№ 20254
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110102572 по описа за 2024 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове
по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и свързаните с тях два иска по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника С.
С. А. са обвързани договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в
гр.София, ж.к.М.-1, бл.31, вх.4, ап.17 през периода октомври 2019 - април
2021 г. и е извършвал услугата дялово разпределение през периода октомври
2019 - април 2021 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й, не е платил,
изпаднал е в забава и дължи главниците и обезщетение за забава. Сочи, че с
третото лице помагач ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД, са сключили договори, а
то от своя страна е сключило договор с етажната собственост в сградата на
ответника, и се е задължило към ищеца и към етажната собственост да отчита
показателите на измервателните уреди за потребените количества топлинна
енергия и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление
по чл.410 от ГПК, но ответникът е възразил, и това обуславя интереса му да
предяви настоящите искове за установяване на осн. чл.422, ал.1 ГПК на
вземанията си, както следва – на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр.
1
чл.79, ал.1 ЗЗД - 505,98 лв., претендирана като половината от цената за
топлинната енрегия за периода октомври 2019 - април 2021 г.; 14,32 лв. –
половината от възнаграждението за услугата дялово разпределение за периода
октомври 2019 - април 2021 г. и на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД свързаните с тези
искове претенции за обезщетение за забава размер на 80,28 лв.– за периода
15.9.2020 - 31.10.2022 г. и 2,95 лв. – за периода 1.12.2019 – 31.10.2022 г.
Претендира и разноските по дело. (С влязло в сила определение по чл.130
ГПК производството по делото е прекратено частично – по отношение на
ответника Х. Л. Т..)
Ответникът С. С. А. оспорва исковете по основание и размер, отрича да
е обвързан от договори за доставка на топлинна енергия и услуга „дялово
разпределение“, както и че не е съсобственик на процесния топлоснабден
имот.
По искане на ищеца на негова страна е конституирано трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД– дружеството не взема отношение по
исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР) Според
чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ.
Ето защо, искът по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е
обусловен от доказване от страна на ищеца на твърденията, че с ответника е
обвързан от договор за продажба на топлинна енергия, реално доставените
количества и цената й. Обусловен е също така и от доказване от страна на
2
ответниците – на твърдението, че са погасили задълженията си.
Договорът за продажба на топлинна енергия, когато не е сключен
изрично, е функция от установяване на фактите, обуславящи правото на
собственост или съсобственост върху същия.
В процесния случай от приетите по делото писмени доказателствени
средства се установява, че на 27.2.1990 г. трето неучастващо по делото лице –
К.Ц.Х. (по късно Г.) е придобила правото на собственост върху процесния
топлоснабден имот. От справка по Наредба 14/2009 на МРРБ се установява, че
на 27.9.2011 г. К. С.а Г. е починала и е оставила за наследник по закон сина си
– ответникът спрямо когото заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила, поради
което производството по предявените срещу него искове по чл.422, ал.1 ГПК е
прекратено на осн. чл.130 ГПК - Х. Л. Т.. Ответникът С. С. А. е брат на К. Г.,
но не я е наследил, тъй като синът й – Х. Т. е наследник от първи ред – чл.5,
ал.1 ЗН, поради което чичо му – отв.А. С. А., който е от трети ред – чл.8 ЗН, не
наследява сестра си. Ето, защо следва да се приеме, че ищецът и ответникът
А. С. не са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, поради
което предявения срещу него иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Същото се отнася и за останалите искове, тъй като са обусолвени от
главния иск.
По отношение на разноските:
Ищецът е задължен на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да плати на ответника
направените от него разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете –
изцяло – 450,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал.1 ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 за признаване
ответникът С. С. А. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.М.-1, бл.31, вх.4, ап.17
да е задължена да му плати следните суми:
- на осн. чл.150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД - 505,98 лв.,
претендирана като половината от цената за доставена топлинна енергия по
3
договор за продажба на топлинна енергия за собственика на апартамент в
гр.София, ж.к.М.-1, бл.31, вх.4, ап.17 през периода октомври 2019 - април
2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2022г. до изплащането на
сумата;
- на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД - 14,32 лв. – половината от възнаграждението за
услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора за продажба на
топлинна енергия за собственика на топлоснабдения обект на адрес в
гр.София, ж.к.М.-1, бл.31, вх.4, ап.17 през периода октомври 2019 - април
2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2022г. до изплащането на
сумата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 80,28 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.150 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 - 31.10.2022 г.;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 2,95 лв. - обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 1.12.2019 - 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ********* да плати на ответника С. С. А. с ЕГН
********** сумата от 450,00 лв., представляваща обезщетение за направените
по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК – с
въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4