Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2018г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание
проведено на шестнадесети февруари, през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
При участието на секретаря
Галина Славова,
като разгледа докладваното
от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
въззивно
гражданско дело № 2418 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е въззивно. Образувано е по жалба на В.В.Я. и Н.К.Я. срещу Решение №
2676/30,06,2017г., постановено по гр.д. № 13260 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд, с което са отхвърлени исковете им предявени срещу Р.С.С.
и С.Р.С., за предаване владението на недвижим имот, а именно: избено помещение
№ 2 /две/ с площ 3.50 кв.м., разположено
на подземен етаж кота „-2.5” м., при
граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор, в сграда № 1,
изградена в ПИ с
идентификатор по КК и КР №
10135.3515.1710, в гр.Варна, ул. „Добрин Василев” № 21, на осн. чл. 108 от ЗС, както и са осъдени да
заплатят на Р.С.С. и С.Р.С. сумата 650,00лв., представляваща сторените в
производството пред ВРС съдебни разноски.
Въззивниците
инвокират доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие
с материалния и процесуален закон и необоснованост. Претендират неговата отмяна
и постановяване на ново, положително за тях.
Въззиваемите изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
В исковата молба и
последвалите уточнения В.В.Я. и Н.К.Я. твърдят, че по силата на покупко
продажба обективирана в нот.акт № 33, том
LХХ, дело № 14880/02,11,2011г., в качеството на собственици на недвижим
имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 2 с идентификатор по КК и КР №
10135.3515.1710.1.2, находящ се в град Варна, ул.”Добри Василев” № 21, ет.
втори, с площ 42.45 кв.м., са собственици и на принадлежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3,
избен коридор, както и 3.0211 % идеални
части от общите части на сградата с идентификатор по КК и КР № 10135.3515.1710.1,
разположена в ПИ с идентификатор 10135.3515.1710, както и на ид.ч. от правото
на строеж върху ПИ, в който е изградена.
Твърдят,
че след покупката на ползвали имота. В края на 2013г., когато решили да го
отдават под наем установили, че избеното помещение е заключено и се ползва от
ответниците Р.С.С. и С.Р.С. без наличие
на основание за това.
Претендират
да бъде прието за установено, че са собственици на избеното помещение, като
прилежаща част към имота им както и, че ответниците без основание го владеят и
да бъдат осъдени последните да им предадат владението му.
Ответниците не
оспорват, че ползват процесното избено помещение самостоятелно.
Възразяват,
че ищците не са негови собственици и осъществяват фактическа власт върху него
на правно основание, т.к. сами са негови собственици по силата на покупко
продажба обективирана в нот.акт № 29, том
ХVІІІ, дело № 3746/23,04,2010г., в качеството на собственици на самостоятелен
обект – АПАРТАМЕНТ № 3, с идентификатор по КК и КР № 10135.1710.1.3, находящ се
в град Варна, ул.”Добри Василев” № 21, разположен на ет. втори в жилищна сграда
№ 1, цялата на два етажа, с площ 56.45 кв.м., към който същото съставлява
прилежаща част.
Възразяват,
че от датата на въвеждане в експоатация на сградата през 2008г. до датата, на
която придобили собствеността върху имота чрез покупко продажба през 2010г.
фактическа власт върху избеното помещение осъществявали праводателите им С. и и.
Стефанови, а след тази дата – те самите.
В
отношение на евентуалност възразяват, че са придобили избеното помещение по
давност, чрез владение осъществявано от 2010г., когато го придобили по силата
на покупко продажба, като прилежаща част към собственият им апартамент, до
датата на завеждане на иска.
Претендират
исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът
след като съобрази
предметните предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно
от нот.акт № 33, том LХХ, дело №
14880/02,11,2011г. В.В.Я. и Н.К.Я. са собственици по силата на покупко продажба
с праводател Т. К. С. , на самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3515.1710.1.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна,
находящ се в град Варна, ул.”Добри Василев” № 21, разположен на етаж втори, с
предназначение жилище – АПАРТАМЕНТ № 2 с площ 42.45 кв.м. ведно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с площ от 3.50 кв.м., при граници:
стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор,
както и 3.0211 % идеални части от общите части на сградата с
идентификатор 10135.3515.1710.1, разположена в ПИ с идентификатор
10135.3515.1710 и същият процент от правото на строеж върху поземления имот в
който е изградена сградата.
Видно
от нот.акт № 29, том ХVІІІ, дело №
3746/23,04,2010г. Р.С.С. и С.Р.С. са придобили по силата на покупко продажба с
праводател С.Р.С. и и. И.С. самостоятелен обект с идентификатор 10135.1710.1.3
по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, находящ се в град Варна, ул.”Добри Василев” №
21, разположен на етаж втори в жилищна сграда № 1, цялата на два етажа с
предназначение жилище – АПАРТАМЕНТ № 3 с площ 56.45 кв.м. ведно с
принадлежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с площ от 3.50 кв.м., при граници:
стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор,
както и 4.0430 % идеални части от общите части на сградата с
идентификатор 10135.3515.1710.1, разположена в ПИ с идентификатор
10135.3515.1710 и същият процент от правото на строеж върху поземления имот в
който е изградена сградата.
От заключението по приетата СТЕ се
установява следното:
Разположението
на избените помещения и към кой обект са прилежащи същите е отразено на
Приложение № 1 към заключението. На същото процесното избено помещение № 2 с
полезна площ 3.50 кв.м.е повдигнато със зелен контур.
Съгласно
одобрения проект на обект „Жилищна сграда в УПИ ХІ-693, 694, 695 в кв.47а,
16-ти м.р. на гр.Варна, който се съхранява в архива на Община Варна, район
„Младост” в сградата са обособени самостоятелни обекти от които 15 броя
апартаменти, 6 броя ателиета, 1 брой магазин, 1 брой офис. Съгласно разпределението на кота „-2.50” би
следвало да бъдат разпределени 16 броя складови помещения. В действителност
складовите помещения в сутерена са 15. Не е изградено складово помещение № 12.
Това се дължи на причина, че дъгата за рампата за подземния паркинг не е
изградена по проект, а е навлязла в пространството, отредено за избени
помещения. Така съгласно договора за учредяване на право на строеж по
нот.акт № 171, том ХХV, дело №
6154/2007г. се получава недостиг на три избени помещения, тоест изградените са
с три по-малко от предвидените. Съгласно приложение 1 складовите помещения № 2
и № 7 са отредени за два самостоятелни обекта, което е в нарушение на
строителните книжа и правила, а избено
помещение № 12 не е изградено. Избено
помещение № 2 е отредено едновременно за апартамент № 2 и апартамент № 3.
Видно
от нот.акт № 171, том ХХV, дело №
6154/2007г. за учредяване на право на строеж върху недвижим имот
съсобствениците на ПИ находящ се в гр.Варна, ул. „Добрин Василев“ № 21, взаимно
са си учредили право на строеж за обекти в жилищна сграда, чието спроителство
предстои да се извърши, като в полза на С.Р.С. и и. И.С. е учредено право на
строеж за следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 3 на втори етаж с пплощ
56,45кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с площ от 3.50 кв.м., при граници:
стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор, а в полза на Т. К. С. за обект – АПАРТАМЕНТ № 2, на втори етаж, с
площ 42,45кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с площ от 3.50 кв.м., при
граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор.
Безспорно
е и съдът приема за установено, че ответниците упражняват фактическа власт
върху процесното избено помещение от датата на придобиване на имота през
2010г., а преди това фактическа власт е упражняване от праводателите им по
сделката.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 108 ЗС.
За
да се приеме, че са основателни в тежест на В.В.Я. и Н.К.Я. – ищци в
първоинстанционното производство е да установят главно и пълно, че са
собственици на процесното избено помещение на твърдяното основание, както и, че
ответниците без основание го владеят.
В
тежест на Р.С.С. и С.Р.С. – ответници в първоинстанционното производство е да
установят главно и пълно основание за упражняваното върху процесното помещение
владение, респ. да установят възражението си за придобиване на собствеността
върху същото по давност.
Съдът
намира заключението на вещото лице за обективно и безпристрастно дадено и като
съответстващо на останалите доказателства по делото му дава вяра изцяло. Въз
основа него и нот.акт № 171, том ХХV, дело № 6154/2007г. за
учредяване на право на строеж, както и останалите доказателства приема за
установено, че процесното избено помещение № 2 съставлява прилежаща част както
към апартамента на въззивниците, така и към този на въззиваемите. Следователно
същото се съпритежава в съсобственост между тези лица. Доколкото не са установени
квоти на съсобствеността съгласно документите за собственост и такива не
произтичат пряко от нормативни разпоредби съдът приема, че съсобствеността е
при равни квоти. Т.е. всяка от страните притежава по 1/2ид.ч. от правото на
собственост върху процесното помещение по силата на твърдяният способ – покупко
продажба. Съдът намира за неоснователно възражението за придобиване по давност
на целия процесен обект от въззиваемите. Това е така, т.к. макар да е
безспорно, че са упражнявали фактическа власт върху помещението за твърдяния
период същите не са установили главно и пълно, че са довели конкретно до
знанието на въззивниците, в качеството им на съсобственици, по ясен и
недвусмислен начин, че са престанали да държат 1/2ид.ч. от избеното помещение
за тях, а са започнали да ги сържат за себе си, с намерението да ги своят.
Такива доказателства не са събрани.
Поради
изложеното съдът приема, че въззивниците са установили главно и пълно, че са
собственици на 1/2ид.ч. от процесното избено помещение на твърдяното основание
– покупко продажба. Въззиваемите не са установили основание за упражняваното от
тях владение върху цялата вещ – включително собствената на въззивниците
1/2ид.ч.
Следователно
предявените искове са частично основателни и следва да бъдат уважени до размер
на 1/2ид.ч. от съсобственият обект.
Предвид
частичното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено до размер
на 1/2ид.ч. от процесния обект. За останалата част следва да бъде отменено.
Предвид
изхода от спора обжалваното решение следва да бъде ревизирано и в частта за
разноските, като в полза на С.Р.С. се присъди сумата 300,00лв., представляваща
сторените пред ВРС съдебни разноски.
Съобразно
изхода от спора в полза на В.В.Я. и Н.К.Я. следва да се присъди сумата
310,00лв., представляваща сторените пред ВОС съдебни разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2676/30,06,2017г., постановено по гр.д. № 13260 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд В ЧАСТТА, в
която са отхвърлени исковете на В.В.Я. и Н.К.Я. предявени срещу Р.С.С. и С.Р.С.,
за предаване владението на 1/2ид.ч. от
следния недвижим имот, а именно:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с
площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор,
съставляващо прилежаща част към обект с идентификатор 10135.3515.1710.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град
Варна, находящ се в град Варна, ул.”Добри Василев” № 21, разположен на етаж
втори, с предназначение жилище – АПАРТАМЕНТ № 2 с площ 42.45 кв.м., заедно
3.0211 % идеални части от общите части на сградата с идентификатор
10135.3515.1710.1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.3515.1710 и ид.ч. от
правото на строеж върху поземления имот в който е изградена сградата, както и в
частта за разноските, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между В.В.Я. с ЕГН ********** и Н.К.Я. с ЕГН **********,***, със
съдебен адрес: адв. М.Д.,*** и 3, Адвокатско дружество „Д. и Бонева“, и Р.С. С. с ЕГН **********, и С.Р.С. с ЕГН **********,***,
че В.В.Я. и Н.К.Я. са собственици на 1/2ид.ч.
от следния недвижим имот, а именно:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с
площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор,
съставляващо прилежаща част към обект с идентификатор 10135.3515.1710.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, находящ се в град Варна, ул.”Добри Василев” №
21, разположен на етаж втори, с предназначение жилище – АПАРТАМЕНТ № 2 с площ
42.45 кв.м., заедно 3.0211 % идеални части от общите части на сградата с
идентификатор 10135.3515.1710.1, разположена в ПИ с идентификатор 10135.3515.1710
и ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот в който е изградена
сградата, на твърдяното придобивно основание – покупко продажба обективирана в
нот.акт № 33, том LХХ, дело №
14880/02,11,2011г. на СВ при ВРС, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Р.С.С. и С.Р.С. ДА ПРЕДАДАТ на В.В.Я. и Н.К.Я.
владението на 1/2ид.ч. от следния
недвижим имот, а именно:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с
площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор,
съставляващо прилежаща част към обект с идентификатор 10135.3515.1710.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, находящ се в град Варна, ул.”Добри Василев” №
21, разположен на етаж втори, с предназначение жилище – АПАРТАМЕНТ № 2 с площ
42.45 кв.м., заедно 3.0211 % идеални части от общите части на сградата с
идентификатор 10135.3515.1710.1, разположена в ПИ с идентификатор
10135.3515.1710 и ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот в който е
изградена сградата, на основание чл. 108 ЗС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2676/30,06,2017г., постановено по гр.д. № 13260 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, в която са отхвърлени исковете на В.В.Я.
и Н.К.Я. предявени срещу Р.С.С. и С.Р.С., за предаване владението на 1/2ид.ч. от следния недвижим имот, а
именно:
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 с
площ от 3.50 кв.м., при граници: стълбищна клетка, изба № 3, избен коридор,
съставляващо прилежаща част към обект с идентификатор 10135.3515.1710.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, находящ се в град Варна, ул.”Добри Василев” № 21,
разположен на етаж втори, с предназначение жилище – АПАРТАМЕНТ № 2 с площ 42.45
кв.м., заедно 3.0211 % идеални части от общите части на сградата с
идентификатор 10135.3515.1710.1, разположена в ПИ с идентификатор
10135.3515.1710 и ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот в който е изградена
сградата.
ОСЪЖДА В.В.Я.
и Н.К.Я. ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Р.С. сумата 300,00 /триста/лв.,
представляваща сторените пред Варненският районен съд съдебни разноски.
ОСЪЖДА
Р.С.С. и С.Р.С. ДА ЗАПЛАТЯТ на В.В.Я.
и Н.К.Я. сумата 310,00 /триста и
десет/лв., представляваща сторените пред въззивната инстанция съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на
препис от същото на страните, с касационна жалба пред Върховен касационен съд –
гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1,
2,