№ 22
гр. Девин , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Смолян, ТО-Девин
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно наказателно дело №
20215410200009 по описа за 2021 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно постановление № 13/11.01.2021г.,
издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД ИБР/ гр.П.
като незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административно- производствените правила. Твърди, че в
атакуваното НП е посочено, че адм. наказващият орган, след като е взел предвид съставения
АУАН 144/17.07.2020 г. за това, че при извършена проверка на 22.06.2020 г. обект
„Несамоходна плаваща база „В.” - несамоходен понтон в язовир „В.”, във връзка с контрол и
последваща проверка по изпълнение на предписание дадено с констативен протокол № СМ
461/15.11.2019 г., да се демонтира и отстрани несамоходна плаваща база „В.“-несамоходен
понтон от язовир „В.” е констатирано, че предписанието не е изпълнено, като крайния срок
за изпълнението му е бил 15.01.2020 г. Твърди, че в НП е посочено, че на 22.06.2020 г. при
проверката е съставен констативен протокол № СМ 216/22.06.2020 г., в който е установено,
че даденото предписание в КП № СМ 461/15.11.2019 г. не е изпълнено, а именно Не е
демонтирана Несамоходна плаваща база „В.“, което е нарушение на чл.155, ал.2
предложение второ, чл.157, във вр. с чл.166, т.З от Закона за опазване на околната среда.
Твърди, че действията му са несъставомерни, по горепосочените текстове. Отразените в
АУАН, в НП и Констативен протокол № СМ 461/15.11.2019 г. обстоятелства не отговарят на
действителното фактическо положение. Те са посочени по един неясен за него начин.
Почиват на предположения. Липсват фактически и правни основания за издаване на това
порочно Наказателно постановление. Твърди, че по изготвения АУАН № 144, както се сочи
1
и в атакуваното НП изготвил писмено възражение. По същото не е извършена задълбочена
проверка и наказващия орган е стигнал до погрешни правни изводи. Също така има
противоречие между обстоятелствената и санкционната част в Наказателното
постановление. Счита, че тези процесуални нарушения са съществени и моли само на това
основание атакуваното НП да бъде отменено, без съдът да изследва случая по същество.
Твърди, че Наказателното постановление не му е връчено лично на него, по една
случайност разбрал за него иначе щял да пропусне и срока за обжалване. Твърди, че
наказващия орган не е положил всички усилия да установи действителното фактическо
положение на случая. НП е издадено при неизяснена фактическа страна. На наказващия
орган служебно му е известно, че има образувано административно дело във ВАС под
номер 11018/2020 г., във връзка с отказа на Басейнова дирекция да продължи срока на
разрешителното му. Счита, че решението по това дело е преюдициално и от значение за
правилното решаване и на настоящия спор по обжалване на НП. Счита, че при издаване на
АУАН и атакуваното НП са нарушени чл.42 т.4, от ЗАНН и изискването по чл.52 ал.4 и
чл.57, ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН. С оглед осигуряване правото на защита в АНП-во в
санкционната част на издаденото НП е необходимо да се опише нарушението и да се
посочат точно мястото с какви действия и при какви обстоятелства е извършено това
нарушение. Да се опише подробно задълженията съдържащи се в правната норма, за да
може да се прецени дали тя действително е нарушена. Както и с какви действия или
бездействия е нарушена. Да се установи авторството на нарушението и дали то е извършено
виновно. С какви безспорни доказателства се доказва твърдяното нарушение. Счита, че при
създалото се положение винаги затруднява правото на защита, но и при съдебния контрол
възпрепятства съда да определи дали правилно е определен размера на наложеното
наказание. Дали санкционната част на НП отговаря на обстоятелствената част на същото.
По аргумент на противното, не точното им посочване винаги представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита. Счита, че
допуснатите нарушения от контролните органи водят до невъзможност да се
индивидуализира основанието за налагане на адм. наказание, което също ограничава
правото на защита. Наказания следва да е наясно защо му се налага точно такова наказание.
По същество с оглед на горното твърди, че не са били налице материално- правните
предпоставки за квалифициране на действията му, като нарушение на чл.155, ал.2
предложение второ във вр. с чл.166, т.З от Закона за опазване на околната среда, с което е
нарушен материалния закон. Счита, че са допуснати и съществени процедурни нарушения.
С него не се постигат целите на закона, то е и явно несправедливо. Преди да се реши спора
по отказа за продължаване на разрешителното му, ако е предприел действия по премахване
на базата щял да си причини значителни непоправими материални щети. Още повече,
обективно е с оглед метеорологичните условия и огромния тонаж и обем на съоражението
(стотици тонове ), разстоянието от брега над 100 метра, това предписание не може да бъде
изпълнено, за него не е ясно и точно в какъв срок е следвало то да бъде изпълнено. Счита,
че са допуснати и други процесуални нарушения.
2
В о.с.з. жалбоподателя не се явява. Пълномощникът му адв. Т. поддържа жалбата. Моли
съда да уважи жалбата, както и да бъдат присъдени разноските по делото. Излага
подробни съображения в писмена защита.
В о. с. з. за въззиваемият Ю.К. К., моли съда да отхвърли жалбата като необоснована и
неправилна и да потвърди издаденото НП. Депозирал е писмени бележкиу в които излага
съображения, че в настоящия случай към съставения АУАН и последващото наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения и са спазени всички
срокове по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че „Е. ООД е
осъществило състав на нарушение по чл. 166, т. 3 вр. с чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на
околната среда, тъй като не е изпълнило задължителното предписание дадено от
контролните органи на БД ИБР, като не е демонтирана конструкцията на ферма за
аквакултури - плаваща садкова база - несамоходен понтон от садки В.. Също така,
дружеството твърди пред административния орган, че има образувано административно
дело във ВАС под номер 11018/2020г., във връзка с отказ да се продължи срока на
разрешителното, поради което моли да се прекрати образуваното
административнонаказателно производство. Това е неотносимо към настоящия казус.
Твърди, че при извършена проверка на 15.11.2019 г.от експерти на БД ИБР е констатирано,
че дружеството няма действащо разрешително към тази дата. В Констативен протокол №
СМ-461/15.11.2019г. е дадено предписание в срок от два месеца, да се демонтира
конструкцията на ферма за аквакултури- плаваща садкова база -несамоходен понтон от
садки В., собственост на „Е.“ ООД от акваторията на язовир „В.“. В последваща проверка
отразена в Констативен протокол № СМ-216/22.06.2020г., се установява, че предписанието
не е изпълнено. Съгласно нормата на чл. 166 т. 3 вр. с чл. 165, ал. 2 от ЗООС, на
юридическото лице, което не изпълнява предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от
министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите
дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни
лица, се налага имуществена санкция от 2000 до 20000 лв. Счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството и справедливо е определен
размера на наложената санкция. Счита, че не е налице и маловажност на случая по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се установяват обстоятелства, въз основа на които да бъде
направен изводът, че извършеното от дружеството нарушение разкрива по-ниска степен на
обществена опасност. Претендира за разноски- юрисконсултско възнаграждение.
РП- Смолян, ТО -Девин ред. призована не изпраща представител.
Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП връчено
3
на 21.01.2021г., жалбата е подадена на 26.01.2021г./ и от надлежна страна, за това е
процесуално допустима, разгледана по същество e основателна, а атакуваното наказателно
постановление следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено, по следните
съображения :
Установява се от показанията на свидетелите Е.М.- главен експерт, А.Н.- към момента на
проверката е работила като старши експерт в Басейнова дирекция – П, изнесено работно
място – С., Н.Б. – главен специалист „Рибарство и контрол- Южна България“ към
Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури и П.Д.- главен инспектор в
Изпълнителна Агенция по рибарство и аквакултури – С. на 15.11.2019г. извършили
проверка на фирма „Е.“ ООД- П., като за извършената проверка на 15.11.2019г. е съставен
Констативен протокол № СМ-461, в който са дадени предписания: „Да се демонтира
конструкция на ферма за аквакултури- плаваща садкова база- несамоходен понтон от садки
„В.“, собственост на „Е.“ ООД от акваторията на язовир „В.“, намираща се на източен бряг
на язовира, в местността „О. дере“, в землището на с. О., община Д., обл. См., на около 150
метра от главен път К.- Д. и да се отстрани от акваторията на язовир „В.“ от „Е.“ ООД, със
срок до 15.01.2020г.
На 22.06.2020г. свидетелите Е.М.- главен експерт и А.Н.- старши експерт в Басейнова
дирекция – П, изнесено работно място – С. извършили повторна проверка на фирма „Е.“
ООД- П., на обект: Конструкция на ферма за аквакултури- плаваща садкова база „В.“-
несамоходен понтон от садки, намиращи се в язовир „В.“, в местността „О. дере“, в
землището на с. О., община Д., обл. См., на около 150 метра от главен път К.- Д. и
констатирали, че не е изпълнено дадено предписание в констативен протокол № СМ
461/15.11.2019г., а именно: Не е демонтирана Конструкция на ферма за аквакултури-
плаваща садкова база-несамоходен понтон от садки „В.“, собственост на „Е.“ ООД от
акваторията на язовир „В.“, намираща се на източен бряг на язовира, в местността „О.
дере“, в землището на с. О., община Д., обл. См., на около 150 метра от главен път К.- Д. и
не е отстранена от акваторията на язовир „В.“ от „Е.“ ООД.
За извършената проверка на 22.06.2020г. е съставен Констативен протокол № СМ -216.
С покана изх. № ПО-02-249/30.06.2020г. е поканен М. П. като управител на „Е.“ ООД гр. П.
да се яви на 17.07.2020г. от 09.00 до 12.00 часа в Басейнова Дирекция „Източнобеломорски
район“, изнесено работно място, намиращо се в гр. С., ул. Д. П. № * за съставяне и
предявяване на Акт за установяване на административно нарушение по Закона за водите за
констатираното с констативни протоколи № СМ-461/15.11.2019г. и № СМ-216/22.06.2020г.
нарушение.
Свидетелят Е.М. е съставила на „Е.“ ООД, със седалище и адрес: гр. П., район З., ул. П.- З.
№ *, представлявано от М. А. П. АУАН № 144/17.07.2020г., за извършено нарушение на чл.
155 ал.2, пред. второ, чл. 157 във връзка с чл. 166 т.3 от Закона за опазване на околната
среда, който акт е подписан от адв. Ф. Т. като пълномощник и е получил екземпляр от акта.
4
На 21.07.2020г. от „Е.“ ООД гр. П., представлявано от М. А. П. е депозирано възражение с
вх. № ПО-02-249/1/ против АУАН № 144/17.07.2020г.
Издадено е Наказателно постановление № 13/11.01.2021г. от В. И. Ч. - Директор на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД „ИБР“/ - гр. П. въз основа на АУАН №
144/17.07.2020г., съставен от Е. Г. М.- на длъжност „главен експерт- контрол“ в Дирекция
„Контрол“ към Басейнова дирекция „ИБР“, ИРМ- С. против „Е.“ ООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., район З., ул. П.- З. № *, представлявано от М. А.
П. за това, че при извършена проверка на 22.06.2020г. на обект: Конструкция на ферма за
аквакултури- плаваща садкова база „В.“- несамоходен понтон от садки, в язовир „В.“,
местност „О. дере“, на около 150 м. от главен път К.- Д., в землището на с. О., общ. Д., обл.
См., собственост на „Е.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
район З., ул. П.-З. № *, се установява: Конструкция на ферма за аквакултури- плаваща
садкова база „В.“- несамоходен понтон от садки, намираща се в язовир „В.“, в местността
„О. дере“, в землището на с. О., общ. Д., обл. См., на около 150 м. от главен път К. - Д., във
връзка с контрол и последваща проверка по изпълнение на предписание, дадено с
констативен протокол № СМ-461/15.11.2019г., а именно: „Да се демонтира конструкция на
ферма за аквакултури - плаваща садкова база-несамоходен понтон от садки В., собственост
на „Е.“ ООД от акваторията на язовир „В.“, намираща се на източен бряг на язовира, в
местността „О. дере“, в землището на с. О., общ. Д., обл. См., на около 150 м. от главен път
К.-Д. и да се отстрани от акваторията на язовир В. от „Е.“ ООД“, е констатирано, че
предписанието не е изпълнено, като крайният срок за изпълнение на даденото
предписанието е бил 15.01.2020 г. На 22.06.2020 г. по време на проверката е съставен
констативен протокол № СМ- 216/22.06.2020 г., с който е установено, че даденото
предписание с констативен протокол № СМ-461/15.11.2019г., не е изпълнено, а именно: Не е
демонтирана конструкция на ферма за аквакултури - плаваща садкова база-несамоходен
понтон от садки В., собственост на „Е.“ ООД от акваторията на язовир „В.“, намираща се на
източен бряг на язовира, в местността „О. дере“, в землището на с. О., общ. Д., обл. См., на
около 150 м. от главен път К.-Д. и не е отстранена от акваторията на язовир В. от „Е.“ ООД.
Към дата 22.06.2020г. се констатирало бездействие от страна на „Е.“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., район З., ул. П.-З. № *, а именно: в срок до
15.01.2020г. не е изпълнило задължителното предписание, издадено от компетентните
длъжностни лица, с което е нарушена разпоредбата на чл. 155, ал. 2, предл. второ, чл. 157,
във връзка с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда. С това деяние на
16.01.2020г. „Е.“ ООД, представлявано от управителя М. А. П. не е изпълнило даденото
предписание от контролния орган, което е задължително за изпълнение от страна на
санкционираното дружество. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е постъпило писмено
възражение срещу акт за установяване на административно нарушение № 144/17.07.2020г. с
вх. № ПО-02- 249/1/21.07.2020г. Така изложените от управителя на „Е.“ ООД, възражения са
преценени от административнонаказващия орган в съответствие с изискването на чл. 52, ал.
5
4 от ЗАНН при проверката преди произнасянето по преписката и същите са счетени за
неоснователни, поради следните съображения: Във възражението се твърди, че не е
допуснато твърдяното нарушение. Излагат се съображения, че на дружеството се пречи да
осъществява правото си на собственост върху базата и да я използват съгласно
инвестиционното си намерение. Това възражение е напълно неоснователно и
незаконосъобразно. Счита, че по никакъв начин не е извършено твърдяното от управителя
на дружеството пречене и възпрепятстване за използване на плаващата садкова база. За
ползването на водния обект се изисква законово основание, а именно издадено
разрешително, което да е валидно и да не е с изтекъл срок на действие към датата на
проверката. Щом е констатирано липса на законово право за ползване на водния обект,
контролните органи са издали предписание на дружеството. Експертите, при извършването
на своите проверки осъществяват контрол, като следят за опазване на водите и водните
обекти. Част от тези проверки включват и издаването на задължителни предписания.
Именно във връзка с дадени предписания се е наложило последваща проверка, при която е
констатирано, че издаденото предписание не е изпълнено. Към възражението не се
представят никакви доказателства за невъзможност за изпълнение на същото. Няма данни
предписанието да е обжалвано. На второ място във възражението се посочва, че има
образувано административно дело по описа на АС П., а именно административно дело №
406/2020г. и дружеството не е могло да изпълни предписанието с оглед произнасяне по
настоящата жалба. При направена справка с сайта на АС П. е установено, че с Решение №
1462/06.08.2020г. е отхвърлена жалбата на „Е.“ ООД. Нарушението няма характеристиките
на маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не представлява такъв. Не се
установяват факти, които да характеризират конкретното деяние като отличаващо се със
значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Чрез създаденото задължение се цели интегрирано
управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението,
както и създаване на условия за справедливо, балансирано и устойчиво водоползване. След
обсъждане и преценка на събраните в административнонаказателното производство
доказателства, като взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, вкл. липсата на повторност, на основание извършеното нарушение на чл. 155,
ал. 2, предл. второ във връзка е чл.166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда, а
именно да изпълни в срок дадените предписания от контролния орган и съгласно
разпоредбата на чл. 165 от Закона за опазване на околната среда и водите и с дадените му
правомощия с чл. 14, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ във връзка с чл.
52, ал.4, чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания е наложил на „Е.“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., район З., ул. П.-З. № *,
представлявано от М. А. П. имуществена санкция в размер на 2000 лева. Като доказателства
в НП са описани: Констативен протокол № СМ-461/ 15.11.2019 г. и Констативен протокол
№ СМ-216/22.06.2020 г.
Горната фактическа обстановка се установява и показанията на разпитаните свидетели -
6
Е.М., А.Н., Н.Б. и П.Д., които показания, съдът цени изцяло като обективни.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
АУАН и НП са съставени за нарушение на чл. 155 ал.2 предл. второ във връзка с чл. 166 т.3
от Закона за опазване на околната среда и водите.
Съгласно чл. 14 ал.4 от ЗООС, директорите на РИОСВ, директорите на националните
паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни
протоколи, издават предписания, заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки и наказателни постановления. В конкретния случай, предписанията са издадени от
служители в Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД „ИБР“/ - гр. П., които са
компетентен орган, по силата на закона, респ. издадена заповед № РД -03-134/29.05.2020г.
на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. П..
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство, съдът сезира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на крайния акт – НП и в тази връзка жалбата е основателна. Налице са
процесуални нарушения, които да са допуснати от страна на АНО в хода на
административно наказателното производство и по точно, че не са спазени изискванията на
чл. 42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН при съставянето съответно на АУАН и впоследствие
при издаване на НП. Следва да се отмени изцяло издаденото НП, тъй като отговорността на
жалбоподателя е ангажирана в разрез с материалния закон.
В АУАН и НП като нарушена правна норма е посочена разпоредбата на чл. 155, ал.2, предл.
2 от ЗООС, съгласно която в протоколите по ал. 1 се отразяват констатираните факти и
обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници
за изпълнението им. Съгласно чл. 155, ал.1 от ЗООС по време на извършването на текущия
контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни
протоколи. Предвид цитираните текстове, съдът намира, че посочената като нарушена
правна норма на чл. 155, ал. 2 от ЗООС не съдържа норма за поведение на конкретни лица, а
се определя съдържанието на констативните протоколи, съставяни при извършване на
проверки по реда на ЗООС. Разпоредбата определя, че в констативните протоколи за
проверка се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни
предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. Наред с това е
посочено правомощието на контролните органи да дават предписания на лицата, адресати
на задължения, съдържащи се в Закона за опазване на околната среда.
Предписанието, обективирано в констативен протокол № СМ-461/15.11.2019г., е връчено на
управителя на фирмата на 19.11.2019г. /л.64 по делото/ и е уведомен за издаденото
предписание. Непротиворечива е практиката на съдилищата по въпроса, че по своята
същност задължителното предписание, е указване на фактическите действия, дължимо
поведение, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати
7
пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи,
дейност. Предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на
посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и
предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи
административна принуда, предписанието е индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства,
включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.
В предписанието с Констативен протокол № СМ-461/15.11.2019г. не е посочено изрично
дали подлежи на обжалване, пред кой орган. Установената непрецизност не обуславя
незаконосъобразност на НП само на това основание, но същото е индивидуален
административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. /В Определение №
11596 от 01.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11516/2016 г., се застъпва становището, че
задължителните предписания, дадени по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС по своята
същност представляват указване на фактическите действия, които проверяваният
субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване
на разрешената от компетентните административни органи дейност. Формиран е
извода, че предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на
посочените в него срокове за изпълнение, поради което, като акт, създаващ задължения за
адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от
контролните органи административна принуда, констативният протокол се явява
индивидуален административен акт, с който на субекта фактически е приложена
принудителна административна мярка с характера на предвидените в чл. 159, ал. 2 от
ЗООС. Поради това ВАС е приел, че констативният протокол в частта, съдържаща
предписанието, подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, в какъвто смисъл е оценена и
изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 от ЗООС./. При неуказан срок за оспорване, какъвто
е случая, приложима е нормата на чл. 140, ал.1 АПК – когато в административния акт или в
съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се
подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В
случаят, предписанието е връчено на жалбоподателя на 19.11.2019 г., зачитайки правилата
на чл. 140, ал.1 АПК, след като срока за обжалване не е посочен, то този срок е два месеца.
Липсват данни жалбоподателя да е обжалвал предписанието. Срокът за обжалване на
предписанието е изтекъл на 19.01.2020 г., но АУАН № 144, въз основа на който е издадено
атакуваното Наказателно постановление № 13/11.01.2021г. е издаден на 11.01.2021г., т.е.
след изтичане на срока на обжалване на даденото предписание. Поради което към момента
на издаване на АУАН № 144/17.07.2020г. предписанието е влязло в законна сила. Но, съдът
намира за основателни другите доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП
поради противоречие в данните в констативния протокол. Прието е, че в конкретния случай
потенциален субект на нарушението е юридическо лице – „Е.“ ООД – П.. Но видно от
предписанието в констативния протокол № СМ-461/15.11.2019г.: „да се демонтира
конструкция на ферма за аквакултури - плаваща садкова база-несамоходен понтон от садки
8
В., собственост на „Е.“ ООД от акваторията на язовир „В.“, намираща се на източен бряг на
язовира, в местността „О. дере“, в землището на с. О., общ. Д., обл. См., на около 150 м. от
главен път К.-Д. и да се отстрани от акваторията на язовир В. от „Е.“ ООД“ същото
портиворечи на данните в обстоятелствената част на констативния протокол, част от които
касаят друго юридическо лице – „Б.“ ЕАД. Влизането в сила на предписанието определя
неговата задължителност за субекта, към който е отправено, но констатираните
противоречия в даденото предписание не дават основание за ангажиране на
административнонаказателата отговорност към юридическото лице-жалбоподател по чл.
155, ал.2, предл. 2 от ЗООС, за това, че не е изпълнил предписание, което обаче е неясно.
При така съдържащите се констатации в протокола, същият е подписан от управителя, с
направено саморъчно отбелязване, че не е съгласен, т.е., че има възражения. На П. е връчено
на ръке копие от същия на 19.11.2019г. и даденото предписание въпреки, че не е обжалвано,
не навежда на извода, че управителят е бил съгласен с предписанието. В подкрепа на това
са изложените оплаквания в писмена защита от процесуалния представител на
жалбоподателя. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е бил лишен от
възможността да разбере какво точно нарушение му е вменено, както и да организира
адекватна на това защита. Горното процесуално нарушение е неотстранимо и е
самостоятелно основание за отмяна на процесното НП.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Жалбоподателя претендира за разноски, за това съдът дължи произнасяне. С оглед този
изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следва
присъждане разноските в производството, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лева за процесуално представителство по делото. Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна
защита /л.38/, в който е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лв., което е изплатено изцяло в брой към момента на сключване на договора. По
делото заплатения хонорар е съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото се прилага
чл.205 от АПК по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- П. да
заплати направени от жалбоподателя в настоящото производство разноски, в размер на 400
9
лв. по съображенията, изложени по-горе, както и сумата от 24.80 лева – заплатените
разноски за явяване на свид. Н. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- Девин.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 13/11.01.2021г., издадено от В. И. Ч. - Директор
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД „ИБР“/ - гр. П., с което на „Е.“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., район З., ул. П.- З. №
*, представлявано от М. А. П., за нарушение на чл. 155 ал.2 предл. второ във връзка с чл.
166 т.3 от Закона за опазване на околната среда му е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БД „ИБР“/ - гр. П. ДА
ЗАПЛАТИ на „Е.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
район З., ул. П.- З. № *, представлявано от М. А. П. сумата от 400.00 лева /четиристотин
лева/- разноски.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“- П. ДА ЗАПЛАТИ сумата
от 24.80 лева /двадесет и четири лева и 80 ст./– разноски, в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд- Девин.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски административен съд в
14-дневен срок, считано от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд –
_______________________
Девин:
10