РЕШЕНИЕ
№ 14471
гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело №
20241110101429 по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство
пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 5748/09.01.2024 г. на Т. Й. М., ЕГН **********,
срещу .....................“ ЕООД, ЕИК ................. с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не
подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по
изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч. гр. д. № 51589/2009 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав,
издаден в полза на „.............. ........... (България)“ АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на
.....................“ ЕООД, за следните суми: 6 129,72 лева – главница по договор за .............. динамо №
..................... г.; 90,92 лева – наказателна лихва за периода 19.07.2007 г. – 17.11.2007 г., и сумата от
326,66 лева – разноски по делото.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че срещу ищцата е образувано и се води
изпълнително дело /ИД/ № ............ по описа на ЧСИ ............ на НК, на основание изпълнителен
лист от 20.01.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 51589/2009 г. по описа на СРС, ГО, 27 състав, срещу Т.
Й. М., в полза на „.............. ........... (България)“, вземанията по който са били прехвърлени в полза на
.....................“ ЕООД – взискател по посоченото ИД. Ищецът твърди, че за принудителното
събиране на сумите по изпълнителния лист от 20.01.2010 г. е било образувано и предходно
изпълнително дело – ИД № ............... на НК, което е било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. Първото по ред изпълнително дело било образувано по молба на кредитора по
изпълнителния лист – „.............. ........... (България)“. Ищецът твърди, че видно от материалите ИД
№ ............... на НК, е, че последното валидно извършено изпълнително действие по него е било
предприето на 24.07.2015 г., като в двугодишен период от време от тази дата не били предприемани
нови изпълнителния действия, което довело до перемиране на делото на 24.07.2017 г. Поддържа, че
приложими в разглеждания случай са постановките на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, като от
датата на постановяване на цитираното тълкувателно решение – 26.06.2015 г., е започнала да тече
петгодишната погасителна давност досежно процесните вземания. Навежда доводи, че в периода
26.06.2015 г. – 04.09.2020 г. по ИД № .............. не са били предприемани изпълнителни действия,
годни да прекъснат погасителната давност, поради което вземанията по издадения изпълнителен
лист са погасени поради изтичане на 5-годишна погасителна давност. Счита, че действията по
цитираното изпълнително дело, извършени по отношение на солидарния длъжник за вземанията по
изпълнителния лист, не са от естество да прекъснат давността спрямо ищеца. С оглед изложеното
поддържа, че към датата на образуване на ИД № ............ по описа на ЧСИ ................. на НК,
1
вземанията по изпълнителния лист от 20.01.2010 г. са били погасени по давност. Моли за уважаване
на иска и присъждане на сторените разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът възразява
срещу основателността на предявения иск. Поддържа, че в приложимия 5- годишен давностен срок
по ИД са предприемани регулярно действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат
давността. Счита, че действията по изпълнителното дело, извършени по отношение на солидарния
длъжник за вземанията по изпълнителния лист, са годни да прекъснат давността и спрямо ищеца.
Поддържа, че за правилно изчисляване на давностния срок следва да бъде съобразен и периодът на
извънредното положение и спрените с него давностни срокове. Моли за отхвърляне на предявения
иск и за присъждане в полза на ответната страна направените разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е изискано и приложено ч. гр. д. № 51589/2009 г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 27 състав, от което се установява, че на 18.11.2009 г.
„.............. ........... (България)“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу Т. Й. М. и ............... за заплащане при условията на солидарна
отговорност следните суми: 1./ 6 129,72 лева – просрочена главница по договор за .............. динамо
№ ..................... г.; 2./ 90,92 лева – наказателна лихва за периода 19.07.2007 г. – 17.11.2007 г., 3./
326,66 лева – разноски по делото.
С разпореждане от 20.01.2010 г. заповедният съд е постановил издаване на исканата
заповед за незабавно изпълнение, ведно с изпълнителен лист.
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по изпълнително
дело /ИД/ № ............... на КЧСИ. От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на процесния изпълнителен лист от 20.01.2010 г., с молба от м. 02.2010 г.
„.............. ........... (България)“ АД е поискало образуването на изпълнително дело срещу Т. Й. М. и
............... пред ЧСИ ............ на КЧСИ. В молбата се съдържат искания от взискателя при липса на
доброволно изпълнение от страна на длъжниците да се пристъпи към принудително такова чрез
налагане на запор или възбрана, извършване на опис и продажба на установеното
имущество, вкл. на движимото имущество на двамата длъжници. С молбата е възложено на ЧСИ
извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 16.02.2010 г. ЧСИ ................... образувал изпълнително дело срещу Т. Й.
М. и ............... – ИД № 417/2010 г., разпоредил е да се изпратят съобщения по чл. 191 ДОПК до
НАП; наложил е запор върху вземанията на длъжниците по ...........ови сметки в страната ;
разпоредил е изпращане на покани за доброволно изпълнение до длъжниците.
До длъжника Т. Й. М. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
12807/01.03.2010 г. /л. 60 от ИД/, ведно с постановената заповед за незабавно изпълнение, която е
връчена лично на длъжника на 02.03.2010 г. Със същата, на основание чл. 428, ал. 1 ГПК,
съдебният изпълнител е поканил длъжника в двуседмичен срок от получаването на поканата да
изпълни доброволно задължението си по подлежащия на изпълнение акт, приложен към поканата.
По делото не се твърди и не се установява от събраните доказателства в законоустановения
двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение /в приложимата редакция на
разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ да е постъпило възражение срещу
заповедта за незабавно изпълнение. Поради това и по аргумент от чл. 416, ал. 1 ГПК заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила на 17.03.2010 г.
С оглед на фактическите твърдения, наведени в исковата молба, съдът намира, че по делото
не е спорно обстоятелството, че в периода от датата на образуване на ИД № 417/2010 г. по описа на
пред ЧСИ ................... – 16.02.2010 г., до 24.07.2015 г. /датата на последното валидно изпълнително
действие, извършено в рамките на ИД, според признанията на ищеца в исковата молба/, по
инициираното срещу Т. Й. М. изпълнително дело регулярно са извършвани изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността, както и да възпрепятстват перемиране на делото.
Посоченото обстоятелство се установява по несъмнен начин и при внимателен анализ на събраните
по делото писмени доказателства, находящи се в кориците на ИД № .............. на ЧСИ .................. на
КЧСИ, като такива изпълнителни действия, неизчерпателно изброени, са както следва: 1./ с
разпореждане от 16.03.2010 г. ЧСИ ................... наложил възбрана върху 1/6 идеална част от
собствен на Т. Й. М. недвижим имот /л. 71 от ИД/; 2./ с разпореждане от 19.01.2011 г. ЧСИ
................... наложил запор върху вземанията на Т. Й. М. по ...........ови вземания; 3./ с молба от
09.03.2012 г. взискателят е направил искане за извършване на справки в НАП за наличие на
движимо и недвижимо имущество на длъжниците, трудови договори, справки в КАТ за наличие на
МПС, и при наличие на имущество, да се насочи принудителното изпълнение спрямо него. /л. 156/;
4./ с молба от 05.04.2013 г. взискателят е направил искане за налагане на възбрана върху собствено
2
на длъжника Чавдар Говедарски недвижимо имущество /л. 171/; 5./ на 28.02.2014 г. е извършен
опис на недвижимите имоти, собственост на длъжника Т. Й. М.; 6./ с молба от 23.05.2014 г.
взискателят е направил искане за извършване на справка за регистрирани трудови договори на
длъжниците и налагане на запор върху получаваните от тях трудови възнаграждения; 7./ на
11.06.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на Т. М. Й. за налагане на запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение; 8./ с молби от 22.03.2014 г., 01.08.2014 г. ,
20.10.2014 г. взискателят е направил искания за насрочване на нова публична продан на собствен на
Т. М. Й. недвижим имот; 9./ с молба от 20.07.2015 г. взискателят е направил искане за извършване
на справки за налично имущество на длъжниците и предприемане на изпълнителни действия
спрямо установеното такова.
С оглед прецизност следва да бъде отбелязано, че с Постановление от 08.08.2013 г. на ЧСИ
..................., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, изпълнителното производство пред посочения
съдебен изпълнител е прекратено и на основание чл. 427, ал. 2, изр. 2 ГПК изпълнителното дело
е изпратено на ЧСИ .................. на КЧСИ, за продължаване на изпълнителните действия
срещу длъжниците Т. Й. М. и ................ Следва да бъде отбелязано още, че с постановление от
24.04.2015 г., на основание чл. 429 ГПК, като нов взискател в изпълнителния процес е
конституиран .....................“ ЕООД.
Извън гореизброените изпълнителни действия, предприети в периода 16.02.2010 г. -
20.07.2015 г., настоящият съдебен състав констатира извършването и на други такива по ИД
............... на КЧСИ, както следва:
На 03.09.2015 г. ЧСИ ............. е изпратил запорно съобщение до дружеството – работодател
на длъжника ............... – ...............“ ЕООД, за налагане на запор върху получаваното от длъжника
трудово възнаграждение.
С молба от 06.03.2018 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника ................
С молба от 24.08.2018 г. взискателят е направил искане за извършване на справка за
действащи трудови договори или доходи от пенсия за длъжника Т. Й. М. и налагане на запор върху
установените вземания.
С молба от 12.02.2020 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на Т. Й. М., както и запор върху вземанията на последната по ...........ови
сметки, открити в „........................ /България/“ ЕАД.
С молба от 27.05.2022 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху
вземанията на Т. Й. М. по ...........ови сметки, открити в „Юро................. АД.
С Постановление от 09.01.2023 г. ЧСИ ............. е прекратил производството по ИД
.............., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото са изискани и представени в заверен препис материалите по изпълнително дело
№ ....... по описа на ЧСИ ................. на НК. От материалите по него съдът установи следните
обстоятелства:
Въз основа на процесния изпълнителен лист от 20.01.2010 г. /ведно с приложени към него
договор за покупко-продажба на вземания от 05.01.2015 г., потвърждение за извършеното
прехвърляне на вземанията, пълномощно за цесионера, уведомление до длъжника по смисъла на
чл. 99, ал. 3 ГПК/, с молба от 15.05.2023 г. .....................“ ЕООД е поискало образуването на
изпълнително дело срещу Т. Й. М. и ............... пред ЧСИ ................. на НК. В молбата се съдържат
искания за извършване на справки относно имущественото състояние на длъжниците и насочване
на принудителното изпълнение върху вземанията на последните чрез налагане на запор върху
вземанията им по ...........ови сметки.
С молба от 05.06.2023 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Т. Й. М., както и запор върху вземанията по ...........ови сметки.
На 27.06.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до дружеството –
работодател на Т. Й. М. – „....... ЕООД, както и до различни търговски ...........и в страната.
На 03.08.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до дружеството –
работодател на Т. Й. М. – „..............“ ЕООД.
С молба от 12.03.2024 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху
вземанията на Т. Й. М. по ...........ови сметки, открити в ...........................а“ АД.
На 12.03.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до ...........................а“
АД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
3
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, за
които е бил издаден изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч. гр. д. № 51589/2009 г. по описа на СРС,
ГО, 27 състав, издаден в полза на „.............. ........... (България)“ АД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на .....................“ ЕООД – взискател по висящо и към момента на сезиране на
съда изпълнително дело № ....... по описа на ЧСИ ................. на НК, поради погасяването им по
давност.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да
се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато
заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е било провеждано – в
този смисъл Определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, I ТО. Като средство
за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на иска по чл. 439 ГПК се
дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и
обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които обаче имат правно значение за
неговото съществуване. Ето защо не всички правоизключващи и правопогасяващи факти имат
отношение към спорния предмет, а само тези, които са настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение (в този смисъл и Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. №
1528/2018 г. на ВКС, ІV ГО).
По изложените съображения, в съответствие с императивните изисквания на процесуалния
закон, на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е
образувано изпълнително производство.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез
възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия
исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, какъвто е и
разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма,
която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в
рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение
влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК –
при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга
форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.)
във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който е била
предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255
ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на
преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия
ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо поставянето на знак за
равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в
законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК,
ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради
това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с
предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването
на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е
предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава
презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз
4
основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК
следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. приложима в процесната хипотеза е
установената в чл. 117, ал. 2 ГПК 5 – годишна погасителна давност.
В конкретния случай на 20.01.2010 г. е бил издаден изпълнителният лист въз основа на
постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу солидарните длъжници Т. Й.
М. и ................ Поканата за доброволно изпълнение е била изпратена на длъжника Т. Й. М. от ЧСИ
..................., ведно с подлежащия на изпълнение акт – заповедта за незабавно изпълнение, и е била
връчена лично на длъжника на 02.03.2010 г. /л. 60 от ИД /. С оглед така констатираното,
настоящият състав приема, че двуседмичният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /в приложимата към този
момент редакция/ за подаване на възражение от длъжника е изтекъл на 16.03.2010 г. (присъствен
ден – вторник), респ. заповедта за изпълнение е влязла в сила на 17.03.2010 г . (присъствен ден -
сряда). В конкретния случай между страните не е спорно обстоятелството, че издадената заповед за
изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната
заповед за изпълнение – 17.03.2010 г., е започнала да тече нова 5 - годишна погасителна давност.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е било предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18
ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на
изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи,
но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без значение
дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй като актът има
единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това новата давност започва да
тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата
на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително
действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, е
обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд (ППВС).
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от
цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не спира. С Решение №
170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 51/21.02.2019 г. по
гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е прието, че прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяване
по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита
изтекла със задна дата преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него
тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради
това даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които
са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага
от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда
действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата
5
и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и за тези,
които са приключили преди това. Настоящият съдебен състав изцяло споделя практиката на ВКС,
обективирана в горепосочените съдебни решения.
В контекста на гореизложеното настоящият състав приема, че процесните вземания не са
погасени по давност поради следното:
Както се посочи по-горе, въз основа на процесния изпълнителен лист от 20.01.2010 г., и за
принудително събиране на вземанията по него, са образувани 2 изпълнителни дела /първото от
които първоначално образувано пред ЧСИ ................... и продължено пред ЧСИ ............./, както
следва:
На първо място, по молба на „.............. ........... (България)“ АД е образувано ИД № 417/2010
г. по описа на ЧСИ ................... срещу солидарните длъжници срещу Т. Й. М. и ............... пред ЧСИ
............ на КЧСИ.
С Постановление от 08.08.2013 г. на ЧСИ ..................., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК,
изпълнителното производство пред посочения съдебен изпълнител е прекратено и на основание чл.
427, ал. 2, изр. 2 ГПК изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ .................. на КЧСИ, за
продължаване на изпълнителните действия срещу длъжниците Т. Й. М. и ............... – вече по №
...............
С Постановление от 09.01.2023 г. ЧСИ ............. е прекратил производството по ИД ..............,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Следователно развилото се пред ЧСИ ............. изпълнително
производство е образувано при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд и прекратено при действието на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС.
Според даденото с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство
давност не тече. Според приетото в горецитираната практика на ВКС, която настоящият състав на
СРС споделя – Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., даденото с
отмененото ППВС № 3/1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се
прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на ППВС №
3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това. Съобразявайки
практиката на върховната инстанция, съдът приема, че до 26.06.2015 г. давност не е текла по ИД
.............. по описа на ЧСИ ............., като същевременно предвид гореизложеното съдебният състав
приема, че в периода до тази дата регулярно са предприемани изпълнителни действия,
препятствали перемиране на ИД, вкл. съобразявайки приетото в т. 1 от Тълкувателно решение №
2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Считано от 26.06.2015 г. е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност досежно вземанията по процесния
изпълнителен лист.
Спорен между страните в хода на първоинстанционното производство е въпросът дали в
периода от 26.06.2015 г. до 04.09.2020 г., а и до момента на сезиране на съда през 2024 г., е изтекъл
петгодишен период от време, в рамките на който не са извършвани от ответната страна
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност.
След съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът установи, че след 26.06.2015 г., в
рамките на ИД № ............... на КЧСИ, и ИД ....... по описа на ЧСИ ................. на НК, регулярно са
предприемани изпълнителни действия, които са препятствали изтичането на петгодишната
погасителна давност, както следва: 1./ с молба от 24.08.2018 г. взискателят е направил искане за
извършване на справка за действащи трудови договори или доходи от пенсия за длъжника Т. Й. М.
и налагане на запор върху установените вземания; 2./ с молба от 12.02.2020 г. взискателят е
направил искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Т. Й. М., както и запор
върху вземанията на последната по ...........ови сметки, открити в „........................ /България/“ ЕАД;
3./ с молба от 27.05.2022 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху вземанията на
Т. Й. М. по ...........ови сметки, открити в „Юро................. АД; 4./ с молба от 15.05.2023 г.
взискателят е поискал образуването на изпълнително дело срещу Т. Й. М. и ............... пред ЧСИ
................. на НК, като в молбата се съдържат искания за насочване на принудителното изпълнение
върху вземанията на последните чрез налагане на запор върху вземанията им по ...........ови сметки;
5./ с молба от 05.06.2023 г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника Т. Й. М., както и запор върху вземанията по ...........ови сметки; 6./
на 27.06.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до дружеството –
6
работодател на Т. Й. М. – „....... ЕООД, както и до различни търговски ...........и в страната; 7./ на
03.08.2023 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до дружеството – работодател
на Т. Й. М. – „..............“ ЕООД; 8./ с молба от 12.03.2024 г. взискателят е направил искане за
налагане на запор върху вземанията на Т. Й. М. по ...........ови сметки, открити в ...........................а“
АД, 9./ на 12.03.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до ...........................а“
АД. С всяко едно от посочените действия погасителната давност досежно процесните вземания е
била прекъсната. При тези обстоятелства съдът формира извод, че в спорния период 26.06.2015 г. -
04.09.2020 г., а и до момента на сезиране на съда на 09.01.2024 г. не се установява изтичането на
период с продължителност от 5 години, в който да не са били поискани или предприети от ЧСИ, в
изпълнение на изричното му възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, изпълнителни действия, които да са
от естество да препятстват изтичането на приложимата погасителна давност – доколкото видно от
материалите по ИД такива са били регулярно извършвани през 2015, 2018, 2020, 2022, 2023 и 2024
г. В тази насока следва да се посочи, че съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени
с т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите на посоченото ТР е възприето
становището, че перемпцията и давността са различни правни институти с различни правни
последици, като кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му
поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от
възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За него
санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго – той губи възможност да събере от имуществото на
длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи наложените обезпечения и
напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия, изграждащи неосъществилите се
изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да
иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като
орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния
лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция,
поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на
дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи
и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното
прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да
не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ,
давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не
може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. С оглед приетото в цитираното ТР, съдебният състав намира, че ирелевантно в
конкретно разглеждания случай е дали в спорния период е налице период от две години по
воденото срещу солидарните длъжници Т. Й. М. и ............... ИД, в който да не са били извършвани
изпълнителни действия, респ. дали са предприемани такива след евентуално перемиране на
делото. В тази насока следва да се отбележи, че ирелевантно в случая е дали извършените в хода на
изпълнителния процес спрямо единия солидарен длъжник прекъсват давността спрямо другия
солидарен длъжник. Това е така, тъй като в разглеждания случай след извършеното на 20.07.2015 г.
валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността спрямо двамата длъжници, в период,
по-кратък от 5 години, са извършени и следните действия, които са прекъснали давността
конкретно спрямо ищцата Т. Й. М.: с молба от 24.08.2018 г. взискателят е направил искане за
извършване на справка за действащи трудови договори или доходи от пенсия за длъжника Т. Й. М.
и налагане на запор върху установените вземания, с молба от 12.02.2020 г. взискателят е направил
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Т. Й. М., както и запор върху
вземанията на последната по ...........ови сметки, открити в „........................ /България/“ ЕАД, с молба
от 27.05.2022 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху вземанията на Т. Й. М. по
...........ови сметки, открити в „Юро................. АД, с молба от 15.05.2023 г. взискателят е поискал
образуването на изпълнително дело срещу Т. Й. М. и ............... пред ЧСИ ................. на НК, като в
молбата се съдържат искания за насочване на принудителното изпълнение върху вземанията на
последните чрез налагане на запор върху вземанията им по ...........ови сметки, с молба от 05.06.2023
г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Т. Й. М.,
както и запор върху вземанията по ...........ови сметки. Предвид осъществяването на
горепосочените изпълнителни действия съдът приема, че считано от 24.07.2015 г. до датата на
сезиране на съда – 09.01.2024 г., не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна
давност, тъй като същата е била многократно прекъсвана в посочения период. Следва да се
отбележи, че при преценка изтекла ли е приложимата 5-годишна погасителна давност съдът
съобрази и спирането на теченето на давността поради обявеното извънредно положение в
Република България със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ,
7
бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон, считано от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, спират да текат давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и
ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на
този закон в Държавен вестник. Ето защо, давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. е спрял да тече и продължил да тече, считано от 21.05.2020 г. Продължителността на
този период на спиране на основание ЗМДВИП е 2 месеца и 8 дни.
При горните мотиви съдът намира иска с правно основание чл. 439 ГПК за неоснователен.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът по делото. В полза на същия
следва да се присъди сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на Софийски районен съд, сумата в размер на 261,89 лева - разноски за държавна такса за
разглеждане на исковата молба в производството по гр. д. № 1429/2024 г. на СРС, 29 състав.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ................ срещу
.....................“ ЕООД, ЕИК................, със седалище и адрес на управление: гр. ....... отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност
вземанията по изпълнителен лист от 20.01.2010 г. по ч. гр. д. № 51589/2009 г. по описа на СРС, ГО,
27 състав, издаден в полза на „.............. ........... (България)“ АД, вземанията по който са прехвърлени
в полза на .....................“ ЕООД, за следните суми: 6 129,72 лева – главница по договор за ..............
динамо № ..................... г.; 90,92 лева – наказателна лихва за периода 19.07.2007 г. – 17.11.2007 г., и
сумата от 326,66 лева – разноски по делото, за принудителното събиране на които е образувано
изпълнително дело № ....... по описа на ЧСИ ............ на НК.
ОСЪЖДА Т. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ................ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ на .....................“ ЕООД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр.
....... сумата в размер на 100,00 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в
производството по гр. д. № 1429/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Т. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ................ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Софийски районен съд, сумата в размер на 261,89 лева -
разноски за държавна такса за разглеждане на исковата молба в производството по гр. д. №
1429/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8