№ 3687
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506401 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника юрисконсулт К.Р.,
срещу решение №4824/18.03.2024г., постановено по гр.д. №52631/2022г. на СРС,
54 състав, с което е осъдено дружеството да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, сумата от 920 лева, представляваща непогасена част от регресно
суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Автокаско“ за вреди по лек автомобил „Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег.
№****, вследствие на ПТП от 01.11.2017г., настъпило в гр. Плевен, на
кръстовището на ул. „Гренадирска“ и ул. „Неофит Рилски“ по вина на водача на
лек автомобил „Мазда 626“ с рег. №****, чиято деликтна отговорност в качеството
му на водач на автомобила била застрахована по силата на сключен с „Дженерали
застраховане“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 29.09.2022г., до окончателно изплащане на
задължението, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 400 лева,
представляваща разноски по делото.
1
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е постановено в нарушение
на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Необосновано и
неправилно първоинстанционният съд кредитирал заключението на съдебно-
автотехническата експертиза относно определената действителна стойност на
увреденото МПС на база на действителни оферти за пазарни аналози на
процесното МПС към датата на изготвяне на заключението, а не към датата на
настъпване на ПТП. По делото била представена от ищеца извадка от същите
интернет сайтове, използвани и от вещото лице при изготвяне на заключението му,
като съобразно тази справка действителната стойност на увреденото МПС към
датата на реализиране на ПТП възлизала на сумата от 19399,75 лева, която
стойност следвало да бъде възприета по делото, а не тази, посочена от вещото
лице. Стойността, определена от вещото лице към датата на изготвяне на
заключението, макар и коригирана със съответния коефициент, не можела точно да
отрази спецификата в промените на пазара. Поради това счита, че пазарната
стойност на автомобила възлиза на сумата от 19399,75 лева и именно от тази сума
следвало да бъде приспадната стойността на запазените части в размер на 30%.
Поради това поддържа, че с извършеното извънсъдебно плащане е погасена сума,
надхвърляща действителната стойност на вредите. Поради изложеното моли
обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната страна „ЗД БУЛ ИНС“ АД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
2
Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от
положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за
имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по
него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото
имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат
на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на
ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден
застрахователен договор, сключен с ответника. Въззивната инстанция намира, че
събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така
установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно
следните правно-релевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1,
предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора
лице като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по
смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да
покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би
претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил марка
„Мерцедес Е220 ЦДИ“ с рег. №**** за периода на действие на договора,
настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 01.11.2017г.
пътно-транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е
претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл.
405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната
от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като
застраховател е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение при
тотална щета в размер на 15485 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ
съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и
спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, както и, че
ответникът е възстановил извънсъдебно част от изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 14565 лева.
С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни
инстанции, спорен между тях е размерът на обезщетението за претърпените вреди.
Съобразно установената съдебна практика /в този смисъл решения
№209/30.01.2012г. по т.д. №1069/2010г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО,
№109/14.11.2011г. по т.д. №870/2010г. по описа на ВКС, ТК, І ТО, №52/08.07.2010г.
3
по т.д. №652/2009г. ВКС, ТК, І ТО /обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл.203, ал.2
КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл.203, ал.3 КЗ /отм./, респ. чл.400, ал.2 от КЗ/. В случая от кредитираното
заключение на САТЕ се установява, че е налице хипотезата на чл.390, ал.2 от КЗ,
тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила. При определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение е съобразена от първоинстанционния съд трайната
съдебна практика, съгласно която в хипотезите на тотална щета меродавна е
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но
не повече от застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените
части, като от същата е приспаднато и доброволно изплатеното от застрахователя
обезщетение. Първоинстанционният съд е определил действителната стойност на
автомобила съобразно кредитираното заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, което е обосновано, компетентно изготвено и не възникват съмнения
за неговата правилност. Вещото лице е посочило, че действителната стойност на
автомобила е определена чрез анализ на офертни цени за продажба на
употребявани автомобили, като е използван съответен коефициент на корекция в
стойността на автомобила, предвид изминалия период от датата на настъпване на
ПТП. Вещото лице е посочило също така, че от извадката за офертните пазарни
цени на употребяваните автомобили са изключени случаите, при които цената се
отличава значително от средните цени за съответната група. В тази връзка
неоснователни са поддържаните от въззивника доводи, че следва да бъде
използвана за определяне на средната пазарна цена на автомобила справката,
приложена към исковата молба, тъй като на първо място не са ясни критериите, по
които е изготвена справката, като следва да се отбележи също така, че в същата са
налице и оферти значително отличаващи се от средните пазарни цени. Поради това
въззивната инстанция приема, че действителната стойност на автомобила
правилно е била определена от първоинстанционния съд на база кредитираното
заключение на САТЕ, като от същата е приспадната стойността на запазените
части, както и сумата, платена от ответника.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
4
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4824/18.03.2024г., постановено по гр.д.
№52631/2022г. на СРС, 54 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5