ. е нужно
изложение на допълнителни факти в тази насока.Не следва да се изключва
възможността за даване на обещание пред самия себе си – т.е. в ОА се
наблюдават непълноти и неясно описание, подлежащо на отстраняване.
Описвайки вменената на подс.Д. Е. престъпна помагаческа дейност и
извън горното, в обстоятелственото изложение се сочи и конкретно
реализирана фактическа деятелност, а именно подсъдимият „респектирал св.
Х. А., като под този допълнителен страх тя неминуемо да се съгласи да
извърши оказаното от кмета Е.“ (напр. стр.32, стр.39 и много други). Терминът
„респектирал“, както правилно отбеляза защитата, е лишен от фактическо
пояснение – къде и как точно е „респектирана“ свидетелката; по какъв начин и
какви точно действия са извършени.Ползването на термина „респектирал“, по
мнение на съда, не носи обстоятелствено описание, а представлява един извод
от страна на държавното обвинение (но следва да се има предвид, че е
възможно респектиране на някого и в положителна посока, не само в
негативна такава).
Друго процесуално нарушение, което съдът открива, е липсата на
конкретна дата на настъпване на претендираните неимуществени
вреди.Навсякъде в ОА след даденото описание за конкретно възложена и
реализирана обществена поръчка и обективирано в тази вр. поведение от
страна на подсъдимите се сочи, че за Община Омуртаг са настъпили
неимуществени вреди, изразяващи се в драстично нарушение на основни
принципи за възлагане на обществените поръчки, като равнопоставеност,
18
свободна конкуренция и прозрачност, довело до уронване престижа на
Общината и загуба на обществено доверие (напр. стр. 30, стр.36, стр.43 и
др.).Тук на първо място се отбелязва липсата на посочена конкретна дата на
възникване на вредоносния резултат.Последният представлява обективен
съставомерен елемент и като такъв, е нужно изрично да се отбележи датата на
неговото настъпване.Дори и тази дата да е идентична със сочената дата на
извършване на престъпното деяние (напр. 02.07.19г. за първото деяние), то
същата следва да е изрично записана в ОА, а не да се извлича по аналитичен
тълкувателен път.Нещо повече – значимостта на ясното и категорично
посочване на датата на възникване на вредоносния резултат се предопределя и
от това, че с настъпването на вредите се довършва и самото престъпление, а
това би рефлектирало на инкриминираната дата.На второ място и касателно
коментираните вреди съдът съзира и още едно процесуално нарушение –
отразено е твърдението, че същите представляват „уронване престижа на
Общината и загуба на обществено доверие“, тъй като в процедурите по ЗОП
са нарушени регламентираните законови принципи на равнопоставеност,
прозрачност и свободна конкуренция; но това твърдение е изключително
декларативно и е лишено от конкретика.В случая и по мнение на съда, е
необходимо описание на конкретни факти, запълващи инкриминирания
резултат; необходимо е уточнение на факти за обективното отражение и
проявление на соченото „уронване престижа на Общината и загуба на
обществено доверие“.Следва да се има предвид, че обвинението касае
престъпление по чл.282 ал.2 НК, което е резултатно такова, а не по чл.282 ал.1
НК, което престъпление е от категорията на застрашаващите такива. Т.е.
изричното уточнение на конкретни обективни факти, свързани с
инкриминираните вреди, е наложително.Да, съдът действително разполага с
правомощие със своя краен съдебен акт да признае за виновни подсъдимите в
по-леко наказуемото престъпление и да ги оневини за по-тежкото такова
(каквото е чл.282 ал.2 НК), но това му правомощие касае една бъдеща
преценка по същество на процесния спор; а към настоящия момент съдът е
длъжен да прецени стриктното изпълнение от страна на държавното
обвинение на задължението му по чл.246 ал.2 НПК за пълно обстоятелствено
описание на инкриминираната деятелност.Т.е. към настоящия момент в тежест
на прокуратурата е вменено горното задължение и респ. неговото
неизпълнение се оценява за съществено процесуално нарушение.
При извършената служебна проверка на обвинителния титул, съдът
установи и друг съществен порок.В обвинителния диспозитив за подс.Е. за
първи път се визира един нов елемент, предопределящ и дадената правна
квалификация по чл.282 ал.4 НК, който не се сочи за останалите подсъдими, а
именно, че престъпното деяние е извършено от лице по чл.142 ал.2 т.8 НК.
Както вече се отбеляза, този факт лисва в обвинението за останалите
подсъдими, но доколкото се касае за съучастническа дейност съдът приема
това за противоречие.В контекста на горното следва да се подчертае, че липсва
уточнение коя хипотеза на т.8 на чл.142 ал.2 НК има предвид прокурорът –
19
нито цифрово, нито текстово е изписано, а тази липса влияе на правото на
защита на подсъдимото лице.
Горното нарушение се наблюдава и за отделните процесни престъпления
по чл.143 ал.2 вр. ал.1 НК, обвинение за които е повдигнато на подс.Е. Е. –
следва да се уточни цифрово и текстово коя хипотеза на чл.142 ал.2 т.8 НК се
има предвид, което уточнение следва да е съпътствано с описание на
съответните й кореспондиращи факти в обстоятелствената част на ОА.
Във връзка с коментираните престъпления принуда по чл.143 НК
защитата днес навежда доводи за липса на данни за фактическо описание във
връзка с реализираната деятелност от страна на подс.Е. при осъществяване на
изпълнително деяние по оказване на принуда по отношение на трите
пострадали лица Х. А., Е. М. и С. К..
За трите престъпления по чл.143 НК е дадено определено описание на
самите принудителни действия – говори се за дадено от подсъдимия устно
разпореждане на свидетелите, уточнено е съдържанието на това разпореждане
и са описани и действията на самите свидетели (стр.147 и сл.).Съгласно обаче
обвинението, принудата е реализирана посредством „злоупотреба с власт“, а
досежно този съставомерен елемент липсва ясно фактическо изложение.В
тази вр. и относно деянието против пострадалата Х. А. фактите са заместени с
правни аргументи и се цитира конкретно решение на ВКС (стр.148); за
деянието против С. К. и след изложение на даденото от подсъдимия
разпореждане се твърди, че той „възползвайки се от служебното си положение
и йерархична зависимост принудил св.К. да извърши нещо противно на волята
му“ (стр.150 – стр. 151); а за деянието против Е. М. и след описание на дадено
от подсъдимия устно разпореждане за подписване на определен протокол се
излага твърдението, че пострадалият „се подал на принудата, тъй като се
притеснявал да не остане без работа“ (стр.152).Т.е. видно, че в случая липсва
годно фактическо обвинение – за съставомерния елемент „злоупотреба с
власт“ липсват факти; следва изрично да се опишат обстоятелства по какъв
точно начин е реализирана твърдяната злоупотреба, доколкото за всяка
йерархично организирана структура е характерно издаването на заповеди и
даването на устни разпореждания от висшестоящия орган към отделните
служители (даването на заповед за подписване на протокол е възможно да
носи смисъл и просто да се изпълни соченото действие по подписване,
доколкото същото финализира самата процедура); отразеното в ОА изявление,
че подсъдимият се е „възползвал от служебното си положение“ не е
достатъчно; не е достатъчно и твърдението, че св.М. „се притеснявал“ за
работата си (последното е съотносимо, но касае само и единствено
състоянието на пострадалия, което е възможно да е резултат от поведението на
дееца, но е възможно и да е резултат от създадена от самия свидетел грешна
представа; поради това и съдът приема, че горното не носи фактическа
информация за действията на подсъдимия).Да, действително в ОА е отразено
обстоятелството на заемане от страна на подсъдимия на длъжността кмет, но
това обстоятелство само по себе си също не е достатъчно – същото само и
20
единствено създава обективни условия за злоупотреба с власт, но е нужно
изрично да се опишат конкретни факти за действително осъществена
злоупотреба.
Подсъдимите Д. Е. и Е. Е. разполагат и с обвинение за извършено
престъпление по чл.167 НК (съответно в условията на чл.20 ал.2 НК за първия
от тях и във вр. с чл.20 ал.3 НК за втория).За това престъпление отново се
наблюдават процесуални нарушения.Съгласно обвинителния диспозитив,
престъпното деяние „пречил“ на Х. М. да бъде избран за кмет е реализирано
чрез заплашване (конкретизирани са употребените заплашителни думи) и по
друг незаконен начин (отново в заключителната част на ОА е внесено
уточнение).Обстоятелственото изложение обаче носи по-икономично
описание – вписан е само фактът на изречени думи „Ще те счупя“, но не е
отразена другата инкриминирана реплика „Ще те потроша“, която за първи
път е посочена едва в обвинителния диспозитив, а това е недопустимо,
доколкото се разширяват параметрите на твърдяната заплаха.За първи път в
заключителната част се наблюдава и конкретизация на инкриминирания „друг
незаконен начин“, а именно, че подс.Д. Е. крещял на пострадалия М. „роб ще
си остане“.Описание на такива факти липсва в обстоятелственото изложение,
а именно подобно описание създава т.нар. фактическо обвинение и респ.
очертава параметрите на предмета на доказване.
В контекста на горното съдът отваря една скоба и подчертава, че
преимуществено прокурорите при изготвяне на ОА в обстоятелствената му
част и след даденото описание на фактите „вмъкват“ една текстова част,
идентична по съдържание със заключителната такава.Подобен обаче подход
при изготвяне на ОА не води до саниране на установени недостатъци при
обстоятелственото описание и не се отъждествява с описание на факти,
съгласно изискването на чл. 246 ал.2 НПК.
Коментирайки престъплението по чл.167 НК съдът приема за нужно да
отбележи и следното: За инкриминирана дата е посочена датата 29.10.2023г., и
се твърди, че към същата подс.Е. Е. е лице с имунитет по чл.160 ал.1 от ИК,
което твърдение е съпътствано с пояснението „кандидат за избори на
27.10.2019г.“.Това обаче пояснение от една страна не кореспондира с фактите
по делото (стр.154), а от друга страна се явява и нелогично такова, тъй като
изборите на 27.10.19г. (предопределящи наличието на имунитет) значително
предхождат във времето самата инкриминирана дата, а самата
продължителност на имунитета по чл.160 ал.1 ИК не допуска възможността за
притежание на имунитет непрекъснато във времето за срок от 4 години.
При всичко гореизложено съдът приема, че депозираният ОА не носи
изискуемото по чл.246 ал.2 НПК съдържание.Липсата на фактическо
обвинение, съдържащо информация за всеки един от съставомерните
елементи, представлява нарушение правата на обвиняемия по чл.55 НПК, в
частност правото да научи и то без неясноти за какво престъпление е
21
привлечен.Т.е. нарушено е неговото право на защита, представляващо
основно процесуално такова и именно поради това горните пропуски на
обвинението са съществени такива по см.на чл.249 ал.4 т.1 НПК и ТР № 2/02г.
на ВКС.Тези пропуски са отстраними и това налага връщане на делото на СП.
Съдът установи и очевидни фактически грешки по делото, но доколкото
са налични съществени процесуални нарушения, предопределящи
прекратяване на съдебното производство на осн. чл.248 ал.5 т.1 НПК, то
констатираните ОФГ ще бъдат само маркирани, тъй като не е необходимо
провеждане на отделна процедура по чл.248а НПК, а ОФГ практически е
отстранима при повторното внасяне на ОА в съда. Тук съдът има предвид
деяние 14, включено в продължаваното длъжностно престъпление – в
обстоятелствената част са описани факти, свързани с възлагане на обществена
поръчка на ф.Поляница ЕООД (стр.84 и сл.), а на стр.184 при изписване на
престъплението и след като веднъж се сочи, че поръчката следва да се
възложи на „Поляница“ ЕООД, се твърди, че след това ф.Радита ООД трябва
да я превъзложи на ф.Лисец ООД. Подобна ОФГ е допусната в описанието на
деятелността и на четиримата подсъдими.
Доколкото в днешното с. з., коментирайки въпросите по чл. 248 ал.1
НПК, защитата на подсъдимите Д. Е. и М. М. направиха искане за изменение
на МНО и доколкото този въпрос подлежи на обсъждане в разпоредително
заседание, съдът е длъжен да вземе отношение в тази връзка.
Действително само горните двама подсъдими изтърпяват понастоящем
МНО, съответно на подс.Д. Е. е наложена МНО Подписка, на подс. М. МНО
Гаранция в пари в размер на 10 000 лева.
Във вр. с искането за изменение/отмяна на МНО съдът отчита вменените
на подсъдимите няколко отделни престъпления с различен обект на престъпно
посегателство, като едно от процесните престъпления се ползва с
характеристиките на чл.26 ал.1 НК, а продължаваната престъпна деятелност
дефинитивно се ползва със завишена степен на обществена опасност.От друга
страна двамата подсъдими са неосъждани и имат примерно процесуално
поведение (в предходното с.з. те се явиха, въпреки нередовното им
призоваване), а подс.М. е и с променен социален статут, в частност същият е
пенсионер към днешна дата.В същото време съдебният състав взе предвид и
изхода на проведеното днес разпоредително заседание – прекратява се
22
съдебното производство и делото се връща на СГП, което обаче не се дължи
на определено виновно поведение на подсъдимите лица, респ. същите не
следва да търпят негативи в тази връзка.Поради тези съображения, съдът
намира, че процесуалното положение на подс.М. следва да бъда облекчено и
следва да бъде изменена търпяната от него МНО от Гаранция в пари в
Подписка.
Искането обаче за отмяна на търпяната от подс.Д. Е. МНО Подписка се
приема за неоснователно.Делото се ползва с определена фактическа и правна
сложност и следва да се създадат гаранции за приключването му в разумен
срок.В допълнение и относно този подсъдим съдът подчертава и факта, че той
действително се води неосъждан, но е реабилитиран.Реабилитацията заличава
факта на осъждането, но съгласно константната съдебна практика не заличава
факта на извършена определена противообществена проява, която от своя
страна се оценява за характеристична данна за личността на самото подсъдимо
лице.Именно и поради това, соченият от защитата довод за липса на търпяна
по настоящем МНО от подсъдимите Х. и Е. Е. не се приема за основателен.
Водим от всичко гореизложено

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Делото е подсъдно на СГС.
Липсват основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На осн. чл.248 ал.5 т.1 НПК ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
делото и ВРЪЩА същото на СГП за отстраняване на констатирани
съществени процесуални нарушения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на искането на подс. Д. Х. Е., със снета
самоличност и ЕГН ********** за изменение на търпяна МНО „Подписка“ в
по-лека такава.
ИЗМЕНЯ търпяната от подс. М. И. М., със снета самоличност и ЕГН
********** МНО от „Гаранция в пари" в размер на 10 000 лева в „Подписка“.
Определението по чл.248 ал.1, т.6 и т.3 НПК подлежи на обжалване и/или
протестиране в 7-дневен срок от днес пред САпС по реда на глава 22 НПК.
Съдебното заседание приключи в 16:55 часа.

23

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
24