РЕШЕНИЕ
№ 362
гр. Плевен, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430105500 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” АД гр. П., в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответниците Г. В. В. от гр. П. и Н. В. Г. от гр. П. за
сумата от 932, 33 лв., от които 819, 75 лв. главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2019 год.
до 28. 02. 2022 год. и сумата 112, 58 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 04. 03. 2019 год. до 05. 04. 2022 год., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане, постановено по ч. гр. д. №
***/ *** год. по описа на *** районен съд е било уважено искането на ищеца
и е била издадена заповед за изпълнение срещу ответниците. Твърди се, че
заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците при условията на чл. 47 ал.
1
5 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 от ГПК
ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на вземането му за
консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу ответниците за техен
топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. П., ***, с аб. № ***. Твърди
се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтича вземането
на ищеца са следните: като собственици /ползватели/ на топлоснабден имот,
находящ се в гр. П., ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.
07. 2012 год./. Твърди се, че всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Твърди се, че за ответниците важат разпоредбите на действащото за
посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че
съгласно чл. 150 ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
2
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
от месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на основание
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. Твърди се, че ответниците са ползвали доставяната от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода от 01. 01. 2019 год. до 28. 02. 2022
год. и не са погасили задължението си. В заключение ищецът моли съда да
признае за установено по отношение на всеки от двамата ответници
вземането за сумата от 409, 87 лв., представляваща главница- стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2019 год. до 28. 02. 2022
год. и сумата 56, 29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04. 03.
2019 год. до 05. 04. 2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът Г. В. В., чрез назначения му от съда процесуален
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Ответницата Н. В. Г. не е взела становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенциите на ищеца намират своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по
описа на *** районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е частично основателна.
Безспорно по делото е, а видно и от приложения по делото нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/ ***
3
год. на ***, че в качеството им на наследници на В. К. В. и М. Д. В.
ответниците са придобили при равни наследствени дялове правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот. Разпоредбата на чл. 150 ал.
1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по продажба на
топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е
безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на
вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват ответника
като собственик на процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от
Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия следва да се
заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За установяване на
задълженията на ответниците към ищцовото дружество в хода на съдебното
дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която е изготвила
заключение, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно. От същото е видно, че за процесния топлоснабден
недвижим имот се дължи сумата от 819, 75 лв. за неплатена топлинна енергия
за периода от 01. 01. 2019 год. до 28. 02. 2022 год., като лихвата за забава
върху тази сума възлиза на 112, 58 лв. Назначената съдебно- техническа
експертиза е дала заключение, че извършеното разпределение на топлинна
енергия и начислените суми за процесния период са в съответствие с Наредба
за топлоснабдяване № 16- 334/ 06. 04. 2007 год. Тук е мястото да се отбележи,
че в заключенията на двете вещи лица е отразено, че в жилището на
ответниците няма начислено отопление от налични уреди и не е ползвана
топла вода. Този факт сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че
ответниците нямат качеството на потребители на топлинна енергия. От една
страна следва да се съобрази наличието на щранг- лира в банята на жилището
на ответниците, отдаваща топлинна енергия, която следва да бъде начислена
и заплатена. От друга страна съдът счита, че с оглед на обстоятелството, че се
касае за сграда- етажна собственост и обща сградна инсталация следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 153 ал. 6 от Закона за енергетиката,
според която клиентите, които прекратят топлоподаването към отоплителните
4
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от ползвателите в
сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и
всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си частта от
разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Наистина
фактическото положение понастоящем е такова, че част от собствениците не
желаят и не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си
имоти, с което нарушават правилното функциониране на инсталацията за
топлинна енергия в сградата, защото тя е проектирана по начин за ползване
на топлинна енергия от всички съсобственици. Това право не може да бъде
развито до степен да се счита, че не следва да заплащат за топлинна енергия,
защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти те
са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях. В тази хипотеза гражданите имат правото да преустановят
подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители
на топлинна енергия за общите части на сградата- етажна собственост, и на
отдадената от сградната инсталация, която също е обща част. В тази насока са
подробните и аргументирани разяснения, дадени в решение № 5 от 22. 04.
2010 год. на Конституционния съд на Република България по к. д. № 15/ 2009
год., с което е отхвърлено искането на омбудсмана за обявяване
противоконституционността на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката.
Аналогични са и съображенията, изложени в тълкувателно решение № 2 от
25. 05. 2017 год., ОСГК.
Изводът е, че претендираните суми за главница и мораторна лихва са
дължими от ответниците като съсобственици при равни права на процесния
недвижим имот. При определянето на размера на задължението на ответника
Г. В. В. обаче следва да се съобрази направеното с отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност. Видно е, че една част от
процесното вземане касае период извън рамките на тригодишния срок преди
подаването на исковата молба. Следователно за периода преди 19. 04. 2019
год. вземането е погасено по давност /срв. тълкувателно решение № 3 от 18.
05. 2012 год. по т. д. № 3/ 2011 год., ОСГТК, според което вземанията на
5
топлофикационните дружества представляват периодични плащания по
смисъла на чл. 111 б. „в” от ЗЗД и за тях важи кратката тригодишна давност/.
Поради това и при съобразяване на заключението на вещото лице Т. И.
положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК спрямо
ответника Г. В. В. се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от
общо 405, 09 лв., от които 356, 28 лв. главница и 48, 81 лв. лихва за забава. За
разликата до 466, 16 лв. искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на ответницата Н. В. Г. са налице предпоставките на чл.
238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същата
не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Ето защо спрямо ответницата искът се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумата от общо 466, 16 лв., от които 409, 87 лв.
главница и 56, 29 лв. лихва за забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
направените разноски както следва:
-ответникът Г. В. В.- 32, 59 лв. разноски в заповедното производство и
412, 77 лв. разноски в исковото производство;
-ответницата Н. В. Г.- 37, 50 лв. разноски в заповедното производство и
475, 00 лв. разноски в исковото производство.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. В. В.
от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Й. В. В.,
сумата от 405, 09 лв., от които 356, 28 лв. представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2019 год. до 28. 02. 2022
6
год. и 48, 81 лв. представляващи лихва за забава за периода от 04. 03. 2019
год. до 05. 04. 2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от 356,
28 лв., считано от 19. 04. 2022 год. до изплащане на вземането, като за
разликата до 466, 16 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Н. В. Г.
от гр. П., ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от Й. В. В.,
сумата от 466, 16 лв., от които 409, 87 лв. представляващи стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01. 01. 2019 год. до 28. 02. 2022
год. и 56, 29 лв. представляващи лихва за забава за периода от 04. 03. 2019
год. до 05. 04. 2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от 409,
87 лв., считано от 19. 04. 2022 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. В. В. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от
Й. В. В., сумата от 32, 59 лв., представляваща направени деловодни разноски
в заповедното производство, и сумата от 412, 77 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство съобразно
признатата част от вземането.
ОСЪЖДА Н. В. Г. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от
Й. В. В., сумата от 37, 50 лв., представляваща направени деловодни разноски
в заповедното производство, и сумата от 475, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
В частта му, касаеща ответника Г. В. В., решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.
В частта му, касаеща ответницата Н. В. Г., решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7